Tweet
След дълго ровене най-после се добрах до по-подробен тест на любимата ми марка.
Както можеше да се очаква - от Австралия
Моделите 2008 бяха пробвани на съвсем кратък тест в motocrossdigital, брой Март и Април 2008ма.
За 2009та промените по машините са минимални, но теста е вече на лице. Да живеят австралийците
Изрично подчертавам че съм пристрастен към марката, а като гледам изпитателите - и те вече имат опит
с тези машини, не е като да ги виждат за пръв път. Постарах се да се придържам максимално точно към
текста при превода, за всеки случай слагам линк към теста. Снимките са комбинация от снимките от теста,
и от личен архив. На някои снимки може да се промъкнат и 2008ма година версии, които са с различна
маска на фара (2009-ките са с новата двуцветна синьо-черна маска).
Също така се наложи да гадая различните категории състезатели, но така като гледам - Експерт си е
професионалист, Клъбман май е между нашето Хоби и Експерт.
Не на последно място - австралийците имат категория Grasstrack, която май няма нищо общо с английския
грастрак (мотоциклетизъм на тревна писта, подобен на дърттрака на сгуриена писта), е вид ендуро-крос
в тревист терен, така като го гледам е много сходно с нашите затворени етапи. Нота: NSW = Нови Южен Уелс.
Един от южните австралийски щати, не особено голям, около осем пъти колкото България.
********************************
Tm Racing винаги са се гордеели с това че запълват ниша в пазара. Създадена от двама приятели, представили
първият си прототип на Миланското мото изложение през 1977ма, в наши дни фирмата процъфтява с
двутактови и четиритактови машини за Ендуро, Мотокрос и Супермото, без да броим мястото което са си
извоювали в картинг индустрията.
TMRacing (комбинация от първите букви на имената на децата им, Томас и Мирко, се внася в Австралия
от Cross Country Action в Цеснок, Нови Южен Уелс (нота: а в България - от моя милост)
Много хора не са и чували за марката, но времената се менят, и бутиковият етикет постепенно се замества
с нарастваща популярност. За много от Тм пуританите това ще е горчив хап, предвид че част от чара
на машините е именно в това, че са редки, но за средностатистическият "неделен състезател" хапът ще
е по-скоро сладък. За 2009та моделите идват без големи промени спрямо 2008ма, когато цялата гама
се сдоби с коренно ново алуминиево шаси, и за 2009 повечето промени са в реглажите. В редакцията
трепкаво чакахме да докараме добрите новини (Нота: студийните снимки са на 144ка)
Когато Малкълм Хол от Крос Кънтри Акшън ни предложи да пробваме машините, очаквах да ни зачисли продавач
и някой стажант да ни наглеждат. Вместо това, самият Малкълм и главният му механик Андрю Фрост се явиха
на срещата. Впечатлени бяхме от такова сериозно отношение, не се случва често.
Двама от нас вече са (или са били) собственици на Тм-и от предишни години, и ги хвалят де що могат. Но при
всички положения на Тм-ите им се носи стара слава че са изпитание за всеки пилот под професионално ниво.
Та бяхме малко нервнички, но не можехме да пропуснем удобния случай да ги пробваме от гледната точка на
новак до Експерт, както се бяхме събрали.
Падна ни се да караме машините на другия ден след пристигането им от Италия. И изкарахме късмет.
Освен обещаните от Мал 250 и 300 двутактови плюс 450 четиритактов, Андрю, едно местно момче,
ни остави да пробваме и чисто новата му 530ка модел 2009, ден преди състезание. Храбра постъпка,
в замяна на която му обещахме че само двама души (Гари и Тод) ще имат достъп до нея.
ПИЛОТИТЕ:
Гари Дюкс:
40 годишен. Тегло - 75кг. В момента притежава: 2009 Husaberg FE450. Техническо ниво: Експерт.
Гари е професионалистът в екипа. Един от най-издръжливите и решителни пилоти които съм виждал,
втори в австралийският ендуро шампионат за 2007 (клас над 35 години), и победител на
2007 NSW Stadium Motocross Series (над 35 годишни). През 2008 беше пети в A4DE (над 35), и втори
в 2008 NSW Rockstar MX Championship (над 30). В младежките си години е бил заводски състезател
за Kawasaki в категория Мотокрос и Суперкрос. По настоящем кара към мотоклуб Sutto MC, и е познат
в професионалните среди за компетентността си в реглажите.
Роб Мендхъм:
Възраст: 38 годишен. Тегло - 83 килограма. В момента притежава: двутактов 2004 Tm 250EN.
Техническо ниво: Клъбман (А класа).
Бивш A ласа кросист, с многобройни местни титли, Роб се състезаваше в NSW Enduro шампионатите.
И той е застаряващ чичко, и физическата му издръжливост не е това което беше, но технически
си остава на върха. Пада си по КТМ-и, и бе собственик на 2004 KTM300EXC преди да се
отплесне по италиянските машини.
Глен Партридж:
Възраст: 47 годишен. Тегло - 82кг. В момента притежава: четиритактов 2007 Tm 450.
Техническо ниво: клас Ветеран.
Глен носи четири десетилетия мотори в кръвта си. Татко му Джо е един от създателите
на мотокрос пистата в Кларънс, и Глен е израснал на мотор. Кара елегантно и изчистено,
но е объркващо бърз. Състезавал се е в мотокрос и грастрак до 1999, когато пада лошо.
Организатор на Sunny Corner Rally, Преди да мине на Tm е притежавал многобройни КТМ-и,
включително 300EXC и 525EXC-R.
Дейвид Линкълн:
Възраст: 35 годишен. Тегло - 80кг. В момента притежава: двутактова 2002 Yamaha WR250.
Техническо ниво: Междинен (Intermediate)
Дейв е физически много здрав и атлетичен добитък, и е бърз на пътеки. С хиляди километри
в актива си, погледът му е от гледната точка на човек с опит по пътеките.
Шейн Корни (автор на статията):
Възраст: 37 годишен. Тегло - 89кг. В момента притежава: 2005 Husaberg FE450.
Техническо ниво: Междинен.
Репортер. Наш. Има опит, и компенсира липсата на физика с ентусиазъм.
Тод Чембърлейн:
Възраст: 38 годишен. Тегло - 92кг. В момента притежава: 2008 Tm 450.
Техническо ниво: Експерт.
Бивш А клас състезател по мотокрос, с доста местни титли. Състезавал се е в NSW Enduro
и в Sprint сериите (Expert над 35г.) с доста успех. Резултатите му в NSW и Австралийските
дърт трак серии са добри. Талантлив, и се възползва от високият си ръст.
ТЕСТА:
Започнахме "Test Day" с малко нормално каране както с всеки друг тест. Така си създаваме
малко впечатления от машините, преди да пристъпим към хронометрираните тестове.
Специалният тест е прекалено интензивен и уморителен за да си позволим да го започнем
преди да сме свикнали с машините.
Всеки от нас първо покара по познати пътеки които считаше за най-добри за свикване с машините.
Трасето ни включваше максимално широк диапазон терени, и специално включихме някои
места които в предишни тестове са създавали проблем за някои от нас.
Трасето с две думи ни беше познато, комбинация от пътеки, горски пътчета, садена борова
гора и естествена австралийска гора. Нямахме баирчета в стил Ерцберг, но имахме няколко
доста скалисти каменисти засукани участъка, които биха били сериозно изпитание за
средностатистическия карач.
С две думи – покрихме максимално различни терени.
Няколко минути след началото на теста с двутактовия 250, ме зачовърка много неприятно
усещане дълбоко в стомаха. Поведението на машината беше съвсем банално, с твърда,
биеща предница. Какво мнение щях да напиша за мотор който въобще не ми харесваше ?!?
Върнах се в бокса, и с известно неудобство споделих опасенията си с Мал. Човекът ме
изгледа с широка усмивка, и каза "Няма проблем, казвай какво не ти харесва, нали за
това сме тук. Какво искаш да променим ?"
Погледнах към Гари, и прочетох същото безпомощно изражение. Явно изпитваше същите
трудности и опасения.
С няколко минимални промени в карбурацията за да паснат на нашата надморска височина и
температура, двигателите заработиха като метрономи. След малко заигравка с реглажите по
окачването и реглаж на потъването (sag), се метнахме отново на моторите.
Егати разликата !!! Все едно яхнахме съвсем други машини. Абсолютно никакво сравнение не
можеше да става с предишното положение ! Огромната усмивка разтеглена от едното ми ухо до
другото беше най-доброто доказателство че без правилните реглажи, и най-добрият мотор се
вижда в съвсем различна светлина.
Та отново да напомним независимо ваш или чужд мотора, реглажите са от съществено значение.
В нашия случай бяха нужни малко компромиси поради различния ръст на пилотите, както и
различното им тегло и най-вече майсторлък. Ако обаче регулирате този мотор за себе си,
можете да си го регулирате още по-тънко.
Имам чувството, че колкото по-рафиниран е мотора, толкова по-важни са реглажите – не на
последно място понеже при качествените окачвания реглажите имат повече ефект.
В случая мнението на ССА и на нашият експерт състезател, Гари Дюкс бе от особено значение.
СПЕЦИАЛНО ТРАСЕ: проба на окачването
След като се справихме храбро с лесната част, дойде време да видим поведението на машините
в по-тежки условия. На всеки от изпитателите ни се падна да карат всеки мотор по нашето
“Suspension Test” трасе. Това трасе е тренировъчна писта за доста Експерт и Клъбман мотористи
от групата ни. Използваме го за фитнес и реглажи преди състезания в NSW Enduro,
Australian Off Road Series, и A4DE състезания. Като изпитатели мислим че е важно да пробваме моторите
по трасе което познаваме, за да може резултатите да са постоянни и сравними.
Само при това положение могат да се изкарат наяве качества и недостатъци на дадена машина.
Трасето е 1800м дълго, в борова гора и разсадник, с голям диапазон условия за каране.
Навсякъде е тясно, в по-голямата част с коловози, с тук-таме завой с вираж стил мотокрос,
с ред големи гърбици, по една от които ускорявахм, по друга от които спирахме.
Има само една права, около 75м, и като всяко горско трасе, навсякъде е пълно с коренища.
В по-голямата си част е с твърда настилка във високите си части, с мека и влажна настилка
в низините. В крайна сметка – трудно и взискателно трасе, изискващо 100% концентрация.
МОТОРИТЕ: МНЕНИЯ НА ИЗПИТАТЕЛИТЕ:
2009 TM Racing - Всички модели EN (Ендуро, двутактови) - обновления:
- Нов фар и маска
- По-здрав калъф на седалката
- Нови графики
- Електронно запалване с две картографии (изведени с бутон на кормилото)
EN 250 - 2т.
Модел: EN250
Кубатура: 249см3
Тегло (готов за каране, без бензин): 98кг.
Клиренс: 360мм
Трансмия: петстепенна
Резервоар: 9л.
Крайна предавка: 13:51
Стартер: манивела
Гари
Първите ми впечатления от тези мотори бяха твърда предница и прекално богата смес на ниски обороти.
Проблеми решени при първата спирка при механика за нула време.
Карбурацията я оправихме с пипане на жикльора на иглата и малко играчка с болтчето за сместа.
Що се отнася до предницата – повдигнахме я с 10мм в тройника, върнахме компресията с няколко степени и забавихме връщането (рибаунд).
И бяхме готови за подвизи.
Предницата Marzocchi реагира добре дори на минимални реглажи и поведението и завиването драстично
се подобриха. Окачването хем беше стегнато, хем поемаше всичко в началната фаза на потъването и
обираше по-голямата част от това което трасето му поднасяше. Окачването на Тм-а оставя впечатлението
че става толкова по-добро колкото по-агресивно го юркаш, което се изрази в няколко доста бързи обиколки.
Окачването като цяло е за големи, опитни мъже – да речем около 90кг и отгоре. На по-леките пилоти
добре биха се отразили по-меки пружини и отвиване на компресията. Професионалистите ще се влюбят
в тази машина още с изкарването и от сандъка.
Тм са известни с майсторството си в производството на двутактови двигатели, и феновете на двутактови
машини ще харесат силният, но относително цивилизован двигател. При 250ката имате предостатъчно
мощност на разположение, и добавянето на запалване с двойна картография за 2009 е много добра идея.
Като цяло, 250ката е впечатляващ мотор, и окачването и рамата бяха уравновесени както на бързите
отсечки, така и по тесните пътеки.
Най-добра обиколка - 3мин 40сек.
Роб
В момента съм собственик на модел 2004, и съм изненадан от разликата и в окачването, и в двигателя.
2009та година моделът е с малко по-твърда предница от моя преден Олинс, но след няколко минути
каране преставаш да го забелязваш. Твърдите пружини и отпред и отзад те окуражават да щурмуваш
препядствията все по-бързо, и това е един от моторите с които наистина ставаш все по-бърз колкото
повече свикваш с мотора. Бях изненадан от мощността на този двигател от най-ниските обороти
нагоре. Наистина е много подобрен спрямо моя 2004та модел, и прави мотора много по-лесен за каране.
Като поведение е много близо до моя мотор, но новата рамка позволява по-бързи, остри и прецизни
промени на посоката.
За кого е този мотор ? Според мен – за междинно добър до напреднал пилот, а окачването и шасито
ще ви окуражат да карате по-бързо и да надобреете. В този си вид моторът става за широк диапазон
пилоти. Феновете на двутактовите ще го харесат много. Лично за мен – това е най-добрият двутактов
мотор който съм карал.
Времето ми на обиколка беше същото като с моя мотор, с който съм свикнал и тренирал дълго време.
В по-бързите участъци е звяр.
Най-добра обиколка - 4мин 0сек.
Шейн
Едно време бях голям фен на двутактовите 250ки, но напоследък ентусиазма ми повехна малко.
Най-вече поради факта че поне в ендуро вариант, двутактовите 250ки станаха все по-неизползваеми
за обикновения потребител. Сигурно стават за Про, но средно статистическият карач просто няма
физиката за тая работа.
Този мотор обаче съживи ентусиазма ми. Кара се лесно, има много използваема мощност, сцеплението
е добро, и има въртящ момент който не съм срещал на никоя друга двутактова 250ка. В един особено
гаден каменист участък бях сигурен че ще заседна, но машинката се измъкна без проблем.
Напомня ми KTM300EXC който имах едно време.
Усещането е леко, много е лесен за "мятане" във въздуха, и спира за нула време. По баирите се
чувстваше еднакво добре на бърза пътека както и в тесни участъци.
Реглажите по окачването които направиха от ССА просто промениха машината. Преди това предницата
беше твърда, бягаше, и като цяло усета за окачването не беше впечатляващ. След реглажите стана
просто невероятен. Окончателното доказателство че всеки мотор си иска реглаж по водача, стила и
терена. За разлика от някои мотори, и простото заиграване с реглажите на окачването има ефект.
Времената които постигнах с този мотор са сред най-добрите които съм удрял на това трасе.
250ката просто беше толкова добра, че 300ката малко ме разочарова. Със сигурност това е
най-добрата двутактова 250ка която съм карал.
Най-добро време: 4 мин 25 сек.
Глен
250ката е чиста работа. Окачването е много добро, меко и прогресивно. Много лесно се поддържа в
линия, без да вършее и да бяга настрани. В общи линии е изключително пъргав, лек и лесен за каране
мотор. Комбинацията от тези трите е основното ми изискване за мотор.
Спирачките са великолепни, с много добър контрол и много къс спирачен път. Като цяло за мен
този мотор става за всякакви терени, освен за катран (?!? Нота: Явно австралийците ползват този термин
за някакъв вид гадна мазна кал, предполагам), където двутактовите нямат работа.
Преди да се кача на това нешо не съм си и помислял че някой ден ще проявя интерес отново да
притежавам двутактов мотор. След пробата обаче не съм толкова сигурен...
Дейв
Този мотор беше абсолютна изненада. Не съм и подозирал че е толкова добър. Като цяло поведението
му е супер. Окачването обира всякакви удари, лек е, и има много въртящ момент при ниски скорости
в технични участъци.
Забелязах ярка разлика между двете положения на картографията на запалването. Много по-голяма,
отколкото при 300. Позиция едно беше доста по-рязка, по-скоро за каране в открито пространство.
Позиция две беше по-спокойна, идеална за пътеки и баири. Голям кеф е да имаш избор.
250ката с две думи е много добра машина, и е достатъчно универсална за пилоти от аматьор до про.
Най-добрата двутактова 250ка която съм карал.
Най-добро време: 4 мин. 20сек.
Тод
Всеки знае че не си падам по двутактови, но след като пробвах 09 TM250, като нищо може да се покръстя
в новата вяра. По пътеките ми вдъхваше пълно доверие, и се чувствах все едно нищо не може да ме спре.
Докарайте ми го на Ерцберг ! Лек, тесен – какво повече да искаш...
Поведението в началото беше малко странно, но след промяната на реглажите стана перфектно. Трябва да
добавя, че не без намесата на горещия ауспух на един друг мотор, двете ми длани бяха изгорени.
Самият факт че все още бях способен въобще да карам е свидетелство за лекотата с която се кара този мотор.
Двигателят е много приятен, задната гума запазва добро сцепление. Не мисля че който и да било пилот ще
се почувства некомфортно на този мотор.
Единственият недостатък за мен е цената, но хубавите неща струват пари. Така или иначе този мотор си е
готов за състезания, и всичкото оборудване по него е шест.
Време: Не го засякохме, карането с обгорени длани не е предпоставка за бързи обиколки.
TM EN300 - 2т
Модел: EN300
Кубатура: 294см3
Тегло (готов за каране, без бензин): 98кг.
Клиренс: 360мм
Трансмия: петстепенна
Резервоар: 9л.
Крайна предавка: 13:51
Стартер: манивела
Гари
След като направихме същите реглажи с окачването и карбурацията като на 250ката, се метнахме
направо в теста. От самото начало беше ясно че този мотор разполага с излишъци от груба сила.
Комбинацията от твърдо окачване и груба мощност могат да стреснат начинаещия пилот, но хората
с опит ще харесат този мотор в по-отворените пространства, където можеш да караш с една
предавка по-високо и да навиеш масура на воля.
След като накиснахме мотора за няколко часа в смес от различни видове пътеки, където машината
се чувстваше като у дома си, решихме че е време да минем към решителния тест.
Е, този мотор си изисква респект. Ако го юркаш агресивно, те очаква задна гума или буксуване,
а нищо чудно и завой да изпуснеш в суматохата.
Мисля че на 300ката ще и се отрази добре и малко по-меко окачване, което ще помогне на двигателя
да прекара цялата сила в земята а не в буксуване. Като цяло моторът се чувства комфортно в смесица
от бързи пътеки и пътчета, но му липсваше универсалността на 250ката и на 450ката.
Време: 3мин 51сек
Роб
Бил съм собственик на такова нещо от 2000 до 2003та, и съм изумен от прогреса в поведението,
постигнат през това време. И до ден днешен си остава невероятният шут в задника от средни до
високи обороти, и честно казано не съм карал до сега мотор който да ускорява по-бързо от това
нещо от средни до високи обороти. В грастрак или мотокрос условия би бил идеалният избор.
Ако обичате холшотите (излизане пръв на първия завой след старта), просто яхнете това чудо
и се пригответе за радости.
За кого е този мотор ? Първо и най-важно – този който реши да кара това нещо ще трябва да е
в добра физическа кондиция. Няма пет-шест. Второ – не го пипайте ако не сте напреднал пилот.
Трябва ви изключителен самоконтрол при контрола на газта. И трето, този мотор е невероятен
там, където има място да си разтъпче краката, и да влезе в обороти (просто не забравяйте да се
наведете напред). Тесните пътеки не са му любимото място. На средно бързите пътеки започва
да влиза в кондиция. Големите открити поляни ще залепят на лицето ви усмивка около една миля широка.
С този мотор направих най-бавната обиколка на специалния тест (тясна пътека). На по-бързите
пътчета обаче моторът е невероятен.
Време: 4мин 5сек.
Шейн
Любопитен съм да видя някакви цифри за съотношението мощност / тегло на тоя мотор в стандартно
изпълнение. Мощността наистина е много сериозна.
При карането му ниското тегло и добрата ергономия окуражават към агресивен стил. Да подплатиш
стила с майсторлък обаче е доста по-трудно, тъй че в крайна сметка карането с една предавка по-горе
разчитайки на високия въртящ момент май се оказва по-лесен избор.
След 250ката, този мотор просто ми се вижда прекалено бърз за нашия тип каране. Не е проблем да
го караш с една предавка по-високо, и има сума ти начини да му намалиш (мъничко) мощността за
по-добро сцепление, но тогава в крайна сметка ще е все едно да го превърнеш обратно в 250ка.
Време: 4мин 32сек.
Глен
Едно време карах KTM300EXC, тъй че първата ми реакция като скокнах върху Тм-а беше да се
пробвам да си го карам на яки обороти. Изненада, двигателят се оказа прекалено агресивен за
нашия вид пътеки. След това се усетих да го карам с една предавка по-нагоре, и резултатът
беше блестящ.
Окачването е комфортно и моторът никога не се отклонява от линията която си му задал.
Задницата се държи възпитано, и комбинирано с тясното шаси и лекотата, поведението на
мотора е великолепно.
Спирачките са супер, всичко с едно пръстче, и спират за нула време.
Изобилието на мощност при ниските обороти прави мотора практичен на всякакъв терен, и
най-вече – за всякакъв вид пилоти. С изобилието на мощност, про състезател може да кара
яко в обороти и да мята чимове, докато клъбмана може да се кандилка с ритъма който си избере.
Бях абсолютно влюбен в 300ката докато не пробвах 250ката и 450ката. След това чувството ми
може да се определи с една дума – бях объркан. Или по-скоро с две – съвсем объркан.
Вече не знам кой да избера, искам ги всичките...
Дейв
300ката има много гъвкав двигател, с много въртящ момент. Кара се с една предавка по-високо,
ако искаш да не буксува. Всъщност е доста лесен за овладяване, но изисква железни нерви за
да не се отпуснеш и да навиеш яко газта.
Поведението беше идеално по пътеките, и мина по някои доста каменисти места без проблем.
Стори ми се с доста меко окачване, което ми хареса.
На специалния тест разликата между 250 и 300 беше явна. 300ката върви толкова колкото газ и
подадеш, което може да се превърне в проблем. Това я прави привлекателна за по-добрите карачи,
но единствено професионалист може да го ползва на сто процента.
Лостчето за скоростите беше малко странно. Моторът беше чисто нов и скоростите искаха малко
разработка преди да се отпуснат, предполагам че с малко навъртени километри всичко ще влезе в нормалното.
Време: 4:20
Тод
Докато стане време да се кача на 300ката, изгорените ми длани ме тормозеха яко. Много приятен мотор,
но със сигурност ми трябва повече време за да го оценя.
Окачването беше малко твърдо за моя вкус, и машината си е отявлено спортна. Да се опитваш да се
задържиш на мотор с такъв двигател с ръце покрити с мехури не е най-добрата идея.
Имах липсата на късмет да я пробвам на тесен, неравен и засукан терен, и не мисля че 300ката пасва
на такъв терен толкова колкото 250ката. В серийно изпълнение пасва идеално на хора които нямат страх
от високи скорости, но може да се нагласи за всеки вкус. Имам чувството че това нещо може да
разоре и стена ако реши.
В интерес на истината 250ката ми хареса много повече, но когато се добрах до 300ката дланите ми на
нищо не приличаха вече. Тъй че каквото и мнение да изкажа – няма да е честно.
TM EN450 FEs (4т)
Модел: EN450Fes
Кубатура: 449см3
Тегло (готов за каране, без бензин): 113кг.
Клиренс: 340мм
Трансмия: петстепенна
Резервоар: 9л.
Крайна предавка: 13:51
Стартер: манивела + ел. стартер. Възможна поръчка без ел. стартер (-7кг)
Гари
Както и при двутактовите, окачването бе регулирано и ефекта от вдигането на предницата в тройника бе много добър.
450Ката в началото бе доста подскачаща на твърди настилки и рибаунда беше прекалено бърз.
Карбурацията също бе регулирана с вдигане на иглата с една степен и малко играчка с болтчето за сместа.
Резултатите не закъсняха, и бяха впечатляваши. От завода са изкарали поредния чистокръвен жребец.
Двигателят отговаря много добре на газта, с идеална мощност на средни и високи обороти. Двойното запалване
също е стандартно при 2009 версията, и по-спокойната настройка бе тази която предпочетохме на специалния участък.
Твърдото окачване като че ли пасна по-добре на мощността на четиритактовия двигател отколкото на двутактовите.
Мощността се отдаваше по-равномерно, и 450ката цепеше през неравностите без да губи сцепление.
На моменти двигателят реагираше малко колебливо на зова на стартерното бутонче, все едно търсеше горна
мъртва точка. Според мен с малко разработка ще се поотпусне.
Спирачките бяха добри на всички модели, хидравличният съединител реагираше идеално.
Ботушите ми 40ти номер бяха малко късички за лостчето на скоростите на моменти, от което от време на време
пропусках скорости, но така като гледам лостчето – има мегдан за огъване малко назад.
Геометрията на мотора беше добра и равномерно балансирана. Моторът завива много добре когато го караш прав.
В такива моменти окачването работи точно под теб. По тази причина го предпочитам пред 250ката.
Тм-ът е прекрасен мотор, по-скоро насочен към състезателите, но с минимални реглажи по окачването
би бил идеален и за клъбмен.
Обиколка: 3мин 40сек.
Роб
Карах 450ката преди да и сменят реглажите, и дори в това и състояние – бях впечатлен, което не е малко.
Усещането е че е по-широк от двутактовите, но може и да е само усещане.
При всички положения – моторът вдъхва доверие, и сякаш те окуражава да караш прав, премествайки максимално
теглото си напред. Марзокито сякаш лепне към земята по-добре от предишните олинси, предницата бяга
значително по-малко.
Винаги съм бил фен на двутактовите, и дълго време устоявах на бъзиците на приятелите ми и на навивките им
да се метна на четиритактов. Причината е че и с двутактов винаги съм бил в състояние да карам бързо през
трудни пресечени терени. След каране на 450ката обаче вижданията ми малко се измениха. Този мотор влиза
в завой изключително добре. Оказа се че в завой съм по-бърз от преди, благодарение на комбинацията от
постоянно сцепление и леко управление.
Първоначално ми беше трудно да карам седнал с преместена напред тежест, но накрая му хванах цаката с
накланяне кормилото напред.
С този мотор направих по-добри обиколки отколкото със собствената си 250ка, при това преди да сменят
реглажите на окачването. Щеше ми се да имам повече време да го покарам след реглажите, мисля че щях
да си подобря обиколката с поне няколко секунди.
Предните гуми не ми харесаха, и бих ги сменил при пръв удобен случай. Също така при потегляне от обороти
имаше малък момент на заглъхване, но това са си подробности които се решават с реглажи, а не някакви
вродени дефекти на мотора.
Това бе предпочитания ми мотор от трите които пробвах. Средно добър до много добър състезател ще може
да го оползотвори максимално, но реално погледнато може да се кара от водачи с всякакво ниво.
Обиколка: 3мин 58сек.
Шейн
450ката е много универсална машина. Чувства се у дома си при разходка по коларски път, както е и
ендуро оръжие в гората. Поведението си е типично четиритактово, основно поради усещането за по-голямо
тегло спрямо двутактовите, но се справя с лекота и с пътеките.
Силата на 450ката спрямо 250ката и 300ката е начинът по който можеш да продължиш да подаваш газ без
да пробуксуваш. Вместо да вършее и да буксува, 450ката културно си държи курса. Това бе особено
забележимо на двете гърбици в специалния тест – ускорителната и спирачната.
Това обаче не означава че моторът е заспал – при навиване на масура, облаците се сгъстяват. Карането прав
е най-удобно. Ергономията е добра, с тънка седалка и достатъчно грапавост в областта на резервоара.
Хидравличният съединител е лек, с приятно усещане. Спирачките са твърди, и в началото оставят
впечатлението че са прекалено силни, но веднъж свикнеш ли са идеални и лесни за дозиране.
Едно от нещата които харесах е качеството на изработката. Просто си е първокласна работа,
и като повечето европейски мотори просто излъчва качество.
Естествено, колегите които караха с коленни шини разказаха играта на лепенките по корите за
отрицателно време, но това бяха единствения кусур който успяхме да намерим.
С две думи – моторът е великолепен, и може едновременно да се ползва от начинаещ, както и
да си печели състезания на професионално ниво. За мен това е идеалният дългосрочен избор,
мотор с който можеш да се развиваш. Както писах в началото – универсална машина.
Обиколка: 4мин 24сек.
Глен
Изумително е какъв прогрес са направили тези мотори за три години. В момента съм собственик на
модел 06 TM450, и въпреки че много го харесвам, 2009 е много по-добър. Най-голямата разлика е в
това колко добре завива, и това беше преди да се заиграем с реглажите.
Както и при двутактовите, моторът представлява много добро съчетание – тесен, лек, бърз, с идеални
спирачки (и с вълшебно копче - електричевски стартер). Човек няма какво повече да иска. Накратко –
малко хора биха останали разочаровани от този мотор. Ех, ако имах пари...
Дейв
За четиритактова 450ка TM-ът създава впечатление за много лека машина, с идеално разпределена
мощност в целия диапазон на оборотите. Въртящият момент и мощността на 450ката я правят много
подвижна и всепрощаваща по пътеките, в сравнение с двутактовата ми 250 Ямаха например.
Справя се с неравностите с лекота. Обира всички бабуни, и се чувства у дома си по тесни пътеки.
Най-доброто доказателство колко е добър мотора е че въобще не ме умори. За мен това е много
показателно.
Интересното е че с този мотор направих по-лошо време отколкото с двутактовите. Но усещането
беше по-скоро за разходка, и се караше толкова леко че очаквах времето да е по-добро от това което
се оказа в крайна сметка. Но твърдо вярвам че ако ми падне в ръчичките за повечко време – ще надобрея.
Обиколка - 4мин 31сек.
Тод
Е, признавам си – предубеден съм. Бивш Тм дилър съм, и в момента се състезавам с Тм 450 - 2008.
Италианската машина просто идеално пасва на стила ми, и качеството е на много високо ниво.
450ката е великолепен мотор. Окачването като че ли е дори малко по-добро от това на 2008ма модела.
Кара се лесно, и окачването прощава издънките, независимо на какво налетиш. Някои мотори са супер
когато ги юркаш здраво, други са супер когато ги караш на разходка. Тм-ът се справя прекрасно и с
двете ситуации.
Ергономията е добра, моторите са тесни, спирачките са супер, постоянни и силни.
Ако харесвате четиритактовите машини – просто ще харесате този мотор. Направих 3мин 57сек. на специалния
тест без никаква предварителна подготовка, което не е малко. Единственото слабо място което намерих по
време на теста за жалост бях аз – водача.
Време: 3мин 57сек.
TM EN530 FEs (4т)
Модел: EN530Fes
Кубатура: 528см3
Тегло (готов за каране, без бензин): 113кг.
Клиренс: 340мм
Трансмияи: петстепенна
Резервоар: 9л.
Крайна предавка: 13:51
Стартер: манивела + ел. стартер. Възможна поръчка без ел. стартер (-7кг)
Размислите на Тод върху 530ката
Когато приятелят ми Андрю ми даде 530ката си назаем, моторът беше чисто нов (на 30км), и целият тест се
проведе под строги инструкции. Само аз и Гари имахме право да го пипаме, и не трябваше да го чупим, предвид
че щеше да учавства в кръг от шампионата същата вечер.
Като всеки нов мотор, и този беше все още малко затегнат, и окачването беше твърдичко. Тм-ци ми казаха
че цялата работа се нуждае от поне няколкостотин километра за да се поотпусне, особено окачването.
Нямах право да пипам окачването, но и така беше добре.
Усещането е за малък мотор, въпреки кубиците. Двигателят е едновременно много мощен и много приятен.
Малко се уригваше на съвсем ниски обороти, явно му трябваше малко играчка с карбурацията.
Разликата между 530ката и 300ката ? 530ката пасва по-скоро на хората които обичат при ускорение бавно но
сигурно да им измъкват ръцете от ставите. 300ката май е за тези които не искат да се мъчат и искат да
се разкостят отведнъж.
Нота: От провеждането на теста насам прекарах доста време с този мотор, и си поиграх доста. За големината
си и мощността си се справя много добре с по-тесните пътеки, а по черен път е просто невероятен.
Време: 3мин 47сек.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Гари
За мен 250ката беше много впечатляваща машина, но поведението и геометрията на 450ката са
идеално напаснати към двигателя и. Това е мотор с идеално сцепление на задната гума, пасващ на
пилоти на всякакво ниво.
1ви - EN450 FES, 2ри - EN250
Роб
300ката е бонбон в бързо ендуро, и в грастрак състезания би била перфектна, но за нашия вид пътеки
е малко прекалено мощна. Не че е лошо, просто е по-уморителна от другите две.
250ката е най-добрият двутактов мотор който съм карал. Проблемът е че за разлика от 450ката,
не можеш да поддържаш същото темпо за дълъг период от време. 450Ката е чиста радост за каране,
и ако имах повече време съм сигурен че щях да си подобря времето. Страхотен мотор е за почти
всякакви условия.
1ви - EN450 FES, 2ри - EN250
Шейн
Просто обожавам 250ката. С нея бях най-бърз на специалния тест. Това е най-бързият двутактов мотор
който съм карал. Знам, дръзко твърдение е, но си го заслужава. При това положение предполагам ще се
изненадате, но изборът ми пада върху EN450 FES. Просто се кара най-лесно. 250Ката има същите
показатели, поведението е перфектно, лека е като перце, но просто не може да се кара до дупка цял ден.
За кратки забежки с две ръце ще гласувам за 250ката, но с 450ката средната ми скорост ще е по-висока.
Или поне така си мисля.
1ви - EN450 FES, 2ри EN250
Глен
И трите мотора предават мощността към земята толкова добре че изборът не е лесен. Тm имат страхотна гама.
450Ката е страхотен мотор. 300Ката е много сериозна машина. За нашите тесни пътеки обаче 250ката е непобедима.
Прекрасен мотор е, и може да се кара от пилоти с всякакво ниво. Със сигурност ми е любимец.
1ви - EN250 , 2ри - EN450 FES
Дейв
Харесах и трите мотора. 250Ката е много комфортен, и лесно контролируем. Смело мога да твърдя че е
най-добрата двутактова 250ка която съм карал. 450Ката би ми помогнала да прогресирам и да подобря
нивото си много повече от която и да е от двутактовите, но изборът ми в крайна сметка пада на 300ката.
300ката е толкова възбуждащ мотор, и държи адреналина високо до преливане. Лек, пъргав, завива
идеално и е с идеално поведение. Въртяшият момент е просто нереално висок за двутактов мотор.
Имаш чувството че може да прекопае каквото си решиш.
1ви - EN300, 2ри - EN450 FES
Тод
Не е тайна че си падам по Тм-и, и гамата 2009 потвърждава мнението ми. Това са добре балансирани мотори,
които се представят толкова добре че ти вдъхват доверие да караш по-бързо. Много ми хареса 250ката,
но в крайна сметка 450ката бе по-ефикасна. За мен 450ката е най-универсалния мотор въобще.
И начинаещите, и професионалистите ще го харесат. За тези които са малко по-спокойни и мързеливи,
530ката е по-добрият избор, особено в по-открити пространства.
1ви - EN450 FES, 2ри - EN530 FES
Та средно статистически резултатите са:
1ви: EN450 FES
2ри: EN250
3ти: EN300
Цялата ендуро гама на Тм за 2009та е много привлекателна. Трябва наистина да си много капризен
за да не си намериш нещо което да ти пасне на стила, ръста и способностите. Препоръките ни са
именно това - препоръки, и нищо повече. Общото мнение е че 450ката е най-универсална от четирите,
но си зависи от приложението, и най-вече - от пилота.
Също така, този тест за пореден път ни напомни колко са важни реглажите. Промяната бе невероятна.
Опитахме се да застъпим максимален брой пилоти с различно техническо ниво. Ако сте на средно ниво,
гледайте мнението на Дейв. Ако сте на ниво Експерт, не гледайте мнението на Дейв, а слушайте Гари.
За останалите - истината е някъде по средата.
Едно нещо е сигурно - Тm-ите вече не са необузданите жребци които бяха едно време. Новите модели ще паснат на всеки.
Автор: Шейн Корни
*************************************************
Както можеше да се очаква - от Австралия
Моделите 2008 бяха пробвани на съвсем кратък тест в motocrossdigital, брой Март и Април 2008ма.
За 2009та промените по машините са минимални, но теста е вече на лице. Да живеят австралийците
Изрично подчертавам че съм пристрастен към марката, а като гледам изпитателите - и те вече имат опит
с тези машини, не е като да ги виждат за пръв път. Постарах се да се придържам максимално точно към
текста при превода, за всеки случай слагам линк към теста. Снимките са комбинация от снимките от теста,
и от личен архив. На някои снимки може да се промъкнат и 2008ма година версии, които са с различна
маска на фара (2009-ките са с новата двуцветна синьо-черна маска).
Също така се наложи да гадая различните категории състезатели, но така като гледам - Експерт си е
професионалист, Клъбман май е между нашето Хоби и Експерт.
Не на последно място - австралийците имат категория Grasstrack, която май няма нищо общо с английския
грастрак (мотоциклетизъм на тревна писта, подобен на дърттрака на сгуриена писта), е вид ендуро-крос
в тревист терен, така като го гледам е много сходно с нашите затворени етапи. Нота: NSW = Нови Южен Уелс.
Един от южните австралийски щати, не особено голям, около осем пъти колкото България.
********************************
Tm Racing винаги са се гордеели с това че запълват ниша в пазара. Създадена от двама приятели, представили
първият си прототип на Миланското мото изложение през 1977ма, в наши дни фирмата процъфтява с
двутактови и четиритактови машини за Ендуро, Мотокрос и Супермото, без да броим мястото което са си
извоювали в картинг индустрията.
TMRacing (комбинация от първите букви на имената на децата им, Томас и Мирко, се внася в Австралия
от Cross Country Action в Цеснок, Нови Южен Уелс (нота: а в България - от моя милост
)Много хора не са и чували за марката, но времената се менят, и бутиковият етикет постепенно се замества
с нарастваща популярност. За много от Тм пуританите това ще е горчив хап, предвид че част от чара
на машините е именно в това, че са редки, но за средностатистическият "неделен състезател" хапът ще
е по-скоро сладък. За 2009та моделите идват без големи промени спрямо 2008ма, когато цялата гама
се сдоби с коренно ново алуминиево шаси, и за 2009 повечето промени са в реглажите. В редакцията
трепкаво чакахме да докараме добрите новини (Нота: студийните снимки са на 144ка)
Когато Малкълм Хол от Крос Кънтри Акшън ни предложи да пробваме машините, очаквах да ни зачисли продавач
и някой стажант да ни наглеждат. Вместо това, самият Малкълм и главният му механик Андрю Фрост се явиха
на срещата. Впечатлени бяхме от такова сериозно отношение, не се случва често.
Двама от нас вече са (или са били) собственици на Тм-и от предишни години, и ги хвалят де що могат. Но при
всички положения на Тм-ите им се носи стара слава че са изпитание за всеки пилот под професионално ниво.
Та бяхме малко нервнички, но не можехме да пропуснем удобния случай да ги пробваме от гледната точка на
новак до Експерт, както се бяхме събрали.
Падна ни се да караме машините на другия ден след пристигането им от Италия. И изкарахме късмет.
Освен обещаните от Мал 250 и 300 двутактови плюс 450 четиритактов, Андрю, едно местно момче,
ни остави да пробваме и чисто новата му 530ка модел 2009, ден преди състезание. Храбра постъпка,
в замяна на която му обещахме че само двама души (Гари и Тод) ще имат достъп до нея.
ПИЛОТИТЕ:
Гари Дюкс:
40 годишен. Тегло - 75кг. В момента притежава: 2009 Husaberg FE450. Техническо ниво: Експерт.
Гари е професионалистът в екипа. Един от най-издръжливите и решителни пилоти които съм виждал,
втори в австралийският ендуро шампионат за 2007 (клас над 35 години), и победител на
2007 NSW Stadium Motocross Series (над 35 годишни). През 2008 беше пети в A4DE (над 35), и втори
в 2008 NSW Rockstar MX Championship (над 30). В младежките си години е бил заводски състезател
за Kawasaki в категория Мотокрос и Суперкрос. По настоящем кара към мотоклуб Sutto MC, и е познат
в професионалните среди за компетентността си в реглажите.
Роб Мендхъм:
Възраст: 38 годишен. Тегло - 83 килограма. В момента притежава: двутактов 2004 Tm 250EN.
Техническо ниво: Клъбман (А класа).
Бивш A ласа кросист, с многобройни местни титли, Роб се състезаваше в NSW Enduro шампионатите.
И той е застаряващ чичко, и физическата му издръжливост не е това което беше, но технически
си остава на върха. Пада си по КТМ-и, и бе собственик на 2004 KTM300EXC преди да се
отплесне по италиянските машини.
Глен Партридж:
Възраст: 47 годишен. Тегло - 82кг. В момента притежава: четиритактов 2007 Tm 450.
Техническо ниво: клас Ветеран.
Глен носи четири десетилетия мотори в кръвта си. Татко му Джо е един от създателите
на мотокрос пистата в Кларънс, и Глен е израснал на мотор. Кара елегантно и изчистено,
но е объркващо бърз. Състезавал се е в мотокрос и грастрак до 1999, когато пада лошо.
Организатор на Sunny Corner Rally, Преди да мине на Tm е притежавал многобройни КТМ-и,
включително 300EXC и 525EXC-R.
Дейвид Линкълн:
Възраст: 35 годишен. Тегло - 80кг. В момента притежава: двутактова 2002 Yamaha WR250.
Техническо ниво: Междинен (Intermediate)
Дейв е физически много здрав и атлетичен добитък, и е бърз на пътеки. С хиляди километри
в актива си, погледът му е от гледната точка на човек с опит по пътеките.
Шейн Корни (автор на статията):
Възраст: 37 годишен. Тегло - 89кг. В момента притежава: 2005 Husaberg FE450.
Техническо ниво: Междинен.
Репортер. Наш. Има опит, и компенсира липсата на физика с ентусиазъм.
Тод Чембърлейн:
Възраст: 38 годишен. Тегло - 92кг. В момента притежава: 2008 Tm 450.
Техническо ниво: Експерт.
Бивш А клас състезател по мотокрос, с доста местни титли. Състезавал се е в NSW Enduro
и в Sprint сериите (Expert над 35г.) с доста успех. Резултатите му в NSW и Австралийските
дърт трак серии са добри. Талантлив, и се възползва от високият си ръст.
ТЕСТА:
Започнахме "Test Day" с малко нормално каране както с всеки друг тест. Така си създаваме
малко впечатления от машините, преди да пристъпим към хронометрираните тестове.
Специалният тест е прекалено интензивен и уморителен за да си позволим да го започнем
преди да сме свикнали с машините.
Всеки от нас първо покара по познати пътеки които считаше за най-добри за свикване с машините.
Трасето ни включваше максимално широк диапазон терени, и специално включихме някои
места които в предишни тестове са създавали проблем за някои от нас.
Трасето с две думи ни беше познато, комбинация от пътеки, горски пътчета, садена борова
гора и естествена австралийска гора. Нямахме баирчета в стил Ерцберг, но имахме няколко
доста скалисти каменисти засукани участъка, които биха били сериозно изпитание за
средностатистическия карач.
С две думи – покрихме максимално различни терени.
Няколко минути след началото на теста с двутактовия 250, ме зачовърка много неприятно
усещане дълбоко в стомаха. Поведението на машината беше съвсем банално, с твърда,
биеща предница. Какво мнение щях да напиша за мотор който въобще не ми харесваше ?!?
Върнах се в бокса, и с известно неудобство споделих опасенията си с Мал. Човекът ме
изгледа с широка усмивка, и каза "Няма проблем, казвай какво не ти харесва, нали за
това сме тук. Какво искаш да променим ?"
Погледнах към Гари, и прочетох същото безпомощно изражение. Явно изпитваше същите
трудности и опасения.
С няколко минимални промени в карбурацията за да паснат на нашата надморска височина и
температура, двигателите заработиха като метрономи. След малко заигравка с реглажите по
окачването и реглаж на потъването (sag), се метнахме отново на моторите.
Егати разликата !!! Все едно яхнахме съвсем други машини. Абсолютно никакво сравнение не
можеше да става с предишното положение ! Огромната усмивка разтеглена от едното ми ухо до
другото беше най-доброто доказателство че без правилните реглажи, и най-добрият мотор се
вижда в съвсем различна светлина.
Та отново да напомним независимо ваш или чужд мотора, реглажите са от съществено значение.
В нашия случай бяха нужни малко компромиси поради различния ръст на пилотите, както и
различното им тегло и най-вече майсторлък. Ако обаче регулирате този мотор за себе си,
можете да си го регулирате още по-тънко.
Имам чувството, че колкото по-рафиниран е мотора, толкова по-важни са реглажите – не на
последно място понеже при качествените окачвания реглажите имат повече ефект.
В случая мнението на ССА и на нашият експерт състезател, Гари Дюкс бе от особено значение.
СПЕЦИАЛНО ТРАСЕ: проба на окачването
След като се справихме храбро с лесната част, дойде време да видим поведението на машините
в по-тежки условия. На всеки от изпитателите ни се падна да карат всеки мотор по нашето
“Suspension Test” трасе. Това трасе е тренировъчна писта за доста Експерт и Клъбман мотористи
от групата ни. Използваме го за фитнес и реглажи преди състезания в NSW Enduro,
Australian Off Road Series, и A4DE състезания. Като изпитатели мислим че е важно да пробваме моторите
по трасе което познаваме, за да може резултатите да са постоянни и сравними.
Само при това положение могат да се изкарат наяве качества и недостатъци на дадена машина.
Трасето е 1800м дълго, в борова гора и разсадник, с голям диапазон условия за каране.
Навсякъде е тясно, в по-голямата част с коловози, с тук-таме завой с вираж стил мотокрос,
с ред големи гърбици, по една от които ускорявахм, по друга от които спирахме.
Има само една права, около 75м, и като всяко горско трасе, навсякъде е пълно с коренища.
В по-голямата си част е с твърда настилка във високите си части, с мека и влажна настилка
в низините. В крайна сметка – трудно и взискателно трасе, изискващо 100% концентрация.
МОТОРИТЕ: МНЕНИЯ НА ИЗПИТАТЕЛИТЕ:
2009 TM Racing - Всички модели EN (Ендуро, двутактови) - обновления:
- Нов фар и маска
- По-здрав калъф на седалката
- Нови графики
- Електронно запалване с две картографии (изведени с бутон на кормилото)
EN 250 - 2т.
Модел: EN250
Кубатура: 249см3
Тегло (готов за каране, без бензин): 98кг.
Клиренс: 360мм
Трансмия: петстепенна
Резервоар: 9л.
Крайна предавка: 13:51
Стартер: манивела
Гари
Първите ми впечатления от тези мотори бяха твърда предница и прекално богата смес на ниски обороти.
Проблеми решени при първата спирка при механика за нула време.
Карбурацията я оправихме с пипане на жикльора на иглата и малко играчка с болтчето за сместа.
Що се отнася до предницата – повдигнахме я с 10мм в тройника, върнахме компресията с няколко степени и забавихме връщането (рибаунд).
И бяхме готови за подвизи.
Предницата Marzocchi реагира добре дори на минимални реглажи и поведението и завиването драстично
се подобриха. Окачването хем беше стегнато, хем поемаше всичко в началната фаза на потъването и
обираше по-голямата част от това което трасето му поднасяше. Окачването на Тм-а оставя впечатлението
че става толкова по-добро колкото по-агресивно го юркаш, което се изрази в няколко доста бързи обиколки.
Окачването като цяло е за големи, опитни мъже – да речем около 90кг и отгоре. На по-леките пилоти
добре биха се отразили по-меки пружини и отвиване на компресията. Професионалистите ще се влюбят
в тази машина още с изкарването и от сандъка.
Тм са известни с майсторството си в производството на двутактови двигатели, и феновете на двутактови
машини ще харесат силният, но относително цивилизован двигател. При 250ката имате предостатъчно
мощност на разположение, и добавянето на запалване с двойна картография за 2009 е много добра идея.
Като цяло, 250ката е впечатляващ мотор, и окачването и рамата бяха уравновесени както на бързите
отсечки, така и по тесните пътеки.
Най-добра обиколка - 3мин 40сек.
Роб
В момента съм собственик на модел 2004, и съм изненадан от разликата и в окачването, и в двигателя.
2009та година моделът е с малко по-твърда предница от моя преден Олинс, но след няколко минути
каране преставаш да го забелязваш. Твърдите пружини и отпред и отзад те окуражават да щурмуваш
препядствията все по-бързо, и това е един от моторите с които наистина ставаш все по-бърз колкото
повече свикваш с мотора. Бях изненадан от мощността на този двигател от най-ниските обороти
нагоре. Наистина е много подобрен спрямо моя 2004та модел, и прави мотора много по-лесен за каране.
Като поведение е много близо до моя мотор, но новата рамка позволява по-бързи, остри и прецизни
промени на посоката.
За кого е този мотор ? Според мен – за междинно добър до напреднал пилот, а окачването и шасито
ще ви окуражат да карате по-бързо и да надобреете. В този си вид моторът става за широк диапазон
пилоти. Феновете на двутактовите ще го харесат много. Лично за мен – това е най-добрият двутактов
мотор който съм карал.
Времето ми на обиколка беше същото като с моя мотор, с който съм свикнал и тренирал дълго време.
В по-бързите участъци е звяр.
Най-добра обиколка - 4мин 0сек.
Шейн
Едно време бях голям фен на двутактовите 250ки, но напоследък ентусиазма ми повехна малко.
Най-вече поради факта че поне в ендуро вариант, двутактовите 250ки станаха все по-неизползваеми
за обикновения потребител. Сигурно стават за Про, но средно статистическият карач просто няма
физиката за тая работа.
Този мотор обаче съживи ентусиазма ми. Кара се лесно, има много използваема мощност, сцеплението
е добро, и има въртящ момент който не съм срещал на никоя друга двутактова 250ка. В един особено
гаден каменист участък бях сигурен че ще заседна, но машинката се измъкна без проблем.
Напомня ми KTM300EXC който имах едно време.
Усещането е леко, много е лесен за "мятане" във въздуха, и спира за нула време. По баирите се
чувстваше еднакво добре на бърза пътека както и в тесни участъци.
Реглажите по окачването които направиха от ССА просто промениха машината. Преди това предницата
беше твърда, бягаше, и като цяло усета за окачването не беше впечатляващ. След реглажите стана
просто невероятен. Окончателното доказателство че всеки мотор си иска реглаж по водача, стила и
терена. За разлика от някои мотори, и простото заиграване с реглажите на окачването има ефект.
Времената които постигнах с този мотор са сред най-добрите които съм удрял на това трасе.
250ката просто беше толкова добра, че 300ката малко ме разочарова. Със сигурност това е
най-добрата двутактова 250ка която съм карал.
Най-добро време: 4 мин 25 сек.
Глен
250ката е чиста работа. Окачването е много добро, меко и прогресивно. Много лесно се поддържа в
линия, без да вършее и да бяга настрани. В общи линии е изключително пъргав, лек и лесен за каране
мотор. Комбинацията от тези трите е основното ми изискване за мотор.
Спирачките са великолепни, с много добър контрол и много къс спирачен път. Като цяло за мен
този мотор става за всякакви терени, освен за катран (?!? Нота: Явно австралийците ползват този термин
за някакъв вид гадна мазна кал, предполагам), където двутактовите нямат работа.
Преди да се кача на това нешо не съм си и помислял че някой ден ще проявя интерес отново да
притежавам двутактов мотор. След пробата обаче не съм толкова сигурен...
Дейв
Този мотор беше абсолютна изненада. Не съм и подозирал че е толкова добър. Като цяло поведението
му е супер. Окачването обира всякакви удари, лек е, и има много въртящ момент при ниски скорости
в технични участъци.
Забелязах ярка разлика между двете положения на картографията на запалването. Много по-голяма,
отколкото при 300. Позиция едно беше доста по-рязка, по-скоро за каране в открито пространство.
Позиция две беше по-спокойна, идеална за пътеки и баири. Голям кеф е да имаш избор.
250ката с две думи е много добра машина, и е достатъчно универсална за пилоти от аматьор до про.
Най-добрата двутактова 250ка която съм карал.
Най-добро време: 4 мин. 20сек.
Тод
Всеки знае че не си падам по двутактови, но след като пробвах 09 TM250, като нищо може да се покръстя
в новата вяра. По пътеките ми вдъхваше пълно доверие, и се чувствах все едно нищо не може да ме спре.
Докарайте ми го на Ерцберг ! Лек, тесен – какво повече да искаш...
Поведението в началото беше малко странно, но след промяната на реглажите стана перфектно. Трябва да
добавя, че не без намесата на горещия ауспух на един друг мотор, двете ми длани бяха изгорени.
Самият факт че все още бях способен въобще да карам е свидетелство за лекотата с която се кара този мотор.
Двигателят е много приятен, задната гума запазва добро сцепление. Не мисля че който и да било пилот ще
се почувства некомфортно на този мотор.
Единственият недостатък за мен е цената, но хубавите неща струват пари. Така или иначе този мотор си е
готов за състезания, и всичкото оборудване по него е шест.
Време: Не го засякохме, карането с обгорени длани не е предпоставка за бързи обиколки.
TM EN300 - 2т
Модел: EN300
Кубатура: 294см3
Тегло (готов за каране, без бензин): 98кг.
Клиренс: 360мм
Трансмия: петстепенна
Резервоар: 9л.
Крайна предавка: 13:51
Стартер: манивела
Гари
След като направихме същите реглажи с окачването и карбурацията като на 250ката, се метнахме
направо в теста. От самото начало беше ясно че този мотор разполага с излишъци от груба сила.
Комбинацията от твърдо окачване и груба мощност могат да стреснат начинаещия пилот, но хората
с опит ще харесат този мотор в по-отворените пространства, където можеш да караш с една
предавка по-високо и да навиеш масура на воля.
След като накиснахме мотора за няколко часа в смес от различни видове пътеки, където машината
се чувстваше като у дома си, решихме че е време да минем към решителния тест.
Е, този мотор си изисква респект. Ако го юркаш агресивно, те очаква задна гума или буксуване,
а нищо чудно и завой да изпуснеш в суматохата.
Мисля че на 300ката ще и се отрази добре и малко по-меко окачване, което ще помогне на двигателя
да прекара цялата сила в земята а не в буксуване. Като цяло моторът се чувства комфортно в смесица
от бързи пътеки и пътчета, но му липсваше универсалността на 250ката и на 450ката.
Време: 3мин 51сек
Роб
Бил съм собственик на такова нещо от 2000 до 2003та, и съм изумен от прогреса в поведението,
постигнат през това време. И до ден днешен си остава невероятният шут в задника от средни до
високи обороти, и честно казано не съм карал до сега мотор който да ускорява по-бързо от това
нещо от средни до високи обороти. В грастрак или мотокрос условия би бил идеалният избор.
Ако обичате холшотите (излизане пръв на първия завой след старта), просто яхнете това чудо
и се пригответе за радости.
За кого е този мотор ? Първо и най-важно – този който реши да кара това нещо ще трябва да е
в добра физическа кондиция. Няма пет-шест. Второ – не го пипайте ако не сте напреднал пилот.
Трябва ви изключителен самоконтрол при контрола на газта. И трето, този мотор е невероятен
там, където има място да си разтъпче краката, и да влезе в обороти (просто не забравяйте да се
наведете напред). Тесните пътеки не са му любимото място. На средно бързите пътеки започва
да влиза в кондиция. Големите открити поляни ще залепят на лицето ви усмивка около една миля широка.
С този мотор направих най-бавната обиколка на специалния тест (тясна пътека). На по-бързите
пътчета обаче моторът е невероятен.
Време: 4мин 5сек.
Шейн
Любопитен съм да видя някакви цифри за съотношението мощност / тегло на тоя мотор в стандартно
изпълнение. Мощността наистина е много сериозна.
При карането му ниското тегло и добрата ергономия окуражават към агресивен стил. Да подплатиш
стила с майсторлък обаче е доста по-трудно, тъй че в крайна сметка карането с една предавка по-горе
разчитайки на високия въртящ момент май се оказва по-лесен избор.
След 250ката, този мотор просто ми се вижда прекалено бърз за нашия тип каране. Не е проблем да
го караш с една предавка по-високо, и има сума ти начини да му намалиш (мъничко) мощността за
по-добро сцепление, но тогава в крайна сметка ще е все едно да го превърнеш обратно в 250ка.
Време: 4мин 32сек.
Глен
Едно време карах KTM300EXC, тъй че първата ми реакция като скокнах върху Тм-а беше да се
пробвам да си го карам на яки обороти. Изненада, двигателят се оказа прекалено агресивен за
нашия вид пътеки. След това се усетих да го карам с една предавка по-нагоре, и резултатът
беше блестящ.
Окачването е комфортно и моторът никога не се отклонява от линията която си му задал.
Задницата се държи възпитано, и комбинирано с тясното шаси и лекотата, поведението на
мотора е великолепно.
Спирачките са супер, всичко с едно пръстче, и спират за нула време.
Изобилието на мощност при ниските обороти прави мотора практичен на всякакъв терен, и
най-вече – за всякакъв вид пилоти. С изобилието на мощност, про състезател може да кара
яко в обороти и да мята чимове, докато клъбмана може да се кандилка с ритъма който си избере.
Бях абсолютно влюбен в 300ката докато не пробвах 250ката и 450ката. След това чувството ми
може да се определи с една дума – бях объркан. Или по-скоро с две – съвсем объркан.
Вече не знам кой да избера, искам ги всичките...
Дейв
300ката има много гъвкав двигател, с много въртящ момент. Кара се с една предавка по-високо,
ако искаш да не буксува. Всъщност е доста лесен за овладяване, но изисква железни нерви за
да не се отпуснеш и да навиеш яко газта.
Поведението беше идеално по пътеките, и мина по някои доста каменисти места без проблем.
Стори ми се с доста меко окачване, което ми хареса.
На специалния тест разликата между 250 и 300 беше явна. 300ката върви толкова колкото газ и
подадеш, което може да се превърне в проблем. Това я прави привлекателна за по-добрите карачи,
но единствено професионалист може да го ползва на сто процента.
Лостчето за скоростите беше малко странно. Моторът беше чисто нов и скоростите искаха малко
разработка преди да се отпуснат, предполагам че с малко навъртени километри всичко ще влезе в нормалното.
Време: 4:20
Тод
Докато стане време да се кача на 300ката, изгорените ми длани ме тормозеха яко. Много приятен мотор,
но със сигурност ми трябва повече време за да го оценя.
Окачването беше малко твърдо за моя вкус, и машината си е отявлено спортна. Да се опитваш да се
задържиш на мотор с такъв двигател с ръце покрити с мехури не е най-добрата идея.
Имах липсата на късмет да я пробвам на тесен, неравен и засукан терен, и не мисля че 300ката пасва
на такъв терен толкова колкото 250ката. В серийно изпълнение пасва идеално на хора които нямат страх
от високи скорости, но може да се нагласи за всеки вкус. Имам чувството че това нещо може да
разоре и стена ако реши.
В интерес на истината 250ката ми хареса много повече, но когато се добрах до 300ката дланите ми на
нищо не приличаха вече. Тъй че каквото и мнение да изкажа – няма да е честно.
TM EN450 FEs (4т)
Модел: EN450Fes
Кубатура: 449см3
Тегло (готов за каране, без бензин): 113кг.
Клиренс: 340мм
Трансмия: петстепенна
Резервоар: 9л.
Крайна предавка: 13:51
Стартер: манивела + ел. стартер. Възможна поръчка без ел. стартер (-7кг)
Гари
Както и при двутактовите, окачването бе регулирано и ефекта от вдигането на предницата в тройника бе много добър.
450Ката в началото бе доста подскачаща на твърди настилки и рибаунда беше прекалено бърз.
Карбурацията също бе регулирана с вдигане на иглата с една степен и малко играчка с болтчето за сместа.
Резултатите не закъсняха, и бяха впечатляваши. От завода са изкарали поредния чистокръвен жребец.
Двигателят отговаря много добре на газта, с идеална мощност на средни и високи обороти. Двойното запалване
също е стандартно при 2009 версията, и по-спокойната настройка бе тази която предпочетохме на специалния участък.
Твърдото окачване като че ли пасна по-добре на мощността на четиритактовия двигател отколкото на двутактовите.
Мощността се отдаваше по-равномерно, и 450ката цепеше през неравностите без да губи сцепление.
На моменти двигателят реагираше малко колебливо на зова на стартерното бутонче, все едно търсеше горна
мъртва точка. Според мен с малко разработка ще се поотпусне.
Спирачките бяха добри на всички модели, хидравличният съединител реагираше идеално.
Ботушите ми 40ти номер бяха малко късички за лостчето на скоростите на моменти, от което от време на време
пропусках скорости, но така като гледам лостчето – има мегдан за огъване малко назад.
Геометрията на мотора беше добра и равномерно балансирана. Моторът завива много добре когато го караш прав.
В такива моменти окачването работи точно под теб. По тази причина го предпочитам пред 250ката.
Тм-ът е прекрасен мотор, по-скоро насочен към състезателите, но с минимални реглажи по окачването
би бил идеален и за клъбмен.
Обиколка: 3мин 40сек.
Роб
Карах 450ката преди да и сменят реглажите, и дори в това и състояние – бях впечатлен, което не е малко.
Усещането е че е по-широк от двутактовите, но може и да е само усещане.
При всички положения – моторът вдъхва доверие, и сякаш те окуражава да караш прав, премествайки максимално
теглото си напред. Марзокито сякаш лепне към земята по-добре от предишните олинси, предницата бяга
значително по-малко.
Винаги съм бил фен на двутактовите, и дълго време устоявах на бъзиците на приятелите ми и на навивките им
да се метна на четиритактов. Причината е че и с двутактов винаги съм бил в състояние да карам бързо през
трудни пресечени терени. След каране на 450ката обаче вижданията ми малко се измениха. Този мотор влиза
в завой изключително добре. Оказа се че в завой съм по-бърз от преди, благодарение на комбинацията от
постоянно сцепление и леко управление.
Първоначално ми беше трудно да карам седнал с преместена напред тежест, но накрая му хванах цаката с
накланяне кормилото напред.
С този мотор направих по-добри обиколки отколкото със собствената си 250ка, при това преди да сменят
реглажите на окачването. Щеше ми се да имам повече време да го покарам след реглажите, мисля че щях
да си подобря обиколката с поне няколко секунди.
Предните гуми не ми харесаха, и бих ги сменил при пръв удобен случай. Също така при потегляне от обороти
имаше малък момент на заглъхване, но това са си подробности които се решават с реглажи, а не някакви
вродени дефекти на мотора.
Това бе предпочитания ми мотор от трите които пробвах. Средно добър до много добър състезател ще може
да го оползотвори максимално, но реално погледнато може да се кара от водачи с всякакво ниво.
Обиколка: 3мин 58сек.
Шейн
450ката е много универсална машина. Чувства се у дома си при разходка по коларски път, както е и
ендуро оръжие в гората. Поведението си е типично четиритактово, основно поради усещането за по-голямо
тегло спрямо двутактовите, но се справя с лекота и с пътеките.
Силата на 450ката спрямо 250ката и 300ката е начинът по който можеш да продължиш да подаваш газ без
да пробуксуваш. Вместо да вършее и да буксува, 450ката културно си държи курса. Това бе особено
забележимо на двете гърбици в специалния тест – ускорителната и спирачната.
Това обаче не означава че моторът е заспал – при навиване на масура, облаците се сгъстяват. Карането прав
е най-удобно. Ергономията е добра, с тънка седалка и достатъчно грапавост в областта на резервоара.
Хидравличният съединител е лек, с приятно усещане. Спирачките са твърди, и в началото оставят
впечатлението че са прекалено силни, но веднъж свикнеш ли са идеални и лесни за дозиране.
Едно от нещата които харесах е качеството на изработката. Просто си е първокласна работа,
и като повечето европейски мотори просто излъчва качество.
Естествено, колегите които караха с коленни шини разказаха играта на лепенките по корите за
отрицателно време, но това бяха единствения кусур който успяхме да намерим.
С две думи – моторът е великолепен, и може едновременно да се ползва от начинаещ, както и
да си печели състезания на професионално ниво. За мен това е идеалният дългосрочен избор,
мотор с който можеш да се развиваш. Както писах в началото – универсална машина.
Обиколка: 4мин 24сек.
Глен
Изумително е какъв прогрес са направили тези мотори за три години. В момента съм собственик на
модел 06 TM450, и въпреки че много го харесвам, 2009 е много по-добър. Най-голямата разлика е в
това колко добре завива, и това беше преди да се заиграем с реглажите.
Както и при двутактовите, моторът представлява много добро съчетание – тесен, лек, бърз, с идеални
спирачки (и с вълшебно копче - електричевски стартер). Човек няма какво повече да иска. Накратко –
малко хора биха останали разочаровани от този мотор. Ех, ако имах пари...
Дейв
За четиритактова 450ка TM-ът създава впечатление за много лека машина, с идеално разпределена
мощност в целия диапазон на оборотите. Въртящият момент и мощността на 450ката я правят много
подвижна и всепрощаваща по пътеките, в сравнение с двутактовата ми 250 Ямаха например.
Справя се с неравностите с лекота. Обира всички бабуни, и се чувства у дома си по тесни пътеки.
Най-доброто доказателство колко е добър мотора е че въобще не ме умори. За мен това е много
показателно.
Интересното е че с този мотор направих по-лошо време отколкото с двутактовите. Но усещането
беше по-скоро за разходка, и се караше толкова леко че очаквах времето да е по-добро от това което
се оказа в крайна сметка. Но твърдо вярвам че ако ми падне в ръчичките за повечко време – ще надобрея.
Обиколка - 4мин 31сек.
Тод
Е, признавам си – предубеден съм. Бивш Тм дилър съм, и в момента се състезавам с Тм 450 - 2008.
Италианската машина просто идеално пасва на стила ми, и качеството е на много високо ниво.
450ката е великолепен мотор. Окачването като че ли е дори малко по-добро от това на 2008ма модела.
Кара се лесно, и окачването прощава издънките, независимо на какво налетиш. Някои мотори са супер
когато ги юркаш здраво, други са супер когато ги караш на разходка. Тм-ът се справя прекрасно и с
двете ситуации.
Ергономията е добра, моторите са тесни, спирачките са супер, постоянни и силни.
Ако харесвате четиритактовите машини – просто ще харесате този мотор. Направих 3мин 57сек. на специалния
тест без никаква предварителна подготовка, което не е малко. Единственото слабо място което намерих по
време на теста за жалост бях аз – водача.
Време: 3мин 57сек.
TM EN530 FEs (4т)
Модел: EN530Fes
Кубатура: 528см3
Тегло (готов за каране, без бензин): 113кг.
Клиренс: 340мм
Трансмияи: петстепенна
Резервоар: 9л.
Крайна предавка: 13:51
Стартер: манивела + ел. стартер. Възможна поръчка без ел. стартер (-7кг)
Размислите на Тод върху 530ката
Когато приятелят ми Андрю ми даде 530ката си назаем, моторът беше чисто нов (на 30км), и целият тест се
проведе под строги инструкции. Само аз и Гари имахме право да го пипаме, и не трябваше да го чупим, предвид
че щеше да учавства в кръг от шампионата същата вечер.
Като всеки нов мотор, и този беше все още малко затегнат, и окачването беше твърдичко. Тм-ци ми казаха
че цялата работа се нуждае от поне няколкостотин километра за да се поотпусне, особено окачването.
Нямах право да пипам окачването, но и така беше добре.
Усещането е за малък мотор, въпреки кубиците. Двигателят е едновременно много мощен и много приятен.
Малко се уригваше на съвсем ниски обороти, явно му трябваше малко играчка с карбурацията.
Разликата между 530ката и 300ката ? 530ката пасва по-скоро на хората които обичат при ускорение бавно но
сигурно да им измъкват ръцете от ставите. 300ката май е за тези които не искат да се мъчат и искат да
се разкостят отведнъж.
Нота: От провеждането на теста насам прекарах доста време с този мотор, и си поиграх доста. За големината
си и мощността си се справя много добре с по-тесните пътеки, а по черен път е просто невероятен.
Време: 3мин 47сек.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Гари
За мен 250ката беше много впечатляваща машина, но поведението и геометрията на 450ката са
идеално напаснати към двигателя и. Това е мотор с идеално сцепление на задната гума, пасващ на
пилоти на всякакво ниво.
1ви - EN450 FES, 2ри - EN250
Роб
300ката е бонбон в бързо ендуро, и в грастрак състезания би била перфектна, но за нашия вид пътеки
е малко прекалено мощна. Не че е лошо, просто е по-уморителна от другите две.
250ката е най-добрият двутактов мотор който съм карал. Проблемът е че за разлика от 450ката,
не можеш да поддържаш същото темпо за дълъг период от време. 450Ката е чиста радост за каране,
и ако имах повече време съм сигурен че щях да си подобря времето. Страхотен мотор е за почти
всякакви условия.
1ви - EN450 FES, 2ри - EN250
Шейн
Просто обожавам 250ката. С нея бях най-бърз на специалния тест. Това е най-бързият двутактов мотор
който съм карал. Знам, дръзко твърдение е, но си го заслужава. При това положение предполагам ще се
изненадате, но изборът ми пада върху EN450 FES. Просто се кара най-лесно. 250Ката има същите
показатели, поведението е перфектно, лека е като перце, но просто не може да се кара до дупка цял ден.
За кратки забежки с две ръце ще гласувам за 250ката, но с 450ката средната ми скорост ще е по-висока.
Или поне така си мисля.
1ви - EN450 FES, 2ри EN250
Глен
И трите мотора предават мощността към земята толкова добре че изборът не е лесен. Тm имат страхотна гама.
450Ката е страхотен мотор. 300Ката е много сериозна машина. За нашите тесни пътеки обаче 250ката е непобедима.
Прекрасен мотор е, и може да се кара от пилоти с всякакво ниво. Със сигурност ми е любимец.
1ви - EN250 , 2ри - EN450 FES
Дейв
Харесах и трите мотора. 250Ката е много комфортен, и лесно контролируем. Смело мога да твърдя че е
най-добрата двутактова 250ка която съм карал. 450Ката би ми помогнала да прогресирам и да подобря
нивото си много повече от която и да е от двутактовите, но изборът ми в крайна сметка пада на 300ката.
300ката е толкова възбуждащ мотор, и държи адреналина високо до преливане. Лек, пъргав, завива
идеално и е с идеално поведение. Въртяшият момент е просто нереално висок за двутактов мотор.
Имаш чувството че може да прекопае каквото си решиш.
1ви - EN300, 2ри - EN450 FES
Тод
Не е тайна че си падам по Тм-и, и гамата 2009 потвърждава мнението ми. Това са добре балансирани мотори,
които се представят толкова добре че ти вдъхват доверие да караш по-бързо. Много ми хареса 250ката,
но в крайна сметка 450ката бе по-ефикасна. За мен 450ката е най-универсалния мотор въобще.
И начинаещите, и професионалистите ще го харесат. За тези които са малко по-спокойни и мързеливи,
530ката е по-добрият избор, особено в по-открити пространства.
1ви - EN450 FES, 2ри - EN530 FES
Та средно статистически резултатите са:
1ви: EN450 FES
2ри: EN250
3ти: EN300
Цялата ендуро гама на Тм за 2009та е много привлекателна. Трябва наистина да си много капризен
за да не си намериш нещо което да ти пасне на стила, ръста и способностите. Препоръките ни са
именно това - препоръки, и нищо повече. Общото мнение е че 450ката е най-универсална от четирите,
но си зависи от приложението, и най-вече - от пилота.
Също така, този тест за пореден път ни напомни колко са важни реглажите. Промяната бе невероятна.
Опитахме се да застъпим максимален брой пилоти с различно техническо ниво. Ако сте на средно ниво,
гледайте мнението на Дейв. Ако сте на ниво Експерт, не гледайте мнението на Дейв, а слушайте Гари.
За останалите - истината е някъде по средата.
Едно нещо е сигурно - Тm-ите вече не са необузданите жребци които бяха едно време. Новите модели ще паснат на всеки.
Автор: Шейн Корни
*************************************************
Коментар