Tweet
Жоро ВитлиемоФ живот и творчество 
След като установих, че това плевенското не може да се нарече група, заглавието е сменено.
След като видяхме старта на супермотото на пистата в Долна Митрополия,разбрах,че повече няма какво да се гледа.Можат си го момчетата и това си е.Свирнах на отбора,и изчезнахме толкова бързо както и пристигнахме.Нямахме цел,а просто тръгнахме,без посока.
Лошото е ,че околу Плевен,не разполагаме с почти никакви терени за каране.
Поглед назад,Даката с червената каска,обяснява на Веско шивача къде е летището в далечината и от къде сме минали.
Пистата остана в далечината и вече никой не говори за състезанието,а за предстоящото каране.
Решихме единудушно и тръгнахме по поречието на река Вит,с вече ясна цел-едноименната местност Гарван Дол.Страшно красив каньон с височина на скалите,от околу 100 метра.Но до там имаше доста път,и препятствия.
На няколко пъти стигахме до задънена улица,и трябваше да преминаваме реката,която за наше щастие небеше пълноводна,но пък за сметка на това с какви камъни е покрито дъното,просто не е истина.Дори си имаме обида по нашият край свързан с тях-Объл като витски камък.
На места излизането беше доста мъчително
Ето я и мойта мечта,да покарам каруца,но пък за късмет нямаше магаре.
Не след дълго каране стигнахме и целта си-Гарван Дол.За съжаление,от там нямам много снимки,поради основателна причина:Жена ми ми направила номер,махнала картата на фотоапарата
След като стигнахме,до скалният манастир помислихме,че там ни свършва пътеката.Тази мисъл бързо се промени,след като шивача отиде да посети WC-то.
Та шивача намери нова пътека и решихме да я изпробваме.
Ето го и Даката се спуска
И тука за съжаление ми свърши лимита на снимките.Жалко,а толкова много имаше още за показване.Обещавам,да има продължение............
След като установих, че това плевенското не може да се нарече група, заглавието е сменено.
След като видяхме старта на супермотото на пистата в Долна Митрополия,разбрах,че повече няма какво да се гледа.Можат си го момчетата и това си е.Свирнах на отбора,и изчезнахме толкова бързо както и пристигнахме.Нямахме цел,а просто тръгнахме,без посока.
Лошото е ,че околу Плевен,не разполагаме с почти никакви терени за каране.
Поглед назад,Даката с червената каска,обяснява на Веско шивача къде е летището в далечината и от къде сме минали.
Пистата остана в далечината и вече никой не говори за състезанието,а за предстоящото каране.
Решихме единудушно и тръгнахме по поречието на река Вит,с вече ясна цел-едноименната местност Гарван Дол.Страшно красив каньон с височина на скалите,от околу 100 метра.Но до там имаше доста път,и препятствия.
На няколко пъти стигахме до задънена улица,и трябваше да преминаваме реката,която за наше щастие небеше пълноводна,но пък за сметка на това с какви камъни е покрито дъното,просто не е истина.Дори си имаме обида по нашият край свързан с тях-Объл като витски камък.
На места излизането беше доста мъчително
Ето я и мойта мечта,да покарам каруца,но пък за късмет нямаше магаре.
Не след дълго каране стигнахме и целта си-Гарван Дол.За съжаление,от там нямам много снимки,поради основателна причина:Жена ми ми направила номер,махнала картата на фотоапарата
След като стигнахме,до скалният манастир помислихме,че там ни свършва пътеката.Тази мисъл бързо се промени,след като шивача отиде да посети WC-то.
Та шивача намери нова пътека и решихме да я изпробваме.
Ето го и Даката се спуска
И тука за съжаление ми свърши лимита на снимките.Жалко,а толкова много имаше още за показване.Обещавам,да има продължение............
Коментар