Tweet
Искам да Ви представя едно мое слайдшоу от крепостта Копсис-Аневско кале над Сопот.
Надявам се,че ще Ви хареса и може би някои ще посетят тази уникална средновековна крепост.
Тя е автентична (нищо не е правено по нея) и поне за мен е една от най-хубавите в България.
Приятно гледане!
21.08.2018г. Направих нова HD версия на слайдшоуто. Вече освен .exe файл в архив има и видео клип.
http://files.offroad-bulgaria.com/ne...l-HD_60fps.mp4
http://files.offroad-bulgaria.com/ne.../Kopsis_HD.zip
Минаха години...
Спомените останаха и ме налегна носталгия по отминали времена.
Та затова реших да превърна това представяне на слайдшоуто в пътепис.
Сопот,Почивалото,Аневското кале (Копсис) и Карлово.
Датата: 29.10.2006 година.
По онова време (Значително по-млади и зелени,сега само зелени. Така и не узряхме.) още нямахме
нито GPS,нито читава екипировка,камо ли личен автомобил. Скитанията ни се свеждаха до Витоша,
море и...
Много,много години по-рано...
Като в приказките,но това,което се опитвам да разкажа си е приказка за нас.
11.05.1985 година.
Със съпругата ми Ина сме прясно оженени.
Имаме себе си,своята любов и едно стаено желание за приключения. И медения ни месец става
меден уикенд на Стара планина.
Хващаме влака,гара Карлово,раздрънкания градски рейс и сме в Сопот.
Баща ми (бог да го прости) е от Сопот. Но вече нямаме нищо там,а роднинските връзки са избледняли
под натиска на времето.
Затова ще караме празника си на хижа Незабравка. По това време тя беше най-хубавата хижа в Централен
Балкан.
Времето е дъждовно. Да ни върви по вода. На лифта ни дават по една габина и ни изпращат с едва доловена
от ушите ни фраза: "Още имало луди хора".
С нас се качва и един младеж от Плевен. Трябвало да се срещне с туристическа група и да продължат на някъде,
но други туристи няма. Та се присъедини към нас.
На горната лифтова станция ни посрещнаха с облекчение и веднага спряха лифта. Хванали сме контролното развъртане
преди края на работния ден. Свалихме габините и аз установих,че ми няма часовника. Планината си беше взела данък
лудост.
Погледнах тъжно назад,махнах с ръка и го забравих.
Хората от лифта решиха да ни почерпят с "мляко от луда крава" за загряване преди дъждовния преход до хижата.
Това е бутилка 1 литър от швепс пълна наполовина с битер лимон, другата половина с анасонлийка. Питие убиец и в
прекия и в преносния смисъл.
Преди да тръгнеме за хижата изгледахме заедно с лифтаджиите мача България-Франция 2:0. Радвахме се като малки
деца,гледайки как Мишел Платини се щура по терена на националния стадион,докато Наско Сираков буквално
разстреля с глава вратаря им.
Хората от лифта много се зарадваха,като разбраха,че съм "наше момче" и си водя булчето да види родния ми край и
се обадиха на хижаря да ни даде най-хубавата стая. Така и стана.
На другата сутрин с нашия нов спътник и едно хижарско куче тръгнахме да се връщаме,но понеже лифта нямаше да работи,
реших да ги преведа през Аневското кале.
Не го бях правил никога,но с Божията помощ всичко се получи перфектно. Кучето ни изпрати до стълбите на крепостта.
За съжаление снимките от тогава са на диапозитиви и са в лошо състояние.
21 години по-късно...
Годините си отминаваха,а аз не можех да намеря време и възможност за ново посещение на Копсис и района на Сопот.
2006 година се оказа преломна. Купих си първия DSLR - Никон Д50 с двата китови обектива.
И след снимките от морето това беше бойното му кръщение в планината.
Прекрасна,слънчева,топла есен. Златна есен. 29-ти октомври,29 градуса по Целзий.
Качваме се на влака и по вече познатата схема от Карлово пристигаме в Сопот.
Намираме малко,но спретнато хотелче на място.
Веднага потегляме за лифта и отново хващаме служебното развъртане.
По пътя наблюдаваме парапланеристи.
Вече сме на Почивалото и сърцето ми пее...
Около нас излитат и други луди с парапланери.
Този път целта не са хижите,а Копсис,но не е ясно има ли пътека надолу.
Някога малките борчета по реброто,което се спуска към крепостта, сега представляват
непроходима борова гора.
Затова снимам калето от пътеката
и отиваме до полу-работещата хижа Незабравка.
Тя е почти изоставена от ВМЗ Сопот,но по това време поне имаше хижар.
Та от него потърсихме информация за пътека.
Човека се усмихна и каза - надолу покрай последното бунгало. Няма да е лесно.
И аз вече бях разбрал,че няма да е лесно,но юнашко сърце не дава и да си помисля
за отказ. А и времето напредва.
И просто тръгнахме да преодоляваме природни препятствия и лимити на собствените
си възможности.
Правя се на фотограф.
А това са резултатите:
Балкана се е обагрил в мед и злато.
А тук все едно,че гората гори.
В търсене на пътеката:
От тук сме минали вече:
Пътека няма,затова се налага да търся вярната посока и по този начин:
Вече сме при стълбите към крепостта,
където някога оставихме четириногия приятел.
Слънцето се готви да ни изостави,но ние сме щастливи,
че успяхме да изживееме тези прекрасни мигове.
Вечерта завършва подобаващо в ресторанта на хотелчето.
Следва...
Надявам се,че ще Ви хареса и може би някои ще посетят тази уникална средновековна крепост.
Тя е автентична (нищо не е правено по нея) и поне за мен е една от най-хубавите в България.
Приятно гледане!
21.08.2018г. Направих нова HD версия на слайдшоуто. Вече освен .exe файл в архив има и видео клип.
http://files.offroad-bulgaria.com/ne...l-HD_60fps.mp4
http://files.offroad-bulgaria.com/ne.../Kopsis_HD.zip
Минаха години...
Спомените останаха и ме налегна носталгия по отминали времена.
Та затова реших да превърна това представяне на слайдшоуто в пътепис.
Сопот,Почивалото,Аневското кале (Копсис) и Карлово.
Датата: 29.10.2006 година.
По онова време (Значително по-млади и зелени,сега само зелени. Така и не узряхме.) още нямахме
нито GPS,нито читава екипировка,камо ли личен автомобил. Скитанията ни се свеждаха до Витоша,
море и...
Много,много години по-рано...
Като в приказките,но това,което се опитвам да разкажа си е приказка за нас.
11.05.1985 година.
Със съпругата ми Ина сме прясно оженени.
Имаме себе си,своята любов и едно стаено желание за приключения. И медения ни месец става
меден уикенд на Стара планина.
Хващаме влака,гара Карлово,раздрънкания градски рейс и сме в Сопот.
Баща ми (бог да го прости) е от Сопот. Но вече нямаме нищо там,а роднинските връзки са избледняли
под натиска на времето.
Затова ще караме празника си на хижа Незабравка. По това време тя беше най-хубавата хижа в Централен
Балкан.
Времето е дъждовно. Да ни върви по вода. На лифта ни дават по една габина и ни изпращат с едва доловена
от ушите ни фраза: "Още имало луди хора".
С нас се качва и един младеж от Плевен. Трябвало да се срещне с туристическа група и да продължат на някъде,
но други туристи няма. Та се присъедини към нас.
На горната лифтова станция ни посрещнаха с облекчение и веднага спряха лифта. Хванали сме контролното развъртане
преди края на работния ден. Свалихме габините и аз установих,че ми няма часовника. Планината си беше взела данък
лудост.
Погледнах тъжно назад,махнах с ръка и го забравих.
Хората от лифта решиха да ни почерпят с "мляко от луда крава" за загряване преди дъждовния преход до хижата.
Това е бутилка 1 литър от швепс пълна наполовина с битер лимон, другата половина с анасонлийка. Питие убиец и в
прекия и в преносния смисъл.
Преди да тръгнеме за хижата изгледахме заедно с лифтаджиите мача България-Франция 2:0. Радвахме се като малки
деца,гледайки как Мишел Платини се щура по терена на националния стадион,докато Наско Сираков буквално
разстреля с глава вратаря им.
Хората от лифта много се зарадваха,като разбраха,че съм "наше момче" и си водя булчето да види родния ми край и
се обадиха на хижаря да ни даде най-хубавата стая. Така и стана.
На другата сутрин с нашия нов спътник и едно хижарско куче тръгнахме да се връщаме,но понеже лифта нямаше да работи,
реших да ги преведа през Аневското кале.
Не го бях правил никога,но с Божията помощ всичко се получи перфектно. Кучето ни изпрати до стълбите на крепостта.
За съжаление снимките от тогава са на диапозитиви и са в лошо състояние.
21 години по-късно...
Годините си отминаваха,а аз не можех да намеря време и възможност за ново посещение на Копсис и района на Сопот.
2006 година се оказа преломна. Купих си първия DSLR - Никон Д50 с двата китови обектива.
И след снимките от морето това беше бойното му кръщение в планината.
Прекрасна,слънчева,топла есен. Златна есен. 29-ти октомври,29 градуса по Целзий.
Качваме се на влака и по вече познатата схема от Карлово пристигаме в Сопот.
Намираме малко,но спретнато хотелче на място.
Веднага потегляме за лифта и отново хващаме служебното развъртане.
По пътя наблюдаваме парапланеристи.
Вече сме на Почивалото и сърцето ми пее...
Около нас излитат и други луди с парапланери.
Този път целта не са хижите,а Копсис,но не е ясно има ли пътека надолу.
Някога малките борчета по реброто,което се спуска към крепостта, сега представляват
непроходима борова гора.
Затова снимам калето от пътеката
и отиваме до полу-работещата хижа Незабравка.
Тя е почти изоставена от ВМЗ Сопот,но по това време поне имаше хижар.
Та от него потърсихме информация за пътека.
Човека се усмихна и каза - надолу покрай последното бунгало. Няма да е лесно.
И аз вече бях разбрал,че няма да е лесно,но юнашко сърце не дава и да си помисля
за отказ. А и времето напредва.
И просто тръгнахме да преодоляваме природни препятствия и лимити на собствените
си възможности.
Правя се на фотограф.
А това са резултатите:
Балкана се е обагрил в мед и злато.
А тук все едно,че гората гори.
В търсене на пътеката:
От тук сме минали вече:
Пътека няма,затова се налага да търся вярната посока и по този начин:
Вече сме при стълбите към крепостта,
където някога оставихме четириногия приятел.
Слънцето се готви да ни изостави,но ние сме щастливи,
че успяхме да изживееме тези прекрасни мигове.
Вечерта завършва подобаващо в ресторанта на хотелчето.
Следва...
С лифта до средната станция и надолу по рида до крепостта,но пътеката се губи на много места. По долу пускам и трак,но да се има предвид,че не е мой и леко се различава в най-горната си част-точно там,където пътеката на практика липсва на някои участъци. Тази пътека я има на OFRM TOPO 4.80ML картата.
Коментар