Всичко започна в събота сутринта.Утрото беше хубаво,което вещаеше добра разходка.Тръгнахме от Плевен,с ескорт-един върл рокер,който дойде до Троян,само заради идеята.
Първата почивка за по една цигара беше между Ловеч и Троян.Ренди както винаги неспира да вика.Голям алармаджия.
Продължихме напред и ето че дойде време за закуска.Ренди се почесва и се чуди кебапчета или кюфтета.
Следващото спиране,беше за ремонт.Непосредствено след навлизане в горите.Това е защото караме много добри мотори,както ще се убедитеи от следващите снимки,а те са:Хонда Доминатор CRF;Априлия Пегасо KTM.Незнам дали сте чували за тези модификации.
Малко технически канап и ауспуха е на лице.
следва почивка
хайде отново на конете и газ към върховете.
На тази снимка Ренди иска да ми изпробва главата колко е здрава
А на тази аз издебнах удобен момент да се реванширам
След това той нямаше как да не пие една студена вода.
От тука нататък съм сам,по обясними причини.За тези които незнаят,ще поясня.Преди години на един плевенски събор,два мотора (шосейни) правят шоу за публиката.При разминаване на задна гума с 140 км. моторите се удрят челно.Единият от потърпевшите е Ренди героят от моя разказ.В резултат множество рани счупвания и десен крак,който неможе да се сгъва в коляното.Изкачването на Амбарица е кофти за здрав човек,камо ли за човек,претърпял такава катастрофа.
Но както и да е и сам войнът е войн.
Много лоша изненада ме посрещна на върха.Вандали са откраднали плочата от върха показваща върха и височината.
Във тази купичка,издълбана в камъка, се поставяха стотинки.Поверието е за здраве и оставил един път стотинка,означавало,че пак ще се върнеш.За мое учудване беше празна.Кой толкова е закъсал,че упря до тези дребни монети.Големи клетви и псувни хвърлих.
Ето го и CRF Доминатора.Загледал се и той горкия.Наслаждава се на природата.
Следват малко картички.
Когато се върнах долу Ренди плачеше че не е успял да се качи
След като му показах снимките от върха,се развесели и го удари на кючек
Даже му трябваше и пилон
Съжалявам че е обърната снимката.
На връщане минахме през хижа Незабравка където хижаря любезно ни разказа легендата за Добрил войвода по картинки.
Ето и мое величество на терасата на хижата.
Пихме по един чай и хайде назад,че път ни чака и то толкова дълъг че някой огладняха,а други се облизвахме покрай тях.
Ами колеги това беше от мен за сега надявам се да ви е харесало.
Поздрави на всички практикуващи OFF ROAD.
Всичко започва от тук. На всички габровлии, мястото е познато. За тези които незнаят, това е една площадка под бензиностанция Лукойл. Разтоварихме моторите и тръгнахме само трима ( от Плевен ). По късно се събрахме с габровската група и станахме доста повече.
Преди пистата за ски.
Ренди щурмува, след някое си по ред падане.
И докато едни се чудеха как да се качат, други излизаха на задна гума.
Имаше и такива моменти.
Горе купона беше на 6
Пътеката с корените. Тука се радвам за две неща. Еното, че Светльо ( svetoslav ad ) беше там, че помогна в най трудната част ( за което му благодаря ) и другото, че Джартата го нямаше да ми се смее.
Други пък минаваха в дерето по малко по лесната пътека.
От корените се разделихме с габровлии. Ние по една пътека те по друга, в крайна сметка се събрахме пак. До краят на деня се разделяхме още няколко пъти и после отново се засичахме по горите. Абе веселия беше.
Тук Ренди заобикаля едно дърво, а аз го чакам да падне за да го снимам. Не падна пущината. Жалко.
Тук ми е сърдит, че постоянно спирам да пуша и непожела да се обърне за снимка.
Този човек целува мотора си повече от жена си.
Отново с риск клуб Габрово. Малко пообъркахме пътя. В крайна сметка се оправихме. ама така е като го няма мистър Джар с навигацията. Той и Ренди има GPS ама каза, че не му разбира, защото пишело на български
Бо Дебелия. Така и не разбрах защо Дебелия.
Някаде в покрайнините на Ябълка.
Като се върнахме Шипката ни посрещна и пихме кафе на Лук... КАза, че намерил нова работа. Ще става бръснар. Даже има развитие към бизнеса. Купил си е бръснарски стол.
Ето го и стола.
Това беше. Другият път повече.
А, намерих още една снимка на баба Вуна, как пие вода.
Първата почивка за по една цигара беше между Ловеч и Троян.Ренди както винаги неспира да вика.Голям алармаджия.
Продължихме напред и ето че дойде време за закуска.Ренди се почесва и се чуди кебапчета или кюфтета.
Следващото спиране,беше за ремонт.Непосредствено след навлизане в горите.Това е защото караме много добри мотори,както ще се убедитеи от следващите снимки,а те са:Хонда Доминатор CRF;Априлия Пегасо KTM.Незнам дали сте чували за тези модификации.
Малко технически канап и ауспуха е на лице.
следва почивка
хайде отново на конете и газ към върховете.
На тази снимка Ренди иска да ми изпробва главата колко е здрава
А на тази аз издебнах удобен момент да се реванширам
След това той нямаше как да не пие една студена вода.
От тука нататък съм сам,по обясними причини.За тези които незнаят,ще поясня.Преди години на един плевенски събор,два мотора (шосейни) правят шоу за публиката.При разминаване на задна гума с 140 км. моторите се удрят челно.Единият от потърпевшите е Ренди героят от моя разказ.В резултат множество рани счупвания и десен крак,който неможе да се сгъва в коляното.Изкачването на Амбарица е кофти за здрав човек,камо ли за човек,претърпял такава катастрофа.
Но както и да е и сам войнът е войн.
Много лоша изненада ме посрещна на върха.Вандали са откраднали плочата от върха показваща върха и височината.
Във тази купичка,издълбана в камъка, се поставяха стотинки.Поверието е за здраве и оставил един път стотинка,означавало,че пак ще се върнеш.За мое учудване беше празна.Кой толкова е закъсал,че упря до тези дребни монети.Големи клетви и псувни хвърлих.
Ето го и CRF Доминатора.Загледал се и той горкия.Наслаждава се на природата.
Следват малко картички.
Когато се върнах долу Ренди плачеше че не е успял да се качи
След като му показах снимките от върха,се развесели и го удари на кючек
Даже му трябваше и пилон
Съжалявам че е обърната снимката.
На връщане минахме през хижа Незабравка където хижаря любезно ни разказа легендата за Добрил войвода по картинки.
Ето и мое величество на терасата на хижата.
Пихме по един чай и хайде назад,че път ни чака и то толкова дълъг че някой огладняха,а други се облизвахме покрай тях.
Ами колеги това беше от мен за сега надявам се да ви е харесало.
Поздрави на всички практикуващи OFF ROAD.
Всичко започва от тук. На всички габровлии, мястото е познато. За тези които незнаят, това е една площадка под бензиностанция Лукойл. Разтоварихме моторите и тръгнахме само трима ( от Плевен ). По късно се събрахме с габровската група и станахме доста повече.
Преди пистата за ски.
Ренди щурмува, след някое си по ред падане.
И докато едни се чудеха как да се качат, други излизаха на задна гума.
Имаше и такива моменти.
Горе купона беше на 6
Пътеката с корените. Тука се радвам за две неща. Еното, че Светльо ( svetoslav ad ) беше там, че помогна в най трудната част ( за което му благодаря ) и другото, че Джартата го нямаше да ми се смее.
Други пък минаваха в дерето по малко по лесната пътека.
От корените се разделихме с габровлии. Ние по една пътека те по друга, в крайна сметка се събрахме пак. До краят на деня се разделяхме още няколко пъти и после отново се засичахме по горите. Абе веселия беше.
Тук Ренди заобикаля едно дърво, а аз го чакам да падне за да го снимам. Не падна пущината. Жалко.
Тук ми е сърдит, че постоянно спирам да пуша и непожела да се обърне за снимка.
Този човек целува мотора си повече от жена си.
Отново с риск клуб Габрово. Малко пообъркахме пътя. В крайна сметка се оправихме. ама така е като го няма мистър Джар с навигацията. Той и Ренди има GPS ама каза, че не му разбира, защото пишело на български
Бо Дебелия. Така и не разбрах защо Дебелия.
Някаде в покрайнините на Ябълка.
Като се върнахме Шипката ни посрещна и пихме кафе на Лук... КАза, че намерил нова работа. Ще става бръснар. Даже има развитие към бизнеса. Купил си е бръснарски стол.
Ето го и стола.
Това беше. Другият път повече.
А, намерих още една снимка на баба Вуна, как пие вода.
Коментар