Днес реших да направя малка разходка из природата и да направя лек тест на "всъдехода". Всъщност идеята ми беше да повторя експеримента от миналата неделя на колегата Carburettor, който изкачи хълма след Бистрица, където се събират делтапланеристите. Не може BMW X6 да се изкачи, а аз да не мога. Казах на жена ми, че искам само да погледна наклона и тя се съгласи да дойде с мен. На излизане от пътя имаше малко кал, през която минах без проблем и се отправих към целта. Всъщност го изкачих без никакъв проблем - и аз като колегата спирах и после тръгвах, като на шега. Само дето жена ми се уплаши - горе слезна и ми заяви, че ако искам да се върна по същия път, няма да се качи. Е - върнах се по същия път, а тя си слезна пеша.
Ето и няколко снимки от горе
Както казах в началото, на излизане от пътя имаше малко кал. Вече със повишено самочувстие на печен офроудър, реших да заобиколя калта и минах от дясно на нея. Сигурно за повечето от вас това би било само загрявка, но за мен и за гумите ми пътят свърши тук:
Срам - не срам, реших да търся помощ. На пътя никой не пожела да помогне, макар да бяха 3-4 метра от шосето. Звъннах на няколко приятели, докато един от тях не ми вдигна телефона - Голди. Той ми каза да си спадна гумите и да пробвам - резултат никакъв. Единствено трябва да се отчете положителното действие на електрониката - не позволи да се окопая повече. Тъй като Голди не можеше да дойде бързо, за да ми помогне, се обади на колегата Георги-trimata, който веднага щом дойде, без никакъв проблем ме дръпна отзад и ме върна на твърда почва. След това си напомпах гумите
и леко поех към къщи.
Остана ми едно приятно преживяване и едно ново запознанство със съфорумник - Георги-trimata, на когото съм много благодарен за оказаната помощ.
Да не забравя - този автомобил с тези гуми по-добре стои на пътя, от колкото извън него...
Ето и няколко снимки от горе
Както казах в началото, на излизане от пътя имаше малко кал. Вече със повишено самочувстие на печен офроудър, реших да заобиколя калта и минах от дясно на нея. Сигурно за повечето от вас това би било само загрявка, но за мен и за гумите ми пътят свърши тук:
Срам - не срам, реших да търся помощ. На пътя никой не пожела да помогне, макар да бяха 3-4 метра от шосето. Звъннах на няколко приятели, докато един от тях не ми вдигна телефона - Голди. Той ми каза да си спадна гумите и да пробвам - резултат никакъв. Единствено трябва да се отчете положителното действие на електрониката - не позволи да се окопая повече. Тъй като Голди не можеше да дойде бързо, за да ми помогне, се обади на колегата Георги-trimata, който веднага щом дойде, без никакъв проблем ме дръпна отзад и ме върна на твърда почва. След това си напомпах гумите
и леко поех към къщи.
Остана ми едно приятно преживяване и едно ново запознанство със съфорумник - Георги-trimata, на когото съм много благодарен за оказаната помощ.
Да не забравя - този автомобил с тези гуми по-добре стои на пътя, от колкото извън него...
Коментар