Crazy Job - Обикновено Ендуро

[Жоро Хаджиев]

След Бузлуджа-Емине, както някои разбраха австрийските ни гости пожелаха да се върнем до Стара Загора за един ден, за да можем на другия да ги заведем някъде, където е много стръмно и има големи камъни. Доде ми на ум за един "хубав" камънак по южния склон на Стара Планина, където дори туристическа пътека няма прекарана, тъй като е много стръмно. Валтер предложи да вземем бира, та докато Ерик Брандауер се мъчи по камъните нагоре, ние да го гледаме и да се забавляваме пълноценно.
Докато пристигнем, намерим подходяща сянка и извадим кутийките, Ерик вече даде газ нагоре, та не успях да извадя дори фотоапарата. Хвана ме яд, ама Валтер каза, че той е луд човек и е по-добре да си седим долу.
Да, ама почна и нас да ни човърка да опитаме и затърсихме мааалко по-полегато място. Дори Кокера и Жасмин тръгнаха след Брандауер, но импровизирайки в качването напипали канала, който ние хванахме отдолу и който водата беше изкопала с годините. Там наистина беше по-леко и останалите австрийци и няколко българи тръгнахме от там. Събрахме се на първата скала, която бе на около 500м височина, а "лудият австриец" се чуваше нагоре към 1000м. Тръгнахме и ние, но след 100-200м се върнахме, падайки по 5-6 пъти. Беше ужасно стръмно.
Ето малко снимки от първата тераса над Долината на розите:


Ханес ми лепи гумата без да сваля каплата, тъй като нямам ключ.


Снимка за спомен с Ерик Брандауер


Групата преди тръгването към Стара Планина.


Това са кадрите от горе. Гледката беше страхотна!


Останалите австрийци пристигат.


Кефят се и те на пейзажа.


Поглед отгоре.


Пак снимка за спомен.


От къде намира това цвете влага по този камък ?!


Това пък е цъфнало в ботуша ми.


Чукура и Пейчо.


До тук може. По нататък ...


... с полет. Като застанах над 300 метровата пропаст и направо ми се прииска да скоча. Едно от местата, където чувстваш, че си "нищо" в сравнение с природата.
Така пръснати из цялата планина се открихме всички едва на ресторант "Пъстървата" в село Енина. Познайте колко десерта изяде Брандауер, но каза, че е много доволен от карането. Бил си направил кефа.
Ние с Валтер само се спогледахме ...

[Даниел Туйков]

Такива места и гледки определено те карат да се чувстваш мижав, аз лично се почувствах така на Емине когато отидохме на оная скала и погледнах морето..
Надявам се скоро да присъствам лично на някоя такава разходка.. само да си намеря някакво стабилно бачкане да изкарвам по някой друг лев и .... живот и здраве рекъл дядо господ може да присъствам на реална демонстрация на Ерик и 1-вия трасе координатор на БЕФ ))

[Жоро Хаджиев]

В събота пак покарахме по голите била на Стара Планина в "махалата". Нищо особено, освен големи, различни по наклон седла и каменисти върхове. Опитахме и няколко пътечки от равнината към билото и едната БАЯ ни измъчи. Ето малко снимки от тогава:


Първата немаркирана пътека, която ни изведе на билото е вече зад нас.


Разбира се поредната снимка за спомен.


Тук пробвахме друга пътека, но водата след този пилон така беше изкопала седловината между двата върха, че се отказахме да слизаме. Още повече дори и туристи не бяха минавали от там последната година.
Иначе спускането от върха по тревата е около километър. Наклонът е хубав (на снимката не личи) и капне ли дъжд, за нула време можеш да слезеш до долу, гушнал цял букет цветя.
Трите точки горе са част от крейзитата, които слизат надолу.


Този връх е истинско предизвикателство. Колкото се качваш по-нагоре, става по-стръмен и изпълнен с камъни. Кокерът вече почти се е изкачил.


Ей тази пътека ни направи добър фитнес. То е силно да се каже, че е пътека. Тревата скрива камъни високи, колкото гумите на мотора. Аз водих и един камък направо ме спря на място. Друг остър камък пък чакаше десния, магнезиев капак на мотора ми с наточен връх и резултата е ...


... това. Хубаво е, че носим течен метал.


Кокерът изчуква внимателно кривините, че диска на съеденителя монава на десети от милиметъра покрай стената на капака.


Данчо пък си хапва десерт. Наоколо бе пълно с малини.


По едно време пътеката се "поизчисти" до към четири пръста. На всичко отгоре беше камък до камък. Надолу - пропаст, нагоре - отвесно! Най ги обичаме такива места. То е изписано на челото на Янчо. Най-накрая и аз летях надолу, но хубаво че по време на полета срещнах дърво.
Господ си знае работата! На някои не им вървя в неделя, но моят "голям" ден бе съботата.

[Петър Манолев]

Блазя ви!

[Николай]

Кооолко чевермета трябва да дам че и аз да стана крейзи.
Има ли приемен изпит за кандидат членовете. Само мога да ви завиждам. Благородно естествено.

[Даниел Туйков]

Кооолко чевермета трябва да дам че и аз да стана крейзи.
Има ли приемен изпит за кандидат членовете. Само мога да ви завиждам. Благородно естествено.

А, аз си мислех, че си карловски Ентусиаст

[Жоро Хаджиев]

Ники, като гледам , твоите походи, виждам че си достатъчно "крейзи", тъй че остава само да ти се обаждаме като ходим в Стара Планина!

[Николай]

Чакам.И докато чакам обмислям най лесния начин за транспорт на мотора щото ми писна само да гледам. :xА що се отнася до ентусиастите този период съм го минал.

[Даниел Туйков]

Чакам.И докато чакам обмислям най лесния начин за транспорт на мотора щото ми писна само да гледам. :x

Язък... май май наистина трябва да почвам вече работа, че да се опитам да те запазя към карловците ми се струва

А що се отнася до ентусиастите този период съм го минал.

Ама май май е ясна работата вече

[Жоро Хаджиев]

Онзи ден пак решихме да минем по състезателната пътека от с. Ясеново към Узана, но нещеш ли срещнахме един отворко от селото - голям познавач на планината и той вика: "Що не фанете другата пътека?" Само това чакахме и моя милост, Кокера и Янчо Терзиев отбихме по-рано в дясно по маркировка зелено и бяло. По едно време ни маркери, ни дявол. Кокера се върна и каза, че ще мине отново състезателната, а ние да се мъчим да открием новата като си нямаме работа.



С Янчо ударихме направо нагоре по стръмен улей, но катеренето бе до време. Стана много стръмно и ... до там. Янчо ми каза, че му е писнало и също ме изоставя. Аз обаче пуснах целия си инат в действие и се заблъсках като м. в гъз из цялата гора. По едно време пак попаднах на маркировка и щастлив се заизкачвах по пътека досущ като тази от кръга на Узана. Всичко бе хубаво, докато стигнах до стръмните конуси преди връх Исполин. Пътеката бе изровена от водата, като бе открила камъни с височина до кръста и с отвесни ръбове. Единствения път бе по стръмния склон на единия конус. Няма да ви обяснявам за мъките, на които се самоподложих, но се качих на върха и от там до Узана. Ето малко снимки, които направих, когато успеех да си взема въздух.






Иначе гледката беше превъзходна, ама аз в тоя момент мразех всичко на света.






По едно време мислих, че няма измъкване на никъде. Назад вече не бе възможно. От дясно и от ляво - почти отвесно. Намерих малка по-равна площадка и с много газ, на косъм изскочих между две скали на върха. Сега да ме убият няма да го направя тоя номер.
Отидох на Узана. Кокера вече спеше 2-ри сън на беседката. Изпих 5 литра вода на екс и тогава се обади Янчо Терзиев: "В някакъв джандем съм. Едвам се спуснах до тук, ама пътя е отрязан от голямо свлачеще. Почвам да "строя" път, щото връщане назад няма."
Само туй ми липсваше сега, както бях каталясал, ам го попитах какво вижда около себе си. Картината ми беше позната и с Кокера тръгнахме натам. Отидохме и видяхме следната картина:


Ами т'ва е положението... Янчо почти бе "построил" път с тая треска.


Е, имаше малко за копане още, ама при робския труд досега го оставихме да си го довърши, та да не му разваляме хатъра.


Кокера обаче не издържа и вика, че няма да копаем цяла нощ. Качи се на "портокалчето" и залитайки ту наляво, ту надясно го изкара от свлачещето.


Вече няма пречки да си тръгнем. Наиграхме се хубаво през този ден, но така е: "Който търси - намира!"
Ако има някой мераклия можем да го поразведем и по новата пътека и по сипея. Старата пътека направо ще му се струва като магистрала!

[Николай]

И аз съм мераклия да дойда ама ако фанем по старата пътека.

[mitkov]

браво -хубаво сте се повеселили

накрая ще си купите по един двутактов мотор - и ще мирясате

[Gichev]

LUDI

[Жоро Хаджиев]

Онзи ден (сряда 6.09 - точно ден за преходи), решихме да намерим най-краткия път до Трявна. До хижа Българка не беше изобщо интересно, тъй като до там знаехме всяка пътека и хванахме най-прекия път за да има време да се повеселим по-късно.


Нали съм трасе координатор и оператор, моторът ми трябва да е все напред.


Лесно намерихме най-пряката пътека. Тя се оказа туристическата, ама не беше предвидена за мотори и ATV. Като чуя за екопътека и косата ми настръхва!


Жасмин реши да пробва по склона, но удар от камък в бъбреците го отказа от мерака.


Тъй е, понякога нито отгоре, нито от долу.


Кокера се закатери по чукарите, нали това му е слабост.


В началото беше БАЯ зор, камък до камък, ама нали за това сме тръгнали ?!


После следваха приятни билни пътища и още по-приятни пътечки. Ето я и Трявна. Само на 70 км по правя линия през Балкана. Още можехме да съкратим, но ще го направим друг път. Разгледахме града отгоре, от заведението на хълма, където спретнахме яка трапеза и ...


... поехме обратно по други пътеки, тъй като старите вече не ни бяха интересни. Тука Иван понабра някое цвете и точно сме се събрали за да решим какво да почерпи като се върнем.


Имаше и приятни качвания с връщане за засилване.


Бат Дак е направо като танк с 525 - тицата!


От тук пътят се оказа по-дълъг, но по-разнообразен. Има едно друго качване, на което ако капнат две капки дъжд и ще стане много весело. Ламята нагоре.


Ачмонек едвам се държи, а Данчо го спира. Голям майтапчия тоя Бат Дак!


Ачо не си харесва мотора, щото все бъркали DR-а му с Ямаха и очакванията от него били по-големи. И той е хвърлил око на КТМ, ама за сега само око.


Вече сме на един х... върлей от Бузлуджа, Тук всеки хвана нанякъде да качва по собствена инициатива и се изпозагубихме. Намерихме се чак в клубното барче в Стара Загора.

[Жоро Хаджиев]

Днес намерих няколко снимки в телефона си и реших по-любопитните да ги кача в темата.


В клубното барче вече всичко е КТМ, даже и чашите !


Сензационна снимка !!! Преди пъви кръг в Стара Загора. Жасмин продава трасето на Шмида


На трасето за тренировки. Жасмин се хвърли от мотора и хвана заяк! Пуснахме го.


Момент от правенето на трасето!


Тренировка по блъскане с лакти.


Пак по време на тренировка. Ефира и Жасмин.


Crazy job много тренират последните месеци. След 18:00 трасето все е пълно Успехите не са случайни.


Магарето получава спешна медецинска помощ!


Нунчо след като пробва КТМ 525 без каска.


Crazy job започна подготовка на дамски отбор за следващия сезон. Една от състезателките - Павлинка кара за първи път, но показа много добри данни и талант.


Познайте коя е другата състезателка ? Да, естествено, че е Валя. Само дето напоследък занимари тренировките, ама ще тренира като падне снега!