Варшава М-20

[VESO4AR]

До: Варшава м-20

Чета разказа ти си с интерес. Очаквам продължението.Качи някоя снимка от процеса на съживаване на машината.Аз също мечтая да реставрирам подобен автомобил но още не съм го намерил(или той мен).УСПЕХ!

[baro]

До: Варшава м-20

Колега м20 много яка тема,докъде я докара с реставрацията,ако имаш нужда от помощ при регистрацията ми се обади.Тази кола заслужава да живее втори живот.Успех ти пожелавам.

[alsy]

До: Варшава м-20

м20_маниак, предварително се извинявам за спама , но видях вече, че се казваш Стоян; че си от кв. "Гео Милев" и че си луд по Варшава/Победа и се чудя: имаш ли случайно и сестра, която се казва Биляна?
Понеже, ако имаш, значи се познаваме .

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

м20_маниак, предварително се извинявам за спама , но видях вече, че се казваш Стоян; че си от кв. "Гео Милев" и че си луд по Варшава/Победа и се чудя: имаш ли случайно и сестра, която се казва Биляна?
Понеже, ако имаш, значи се познаваме .

Случайно имам сестра, даже и Биляна се казва. От къде се познаваме?

[bullet_pk]

До: Варшава м-20

Айде бе Стояне, какво стана по-нататък с Варшавата ..? Нещо много се мотаeш, а тука има хора които с интерес следят темата ...

Мен днес ме накараха да работя. А аз мразя да съм на работа в Събота.

На връщане от работа минах през Бунарджика. За тези които не знаят, това е едно от тепетата на Пловдив. И какво да видя - десетина ретро коли се събрали на едно разширение. Жалко че нямаше с какво да ги снимам. Имаше 2 бр. ГАЗ 21, Рено Алпин, Шкода 100S, Москвич 403 (или 407), Рокни Студебейкър, ИЖ 49 с ремаркенце от Ява, Джип Уилис, Фиат 500 и разбира се една зелена Победа М20.

Казах си: Къде ли е наш Стоян, щеше да му се напълни душата ...

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Айде бе Стояне, какво стана по-нататък с Варшавата ..? Нещо много се мотаeш, а тука има хора които с интерес следят темата ...

Мен днес ме накараха да работя. А аз мразя да съм на работа в Събота.

На връщане от работа минах през Бунарджика. За тези които не знаят, това е едно от тепетата на Пловдив. И какво да видя - десетина ретро коли се събрали на едно разширение. Жалко че нямаше с какво да ги снимам. Имаше 2 бр. ГАЗ 21, Рено Алпин, Шкода 100S, Москвич 403 (или 407), Рокни Студебейкър, ИЖ 49 с ремаркенце от Ява, Джип Уилис, Фиат 500 и разбира се една зелена Победа М20.

Казах си: Къде ли е наш Стоян, щеше да му се напълни душата ...

Радвам се, че си успял да видиш возилата. Зелената Победа м20 е на мой много добър приятел, който е и председател на клуб Победа/Варшава - Георги Сарандалиев. Той ми прати и снимки от днешното мероприятие преди малко. Да се надяваме, че на следващият 9-ти Май ще отида с моята кола.

Колега м20 много яка тема,докъде я докара с реставрацията,ако имаш нужда от помощ при регистрацията ми се обади.Тази кола заслужава да живее втори живот.Успех ти пожелавам.

Благодаря - щом е интересно, продължавам.
Има едно нещо с регистрацията, което ме притеснява. Когато я прехвърлих на мое име, не минах за сверка на номерата в КАТ в рамките на 14-дневния срок. От тогава минаха почти 2 години. Какви могат да бъдат последствията?


Обратно на темата. След като се сдобих с документите на колата, бях вече напълно спокоен, че Варшавата официално ми принадлежи и мога да почна с по-сериозните разходи по нея. А те не бяха никак малко - сами виждате първоначалното й състояние, а моята цел е тотална реставрация, като крайният й продукт да бъде безупречен вид.

По нея не съществуваше детайл, възел или агрегат, който да няма нужда от някакъв вид обработка - шлосерска, галванична и т.н.
Започвам да изброявам по-важните липси, неоригинални или негодни елементи, както и състоянието им към днешна дата.

1. Каросерия.
- Напълно изгнил десен праг - погледнато от всички ракуси, се вижда през него!? Левият не беше толкова зле, защото някой едно време го е избайцал от безумно дебела ламарина.
Благодарение на Георги Сарандалиев са изработени нови прагове, напълно съвпадащи по профил с оригналните, от 1,5 мм ламарина.

- Силно пробит под, в следствие на корозията.
При изкърпването на каросерията ще се изградят проблемните участъци с необходимите форма и качество.

- Сравнително запазени се оказаха калниците - предни и задни. Почти нямаха ръжда и не бяха смачкани. Чак да се не нарадва човек!

- Задна дясна врата се беше простила с обшивката си - някой изверг едно време я е пекъл с оксижена на цяло и е стояла дълго време изложена на влага и кислород, тъй като същият индивид не си е направил труда да положи каквото и да е покритие. Ръждата ми я беше отнела безвъзвратно.... Лявата не беше кой знае колко по-хубава от дясната - 1/4 от нея все още я няма.
Намерил съм си 2 нови, когато имам време ще отида да ги взема.

Предни врати - без забележки.

- Стъкла. Предните 2 (при мен челното "стъкло" е V-образно, състои се от две части) са надрани от стъклочистачките. Останалите са отлично запазени.
Като стигна до там, ще отида в някоя фирма да ми изрежат две нови половинки от 7 мм стъкло (не обикновено за домашен прозорец, разбира се).

2. Интериор

- Седалки. В плачевно състояние - съдрани, мазни, гадни. Набавих си седло за задната, понеже то липсваше - беше останала само облегалката.
Ще се носят на тапицер да ги разпори, напълни пак с оригиналния пълнеж - морска трева и да ги облицова в избраната от мен материя.

- Арматурно табло. Много липси, много колхоз, много нещо. Единствените истински неща, които се бяха задърждали на него за тези 50 и няколко години, бяха таблото с контролните уреди и волана. Почти моментално ги демонтирах. Временно сложих Жуков волан за да мога да я управлявам някак си. През тези няколко години успях да комплектовам цялото табло с нови прибори.
Пластмасовата арматура от него просто беше изчезнала. Нямаме пластици - имаме решение! - срещу 15 лева ги свалих от една Варшава-пикап, която се очертаваше като бъдеща вторична суровина. За всеки случай ще си направя калъп и ще ги отлея от композитни материали - хем да имам още един комплект, хем ще има безплатни за колегите Варшавоводи - в Русия и в Полша тези детайли са страшно скъпи.

3. Двигател.
Ъъъ... за него нямам какво толкова да кажа - нормален м20, долноклапанен, щатният и на ГАЗ 69. На практика от него беше останал гол цилиндров блок - до такава степен беше обрулен от мургавелковците.
В момента си стои необезпокояван до мен или по-точно - до бюрото, качен на стилна стойка. Частите за него са ми по 2, по 3, включително и чисто нов карбуратор, с който се снабдих от небезизвестните старци, обитаващи магазинчето на бул. Габрово. Някои части ми бяха предоставени от колегите Драго, TRAPERA, koko11, 5-ракиев, на които изказвам огромна благодарност.
Като събера малко хартийки, производни на БНБ, ще го занеса в Асеновград при Георги, за да му набият нови ризи, водачи за клапаните и да напаснат новите капаци на лагерите на коляновия вал - т.нар. "пети".

4. Трансмисия, окачване.

- Скоростна кутия. Оригиналната, много добре запазена. По начало тези кутии са несчупвами - освен във Варшава, Победа и ГАЗ 69, се ползват и в лимузината ЗиМ ГАЗ 12, която е 1,5 пъти по-тежка от Варшавата и с толкова по-мощен двигател.

- Карданен вал. Отпесъкоструен, ще се наложи смяна на карета с последващо балансиране.

- Диференциал. Безпроблемен, с изключение на това, че беше пълен с мухлясъл нигрол. Източих го в срязана бутилка от мин. вода. След това без да искам ритнах съда, той падна и се изтъркаля на асфалта. Дооооокаааатооо сеее навееедааа да го вдиигнааа, той не успя да се разлее - не изгубих нито капка. Ега ти и първичният битум...
Налях бутилка кореселин вътре, с цел да разкарам остатъците от гъстата гадория по дифренциала и главното предаване. Все още си седи с органичния разредител - преди да я подкарам ще го махна оттам и ще сменя всички уплътнения.

- Амортисьри. Жабков тип. Преден имам 1 брой нов, търся втори. Интересното е, че той освен да гаси колебанията на пружината, играе ролята и на горен носач.
Задните са идентични с УАЗовите, ще си купя. По-натам...

5. Осветителна и сигнална уредба. Абсолютно нищо оригинално тук... Стопове от по-новите модификации на Варшава, мигачи от ГАЗ 53, главни фарове от Жук, ествствено - порядъчно разбити...
Фарове купих нови от старците, по каталог се водят "фар за ГАЗ 51". Унифицирани с Победовите и с моите. Шлайфах декоративните им гривни в домашни условия, скоро ще ги пратя за хром. Подробности - в тази тема: http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=52798

Мигачи и стопове с Георги си внесохме чисто нови от Украйна, срещу символична сума.

По-точно светлините на задните калници не са стопове, а мигачи и габарити. Трябва да им хромирам декоративните лайстни. Стоп-лампата се намира в средата на капака на багажника, оформена в красив крилат елемент... И той ми е нов, беше в намаслена хартия...


Клаксоните щатно са 2 - за нисък и за висок тон. От 50 метра докарват силна аритмия и чупят стъкла. От по-близко не знам - не мисля да опитвам...


Успоредно с това вече бях приключил демонтажа. От Варшавата остана само оголено купе и мостове:



Намерих песъкоструйка на поносима цена в Казичене. До там я закарахме с камионче:

Да живей медната шлака - ламарината се оголи за около 2 часа.





Обратно на "Пътната помощ" и при бояджията. 3 ръце поцинковащ двукомпонентен грунд и 3 ръце - шприц кит. Отдъхнах си вече - спряхме окончателно отвратителната корозия...

[Nik]

До: Варшава м-20

И развитие след тези снимки няма. Хайде стягай се!

[warszawa]

До: Варшава м-20

Почти приключих моят проек и ще мога да помагам на Стоян...

[alsy]

До: Варшава м-20

Случайно имам сестра, даже и Биляна се казва. От къде се познаваме?

Ами, аз съм онази съученичка на сестра ти, която се появи на бала (по случай завършването) ни със ЗИМ. Знам, че помниш случая, защото един път даже го коментирахме, когато бях на гости у вас

[isso]

До: Варшава м-20

Успех с реставрацията на този уникален автомобил Варшава м 20.

[Metal Heart (Светослав Митев)]

До: Варшава м-20

Няма ли развитие по-нататък че я следя тая тема с интерес,нищо че не съм спамил тука досега

[dpk6699]

До: Варшава м-20

Братле, като отволих темата и бирата ми се стопли! Забравих, че халбата е на една ръка растояние. Давай по-нататък.

[мъглата]

До: Варшава м-20

Братле, като отволих темата и бирата ми се стопли! Забравих, че халбата е на една ръка растояние. Давай по-нататък.

Каква сприрачна помпа става за Варшава 223??? Пишете ми ако знаете на foddy@abv.bg

[м20_маниак]

До: Варшава м-20

Ами, аз съм онази съученичка на сестра ти, която се появи на бала (по случай завършването) ни със ЗИМ. Знам, че помниш случая, защото един път даже го коментирахме, когато бях на гости у вас

Предположих, че си ти!
Естествено, че помня случая - издокарана абитуриентка се появява пред заведението с излъскан черен ЗиМ - такава гледка не се вижда всеки ден!

Няма ли развитие по-нататък че я следя тая тема с интерес,нищо че не съм спамил тука досега

Братле, като отволих темата и бирата ми се стопли! Забравих, че халбата е на една ръка растояние. Давай по-нататък.

Продължавам.

По каросерията на Варшавата няма никакво развитие вече повече от година. Тенекиджията, при когото се съхранява в момента все има някаква работа и не може да започне заварките по нея. Лафът е следния: "Бачо, нЕма, проблем - другата седмица я почваме!"...

Проблемът е, че каросерията й е самоносеща и без тя да е завършена. съм с вързани ръце. Не мога да монтирам двигател, трансмисия, да реставрирам спирачната система и т.н.
Но погледнато от друга светлина, това забавяне е полезно за мен - имам предостатъчно време за доизкусуряване на детайлите, които всъщност придават завършения вид на един ретро автомобил.

В момента съм на вълна "интериор" и възстановявам разните завъртулки по таблото - бутони, копчета, панели, волан и прочее. Губя доста време за тях, но аз съм перфекционист и не мога да си представя как ще карам колата с провиснали пластмаси или пък ще въртя крив и замазан "оттук-оттам" волан.
За мое огромно щастие, в началото на 40-те години, когато е проектирана ГАЗ м-20 Победа, използването на пластмаса като художествен похват е силно ограничено. Рестилизацията на Варшавата пък става доста късно - нали моята е по първите, абсолютно точно копие на Победа втора серия. Та, в този ред на мисли задачата е сравнително лесно изпълнима.

По начало точно тези пластици са дефицитни при този вид автомобили. Просто са на много години - 50 и повече, нормално е да се разпадат, особено като се има предвид как са съхранявани повечето Варшави у нас - на слънце пред блока. Материалът е интересен - не е типичен поли-нещо си.
Между Победаджийте в Русия върви една приказка, която по-скоро е кръчмарски лаф, въпреки, че не бих се учудил и ако е истина - в края на 40-те, началото на 50-те години композитите по арматурното табло е изготвял "Завод 3" (примерно), където близкия КОЛХОЗ е доставял неограничено количество непотребни кости от говедата. Те бивали смлени на ситен прах и смесени с някакъв слепващ агент - вероятно смола. След което се пресовали по формите. Ммм, вкусно!
Тази комбинация се оказва доста стабилна (и за огромно удивление - не вони, много...). Но все пак, след 50-години излагане на УВ лъчи повечето оклюмват...

В страните, където са по-разпространени, респективно има много автолюбители на Победа/Варшава (Русия, Полша), проблемът е решен генерално. Хората са си направили точни матрици и леят на поразия сложните форми от композитни материали. Комплект "новодел" струва немалко пари, но все едно е целесъобразно, особено при една скъпоструваща реставрация.

Тук у нас, въпросът седи по коренно различен, характерен начин - всеки се оправя сам.

Аз например си ги набавих (понеже както се вижда от снимките таблото ми е напълно оглозгано откъм декоративни елементи) от един сломен пикап в ж.к. "Горна Баня", който кротко гниеше и чакаше с нетърпение денят, в който ще бъде избавен от мъките си, като бъде закаран за претопяване. Ето как стана това:

Погледнах в ужасяващата Варшава, която едно време е била "гърбава", но някой явно не си я е харесвал така и решил да я преправи на пикап.
Е, нЕма толкова гадна изработка, нЕма такъв хлам. Това чудо на чудесата, това произведение на парнаджията, вероятно често злоупотребяващ с огромни количества метилов спирт, сътворено с много любов и въображение (последното трябва да е следствие от честото осветяване с оксижена), беше наистина уникално.
Висшото инженерно проектиране си личеше във всички дизайнерски похвати, вложени в почетната и отговорна задача. Гениялният Автор е виждал картината няколко епизода напред - така са избухвали образите по изтормозената му от синята светлина ретина.
Всичко зад седната колонка беше отрязано и разкарано. Непосредствено от нея заварен "гърбът" на импровизираната кабина, който по някакво невероятно съвпадение имаше стъкло, което дори не беше счупено! Дотук - добре. Обаче в делириума си, проектантът е забравил важен момент - седалката на горката Варшава. Облегалката по начало е нерегулируема и наклонена назад, което я прави доста удобна.
Именно обаче този наклон, комбиниран с окастрената задница на "пикапО" е попречил на безпроблемният й монтаж в кабината.
Решението е било взето мигновено - "гърбът" на седалката бива отрязан моменталически. На задната част, откъм шофьора е монтиран високотехнологичен продукт - китеник, за да служи да по-удобно облягане върху метала...

След това колата е била изключително професионално боядисана посредством метла, като, естествено освен върху старата боя, блажнярката е нанасяна върху хромираните детайли, стъклата, гумите, таблото и др.
Пластмасите, разбира се, не бяха пощадени. По цвят не се отличаваха от останалата част на колата, а иначе би трябвало да са бели.
- Искаш ли 10 лева за тези боклукчиви пластмаси? - изстрелвам аз.
- 'бе, дай 15 и си ги сваляй - ведро изтърси собственикът.

За 5 лв си е направо смешно да се пазаря. Сгърчвам се някак си и започвам да търся главичките на винтовете. Кой идиот ги е омазал и тях...
Развивам, чупя, псувам. Излязоха. Дадох му 15 лева, акуратно ги поставих в пликче и ги наритах в багажника. Идиотското заливане с боя всъщност ги беше спасило.
Вкъщи установих, че положението хич не е трагично. Лаковото покритие е било ултра некачествено, както можеше да се предположи. Леген с вода и бутилка Meglio вътре. След 1 час боята започна да се сбърчква и пада. Изчистиха се! Смивка не посмях да ползвам.
И започна едно лепене. Липсващи парчета, нащърбени ръбове...

Като приключа с тях и придобият някакъв вид ще публикувам снимки

[Венко]

До: Варшава м-20

Подарък няколко снимки от оня ден - знам че ще ги оцениш....