Tweet
Всичко започна преди три години,когато стъпих за първи път на африканска земя.
На територията на Национален Парк“Tsavo East”,точно на границата между Кения и Танзания,бяхме настанени в лоджа точно до Lake Jipe,чиято лоджа беше собственост на Мириям(швейцарка),продала бизнеса си в Берн за да отвори нов такъв насред „нищото”.Нейни са думите:
„Когато стъпиш за първи път в Африка,миризмата,която усещаш във въздуха те кара,или да се влюбиш,или да намразиш Африка за винаги”.
Аз се оказах от първите!
Знаех още тогава,че при първа възможност ще се върна отново,но този път в малко по-различна Африка,поне отчасти.
Botswana & Caprivi - Around the Delta
Тур,който стартираше от Южна Африка(Йоханесбург),преминаваше през Ботсвана-пустинята Калахари,Делтата на Окаванго,Намибия-Каприви Стрип,отновоБотсвана-Национален Парк Чобе”,Зимбабве-Виктория,отново Ботсвана-Солниците Н’Тветве и завършваше в Южна Африка,но през провинциите М’Пумаланга,Квазулу-Натал,Фрий Стейт-ГолдънГейт и накрая отново Йоханесбург.Така изглеждаше програмата за 17 дни и около 6,000 км,които щяхме да изминем с BMW 1200 GS и група от 11 мотора и 21 човека със сервизен автомобил 4*4.
След куп перипети по организирането и полагане на визи-за Намибия и Зимбабве(посолства във Виена),Южна Африка(посолство София) на 12.08.08 с полет на Олимпик през Атина след 9ч и половина на 13.08,аз и големия ми син Преслав,кацнахме в Йоханесбург,където нашите домакини Дарел и Мишел ни очакваха.Последва посещение до посолството на Ботсвана,това беше последната и най-важна виза,която беше осигурена с любезното съдействие на Мишел.
От тук вече следваше лежерната част.Получих мотора си,натоварихме го на ремърке,настаниха ни в лоджа в едно от предградията - Кругерсдорп на около 35км извън Йоханесбург.
Невероятно спокойно място в сърцето на частен резерват от 1000 хка.
На сина ми не му се вярваше-около нас се разхождаха зебри,антилопи,дори в далечината се забелязваха биволи.Преподредих багажа,който щеше да ми е необходим на мотора,а останалата част заминаваше в сервизния автомобил,вечеряхме и се оттеглихме за сън,който в последните 18 часа ми липсваше,а предстоеше ранен старт в 05.30ч .
Четвъртък 14.08.2008г
Напуснахме Кругерсдорп около 06.00ч,при температура 0 гр.целзий,по посока Рустенбург и след около 30-на км,спряхме на бензиностанция,където трябваше да се събере цялата група.
Група изцяло от южноафриканци и само ние чужденци.Всички се изредиха да се представят,как да запомниш толкова много имена?!,но бяха изключително любезни говорейки само английски,при все,че ние бяхме малцинство.
Езика им Африкаан-смесица от холандски,най-различн африкански диалекти,английски и кой знае още какво,в редките случаи в които го употребяваха ззвучи странно,да не кажа,че понякога си мислех,че хей на всеки миг ще има „леви-десни шамари”,не знам може би и нашия български така им е звучал?!
Знаете,суетня.....приповдигнато настроение,покупки,снимки и в крайна сметка,около час след това потеглихме на северозапад към Зееруст,последния по-голям град преди границата с Ботсвана.Тук към нас се присъединиха последната двойка,Уен-той на 62г.,и Луиза на 60(ето това си пожелавам,когато съм на тези години) с BMW LT.
Това беше единствения такъв мотор,всички останалите бяха 1200GS,F800GS и 2бр. F650GS.
Колкото повече отивахме на север,толкова по-висока ставаше температурата(около 25 целзий).След формалностите по преминаване на двете граници(около 1 ½ час),на около 30 км след границата стъпихме на така наречената „Транс Калахари Фрийуей”,двупосочен път,но с много добро качество на асфалта.
„Магистралата”преминава през цялата източна част на пустинята „KALAHARI”,чак до североизточната граница на Намибия .
Именно тук разбрах защо коренните жители на пустинята в тази и част ги наричт „бушмени”-странно,но нищо типично за пустиня-вегетация и то сериозна,като храсти,дървета,дори на места ниска трева.
Според южноафриканците,това е следствие на водата от река Окаванго(делтата),която мистично изчезва в недрата на пустинята.След около 600км през пустинята,в късния следобяд(17.00ч),пристигнахме в къмпинг “KALAHARI REST” разположен в самата пустиня,на около 5 км встрани от централния път.
Къмпинга разполага с всичко необходимо,като душове(достатъчно) с топла вода,тоалетни(перфектно поддържани),ресторант/бар,магазин,басейн( с кристална вода),така,че да се чувстваш перфектно,след тежък,топъл(тук вече темп.,около 30гр.целзийй)и прашен ден.Естествено,след разпъване на палатки,душ,басейн и преобличане,следваше студена бира в бара.
На път за ресторанта,странно,като че ли от нищото се появи бебе жираф,което въобще не се притесняваше от нашето и това на сина ми присъствие.
Вечеря,като вечеря,сладки приказки,като това кой как се е сборил с пясъците и мотора,подреждане на бутушите,така,че да са недостъпни за змии,скорпиони и естествено сън,идващ много бързо в заобикалящата те тишина.
Петък 15.08.2008г.
Закуска,след която,около 09.00ч,напуснахме и се отправихме отново на север с крайна цел за деня - р.Окаванго и Делтата прилежаща към нея.Отново,през целия ден се движехме през „Калахари”,страхотни гледки,като от време на време преминавахме,около водоеми(изкуствени),които явно се пълнеха през дългия дъждовен сезон.
Това беше най-дългия ден,като пробег,около 780км,като през цялото време нямаше нито едно населено място,бензиностанции,или какъвто и да е признак на човешки живот.Много се надявах на някои от кратките стоп-почивки за цигара,или по-дълга такава за обяд,да срещнеме „бушмени”,но уви!
Малко след като обядвахме,за съжаление на моя 1200GS му отказа съединителя,хей така раз-праз и край,съединител вече нямаше.Изключително джентълменски,Дарел ми предостави личния си 1200GS Adventure,докато се срещнем с камион на компанията от която бях взел моя под наем,тъй като те се връщаха от Ливингстън с 14 мотора на борда,от които щях да си взема „нов”.
Срещата се състоя на около 50-ина км.,преди крайната цел за днешния ден,естествено суетня около избора на мотор,цигари и в крайна сметка бях вече с „нов” 1200 ГС.
Така отново в късен следобед,около 17.00ч.,пристигнахме в „Drosky’s” Сафари Кемп,разположен на около 10 км от главния път на част от самата Делта на р.Окаванго(The Okavango Delta)-с внушителните си 15,000 кв.км. площ и невероятна екосистема.
Реката е била част от езерото-“Lake Makgadikgadi”,пресъхнало,преди около 10,000г.Придвижването по пясъчния „път” се оказа истинско приключение за тежките БМВ-та,но в крайна сметка след едночасова борба се добрахме до къмпинга,разположен точно над реката от която се чуваха хиляди звуци на хипопотами и крокодили.В сравнително умерена горска растителност разположихме палатката с хубава сянка,недалеч от баните и тоалетните,които отново бяха на ниво,като тук по програма имахме две нощувки.
Ресторанта/бар също така беше на много добро ниво с невероятен изглед към реката и богата кухня,както африканска,така и интернационална.
Дълго време след като се прибрахме в палатката,прогонени от комарите,не можехме да заспим от всички заобикалящи ни звуци,беше странно за мен,защото имах чувството,че се намирам в джунгла и непрекъснато движение около палатката,като за малко ботушите ни дадат фира от нахални маймуни.
Събота 16.08.2008г.
Едва ли бих могъл да опиша,колко ми беше приятно да се „събудя” от звука на семейство Хипопотами,къпещи се в реката буквално на 20м по-ниско/далече от палатката около 05.40ч., как малките им се забавляват,играят извън водата и естествено последвалият Африкански изгрев.Бих казал,че това е едно от нещата заради,които с удоволствие бих се връщал отново и отново при възможност в Африка.
Закуската/кафе/чай беше достатъчно дълга за да се полюбуваме на невероятната гледка от терасата на ресторанта-тип „опън-еър”.
Един по един южноафриканците започнаха да пристигат и съответно започнахме да се отброяваме колко са желаещите за риболов на лодка по реката,тъй като това беше част от сутрешната програма.Никога не съм бил фен на риболова,но сина ми беше толкова запален да се пробва,че и аз бях любопитен да видя как се лови прослувутата „тайгър фиш”,а възможността да видиш „кралски орел риболовец”,крокодили,видри и т.н.,въобще не постави дори за миг съмнение върху нашето участие в тази разходка.
Приготовления по наемане на въдица(за сина ми Преслав),стръв,фотоапарат,камера,слънчев лосион(тук температурите вече минаваха над 30 гр.целзий),бяха в реда на нещата и така след около час суетня потеглихме от кея на ресторанта с наетата от нас за 10 човека лодка.Течението на реката беше умерено силно,така,че като спирахме за снимки на какво ли не около нас,в рамките на 5-10 мин.,се озовавахме на 50-ина метра по надолу,което пък даваше възможност на някои още от тук да се пробват с въдиците.
Истината е,че тази сутрин изгоряхме на жаркото слънце,но само един хвана средно голяма риба,около 1кг.,но тя не беше”тайгър”,така и не разбрах името и.Но за сметка на това в обектива имаше страхотен улов-гледки,животни,птици и така след около 3 часа прекарани в реката се върнахме в къмпинга,където под дебелите сенки изкарахме горещия следобяд на ледени бири и менти с тоник.
Малко преди залез слънце отново влезнахме в реката,този път на нещо като понтон с двойна палуба,но и собствен задвижващ агрегат,а бе май повече приличаше на мини-параход,за да наблюдаваме залеза над Окаванго и разбира се всичко,което летеше,вървеше по земя,плуваше и т.н.,със съдействието на собственика на къмпинга,който естествено беше и много в час с цялата действаща екосистема.
Залеза наистина беше великолепен,а и в този час на денонощието,имах чувство,че всичко що мърда беше излезнало на показ.
Вечерта се спусна много бързо след залеза и естествено беше време отново за сладки приказки около огъня на който се приготвяше барбекю-месо от различни видове антилопи,част от атракцията на домакините.Естественото продължение беше на бара с ледена бира и мноогоо звуци идващи от към реката най-вече.
Неделя 17.08.2008г.
Отново закуска,кафе,чай,но доста по-стегнато,като малко преди 9.00 напуснахме това вълшебно място.Гграницата Ботсвана/Намибия беше едва след 30км.
Стандартните едночасови гранични формалности и вече бяхме в Намибия.
Следващите стотина км.,бяха по макадам на територията на Национален парк „Маханго”,но за съжаление не видяхме нищо интересно.
Това е така наречената „Забравената Намибия”,граничеща от север с Ангола и Замбия и наистина много бедна част.
Отново се върнахме на асфалт посока изток,гр.Катима Мулило,като точно тук пресякохме за последно р.Окаванго.
От тук реално започва Национален Парк „Каприви”,като ограничението за скорост е 80км/ч.,поради честото пресичане на стада слонове.
Късметът ни съпроводи и малко преди да стигнем моста над р.Квандо в далечината видяхме семейство слонове.
Mалко след това достигнахме”NUMWI ISLAND”,разположен на величествената р.Замбези,на която беше и нашия къмпинг в който щяхме да прекараме тази нощ.
Къмпинга е страхотен-зелена трева ниско окосена,бани и тоалетни,които могат да бъдат мечта за много наши хотели(все пак това е Африка),а за басейна и бара,около него мога да кажа,че биха били мечта за доста Европейски къмпинги дори.
За барбекю-то и приятната вечер,е то се знае...отново на най-високо ниво.
Понеделник 18.08.2008г.
Посоката след закуска беше юг,връщайки се обратно в Ботсвана-гр.Катима Мулило,разположен на три граници-Намибия,Замбия,Зимбабве.
От тук реално е началото на Национален Парк- “CHOBE NATIONAL PARK” и минаващата през парка, р.Чобе,където е разположен и нашия къмпинг-“TORO LODGE”.Това беше най-зле поддържания до тук къмпинг и затова аз се принудих да наема бунгало,все пак тук ни предстояха две нощувки и невероятна програма.Обслужването в ресторанта/бара,както и кухнята,която предлагаха въобще не беше на ниво,дължащо се според южноафриканците на мениджмънта,който беше оцветен в различна боя от бялото.Заслужаваше си „мъката” от това,което предстоеше на следващия и по-следващия ден.[/size][/font]
Вторник 19.08.2008г.
Изгрева на слънцето посрещнахме вътре в парк „Чобе”,като сафари джипката(TLC) ни взе в 05.30ч от къмпинга.
Навсякъде около нас бъкаше буквално от африкански биволи,антилопи-импала,куду,спринг бок,зебри,семейства слонове и накрая двойка лъвове-усамотени легнали на припек на слънцето.
Колата беше спряла и снимахме.В този момент мъжкия стана мързеливо отиде при женската и не чак толкова мързеливо започнаха да се чифтосват.
Не можех да повярвам на очите си,бях виждал семейство лъвове в „Нгоро-Нгоро” да похапват след лов,в „Тцаво Ийст” друга двойка лъвове ,но никога до сега да се чифтосват.Преслав толкова се беше прехласнал по гледката,че забрави да снима с камерата.
Само заради това си заслужаваше ранното ставане тази сутрин в 04.30ч.,не,че,ако не се бе случило можех да спя още.От тук до края на въпросния гейм-драйв ми беше все едно,дали ще видя нещо друго?!,това беше попадение.
“CHOBE NATIONAL PARK”-огромен национален парк с площ от 11,000 кв.км. и третия най-голям в Ботсвана и дом на една от най-голямите популации на слонове(около 70,000) въобще в Африка,както и единственото място в което може да срещне антилопа-пуку.
За обяд се прибрахме в къмпинга,малко почивка и след това круиз с лодка по р. Чобе-формираща северната граница на резервата”Чобе”.Отново незабравимо-крокодили плуващи,около лодката,крокодили на брега,някои от тях истински екземпляри.Антилопи,диви прасета,слонове,маймуни слизащи на водопой край реката,хипопотами подаващи си само очите и муцуната ни следяха зорко,наистина незабравими три часа круиз.
Предвид неприятния мениджмънт в къмпинга,Дарел и Мишел уредиха вечеря в лоджа близо до нас,но на съвсем друго ниво.Отново обичайната атмосфера със сладки приказки и мног разхладителни напитки.
Именно тук ни дадоха сравнение как апартейда вече е насочен спрямо белия човек,като примерите бяха много:
Бял южноафриканец желае да регистрира фирма,това може да стане единствено с участие от чернокож,притежаващ 51% от бъдещата „компания”.ОК,тази „компания” вече е регистрирана,ако наемеш чернокож(и)работник(ци),желателно е за да нямаш спънки и установиш,че той(те) не разбира работата за която е предназначен-то ти трябва да го обучиш...нямаш право да го уволниш.Ако този чернокож работи за теб 10 год.,на 11-тата трябва да му построиш дом !!!!!!
Дискутирайки как в Европа(включително и БГ) можеш да си оставиш караваната на къмпинг без надзор за летния сезон,бях осведомен,че само два дена безнадзорна каравана в Ю.Африка би била окупирана от чернокожи.Подаваш молба в съда,чернокожите натрапници да бъдат отстранени от караваната и,ако евентуално молбата ти бъде удовлетворена,то ти трябва да им закупиш същата каравана в която те са се настанили.Ако караваната е била с ток,вода,тоалетна,душ и т.н.,то тази каравана,която им купуваш трябва да бъде същата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
На територията на Национален Парк“Tsavo East”,точно на границата между Кения и Танзания,бяхме настанени в лоджа точно до Lake Jipe,чиято лоджа беше собственост на Мириям(швейцарка),продала бизнеса си в Берн за да отвори нов такъв насред „нищото”.Нейни са думите:
„Когато стъпиш за първи път в Африка,миризмата,която усещаш във въздуха те кара,или да се влюбиш,или да намразиш Африка за винаги”.
Аз се оказах от първите!
Знаех още тогава,че при първа възможност ще се върна отново,но този път в малко по-различна Африка,поне отчасти.
Botswana & Caprivi - Around the Delta
Тур,който стартираше от Южна Африка(Йоханесбург),преминаваше през Ботсвана-пустинята Калахари,Делтата на Окаванго,Намибия-Каприви Стрип,отновоБотсвана-Национален Парк Чобе”,Зимбабве-Виктория,отново Ботсвана-Солниците Н’Тветве и завършваше в Южна Африка,но през провинциите М’Пумаланга,Квазулу-Натал,Фрий Стейт-ГолдънГейт и накрая отново Йоханесбург.Така изглеждаше програмата за 17 дни и около 6,000 км,които щяхме да изминем с BMW 1200 GS и група от 11 мотора и 21 човека със сервизен автомобил 4*4.
След куп перипети по организирането и полагане на визи-за Намибия и Зимбабве(посолства във Виена),Южна Африка(посолство София) на 12.08.08 с полет на Олимпик през Атина след 9ч и половина на 13.08,аз и големия ми син Преслав,кацнахме в Йоханесбург,където нашите домакини Дарел и Мишел ни очакваха.Последва посещение до посолството на Ботсвана,това беше последната и най-важна виза,която беше осигурена с любезното съдействие на Мишел.
От тук вече следваше лежерната част.Получих мотора си,натоварихме го на ремърке,настаниха ни в лоджа в едно от предградията - Кругерсдорп на около 35км извън Йоханесбург.
Невероятно спокойно място в сърцето на частен резерват от 1000 хка.
На сина ми не му се вярваше-около нас се разхождаха зебри,антилопи,дори в далечината се забелязваха биволи.Преподредих багажа,който щеше да ми е необходим на мотора,а останалата част заминаваше в сервизния автомобил,вечеряхме и се оттеглихме за сън,който в последните 18 часа ми липсваше,а предстоеше ранен старт в 05.30ч .
Четвъртък 14.08.2008г
Напуснахме Кругерсдорп около 06.00ч,при температура 0 гр.целзий,по посока Рустенбург и след около 30-на км,спряхме на бензиностанция,където трябваше да се събере цялата група.
Група изцяло от южноафриканци и само ние чужденци.Всички се изредиха да се представят,как да запомниш толкова много имена?!,но бяха изключително любезни говорейки само английски,при все,че ние бяхме малцинство.
Езика им Африкаан-смесица от холандски,най-различн африкански диалекти,английски и кой знае още какво,в редките случаи в които го употребяваха ззвучи странно,да не кажа,че понякога си мислех,че хей на всеки миг ще има „леви-десни шамари”,не знам може би и нашия български така им е звучал?!
Знаете,суетня.....приповдигнато настроение,покупки,снимки и в крайна сметка,около час след това потеглихме на северозапад към Зееруст,последния по-голям град преди границата с Ботсвана.Тук към нас се присъединиха последната двойка,Уен-той на 62г.,и Луиза на 60(ето това си пожелавам,когато съм на тези години) с BMW LT.
Това беше единствения такъв мотор,всички останалите бяха 1200GS,F800GS и 2бр. F650GS.
Колкото повече отивахме на север,толкова по-висока ставаше температурата(около 25 целзий).След формалностите по преминаване на двете граници(около 1 ½ час),на около 30 км след границата стъпихме на така наречената „Транс Калахари Фрийуей”,двупосочен път,но с много добро качество на асфалта.
„Магистралата”преминава през цялата източна част на пустинята „KALAHARI”,чак до североизточната граница на Намибия .
Именно тук разбрах защо коренните жители на пустинята в тази и част ги наричт „бушмени”-странно,но нищо типично за пустиня-вегетация и то сериозна,като храсти,дървета,дори на места ниска трева.
Според южноафриканците,това е следствие на водата от река Окаванго(делтата),която мистично изчезва в недрата на пустинята.След около 600км през пустинята,в късния следобяд(17.00ч),пристигнахме в къмпинг “KALAHARI REST” разположен в самата пустиня,на около 5 км встрани от централния път.
Къмпинга разполага с всичко необходимо,като душове(достатъчно) с топла вода,тоалетни(перфектно поддържани),ресторант/бар,магазин,басейн( с кристална вода),така,че да се чувстваш перфектно,след тежък,топъл(тук вече темп.,около 30гр.целзийй)и прашен ден.Естествено,след разпъване на палатки,душ,басейн и преобличане,следваше студена бира в бара.
На път за ресторанта,странно,като че ли от нищото се появи бебе жираф,което въобще не се притесняваше от нашето и това на сина ми присъствие.
Вечеря,като вечеря,сладки приказки,като това кой как се е сборил с пясъците и мотора,подреждане на бутушите,така,че да са недостъпни за змии,скорпиони и естествено сън,идващ много бързо в заобикалящата те тишина.
Петък 15.08.2008г.
Закуска,след която,около 09.00ч,напуснахме и се отправихме отново на север с крайна цел за деня - р.Окаванго и Делтата прилежаща към нея.Отново,през целия ден се движехме през „Калахари”,страхотни гледки,като от време на време преминавахме,около водоеми(изкуствени),които явно се пълнеха през дългия дъждовен сезон.
Това беше най-дългия ден,като пробег,около 780км,като през цялото време нямаше нито едно населено място,бензиностанции,или какъвто и да е признак на човешки живот.Много се надявах на някои от кратките стоп-почивки за цигара,или по-дълга такава за обяд,да срещнеме „бушмени”,но уви!
Малко след като обядвахме,за съжаление на моя 1200GS му отказа съединителя,хей така раз-праз и край,съединител вече нямаше.Изключително джентълменски,Дарел ми предостави личния си 1200GS Adventure,докато се срещнем с камион на компанията от която бях взел моя под наем,тъй като те се връщаха от Ливингстън с 14 мотора на борда,от които щях да си взема „нов”.
Срещата се състоя на около 50-ина км.,преди крайната цел за днешния ден,естествено суетня около избора на мотор,цигари и в крайна сметка бях вече с „нов” 1200 ГС.
Така отново в късен следобед,около 17.00ч.,пристигнахме в „Drosky’s” Сафари Кемп,разположен на около 10 км от главния път на част от самата Делта на р.Окаванго(The Okavango Delta)-с внушителните си 15,000 кв.км. площ и невероятна екосистема.
Реката е била част от езерото-“Lake Makgadikgadi”,пресъхнало,преди около 10,000г.Придвижването по пясъчния „път” се оказа истинско приключение за тежките БМВ-та,но в крайна сметка след едночасова борба се добрахме до къмпинга,разположен точно над реката от която се чуваха хиляди звуци на хипопотами и крокодили.В сравнително умерена горска растителност разположихме палатката с хубава сянка,недалеч от баните и тоалетните,които отново бяха на ниво,като тук по програма имахме две нощувки.
Ресторанта/бар също така беше на много добро ниво с невероятен изглед към реката и богата кухня,както африканска,така и интернационална.
Дълго време след като се прибрахме в палатката,прогонени от комарите,не можехме да заспим от всички заобикалящи ни звуци,беше странно за мен,защото имах чувството,че се намирам в джунгла и непрекъснато движение около палатката,като за малко ботушите ни дадат фира от нахални маймуни.
Събота 16.08.2008г.
Едва ли бих могъл да опиша,колко ми беше приятно да се „събудя” от звука на семейство Хипопотами,къпещи се в реката буквално на 20м по-ниско/далече от палатката около 05.40ч., как малките им се забавляват,играят извън водата и естествено последвалият Африкански изгрев.Бих казал,че това е едно от нещата заради,които с удоволствие бих се връщал отново и отново при възможност в Африка.
Закуската/кафе/чай беше достатъчно дълга за да се полюбуваме на невероятната гледка от терасата на ресторанта-тип „опън-еър”.
Един по един южноафриканците започнаха да пристигат и съответно започнахме да се отброяваме колко са желаещите за риболов на лодка по реката,тъй като това беше част от сутрешната програма.Никога не съм бил фен на риболова,но сина ми беше толкова запален да се пробва,че и аз бях любопитен да видя как се лови прослувутата „тайгър фиш”,а възможността да видиш „кралски орел риболовец”,крокодили,видри и т.н.,въобще не постави дори за миг съмнение върху нашето участие в тази разходка.
Приготовления по наемане на въдица(за сина ми Преслав),стръв,фотоапарат,камера,слънчев лосион(тук температурите вече минаваха над 30 гр.целзий),бяха в реда на нещата и така след около час суетня потеглихме от кея на ресторанта с наетата от нас за 10 човека лодка.Течението на реката беше умерено силно,така,че като спирахме за снимки на какво ли не около нас,в рамките на 5-10 мин.,се озовавахме на 50-ина метра по надолу,което пък даваше възможност на някои още от тук да се пробват с въдиците.
Истината е,че тази сутрин изгоряхме на жаркото слънце,но само един хвана средно голяма риба,около 1кг.,но тя не беше”тайгър”,така и не разбрах името и.Но за сметка на това в обектива имаше страхотен улов-гледки,животни,птици и така след около 3 часа прекарани в реката се върнахме в къмпинга,където под дебелите сенки изкарахме горещия следобяд на ледени бири и менти с тоник.
Малко преди залез слънце отново влезнахме в реката,този път на нещо като понтон с двойна палуба,но и собствен задвижващ агрегат,а бе май повече приличаше на мини-параход,за да наблюдаваме залеза над Окаванго и разбира се всичко,което летеше,вървеше по земя,плуваше и т.н.,със съдействието на собственика на къмпинга,който естествено беше и много в час с цялата действаща екосистема.
Залеза наистина беше великолепен,а и в този час на денонощието,имах чувство,че всичко що мърда беше излезнало на показ.
Вечерта се спусна много бързо след залеза и естествено беше време отново за сладки приказки около огъня на който се приготвяше барбекю-месо от различни видове антилопи,част от атракцията на домакините.Естественото продължение беше на бара с ледена бира и мноогоо звуци идващи от към реката най-вече.
Неделя 17.08.2008г.
Отново закуска,кафе,чай,но доста по-стегнато,като малко преди 9.00 напуснахме това вълшебно място.Гграницата Ботсвана/Намибия беше едва след 30км.
Стандартните едночасови гранични формалности и вече бяхме в Намибия.
Следващите стотина км.,бяха по макадам на територията на Национален парк „Маханго”,но за съжаление не видяхме нищо интересно.
Това е така наречената „Забравената Намибия”,граничеща от север с Ангола и Замбия и наистина много бедна част.
Отново се върнахме на асфалт посока изток,гр.Катима Мулило,като точно тук пресякохме за последно р.Окаванго.
От тук реално започва Национален Парк „Каприви”,като ограничението за скорост е 80км/ч.,поради честото пресичане на стада слонове.
Късметът ни съпроводи и малко преди да стигнем моста над р.Квандо в далечината видяхме семейство слонове.
Mалко след това достигнахме”NUMWI ISLAND”,разположен на величествената р.Замбези,на която беше и нашия къмпинг в който щяхме да прекараме тази нощ.
Къмпинга е страхотен-зелена трева ниско окосена,бани и тоалетни,които могат да бъдат мечта за много наши хотели(все пак това е Африка),а за басейна и бара,около него мога да кажа,че биха били мечта за доста Европейски къмпинги дори.
За барбекю-то и приятната вечер,е то се знае...отново на най-високо ниво.
Понеделник 18.08.2008г.
Посоката след закуска беше юг,връщайки се обратно в Ботсвана-гр.Катима Мулило,разположен на три граници-Намибия,Замбия,Зимбабве.
От тук реално е началото на Национален Парк- “CHOBE NATIONAL PARK” и минаващата през парка, р.Чобе,където е разположен и нашия къмпинг-“TORO LODGE”.Това беше най-зле поддържания до тук къмпинг и затова аз се принудих да наема бунгало,все пак тук ни предстояха две нощувки и невероятна програма.Обслужването в ресторанта/бара,както и кухнята,която предлагаха въобще не беше на ниво,дължащо се според южноафриканците на мениджмънта,който беше оцветен в различна боя от бялото.Заслужаваше си „мъката” от това,което предстоеше на следващия и по-следващия ден.[/size][/font]
Вторник 19.08.2008г.
Изгрева на слънцето посрещнахме вътре в парк „Чобе”,като сафари джипката(TLC) ни взе в 05.30ч от къмпинга.
Навсякъде около нас бъкаше буквално от африкански биволи,антилопи-импала,куду,спринг бок,зебри,семейства слонове и накрая двойка лъвове-усамотени легнали на припек на слънцето.
Колата беше спряла и снимахме.В този момент мъжкия стана мързеливо отиде при женската и не чак толкова мързеливо започнаха да се чифтосват.
Не можех да повярвам на очите си,бях виждал семейство лъвове в „Нгоро-Нгоро” да похапват след лов,в „Тцаво Ийст” друга двойка лъвове ,но никога до сега да се чифтосват.Преслав толкова се беше прехласнал по гледката,че забрави да снима с камерата.
Само заради това си заслужаваше ранното ставане тази сутрин в 04.30ч.,не,че,ако не се бе случило можех да спя още.От тук до края на въпросния гейм-драйв ми беше все едно,дали ще видя нещо друго?!,това беше попадение.
“CHOBE NATIONAL PARK”-огромен национален парк с площ от 11,000 кв.км. и третия най-голям в Ботсвана и дом на една от най-голямите популации на слонове(около 70,000) въобще в Африка,както и единственото място в което може да срещне антилопа-пуку.
За обяд се прибрахме в къмпинга,малко почивка и след това круиз с лодка по р. Чобе-формираща северната граница на резервата”Чобе”.Отново незабравимо-крокодили плуващи,около лодката,крокодили на брега,някои от тях истински екземпляри.Антилопи,диви прасета,слонове,маймуни слизащи на водопой край реката,хипопотами подаващи си само очите и муцуната ни следяха зорко,наистина незабравими три часа круиз.
Предвид неприятния мениджмънт в къмпинга,Дарел и Мишел уредиха вечеря в лоджа близо до нас,но на съвсем друго ниво.Отново обичайната атмосфера със сладки приказки и мног разхладителни напитки.
Именно тук ни дадоха сравнение как апартейда вече е насочен спрямо белия човек,като примерите бяха много:
Бял южноафриканец желае да регистрира фирма,това може да стане единствено с участие от чернокож,притежаващ 51% от бъдещата „компания”.ОК,тази „компания” вече е регистрирана,ако наемеш чернокож(и)работник(ци),желателно е за да нямаш спънки и установиш,че той(те) не разбира работата за която е предназначен-то ти трябва да го обучиш...нямаш право да го уволниш.Ако този чернокож работи за теб 10 год.,на 11-тата трябва да му построиш дом !!!!!!
Дискутирайки как в Европа(включително и БГ) можеш да си оставиш караваната на къмпинг без надзор за летния сезон,бях осведомен,че само два дена безнадзорна каравана в Ю.Африка би била окупирана от чернокожи.Подаваш молба в съда,чернокожите натрапници да бъдат отстранени от караваната и,ако евентуално молбата ти бъде удовлетворена,то ти трябва да им закупиш същата каравана в която те са се настанили.Ако караваната е била с ток,вода,тоалетна,душ и т.н.,то тази каравана,която им купуваш трябва да бъде същата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
.
))
"
.
.
Коментар