Tweet
Вчера, събота сутрин, пътувам си към Пловдив. Умислил съм се, размечтал съм се, зер там, в Пловдив, ме очаква една красавица. Пред мен едно от многото села по пътя. Отпускам газта преди табелата с името на селото и в този момент съзирам на 100-ина метра, пред мен, от ляво, полицейска кола. При това, в момента в който скачам на спирачката, а табелата ми е на траверс, вратата на полицейския автомобил се отваря. Палка. Спирам. Документите за проверка... И се започва: "Движите се с 97 км в час, в населено място. Това прави 47 над разрешените 50. Два месеца без книжка...". Тук следва мълчание и от двете страни, след което се вади папката с актовете. Многозначителен поглед, последван от тиха реплика: "Май не можем да се разберем...". Започва писането на акта. Аз се връщам до джипа си и си вземам фотоапарата. Полицаят, който ме спря, протестира: "Нямате право да ни снимате!". Отговорих му високо, така, че да ме чуе и колегата му, който междувременно беше успял да напише трите ми имена: "Аз не снимам вас, а разположението на вашия автомобил, защото съдията ще иска да знае това." Два неразбиращи погледа. Накратко им обясних, че са ме засекли с 7 км/час, над разрешената скорост, защото в момента на засичане, съм бил преди табелата, а там е разрешено 90. Недоумение, мълчание. След окопитване, няколко неуспешнио опита за спор от тяхна страна, репликирани от мен, че спорът ни може да бъде разрешен в съда. Неохотно връщане на документите с думите: "Да знаете все пак, че не сте прав!"
Пожелах им лека служба и си тръгнах.
Да, наистина не бях прав. Вероятно карах с повече от 100, извън населеното място. Непосредствено след табелата, въпреки, че скочих на спирачката, може би се движех, все още, с повече от 50. Но и те не бяха прави, защото някои колеги, минали от там, по-късно, или по-рано от мен, са успели да се "разберат" с тях, водени от чувството си за вина, въпреки, че са били засичани преди табелата, обозначаваща начало на населено място.
Пожелах им лека служба и си тръгнах.
Да, наистина не бях прав. Вероятно карах с повече от 100, извън населеното място. Непосредствено след табелата, въпреки, че скочих на спирачката, може би се движех, все още, с повече от 50. Но и те не бяха прави, защото някои колеги, минали от там, по-късно, или по-рано от мен, са успели да се "разберат" с тях, водени от чувството си за вина, въпреки, че са били засичани преди табелата, обозначаваща начало на населено място.
а мина ли ти през главата, че след около два месеца са абитурентските балове А,,,
Коментар