Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

[GOLDY-Владиан Христов]

Както всяка съботна вечер напоследък точно в 16.00 часа след края на работния ми ден, набързо стегнах караваната и багажа и потеглих към язовир Лобуш.
Оснавната група, която се състоеше от Андро и Вальо бяха упътени вече от мен и пратени в посока язовира. Моята задача беше да ги догоня. От ранната група получих съобщение, че изхода на Владая е блокиран от задръстване и групата се връща в посока Бучино.
Аз разбира се ги последвах.
След Перник времето се проясни и все едно влезнах в чужда държава.
Слънцето весело изпращаше последните си лъчи за деня. Тревата беше свежа все едно идваше пролетта.










Вальо се беше ориентирал правилно и беше застанал на края на скалата и са наслаждаваше на залеза.





Пътят на долу беше стръмен и с ясни следи от преминали предишни бури и дъждове. Спомените от детството ме налегнаха. По тези места за първи път яздих кон без седло и се учих да карам мотор.













Язовира ми се струваше странно малък през погледа на преминалите години и въпреки всичко се радвах че съм там.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Тук ми беше демонстрирана изключителната прозорливост и досетливост на народа ни.
Примерно в шасито на моята каравана са монтирани два нивелира с които центрираш караваната така че да спиш във водоравно положение.
Тук Вальо беше измислил една елементарна система за нивелиране на неговата джипка с палатка на покрива.






Всичко беше измислено до съвършенство и движенията бяха отработени.






Ноща се спусна и тайните на изминалите години се появиха.





Виденията бяха истински.




Вратата на изминалите години поскърцваше в такт с ритъма на сърцето.






Нивелацията беше успешно завършена.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Андро беше човека, който се грижеше за храната и удобствата през вечерта. Благодаря му за грижите защото с мойте късни тръгвания щях да остана гладен.
Човека направи всичко за да се чувстваме удобно и в сигурни ръце.


На сутринта времето беше прекрасно. Изгряването го пропуснах поради простата причина че го проспах. Всъшност и такава беше началната идея.





Някой се бяха събудили и пиеха второ сутрешно кафе.





Андро се опитваши да излови цялата риба в язовира.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Надали има място с толкова остри и бодливи храсти. Възможно е да има аналог само в някоя африканска държава.





За сметка на това са много красиви.






Язовира е много красив за съжаление даста замърсан.










Опитах се да стигна до стената. Растоянието се оказа голямо.




Това е от другата страна.









Тук снимките са в противоположна посока към манастира. Изкачва се стръмно възвишение и следва отвесна стена.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

















Този параклис е въстановен от човек с който се запознахме случайно и той ни разказа разтърсващи неща, които Вальо и Андро отразиха в друга тема.









Този кръст е бил свален и хвърлен в пропаста. Доста усилия е коствало повторното му качване и въстановяване.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Отвесни наклони. Изпитвах ужас да се приближа до тях.





Ето и човека въстановил параклиса.




















Вранглера е и повода да се запознаеме със Светльо.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

В отвесните скали имало много скални орли и соколи.









След разказа на човека за постоянното разграбване и чупене на параклиса настроението ни се развали.










Дори това свято късче земя е подложено на непрестанна агресия.











Виждат се драсканиците по иконите. Само за изрисуването на купола е поискана сума над 3000 лв.













Избодените очи....

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08





Живота на вън продължаваше. Духът ни леко се повдигна с красивия летеж на птиците.









Пъстрите цветове галеха очите ни.





Бяхме поканени от Светльо в съседното село където се оказа че има красиво имение.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Всичко това е създал със собствените си ръце. Евала Светльо...





















Построен е и параклис в двора. Все още незавършен.



Всичко е пипнато с вкус и желание..





























Допълнително си има хобита като АТВ и е предал лябовта си и на 5 годишния си син.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Дори този стол е негова лична изработка.










Кошери на много години.

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Това е краткият ми разказ. Последва едно прибиране с кошмарните задръствания и безхаберието на Владайските полицай.
За радост без проблеми.
Следващата неделя смятам да отида до яз. Сопот.

[Аndro 160]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Ето и от мен малко снимки на това прекрасно място, което открихме благодарение на Голди.

[Вальо]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Владиии-зарязвай сервиза и се преквалифицирай за фотограф....или поне за папарак.Браво много добри снимки-хванал си "духа" на мястото....

[GOLDY-Владиан Христов]

До: Разходка с преспиване на язовир Лобуш. 19.10.08

Владиии-зарязвай сервиза и се преквалифицирай за фотограф....или поне за папарак.Браво много добри снимки-хванал си "духа" на мястото....

Става, колко ще плащаш.