Tweet
пътеписа е на жена ми , препечатвам го от http://bgtoronto.com/forum/viewtopic.php?t=2275
Полуостров Гаспези на север граничи със залива Saint-Laurent, на юг – с Ню Бронсуик, разделени от залива Chaleurs, на запад границата върви по устието на реките Patapedia и Mils и на изток гледа към Атлантическия океан. Пресича го най-старата планинска верига на Северна Америка - Апалачите, които свършват малко по-на север в Ню Фаундленд. Най-високия връх на Гаспези е Mont Jacquest-Cartier - 1258 м. и се намира в националния парк Гаспези, най-голямото езеро е Matapedia, дължината му е около 20 км. Столица на района е град Гаспе. 1534 година именно там Жак Картие акостира на земите на Северна Америка, слага огромен кръст и обявява земята за собственост на краля на Франция. Подобни кръстове могат да се видят на десетки места на полуострова, извисяващи се над океана и бездните. Името Gaspé произхожда от езика Mi'kmaq – и означава „края на земята”. Разхождайки се по скалистите му брегове наистина ни обвзе чувството, че там свършва света.
Северния бряг, парка Forilon и Cap Bon Ami
В парка кошчетата са специални – против мечки.
Морските зведи (снимката е на Екимка):
Като видях Персе отгоре и ми спря дъха от възхита. Там ни подгони невероятна буря, вятър и проливен дъжд, добре, че на следващия ден премина.
Остров Bonaventure освен, че е забележително красив, е интересен с тюлените си и с колониите от птици, които люпят там пиленцата си. Морето беше бурничко и лодката доста се клатеше, та затова някои от снимките са малко кривички. На самия остров направихме едно преходче бърз ход 6 км, за да стигнем птичите колонии и да успеем да си хванем последната лодка.
Тюленчетата:
И самия остров:
Тук една лисица си дебне вечерята:
Последните дни ги изкарахме на един къмпинг в гората на Бонавентюр, пускахме се по реката с кану до океана и с каяк по бързеите, гледахме животинките и птичките наоколо, палехме огньове, гледахме падащите звезди... Реката беше с най-невероятно изумрудения цвят, който съм виждала. Красота!
Най-странната печка, която съм виждала:
А край този огън, също доста странен, имахме няколко хубави вечери:
Имам още снимки, ама друг път. Пропуснах да кажа, че като цяло времето на полуострова е малко... северно - хладничко и ветровито. А Екимка да не се ослушва, а да разказва за вятърните генератори, ахатените мини, фаровете и т.н.!
Полуостров Гаспези на север граничи със залива Saint-Laurent, на юг – с Ню Бронсуик, разделени от залива Chaleurs, на запад границата върви по устието на реките Patapedia и Mils и на изток гледа към Атлантическия океан. Пресича го най-старата планинска верига на Северна Америка - Апалачите, които свършват малко по-на север в Ню Фаундленд. Най-високия връх на Гаспези е Mont Jacquest-Cartier - 1258 м. и се намира в националния парк Гаспези, най-голямото езеро е Matapedia, дължината му е около 20 км. Столица на района е град Гаспе. 1534 година именно там Жак Картие акостира на земите на Северна Америка, слага огромен кръст и обявява земята за собственост на краля на Франция. Подобни кръстове могат да се видят на десетки места на полуострова, извисяващи се над океана и бездните. Името Gaspé произхожда от езика Mi'kmaq – и означава „края на земята”. Разхождайки се по скалистите му брегове наистина ни обвзе чувството, че там свършва света.
Северния бряг, парка Forilon и Cap Bon Ami
В парка кошчетата са специални – против мечки.
Морските зведи (снимката е на Екимка):
Като видях Персе отгоре и ми спря дъха от възхита. Там ни подгони невероятна буря, вятър и проливен дъжд, добре, че на следващия ден премина.
Остров Bonaventure освен, че е забележително красив, е интересен с тюлените си и с колониите от птици, които люпят там пиленцата си. Морето беше бурничко и лодката доста се клатеше, та затова някои от снимките са малко кривички. На самия остров направихме едно преходче бърз ход 6 км, за да стигнем птичите колонии и да успеем да си хванем последната лодка.
Тюленчетата:
И самия остров:
Тук една лисица си дебне вечерята:
Последните дни ги изкарахме на един къмпинг в гората на Бонавентюр, пускахме се по реката с кану до океана и с каяк по бързеите, гледахме животинките и птичките наоколо, палехме огньове, гледахме падащите звезди... Реката беше с най-невероятно изумрудения цвят, който съм виждала. Красота!
Най-странната печка, която съм виждала:
А край този огън, също доста странен, имахме няколко хубави вечери:
Имам още снимки, ама друг път. Пропуснах да кажа, че като цяло времето на полуострова е малко... северно - хладничко и ветровито. А Екимка да не се ослушва, а да разказва за вятърните генератори, ахатените мини, фаровете и т.н.!
Коментар