ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

[lyubo73]

До: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Браво момчета,малко хора се биха наели да тръгнат на този път.Голяма подготовка сте направили ,а и машината е много истинска,всеки джип не би издържал това натоварване.Поздрави.

[roadsofasia]

До: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Част от дневника на нашето пътуване и основната част от снимковия материал са вече достъпни. Отне ни доста време но все пак информацията от експедицията е представена по начин доста близък до първоначалната идея. На официалния сайт на експедицията, в интерактивна карта, може да бъде проследен маршрута записан от ГПС. В картата може да бъде разгледан и по-голямата част от обработения и допълнен снимков материал от пътуването.

http://roadsofasia.net/?page_id=1020&lang=bg

За съжаление видео материала все още не е обработен но съвсем скоро на сайта ще има възможност да се разглеждат в пълен размер и част от снимките.
Надявам се чакането да си е заслужавало

*В курсив е текста от дневника воден по време на експедицията

Маршрут

линията в синьо е реалния маршрут записан от GPSa
Ден първи
Днес е 10.07.2009 година, часът е 21:30. Тръгваме от София. Километри 0.
По пътя оставихме кучето ми Бари в село Българене. Там той ще се чувства щастлив, само се надявам баща ми да не му дава много вафли.
Русе
През нощта пристигнахме в Русе, първата ни нощувка е близо до „Моста на въздишките“ край Дунав. Рано сутринта, докато притягахме покривния багажник, един дядо се приближи и ни каза , че с палатка като нашата на джипа е обиколил цяла Африка и Европа още „едно време“ /преди 1989г./. Добра среща. А друг чичко циганин ни пита дали не сме фирма за изкопи и дали нямаме нужда от работници, явно лепенките по колата и лопатите отгоре навяват и такива асоциации.
Разгледахме града, аз отдавна не бях идвал, а Радо, май никога – красив е!Посетихме Пантеона на възрожденците, много културно замислен мемориал с добри скулптори и подходящо пространство. Сбогуваме се с костите на именити наши предшественици.
Въздушния филтър е сменен, чистачките също, багажника е повдигнат и затегнат. Продължаваме…

Ден втори

Напускаме България…
11.07.2009г.
Пътуваме към Силистра. 344 км от началото, експериментираме колко километра можем да изминем след като стрелката за гориво е слязла на нула – около 40км – хитър резерв.
В Добруджа сме, усещането е странно – равнина, безвремие… Стар път с хубав асфалт. Следва Тутракан, никой от нас не е ходил там, нито пък в Силистра. Слушаме „Хоризонт“, говорят за Бойко, Яне, ДПС, БСП, виждаме билборди на ДПС, стари селски площади, обновени площади… Бабово, Враново, Черешово, Слънчогледи… километража показва 397 км. от началото.
В Силистра се опитваме да сме бързи, малко покупки, упътват ни към ферибота. Оказва се че са ни пратили на новия фериботен терминал, където се оказваме единствените чакащи. Самите служители ни обясняват, че тук таксите са високи и няма много преминаващи, а единствения курс е чак вечерта. Упътват ни как да намерим стария, от другата страна на града. Иначе новия терминал изглежда наистина по „европейски“.
До използвания терминал се достига по сложен лабиринт от улици без настилка, гора от стари бараки и гаражи и общо взето наслуки и с късмет, освен ако не знаеш къде отиваш. Достигаме до разкаляна пиаца посипана с чакъл, на някои им късат билети, на други просто им казват здрасти. Ферибота тръгва щом се напълни, през това време може да си купите разни незнайни дреболии от бабите, които са разпънали стоките си под чадъри на Кока – кола и Пепси наоколо. Купувам си фъстъци и вафла – първите са стари и гранясали, вафлата става за ядене. Не е много ясно дали сме в Румъния или все още в България, завалява, духа и студен вятър, след двайсетина минути ферибота пристига – метална платформа бутана от малко корабче. Дунав е вълнист и мътен, разлят е, и е трудно да се каже в каква посока се движим или къде точно е румънския бряг, наоколо е равнина до хоризонта.
Акостираме, никой не ни спира за проверки и потегляме, накъдето се отправят повечето автомобили. Със сигурност вече сме в Румъния.
Източна Румъния
11.07.2009г.
Вали и е мрачно. Пътят е абсолютно прав, а пейзажът равнинен. Успяваме да намерим много добра карта на Румъния, понеже нямаме в GPS-а,. Селата са лесни – пътя ги пресича и е главната им улица, но градовете се оказват труден лабиринт без указания. Каларащи, Слобозиа, Браила, всички ни отнемат по повече от час, докато намерим правилния изход. Жалко, че нямаме някой от Хъшовете за водач, които несъмнено са бродили доста по малките усукани улички тук преди 130 -140 години. Галац е последната паяжина за разплитане преди границата с Молдова, през която трябва да пропътуваме около 3км, за да влезем в Украйна.

Ден трети

Делтата на Дунав
12.07.2009г.
Мина полунощ. Все още сме свежи, не сме лягали, продължаваме да пътуваме. Искаме да се отдалечим от границата с Молдова – неприятна спирка. Един корумпиран молдовски митничар, на който не платихме ни върна три дни назад в подготовката на багажа. Извадихме всичко от джипката, дори разпъвахме покривната палатка, да не говорим, че искаше да разглобим шнорхела за въздух и да видел вътре в резервоара. Понеже, въпреки всичко не му дадохме 20те евро, които си просеше, ни пусна по някакъв червен коридор, което значеше рискови преминаващи – трафиканти, престъпници, с нередовни документи… Това ни костваше още две щателни проверки от украинска страна и още два часа стоене. Резултата е, че в момента всичкия ни багаж е в насипно състояние отзад, а дъждът не спира, за да можем да го подредим. Но както и да е – НЕ на корупцията ! Такива, като онзи тип не заслужават никаква толерантност! Алчността и манталитета му все пак не му позволиха да си тръгне с празни ръце – сви си една опаковка с лекарства – тези против разстройство. Дано в лакомията си ги изгълта всичките и да му се наложи много мъчителна клизма!
А дъждът в Делтата не вали – лее се!
Пътуваме към Измаил, по заобиколния маршрут за Одеса, но както се уверихме в предварителната информация е по – добре да се избегне прекия през Молдова. Преминаваме няколко села без да видим никаква светлинка. Улиците им са покрити с бетонни панели – повечето начупени и със стърчаща арматура, а някой въобще липсват. Имаме късмет, че преминаваме без спукани гуми. Между селата реалността е апокалиптична! Далечни светкавици ни дават мигове с усещане за пейзажа – безкрайни блата и тук там дървесни масиви. Вода, вода, вода… Стъклата се обливат, пътя е наводнен, джипката често се понася в дълбоките локви, въпреки масата си от три тона. В мрака се носят ниски облаци, жабите пресичат пред фаровете на стада, охлювите са навсякъде. Сякаш всеки момент пътят ни ще се превърне в остров из необятната делта на Великия Дунав. Какво ли още има наоколо….
След три часа достигаме Измаил. Паркираме на първото осветено място – пред входа на фабрика в началото на града. Пазачът се събужда, но не изглежда особено развълнуван от присъствието ни, дано да се успокоят и глутницата улични кучета, които разлаяхме. Дъждът не е спирал да вали, лягаме си с последни сили направо вътре в колата, багажа и всичко останало ще оправяме утре!

Пътуваме в Украйна
12.07.2009г. /сутринта/
Съмнало се е. Дъждът все още вали.Отправяме се към Белгород – Днепропетровск. Пътуваме в Украйна ! Из Приднестровието. Тук вече е различно – пътуването е започнало!
Украйна е равна – безбрежно равна. Постепено небето се избистря и по синята пелена се пръсват хиляди облачни пуканки. Край пътя се отръскват слънчогледите. Синьо, жълто, зелено и бяло са цветовете нарисували пезажа… .без много нюанси. В Белгород – Днепропетровск сме. Града изглежда обикновен, дори леко скучен.
/Месеци по – късно в Google Earth разбирам, че сме били на 700 метра от уникалната крепост Акерман на брега на Днестровския лиман. Но табелки или каквото е да е указание за наличието и’ не сме видели, местоположението и’ не е подсказано и от планировката на съвременния град. Общо взето ако не знаеш за нея, няма и да предположиш, че съществува именно там./
Неделя е и да обменим валута не е лесно. Чудо е, че намираме отворен банков клон, а не обменяме на улицата. Откриваме и работещ интернет клуб. Първото ни актуализиране на интернет страницата – www.roadsofasia.net – е следното : Близо сме до Одеса, вали от вчера, но всичко е наред като за експедиция! Продължаваме напред към Русия!
Зареждаме и продължаваме към Одеса и Русия.
Километрите са 963 км от началото. Зареждаме 20 литра за 100 украински гривни. Бензиностанцията е малка и съмнителна, зареждаме колкото да имаме докато намерим друга.
1 BGN = 5.6116 UAH /украйнски гривни/; 1 EUR = 10.9641 UAH
1л. дизел = 5 UAH = 90 стотинки = 0.45 евро , но тази нафта не е качествена, по скоро е за печки или камиони.
Километрите са 1123 км от началото. Зареждаме 73 литра за 400 гривни от Лукойл.
1л. дизел = 5.48 UAH = 98 стотинки = 0.49евро , но разликата в качеството е осезаема. /Опита от пътешествието показва, че най – качествената нафта наоколо е от Лукойл и занапред ще се опитваме да зареждаме при тях, когато е възможно./
Заобикаляме Одеса. Погледа ни е вперен много по – далеч напред – Каспийско, Аралско море, пустините на Казахстан, планините на Киргизстан, Алмати, Алтай… А все още сме само в Европа. В някоолкото села, където спираме срещаме бесарабски българи. Говорим си почти на чист български, радостта им да срещнат човек от България е много искрена. Тайно се просълзявам. Очите им са изпълнени с очакване, а аз дори не знам много за историята им. Предполагам и държавата ни не прави много в подкрепа на културната им идентичност. Района изклежда по – скоро беден отколкото развит. За градеж на постройките се използва много интересен материал – нещо като естествен пенобетон – силно изветряла скала, която хората добиват директно от природата, режейки я също като Ytong блокчетата с трион.

Ден четвърти

13.07.2009г./сутринта/
Спахме до слънчогледова нива край Мариопол. В просъницата си спомням, че е град с много красиви стари сгради. Николаев /Миколаев, през който минахме вчера също е впечатляващ – страхотни стари, сносни нови сгради и невероятни озеленени булеварди – градини. Другите населени места ми изглеждаха по – скоро индустриални.
Снощи времето беше хубаво – разпънахме палатката и се наспахме, както трябва .Направихме някои нужни неща: зашиване на гащи, вкарване на карти в GPS- а, лепене на платнището на палатката, почиставне на уши, зъби, нокти, крака и т.н. Направихме си и проверка за кърлежи, закусваме и тръгваме.Посоката е към Новоазовск и руската граница. Километражът в момента показва 1723 от София).
Украйна е безбрежна страна. Между градовете има 250 – 300 километра, а в междинното пространство има ниви – слънчоглед, жито, царевица… Украйна ухае на жътва, на земя, която ражда хляб. В Украйна комбайните работят денонощно, реколтата е огромна, а слънцето залязва бавно и късно.
…
Общо 60 евро и 10 долара в подкупи за държавните служители, докато излезем от страната. Униформените украинци определено не се измъчват от притежание на морал и добронамереност или поне тези, които срещнахме досега , иначе от другите нищо лошо не сме видели. Напускаме през таможнята на Новоазовск.
/ По нататък ще раберем, че практиката на корупция и дори изнудването, а винаги ще се намери, за какво, са нещо като начин на живот в държавите от бившия СССР. Една порочна особеност зародила се в условята на комунистически или както там се нарича строй. За съжаление освен емоционалния негативизъм от подобен опит, това застрашава и силно ограничения бюджет на експедицята ни, а предварителните ни разчети стават меко казано имагинерни. Дано тази практика не се повтаря често или поне не в такива размери. Има много път за извървяване по света…/

В Русия сме !

13.07.2009г. /14:30 часа/
14:30 часа. В Русия сме!
Първата граница, на която не ни искат подкупи ! Евала !
Тъкмо похвалихме руснаците и след 3 километра – пункт на КАТ. Искат ни 5 долара за невключени светлини. Ама да е имало някакви табелки с указание за това правило или да ни е казал някой – не, длъжни сме да знаем! Даваме им 3$ – оставят ни.
Изминати 1823 км от началото.
Зареждаме 24,24 литра за 400 рубли.
1 BGN = 22 RUB /руска рубла/; 1 EUR = 44 RUB
1л. дизел = 16,50 RUB = 75 стотинки = 0.38 евро
Изминати километри 1883 км. Зареждаме 124 литра за 2000 рубли от Лукойл! УХА! Правят ни отстъпка от 5%. Зареждаме на цена 16,15 рубли за литър.
Тоест: 1л. дизел = 16,15 RUB = 73 стотинки = 0.37евро
Най – хубавия дизел на най – ниска цена в Русия. Специално за нас! Имаме гориво за 1400 – 1500 км. Напред ! Напред към Казахстан!

Следва продължене…..

[roadsofasia]

До: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Пропуснах да напиша че дневника беше воден от колегата Радомир Данков, както и настоящия пътепис е негово дело .

[roadsofasia]

До: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

*написано - Белгород – Днепропетровск
да се чете - Белгород – Днистровский

[roadsofasia]

До: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

13.07.2009г.
По пътя се отбиваме в град Таганрог на брега на Азовско море. По някакъв начин, разлеждайки снимките си по – късно, асоциирам града с Хавана /Куба/. Не заради конкретна прилика, а заради начина по – който архитектурата и градоустройството от социализма са разкъсали органичната градска тъкан. Таганрог определено носи имперска, царска атмосфера. Сградите в центъра са стари и пищни, повечето са с фасади от видими тухли, съчетали стилистиката на класицизма с елементите на сецесиона, зидариите са изпълнени с изключителна прецизност. Над входовете са разположени изящни козирки от ковано желязо. В града е роден Антон Павлович Чехов, а стратегическото му значение се засилва през 1698г.,чрез създаването на военноморската база на Азовската флотилия от от Петър I. Днес, по елементарните намеси и поправки в аристократичните иначе къщи можем да предположим за промяната в културното ниво межу създателите им и настоящите им обитатели. Изведнъж, в много приятните по мащаб озеленени улици нахълтва безжизненото тяло на мраморният площад пред Дом „Управа чиновников“, естествено с паметник на Ленин отпред. В парка „М.Горки“ гори и вечният огън в центъра на петолъчка от червен гранит под решетка от арматурно желязо, силно деформирано от температурата. Намираме и къде да обменим изгодно рубли, интересно – всички големи банкови корпорации, които имат клонове в България имат и офиси в Таганрог - понамирисва на глобализация. Опитваме няколко вида квас, единият, от които ще си остане и до края на пътешествието №1 в класацията ни за вкусен квас. Намираме път до плажа, който е меко казано отблъскващ – мръсен, осеян от кичозни заведения с бумтящи руски поп - хитове и застлан с лабиринт от пластмасови шезлонги. Явно е защо на руските туристи Слънчев бряг и Златни пясъци им харесват – хем им е като вкъщи, хем е малко по – хубаво.
Джипката сме паркирали пред забележителната сграда на Историко – краеведческия музей, бившия „Alferaki Palace“ с твърде дълга за разказване история. В двора му са пръснати десетки статуи на езически тотеми. Последни снимки, интернет на близо и тръгваме. До Казахстан остават 700 – 800 км.


13.07.2009г. /късно вечерта/

Навлезли сме в Делтата на Дон. Заобградени сме от вода. Някой от насекомите са с размери на врабчета, а са толкова много, че не измиваш ли често предното стъкло, скоро ще ти се наложи да го изстържеш със шпакла. Изведнъж асфалта се разстила върху моста „Всесоюзной“ - по нас е мощния Дон, порен от десетки огромни кораби , в далечината свети Ростов. Гледката е титанична! Решаваме да се отбием за малко в града. Някъде спираме на бензиностанция, за да изчистим стъклото. Отпред по джипа е като в Помпей и Херкулан след изригването на Везувий. Фаровете са покрити с инсекти, а радиаторът щеше да бъде манна небесна, ако беше рибарска мрежа, а ние рибари. Изчистваме внимателно всичко и монтираме на решетката парче алуминиева мрежа против комари, която си носим от България. Това подобрение е нещо задължително за експедиции и бяхме подготвени. Тук всички автомобили имат и допълнителен предпазител закрепен на ръба на предния капак – според мен,ако шофирате постоянно в района боята там или ще се олющи или ще бъде невъзможно да се изчисти. Над отбивката има стълб с мощна лампа. Горе сцените са смразяващи – снима се римейк на „Птиците“ на Алфред Хичкок , а има и учстници близки до размерите на гълъб. Тръпки ме полазват...
Насочваме се към Ростов на Дон. Пътят се качва на Ворошиловския мост и ние отново политаме над мощната река. Кораби , светлини, в главата ми асоциативно зазвучавт може би Виенски валсове, само трещящите Камази и ЗИЛ – ове не се вързват. Отсреща като стражеви кули са изникнали еклектични необарокови небостъргачи /руска стилистика/ и доста подобни са в строеж. Вече е много късно и сме доста уморени, след около километър по Ворошиловский проспект решаваме, че нито ще разгледаме града, нито пък ще се наспим както трябва. Обръщаме в една от малките преки и отново прелитаме над реката. Пътищата в Русия са най – често двупосочни, но платната са достатъчно широки, за да могат автомобилите да се изпреварват без да навлизат в насрещното движение. Благодарение на това и с по – чести смени между спящия и шофиращия успяваме да пропътуваме още почти 300 километра. Развиделява се, лягаме да спим.

[roadsofasia]

До: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Ден пети

14.07.2009г.
Калмикия, Елиста !

Изминати километри от началото 2175.

Спахме на границата с република Калмикия, близо до полицейския пост, слънцето изгря преди да сме легнали. Територията има някаква степен на автономия и за по – сигурно освен с автомобилите, полицаите разполагаха и с бронетранспортьор. Преди да тръгнем получихме доста съвети, ако ни се наложи да спим на пътя да го правим във видима близост до полицейските пунктове, макар че не сме изпитали нужда от това. От ченгетата досега получихме само тарашене, но тук просто ни проверяват документите. Събуждаме се сравнително рано от шума на преминаващите Камази.
Камаз с ремарке – това е най – разпространената машина по тези земи. А те са с впечатляваща визия. Кабината на Камаза предствлява отделен уникален свят, бих казал друга планета населена с един или двама малки принца. И всяка е различна от останалите. Принцовете им са нереални образи, по – скоро приличащи на космически странници, отколкото на земляни, а срещнеш ли погледа им се чувставш някак особено. Ездачите на тези механични дракони са намерили различни начини да омекотят ревящите им сърца – дюшеци, килими, дори офисни столове им помагат да се дистанцират от жадната паст, бълваща огън и дим. Макар и почти глухи от дългогодишното препускане, те не са забравили красивите си блянове и мечти, а са ги провисили около себе си или са облепили с тях стените на планетите си. Именно с тези шамани на движението и пространството срещаме най – често по иначе пустите пътища на Калмикия.
На изхода от републиката отново корумпирани представители на ДПС. Изнасят камерен духов концерт със свирки и с елементи на дирижиране. /ДПС – Дорожно-Патрульная Служба, еквивалент на нашия КАТ, но обикновено са въоражени и с автомати със сгъваем приклад и имат цели сгради на всеки по – важен кръстопът/. Спират ни за проверка, хайде с документите при дежурния. Радо караше :

“Нарушението е че при влключването в главния път е настъпена непрекъсната линия, пълна измишльотина, дори и това не е вярно. Почвам да се разправям с полицая и му казвам че това не е вярно и не съм съгласен ! Дежурния ме гледа озадачен, докато разлиства паспорта, вижда визата която не е туристическа а е хуманитарна (виза, която руското посолство издава при посещение в страната с цел културен обмен и други обществено значими дейности, за тази виза основен принос има нашето Външно министерство и разбира се руското посолство в България, които оцениха целите на нашата експедиция. Тази виза и в последствие ни помогна на няколко пъти да се легитимираме по подходящ за случая начин, за което сме много благодарни и на двете институции!) полицая веднага омекна, зададе още няколко въпроса, върна ми докумените и ни пожела лек път! “

Пътя се движи известно време през областта Ставропол, заобикаля огромния Болшой лиман и отново сме в Калмикия. Е, тук наистина няма нищо. Само пътя, далекопровод и до хоризонта степ. Няколкото калмикяни, които виждаме са с монголоидни черти. А – а – а ,тук – там се мярка и по някоя крава.

14.07.2009г. /по – късно/

Калмикия, може и да ви звучи опасно, но това е най – гостоприемното място, през което пътуваме досега. Населението са монголоиди, религията – Будизъм. На входовете на републиката руснаците са разположили бронетранспортьори и са я изолирали.

Калмикяните, са се заселили по тези земи около 1630 г., но според историята, която видяхме в музея, миграцията им е започнала още с експанзията на Златната орда, на Чингиз Хан. Религията на страната е Тибетски будизъм, което е уникално за рамките на Европейския континент. В столицата Елиста се намира най – големият будистки храм, както и най – голямата статуя на Буда в Европа. Калмиците са били привличани за съюзници от много режими и лидери с обещания за етническа и религиозна свобода – Белогвардейците, Червената армия, Нацистите, Ленин… всичките надежди обаче остават излъгани. Но най – жесток репресор е бил Сталин. През 1931г. нарежда колективизация на имуществото и междувременно разрушава всички будистки храмове, изгаряйки книгите и релегиозната утвар. Монасите изпраща в Сибир, както и всички, притежаващи повече от 500 овце. Повече от 60 000 хиляди загиват от глад през следващите две години. Още по – ужасна е 1943г., калмикяните са обвинени в сътрудничество с немската армия и на 27 декември е наредено депортиране на цялото неаселение. Акцията започва незабавно през нощта на същия ден. Много измират от задушаване и измръзване. Няма официални данни за броя, но калмиците си спомнят, че около 1/3 от народа им пристига мъртъв във вагоните някъде из Сибир и степите на Централна Азия. Не са били пожалени дори и воювалите в Червената армия. Територията е разделена между съседните руски области. Имената на селата и градовете са променени, а тук са заселени руснаци и украинци. През 1957г. Хрушчов позволява завръщането на разселените, но вкъщи ги очакват окупираните им домове и земи, и изтритата им идентичност.
Едва след Перестройката в края на 80-те години отново се заговаря за Будизъм, но чак след 1993г. се позволява политика, народностите в Руската федерация да изповядват релегиозната си идентичност.
Днешното население на Калмикия наброява около 300 000 души, като калмиците са около 53% от тях.

Бяхме в Елиста. Всички знаят за Веселин Топалов. Именно тук се играха мачовете между Крамник и българския гросмайстор, при който избухна така наречения „тоалетен скандал“. Посетихме големия будистки храм „Золотая обитель Будды Шакьямуни“, открит е през 2005г. , но все още се довършват някой детайли. Хората са много мили с нас. Влизаме в магазин за сувенири, запознахме се с момичетата, които продават. Много са симпатични и гостоприемни, рапитват ни за пътешествието, предлагат ни да използваме интернета в магазина, казаха, че хазаина им в момента е на „Золотьйе пески“ в България. От тук нататък в експедицията думата „калмички“ става кодовото ни нарицателно за красиви момичета. На много места в града има каменни скулптури на митични същества, има и страхотни графити, но не по сградите, а по оградите на строежите. Намираме пощата, Радо изпраща картичка до България. Интересно ни е, дали ще пристигне преди да се завърнем, атмосферата тук навява подобни мисли. Довиждане, Елиста ! Дано някога се видим пак, дано повече хора по света се запознаят с Калмикия и прекрасните и’ хора.

14.07.2009г. /след обяд/

Току що видяхме камили !!! Двугърби, Огромни… Лежат край пътя, преживят. Пред очите ни се сменят стотици години история ! По обяд бяхме в будисткия храм в Елиста, току що казахме първото „Салам Алейкум“. Преди ден край пътя пасяха крави, днес камили. Обикновено човек следи на каква надморска височина се намира, ние следим на каква подморска сме.
Пейзажа наоколо е повече от равнинен. Всъщност, не сме зървали хълм откакто напуснахме България. Но тук усещането, че се движиш по някогашно морско дъно е осезаемо. Осеяно е с малки долинки покрити с изкристализирала сол, а под солта се крие най – черната и лепкава тиня, която съм виждал, а след като изсъхне се превръща в нещо като лепилото теракол. Мяркат се и пясъчни дюни, завладяващи малко по малко сухата степ. Приближаваме делтата на Волга и Каспийско море.

Днес попадаме в още две важни и поучителни ситуации. В село Кхулкхута, спряхме за студено безалкохолно. След 5 минути стартера на джипката не можа да превърти – единият акумулатор беше издъхнал. LandCruiser -а ни работи с напрежение 24 V, тоест под капака има два акумулатора, а за да захранваме допълнителните системи, като хладилник, радио, разни лампички, както и конвертора 12/220 V, с който зареждаме батерии, телефони и лаптопа, използваме трансформатор 24/12 V, който зарежда трети акумулатор монтиран вътре в купето. Имаме шанса, сменяме дефектиралия с допълнителния и продължаваме, но оставаме без 12 волтовите системи. Кофти, два нови като за джипката не струват малко, нито в България, нито тук. Добре поне, че Астрахан е наблизо – на около 140 км. Гадно е да не можеш да стартираш двигателя, когато си някъде из равната степ.
След около 30 минути обаче изниква невиждана от нас гледка – огромни пясъчни дюни… Пустинята ни зове, дълбоко протегнала ръцете си. Споглеждаме се безмълвни, секунда и джипката вече се носи към магичните хълмове от нежен пясък. Приключенско е! Приказно! Плаваме, летим към върха на вълните! А там пясъка е неуплътнен и е по – стръмно, затъваме. Превключваме на бавните предавки, джипката заръмжава и се окопава напълно, изляга се по корем в топлия бархан. Е, смъкваме лопатите… В пясъчните затъвания няма нищо опасно, стига да имаш здрави ръце, добра компания и весело настроение, даже е забавно! Около ни се стрелкат жабоподобни гущерчета, изследват ни. Пясъкът е много фин и тъмно златен – съвършен е! След малко си правим победоносни позьорски снимки. Надвихме пустинята, поне в тази първа среща. Обичаме те, бъди винаги така мила с нас!
Съвсем скоро пясъците са заменени от мащабни снежнобели солни долини – 40 градусов , над нулата, зимен пейзаж . Край асфалта се виждат черни пътища виещи се край солта.

[mohera]

До: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Ех че готино, благодарско за споделените мигове и подробно описание.

очакваме продължение

[Джоу (x3mrjoe)]

От: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Провокиран от темата за продажбата на джипа разгледах тази.

Интересна тема, но без няколко в началото и една в края, снимките не се виждат, а е добре пътеписа да е визуализиран.

[darkrose]

От: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

И при мен е така (Лондон)
Не мога да отворя и сайта, което е в подписа - www.roadsofasia . net, може би той не е активен и снимките са били там ?

[turtey]

От: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Надали ще почерпите, ама снимките са тук
http://htftp.offroad-bulgaria.com/cv...M/roadsofasia/

Защо не се виждат е дълга тема.

[sonda]

От: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Надали ще почерпите, ама снимките са тук
http://htftp.offroad-bulgaria.com/cv...M/roadsofasia/

Защо не се виждат е дълга тема.

Невиждането на снимки не е само в тази, а и в много други интересни, стари теми. Чавдар обърна внимание на администрацията за това, но решение няма явно за сега..

[roadsofasia]

От: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Надали ще почерпите, ама снимките са тук
http://htftp.offroad-bulgaria.com/cv...M/roadsofasia/

Защо не се виждат е дълга тема.

Благодаря за линка!
Що пък да не почерпим...

[Джоу (x3mrjoe)]

От: ПО ПЪТИЩАТА НА АЗИЯ - 2009

Търтьо добре е дал линка, но трябва да ги отварям една по една, а през телефона хич не ми е оферта.
Добре е да се помисли за оправяне на проблема, както в тази, така и в други интересни за всички теми.