Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Бисерите на нашите деца

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    До: Бисерите на нашите деца

    Големият син, когато беше около 3 год-караме го да ни каже колко е часът, накъде сочи малката стрелка, накъде голямата...след около 5 минутки мъка детето през сълзи с яд ни казва:"гледа където си иска" и така разбрахме точното време
    Малката/вече първокласничка/ в днешно време-измислила си е свой език, наречен"гузи-ла"-за това трябва видео-неповторим е!
    Преди около месец-двамата с батко си разменят "любими" думи, от които ми се вдига кръвното, включва се баща им с по едно дърпане на ухото и работата заглъхва...след половин час ги целунал м8у другото и Анна му казва:"Да-да, преди малко ни биеш, а сега си взел да ни се целуваш"

    Коментар


    • #17
      До: Бисерите на нашите деца

      Голямата дъщеря- виждайки първия сняг в живота си възкликва" Мамо мамо колко мого мако, мамо кой асипал макото а буто"Мамо кои разсипал млякото върху колата.
      птиче-чивче
      голяма -бовава
      телевизор тевилизор
      безалкохолно-безкохолно, а ходим, а видим,въни го апука-хвърли го на боклука, и пр.
      Малката много правилно проговори но пък бързо мислеше.
      учили сме вечерта за Кольо Фичето, връщайки се от училище тя ни се скарва вии снощи защо ми казахте че моста над река Белица го е строил Васко Кръпката, не е бил той изложихте ме Кольо Фичето е бил.
      Даваха филма Клеопатра, минаваме на другия ден покрай катедралата и тя ме пита, -Мамо тука ли са снимали филма Пачаврата.
      Изпитват я в училище, темата е какви песни се пеят в семейството, малката изтърсва - ами много, много, песни ама аз най обичам като пеят Градил Илия килия и Черен влак се композира.
      Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого.

      Коментар


      • #18
        До: Бисерите на нашите деца

        Първоначално публикуван от donia Преглед на мнение
        Изпитват я в училище, темата е какви песни се пеят в семейството, малката изтърсва - ами много, много, песни ама аз най обичам като пеят Градил Илия килия и Черен влак се композира.
        Така се създава имидж на семейството!!
        יעבור
        «И това ще мине»

        Коментар


        • #19
          До: Бисерите на нашите деца

          А бисерите на нашите внучета може ли:Цветелинка (5 годинки) слуша урок по солфеж. Госпожата: -Това е цяла нота - показва ябълка. Разрязваме я на две - половин нота. Режем половинката на още две - четвъртинка...
          -Госпожо, а какво да правим със семките?

          Коментар


          • #20
            До: Бисерите на нашите деца

            Обясняваме на Принцеската, че е била в корема на Майка си и тя "Ааааа Мамо ти защо си ме изяла..."

            Коментар


            • #21
              До: Бисерите на нашите деца

              Отново малката беше във трети клас, която вече е на 23г. Учим за Васил Левски а тя на другия ден в училище изтърсва: А и аз знам за (дякона )дракона Левски. Или Стефан Караджа гледаше към бирата (баира)
              Силните плачат сами. Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого.

              Коментар


              • #22
                До: Бисерите на нашите деца

                Дъщеря ми прави торта. Приготвен е и крем, от който внучката Цветелинка гребе с пръстчето...
                -Мислех че няма да стигне, а той свърши...

                Коментар


                • #23
                  До: Бисерите на нашите деца

                  Цветелинка гледа детско филмче, в което се говори за някакво парти.

                  -Цвети, какво е парти?
                  -Ами, някакъв купон, дядо...

                  Веднага ми стана ясно!

                  Коментар


                  • #24
                    До: Бисерите на нашите деца

                    Това е малко по-така, ама......

                    На гости сме в един колега - човека имаше рожден ден. Синчето му тогава беше на 3-4 годинки и все се върти около масата. Едно че всички пушат, второ че беше вече почти полунощ и съответно малкия беше изгонен да си ляга. Ама той не ще : "Аз пък искам нещо да кажа"...и след много пазарлъци се стига до консенсус " Айде казвай, каквото искаш и си лягаш!!!"
                    И знаете ли какво изтърси хлапето : " А пък мама лапа на татко пишката!"
                    ......и сега като пиша, пак се смея.

                    Коментар


                    • #25
                      До: Бисерите на нашите деца

                      С тая история сега ме подсети и мен:

                      нашите като бяха още малки - 4-5 годишни и искахме да останем насаме ги подканяхме да излязат от стаята. Първоначално излизаха макар и неохотно, после обаче ги усетихме, че започнаха да седят до вратата и да слухтят Правили сме им следния номер - почваме нарочно да ахкаме и охкаме и някой от нас тихичко отива до вратата и рязко отваря - те , а ние . После като започнаха горе-долу да се усещат защо ги караме да излизат, започнаха да викат: "Аааа, не, не, не искаме да ни правите братче/сестриче...."
                      Когато бяха още по-малки и още спяха при нас, веднъж тъкмо се бяхме разгорещили и големия се събужда, погледал ни сънено и ревна: "Аааа, тате бие мама!"...
                      ИСКАМ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!

                      Коментар


                      • #26
                        До: Бисерите на нашите деца

                        Дъщеря ми (на 2 г. 11 м.) в събота ходила с баба си на детска дискотека. Питам я аз как е изкарала и тя ми каза "Ааа, много беше хубаво, аз танцувах и ЛЕВИХ!" Аз, естествено неразбрала, питам пак "Каквоо? Какво си правила?" и тя пак "Левих!"... Чудих се какво е , но не го измислих и пак я питам "А какво значи "левих"?" и тя, видимо раздразнена "Еее, мамо, е така бе, с краката - леви десни леви десни"
                        Кръвна група 0+

                        Ivan_J: " Всеки си има глава на раменете, лично негово задължение е да си я пази, ако му трябва за нещо. "

                        Коментар


                        • #27
                          До: Бисерите на нашите деца

                          Първоначално публикуван от lama69 Преглед на мнение
                          Това е малко по-така, ама......

                          На гости сме в един колега - човека имаше рожден ден. Синчето му тогава беше на 3-4 годинки и все се върти около масата. Едно че всички пушат, второ че беше вече почти полунощ и съответно малкия беше изгонен да си ляга. Ама той не ще : "Аз пък искам нещо да кажа"...и след много пазарлъци се стига до консенсус " Айде казвай, каквото искаш и си лягаш!!!"
                          И знаете ли какво изтърси хлапето : " А пък мама лапа на татко пишката!"
                          ......и сега като пиша, пак се смея.
                          У един колега. У нас. У вас!!! (А на тати пишката е В мама..)

                          Коментар


                          • #28
                            До: Бисерите на нашите деца

                            Синът на 6 год. се прибира ядосан от градина-Какво е станало ,нещо лошо ли?
                            -Посексиха ме!
                            -
                            Момичетата го гонели да го целуват ,а той не искал помъчихме се да му обясним че след време той ще гони момичетата за целувки,но това го ядоса още повече

                            Коментар


                            • #29
                              До: Бисерите на нашите деца

                              Дъщеря ми е на три годинки и осем месеца.Днес,като я взех от градина,ми зададе въпрос,от който бях съкрушен.Съжалявам,че ще съм малко нецензурен,ама трябва да споделя с вас.Въпросът беше:
                              - Тате,защо момчетата на "чочите" си имат "пишки".
                              Наистина ми беше кофти да обясня.Първите ми думи,след стреса бяха:
                              -Ами,ами,ами,амииии.............

                              Коментар


                              • #30
                                До: Бисерите на нашите деца

                                Моя, големия(сина де) като беше в детска градина един ден след баня взел колана от бурнуса на майка си, и играейки си някаква игра го увил около врата си. Моята реакция беше да му го дръпна от вратлето, но понеже Тихомир има чувствителна кожа, а и колко му трябва на едно дете кожата на врата му се зачерви, от рязкото дръпване. На другия ден вечерта, когато майка му отишла да го вземе, възпитателките я попитали, така, отдалече, с такт, дали не бия децата си. След нейният твърд отговор-"не, разбира се" и обяснили ситуацията-видели охлузеното на вратлето на детето, и като го попитали от какво е, той казал-тати ми го направи с колана........
                                Да се смееш ли да плачеш ли? Ако бяхме в америка(нарочно с малка буква) можеше и да ми отнемат правата на родител...
                                Има ли желание-има и начин!

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X