Варшава 223

[Иван/Ivan]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА! Здраве и късмет на всички от форума!
Колега, и аз да ти кажа че завиждам! Сигурно без да я реставрираш, а само да я консервираш ще е още по-ценна, защото е с оригиналните си покрития. И ние преди тридесетина години имахме една гърбушка, която баща ми разглоби и сглоби с нови части. Вдигаше 120 км/ч и я продадохме за едно Жигули...
Нека ти носи само радост занапред!

п.с. Мисля че Солидол е смазка за по-високо натоварване и затова се препоръчва.

[Tougi]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

В ония години гърбавите бяха все едно спортни. Много тежка гъзария. И изобщо, имаше мощни тенденции за прехвърляне на самолетния дизайн в разни мирни градски неща.

Новото е винаги добре забравено старо.

[Nik]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Браво браво! До къде стигна техниката...

[ГАЗ69]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Новото си е ново,но според мен технологиите отнемат от чара и душата на машината и прекъсват живата връзка вежду водача и автомобила.Една гърбава Варшава в случая би ме впечатлила много повече от едно BMW X6.

[Ясен]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Новото си е ново,но според мен технологиите отнемат от чара и душата на машината и прекъсват живата връзка вежду водача и автомобила.Една гърбава Варшава в случая би ме впечатлила много повече от едно BMW X6.

Категорично отричам. Не са технологиите, а маркетинга. Той вкарва в колата куп излишни условности.

Иначе, на Варшавата можем да и сложим многоточков инжекцион. И пак ще си е Варшава.

[ГАЗ69]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Въпрос на лично мнение,което не задължава никого.За мен е така.Всеки го разбира по своему!

[m_g]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Днес сутринта Варшавата запали на студа без никакви проблеми. Значи все пак съм се справил с ремонта и регулировките на двигателя.
Нo... Отказаха спирачките. Или почти отказаха. Вероятно от студа гумичките са преминали в напълно твърдо агрегатно състояние. Помпането на педала не помага. Ще помогне единствено пълното разглобяване на спирачната система и подменянето на повредените елементи с нови. Явно от мерак съм избързал с карането - понякога го правя, за съжаление. Е, в крайна сметка отидох на работа и се върнах без инциденти, но тук играе и опита, а до някъде и късмета. До вчера колата все пак спираше - за това и тръгнах сутринта. Сега спира, но трудно. Няма смисъл повече да рискувам.
Нужни са ми комплект спирачни цилиндърчета, накладки, главен спирачен цилиндър и евентуално барабани (спира на тласъци - след разглобяването ще стане ясно кое е станало овално).
На всичкото отгоре Жигулата също ме изненада неприятно. Запалих я като се прибрах вечерта и замириса, ама много на бензин. Извадил се беше входящия щуцер на карбуратора. Свалих костюма, навлякох гащеризона и отстраних проблема с помощта на малко лепило.
Всичко е добре, когато свърши добре!

Ще съм ви много признателен, ако ме насочите към магазин за части, в който разполагат с това, което търся. Смятам спокойно да си набавя каквото ми трябва и като се затопли времето, да обновя спирачната система. До тогава ще припалвам Варшавата пред блока.

[dragomir_68]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Момчиле, питай Стоянчо той най добре ще ти каже от къде да си купиш частите в София. Ако няма ми се обади по нашите магазини има всичко което ти трябва

[Стария]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Имаше два магазина у София за Жук ама дали работят .На втори ше питам дъртия къде има магазин и ше пиша

[м20_маниак]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Няколко дни не съм се появявал в темата и гледам, че бая се е развила!
Първо - снимките от мен.На първата Варшавата чинно и мълчаливо ме чака пред моя блок да се появя.На втората гордия Варшавовод (или ВаршавовЪд) Момчил угажда на резервоара на Великия социалистически автомобил.По някаква абсолютна случайност в този ден бяха пуснали и ретро-трамвая "двойката" и возила от 3 епохи се срещнаха - снимка 3.Има и видео, но ще го кача тия дни в youtube.com да кажем и ще копирам линка тук.

За Стефан.Имам моя теза защо гърбавите са били гъзария.Напълно съгласен съм с това за самолетния дизайн, но има и друг момент.Гърбавите Варшави са по-стари от седаните - 223.Победите пък всичките са гърбави и са произвеждани до 1958-ма.223-ките навлизат тук през 1964-та.Мисълта ми е такава, че партийните функционери са се возели на "гърбушки" просто защото парка на Партията е бил попълнен години по-рано и тъй като колите на практика не са се чупели, а и във возията няма никаква разлика, е било безсмилено да се сменят.Така че седаните остават главно за населението, а повечето гърбави са возели разните големци, преди да навлезе тук "удължената Победа", каквото всъщност е ЗиМ-а ГАЗ 12, а след него и Чайките.За ЗиМ-а има доста интересни факти.Например при конструирането на прототипа вместо да се ползва нормалната в тия случаи рама, Липгарт прибягва до безпрецедентен ход - заменя я със самоносеща каросерия при междуосие от учудващите 3,2 метра!Това не е правено никъде по света до този момент.От тази хватка съветската лимузина олеква цели 200 кг.Действащия макет на ГАЗ 12 е с удължена каросерия на Победа - снимка 4.След това рестилизират полученото и продукта е това - снимки 5, 6 и 7.След като ЗиМ навлиза у нас, заменя гърбушките на по-висшите началства и те отиват на търг.
За Туги.По-голяма грозотия от Х6 не бях виждал от като излезе Kyron-a .Респективно сега аз мога да кажа, ако се позовавам на думите на някои колеги тук, че този път обаче на германците им е мръднало индигото и то много яко, докато са копирали задницата на моята кола.Ако бяха направили задницата напълно полегата, както е на Победата и Варшавата, без този ужасен ръб, щеше да е в пъти по-красив.Така прилича на гърбава Варшава, плясната лошо отзад от ЗиЛ или КамАЗ.
За Момчил.При Старците има всичко за спирачната система, главен спирачен цилиндър, маркучи, колесни спирачни цилиндри (предни и задни), пружини, накладки и ексцентрици.Като ги сменяш ако имаш нужда от помощ, обади се.Само да се постопли малко, че навън още не е за нас, пък какво остава за хора.

[m_g]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Прибирам се от работа. Гледам за пореден път двете тлъсти преспи на паркинга. Викам си - студ, не студ - трябва да се почистят. Почвам аз да чистя правоъгълната преспа. Изметох снега, дали да не вляза в появилия се под него автомобил? Подкачих бензин, влязох, завъртях ключа и след няколко секунди 36-годишния ВАЗ 2101 запали. Кеф! Оставих го да позагрее. Минават ми лоши мисли за другата паркирана антика. Качвам се до нас, взимам ключовете, гледам - почистеното от снега чудовище дреме кротко е студената вечер. Побутвам капачето на ключалката, пъхам ключа, завъртам, дърпам ръчката и вратата със скърцане се отваря. Посреща ме бодрото цъкане на часовника. Отварям огромния, подобен на обърната лодка капак и с подсилен от студа ентусиазъм подкачвам гориво. Бензинът се влива в премръзналия карбуратор. Влизам вътре, вратата с глухо "туп" се затваря. Смукачът докрай, десният крак неколкократно настъпва педала на газта. Ключът влиза в ключалката. Контакт! Старт! Древният двигател с мъка започва да се върти. Виу-виу-виу. Пауза. Виу-виу-виу-тррр. А?! Пак пауза. Виууууууууу. Явно шалтерът залепва във включено положение. Както и да е. Виу-тррр-виу-виу. Пауза. Четвърти опит. Виуууу-тррррврррроууу! Запали! Седя си аз кротко в ръмжащото древно чудовище. Чудя се как така запали с пет годишен акумулатор след десет дни на студа.
Е, какво пък?! Явно машината още може. Оставих я да загрее. Отворих капака. Големият бавнооборотен двигател с тихо бумтене работи.
Угасих я, заключих, и с доволна усмивка се прибрах на топло. Аз съм щастлив човек!

[Tsvetan]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

[dragomir_68]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Прибирам се от работа. Гледам за пореден път двете тлъсти преспи на паркинга. Викам си - студ, не студ - трябва да се почистят. Почвам аз да чистя правоъгълната преспа. Изметох снега, дали да не вляза в появилия се под него автомобил? Подкачих бензин, влязох, завъртях ключа и след няколко секунди 36-годишния ВАЗ 2101 запали. Кеф! Оставих го да позагрее. Минават ми лоши мисли за другата паркирана антика. Качвам се до нас, взимам ключовете, гледам - почистеното от снега чудовище дреме кротко е студената вечер. Побутвам капачето на ключалката, пъхам ключа, завъртам, дърпам ръчката и вратата със скърцане се отваря. Посреща ме бодрото цъкане на часовника. Отварям огромния, подобен на обърната лодка капак и с подсилен от студа ентусиазъм подкачвам гориво. Бензинът се влива в премръзналия карбуратор. Влизам вътре, вратата с глухо "туп" се затваря. Смукачът докрай, десният крак неколкократно настъпва педала на газта. Ключът влиза в ключалката. Контакт! Старт! Древният двигател с мъка започва да се върти. Виу-виу-виу. Пауза. Виу-виу-виу-тррр. А?! Пак пауза. Виууууууууу. Явно шалтерът залепва във включено положение. Както и да е. Виу-тррр-виу-виу. Пауза. Четвърти опит. Виуууу-тррррврррроууу! Запали! Седя си аз кротко в ръмжащото древно чудовище. Чудя се как така запали с пет годишен акумулатор след десет дни на студа.
Е, какво пък?! Явно машината още може. Оставих я да загрее. Отворих капака. Големият бавнооборотен двигател с тихо бумтене работи.
Угасих я, заключих, и с доволна усмивка се прибрах на топло. Аз съм щастлив човек!

Разбира се ,че си щастлив щом и двете машини не те предават в тези студове! Поздрави!

[m_g]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Днес се заех с възстановяване на системата за миене на предното стъкло. Преди няколко дни почистих "кошницата", свалена от друга Варшава, махнах теловете и с малко опити успях да я закрепя към стойката (оригиналното закрепване е скъсано). За казанче взех една стара пластмасова манерка. Оказа се, че пасва идеално. Още по-странно е, че полската капачка е 1:1 с българската по вид, цвят и форма. Възможно е конструкторите на манерката да са ползвали за прототип именно въпросното казанче. Цялата чудесия се крепи на дясната шпилка за закрепване на акумулатора и изобщо не е стабилна. Акумулаторът фабрично се притиска от планка отгоре. Ще помисля от какво да я направя, защото метална ми се струва рисковано - просто в даден момент ще докосна отрицателната клема. Последствията няма да коментирам. Оказа се, че маркучите на системата се разпадат от старост. Ще сложа прозрачни от Лада.
След това се сетих да монтирам лампата за осветление на двигателя. Махнах я още при първото сваляне на главата. Беще зловещо клеясала. Почистена и смазана, работи както се следва. Интересното е, че има ключе на самата лампа (лостчето в задната й част). Включва
се независимо от фаровете. Светлината може да се насочи чрез завъртане на капачето е предната част.

[Ясен]

До: Варшава 223 - няколко въпроса.

Имам някактв спомен, че на Варшава "масата" на ел. схема, т.е. корпусът, е положителна.
Това (теоретично) има куп недостатъци - свързани главно с корозия. Любопитно ми е, има ли явни следи от това инженерно решение след 40 години по купето?

Имам предвид, отявлена корозия около електрическите прибори и кабелни снопове.