Ретро машини - снимки

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Пожарна Лендровер, 1949г, помпата е на ремарке. Автомобилът е военен модел, със свалящи се врати и падащо предно стъкло:







Службата е имала 10 лендровера, но някои са ползвани като офицерски автомобил с флаг на носа:



Пожарникарска стълба от 1870г. Ползвана е в т.н. "работна къща", нещо като приют за бедни, където бедните са прилично обличани и хранени, но е трябвало и да работят. Дизайнът е новаторски - разтегателната стълба стои в метална касета. Като е сгъната, стълбата е добре балансирана и лесна за транспортиране. Стълбата се разтяга с помощта на ръчка и верига:



Многофункционалният Ландровер: вдъхновението за автомобила идва през 1946г, когато главният дизайнер на Ровер, работейки във фермата си, открил че на пазара няма подходящо возило. Само трактори. Дизайнерът бил принуден да се снабди с бивш армейски джип Уилис, но по това време Уилис вече били на доизживяване, а частите трудни за намиране. Очевадно, фермерите имали нужда от нещо подобно, по-малко от трактор и по-практично. Така се появява Лендровер, с двигател, скоростна кутия и задна ос от Ровер.


Екземпляр на електрическата компания от 1960г, пращан по аварии:




Като пикап с хидравлична платформа за поддръжка на уличното осветление:



И като багер:



Най-дългия вариянт, 6.70м, работещ с високоволтови ел.кабели:



Тук поправя жици над магистралата:



Още пожарни:





Мястото за огнеборците :









Малко за пожарните в града: първата се появява още преди 400г. През 1564г "Височайшият Съвет" (предшественик на Общинския съвет) нарежда всеки гражданин да държи кожена кофа за борба с пожари в дървените къщи на града. Градският ковчежник пък се задължава да закупи на всяка община по една стълба и няколко гребла, за да се сваля горящата слама от покрива на запалена къща. През 19 век вече има застрахователни компании, които установяват че им е по-евтино да поддържат отряд пожарникари, отколкото да плащат щети. На къщите се лепят застрахователни табели и който няма такава е оставян да гори:



Държавната пожарна се появява 1875г, с една база и една бригада. Първоначално помпите са ръчни, но бързо се появяват и задвижвани с пара, теглени от коне. Парата действа до 1920-те:






При пожар е било необходимо някой да извести пожарникарите, както и да се прати вест до близкия хотел, където са държали конете При голям пожар, местната артилерийска дивизия също е давала на заем хора и коне. Серия големи пожари води до закупуването на пожарникарска стълба през 1912г.


Ръчна помпа от 1903г, действа с шестима огнеборци:



Моторизираната огнеборна помпа идва в града през 1918г, Форд Т.






През Първата световна градският пожарникар е изглеждал така (на втората снимка държи бомба, поради големия интерес на публиката да види що е то дето го хвърлят германците над града)




Електрически сирени се появяват 1923г:



През войните са вземали часни автомобили и са ги префасонирали в пожарни. През Втората световна пожарната за кратко се отказва от яркия червен цвят и колите се вапцат в сиво, но с бели калници за да не се бута в тях останалия транспорт нощем при затъмненията:



Първата закрита пожарникарска кола пристига през 1938г, но пожарникарите не я харесват защото да седиш на закрито не е достатъчно мъжкарско .
Пожарна Денис, 1939г. Има по две свещи на всеки цилиндър, едната се пали с бобина, другата с магнитeн електрогенератор. Копче на таблото при шофьора контролира избора. Колата има и воден резервоар, за селата където няма пожарни кранове:














Същата кола в средата през 1970-те :



И нещо по-ново:

[trapper]

От: Ретро машини - снимки

Браво!!!

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

http://www.chernomore.bg/jivot/2018-...lOSzQDSh7O81Y8

Суперинтересна статия и снимка на първия междуградски автобус! "Автомобилите и в града безразборно се карат и от това дигат цели облаци прах. И не стига шума който издават сега, та некои от тех махат оглушителя си и вземат даже нови приспособления да дига грозен шум. " Още от 1928г .



Още музейни експонати:

Гордостта на града е фирмата Рансъм, която понастоящем е сред най-големите световни производители на тревокосачки, но в миналото са произвеждали всичко механично. През 1916г са правили военни самолети, които са изглеждали така:



По принцип в тези години самолетите са били предимно част от развлекателната индустрия и са ги карали предимно шоумени от циркове и панаири ...

Навигационен компютър от 1940-те. С тефтерче...





Първите тревокосачки са били с едно голямо колело посредата. Изобретени са от инженер от текстилната индустрия, на когото хрумнало че тревата може да се реже от машина подобна на тази която реже излишните власинки по платовете. Рансъм веднага вземат лиценз за производство и през 1832г се появява това, с рекламата "Нашата машина осигурява едно забавно, полезно и здравословно упражнение за всеки провинциален джентълмен"



Механична тревокосачка от 1870г:






Рансъм правят първата моторизирана тревокосачка през 1902г, струвала е колкото автомобил и е тежала над тон. Ползвали са ги само богаташи и са карани не от градинар а от шофьор:




Този пич си е намерил екземпляр и го е възстановявал четири години:







Вариянт от 1925г:


Голяма моторизирана косачка Рансъм, 1947г, метър широка, ползвана предимно за игрищата за крикет, същевременно изравнява терена с валяк. Има предна и задна скорост, тежи тон. Двигател Форд, 10кс. Ползвани са също за терена на Реал Мадрид, за Олимпийския стадион в Мексико и др.






Дискова косачка от 1951г, за висока трева. Ползвани са най-много от общините за поддръжка на крайпътната полоса. Дискът е можело да се замени с други приспособления, включително цилиндрична резачка, снегорин, банциг, пръскачка и помпа:




Документът, с който монархът (настоящата кралица и баща й) прави съответната фирма кралски доставчик, в случая на тревокосачки:



През 1959г група студенти решават да тестват издръжливостта на малките двигатели. За целта пишат на Рансъм да им даде тревокосачка, която подкарват от Единбург до Лондон. Пътуването от 400км отнема четири дни, през което време машинката не спира, гориво се долива в движение, шофьорите също се сменят в движение. Събитието е документирано от телевизията :




Сега машината е в музея. Двигателят е Villiers, 288сс, за пътуването му е направена малка модификация за да циркулира повече масло за смазка. Добавени са и фарове и тромба, за да е пълноправен участник в пътното движение. Металният валяк също е облепен с гума, за по-голямо удобство.






Задните фарове:



Други тревокосящи чудеса:











"Блъскащите се колички" от панаирите (също Рансъм):




Детски автомобил с истински двигател, от 1939г. 98сс, предна и задна скорост, вдига до 15км/ч. Ползван е в училища за обучение на деца между 6 и 16г по пътна безопасност. Началото на войната поставя край на начинанието.




Детски мотоциклет от 1980г, SIM50, местно производство. Двигателят е BSA. Ползвани са на затворено трасе по панаири:




Електрически велосипед:



Мини-мотоциклет Стела, местна марка от 1962г. Доставяли са се на части за сглобяване, двигател Villiers 98cc. Скоростомерът е бил допълнителна екстра по желание:



Моторизираните велосипеди (автоциклет) се появяват в страната през 1930-те и са до 100сс. Произвеждат се до средата на 20век, под марката BSA с двигатели Villiers. През Втората световна са основно транспортно средство произвеждано за цивилни:




Вариянт с двигател в задното колело:









Мотопедите са с по-тежка рамка и по-здрави колела. Сивият е немски NSU от 1959г. До него е необичаен английски вариянт на местен инженер - двигателят задвижва алуминиев валяк, който седи върху предното колело и го задвижва чрез триене. Мотопедът се е продавал не просто на части, но за някои части е имало само отливка и план, и си ги струговаш сам. Изисква сериозни инженерни познания.



Още едно местно изобретение:



Първи опити за велосипед, от началото на 19век - с дървена рамка и дървени колела обрамчени с метал, без педали. Правени са от ковачи и майстори на колела за карети. Наричани са "джентълменски кон" :








През 1875г вече има нарочни производители на велосипеди, както и моделът с различните колела, пени-фардинг -
е наречен на името на две монети, които по размер са наподобявали голямото и малкото колело на велосипеда:









Още варияции, от 1860-те - вдясно е "Разтърсвачът на кокали", с педали на предното колело и спирачка под формата на правоъгълен блок опиращ директно върху металния обков на задното колело. Спирачката се задвижва със завъртане на ръчката на кормилото, която затяга метална жица свързана. И понеже няма свободна скорост (педалите не могат да стоят неподвижни), над предното колело има стърчилки, на които ездачът да си подпре краката, докато се вози по инерция.
Вляво е последния модел с педали на предното колело, от 1895г. По това време вече има тенденция за изравняване размера на колелата, за по-добра стабилност. Новият модел велосипеди се е водел "Безопасен", за разлика от "Стандартния" модел с огромното предно колело. За да се постигне същата скорост като при стария модел, са въведени "скорости" между педалите и колелата. Първоначално "скоростите" са в главината на колелото, впоследствие се минава към верига:




и малък детски вариянт, били са популярни през 1960-80-те:



Велосипед-тандем от 1895г. Ако се возят мъж и жена, жената седи отпред, защото се е считало неучтиво ако джентълменът седи с гръб към нея. Въпреки предната позиция, както и в обществото по това време, жената не е имала възможност да управлява велосипеда без съгласието на мъжа - нейното кормило е скачено за кормилото на мъжа отзад. Спирачката е една, на предната гума, но може да се спира и с "контра" тъй като педалите нямат свободен ход:




Велосипед Ото, 1880г, две огромни колела и седалка посредата. Първоначално са произвеждани в Ипсуич, но фирмата няма необходимия капацитет и дизайнерът дава производството на BSA. Всяко колело е с отделно задвижване, при завъртане на ръкохватката на кормилото се откача съответното задвижване на това колело (колелото спира) и така велосипедът прави завой натам. Отзад има трето, малко колело, което пречи велосипедът да се катурне. При нормално каране третото колело остава във въздуха. Спиците са вълнообразни, също дизайн на Ото, което омекотява карането през неавности. Липсата на верига е направила този модел особено популярен сред дамите с дългите поли.




Тандем със странична кошница, от 1933г, когато става популярно в кошницата да се карат не възрастни а деца:




Еволюцията на детската количка. На задния ред: дълбока френска, от 1940-те, (мислех че този модел е измислен само за анимационните филми, ха!) и две от средата на 19век. Долния ред: дървена детска количка от 1920г. До нея е сива метална количка следвоенно производство, направена от вече излишните части за бивши самолети и се сгъва до размер на малко куфарче:




Бебешка количка от средата на 19век:




Велосипедни фарове:

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Trident Clipper, 1976г, базиран на TVR, дизайнът на купето е италиански, с V8 двигател от Форд. Произведени са 39 бройки от модела:




Форд пикап, 1954г, ползван е за поддръжка на градските паркове. Шасито е от лек автомобил:








Остин 7 баничарка, 1930г, носи до 120кг с двигател от 748сс и електромагнитно запалване. Смазочната система е съвсем примитивна - маслото се помпа до кутия отстрани на двигателя, откъдето две струи пръскат към две надупчени чашки над коляновия вал, с надеждата достатъчно смазка да се стече до лагерите. Ръчната спирачка действа на предните колела, а спирачния педал - на задните:





Валяк от 1925г, на снимката е как работи през 1950-те. Необичайна машина с големия барабан отзад, произведена по изискване на ВВС за трамбоване на затревени летища. Наличните парни валяци са били твърде тежки за целта. Двигателят е бензинов, от Морис. Впоследствие е ползван и за пътища. До него е работнически вагон от 1910г ползван от работниците по строеж на пътища:








Пътен метач Lacre от 1925г. Моделите от 1905г са били електрически, с 4кс и задно задвижване, по-късните са бензин. Едноместен и триколесен, с въртяща се четка отдолу. Фирмата все още съществува. Стъклото е добавено по-късно. Завършва работната си кариера като метач в автобусно депо през 1970-те:






Катафалка Даймлер, 1948г, масивно чудо към 1.80 високо :




Вътре няма преграда между шофьора и "бизнес" отделението:




Носът на Даймлера и една от първите форми на градски транспорт - стол седан от първата половина на 19век. Ползван е за къси пътувания, заради мръсотията по улиците. Този е ползван в началото на 20век от възрастна жена за да ходи на църква в неделя. В един момен се оказало твърде скъпо да плаща на двама носачи и са монтирани колела, така че да може да се тегли от един човек:



Стари инвалидни столове. Вариянтът в дясно е от началото на 19век, изобретен е за да могат инвалидите да влизат в минералните бани. Впоследствие стават популярни за придвижване и заменят столът-седан. Ползвани са от стари, трудно подвижни богати хора:




Друг старовремски транспорт: каретите, които първоначално се майсторят основно от французи, но през 18в английските модели стават водещи по комфорт и маневреност. Т.н. "Виктория", произведена първо за едноименната кралица по френски дизайн. Ползвана е да се ходи на пазаруване и на гости, с открита форма, така че да се виждат модните дрехи на пътуващите богаташи. Била е евтина, но скъпа за поддръжка, тъй като е изисквала два коня и двама слуги. Има дори гумени колела:



Джентълменския модел, със затворена кабина, така че слугите да не слушат за какво си говорят джентълмените вътре. Колелата са с метален обков, но пък има амортисьори и ръчна спирачка. Полагали са се над 15 пласта боя и лак, и са издържали петнайсетина години. Заради поддръжката са излизали по-скъпи от автомобил:




"Колесницата за пътешествия" е предшественикът на влаковете като транспорт за дълги разстояния. За удобство, каросерията е окачена на гумени каиши, които на свой ред са закачени за метално пружиниращо "С". Теглени са от група коне с един ездач на тях. Щорите са оригинални. Освен съндък за багаж има и кутия за саби, до която има достъп само пътуващият, отвътре:




Каручката на пекарната, от 1932г, реставрацията е предимно козметична. На задното колело има механична спирачка, един голям дървен блок. През 1950-те са заменени с електрически вариянт:








Бензиноколонка на местна фирма:







Двутактово масло?





Тези цигари ми се видяха интересни, защото бяха с размер почти колкото кибрит, въпреки че пише "голям размер":



Зареждачка за батерии от 1930-те. Когато започват първите радиопредавания през 1920-те, съвсем малко къщи имат електричество и радията са на батерии. Зареждането на батериите се е извършвало седмично от местния магазин за велосипеди. С копчетата се наглася скоростта на зареждане. Могат да се ползват и за зареждане на автомобилни акумулатори:






Часовникът за отбелязване на работните часове - пускаш карта, вътре чуква печат. В края на седмицата плащат за колкото време е напечатано.




Импулсен часовник от 1967г. През 19в индивидуалните часовници с махало са били единственият начин да имаш точно време в офиса, но са били скъпи за закупуване и поддръжка. В началото на 20век е изобретена система, при която има един главен часовник с махало, който генерира електрически импулс на всеки 30секунди и така може да задейства неограничен брой евтини "подчинени" часовници в различните офиси на фирмата. Системата е била популярна до неотдавна:




Американски патент за британска фирма, от 1898г. Красивичко :

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Бензинов мотокар Листер, 1950г, триколесен, 600сс, хидравлична платформа:





Листер са били голям производетел на малки двигатели, примерно такива за задвижване на трион и за водна помпа:





Предшественикът на мотокарите e бил просто кран, от 1921г. За по-голяма стабилност кранът не се върти, рамото е неподвижно закрепено към шасито:




Електрически кран Рансъм, 1951г, с по един мотор между предни и задни колела. Операторът не е бил защитен по никакъв начин:




Вариянт с чупка в рамото на стрелата:



Монтажна кула-каруца, от 1920г. В началото е теглена от коне, за поставяне и поддръжка на трамвайните кабели. След един инцидент в който конете се подплашват и подкарват каруцата с ремонтния отряд качен на платформата горе, към отряда се добавя и коняр, който да държи добичетата на място. Впоследствие е модернизирана, превърната в ремарке и така продължила да действа цели 70г:









Триколесен камион Scammel Scrab, 1965г. Моделът е изобретен през 1930-те по искане на Лондонската железница. Била е необходима талига, която да замести тези теглени от коне, но да има същата маневреност. Скамел закупуват дизайна и го превръщат в популярна машина наречена "Механичния кон". Връзката с ремаркето е автоматична, а единичното колело отпред позволява завъртане на 360градуса в рамките на кръг с 6м диаметър (ремаркето е дълго 4.87м). Скараб е подобрения вариянт. През 1970-те обаче се въвежда задължителен техностест и лицензиране на превозвачите, и Скараб се оказва неотговарящ на новите технически изисквания, и излиза от употреба:



Тежкотоварен камион, 8-колесен Аткинсън от 1950г (дизайн отпреди войната). Носил е дървен материал:






Commer, 1970. Двигателят е нестандартен, 3-цилиндов, 2-тактов, суперчардж дизел. Звукът на ауспуха се е чувал от километър Поради малкото собствено тегло, камионът е могъл да носи доста голям товар на двуосовата си платформа. Червеният до него е монтажна кула АЕС от 1948г, закупена от транспортната компания в очакване на бум на тролейбусния транспорт след войната. Навлизането на дизеловите автобуси обаче променя функцията от монтажна на демонтажна кула. Вози я 7.7л дизелов двигател, а каросерията е обширна, с място за инструменти и резервни части. След края на тролейбусните линии, кулата става пътна помощ за теглене на закъсали автобуси. През 1986г музеят я закупува по счетоводната й цена от 3 лири:




Монтажната кула в действие:





Още Комери, натоварени с брашнени чували от мелницата:



И този, носещ части за сателитни радиоантени (заминават за най-голямата на времето сателитна станция на източния бряг, ползвани са за връзка с Телстар)



Форд натоварен със земеделски торове:



Самосвал Karrier Bantam, 1974г, ползван от общината:



Камион Бристол, 1962г, работил за пътната служба, както и за местене на товари в пристанищните докове. Двигателят му е 6-цилиндров тракторов тип, дори скоростоте са от трактор Дейвид Браун. Кабината е фибростъкло:





Други следвоенни чудеса на техниката се появяват заради излишъка от специализирани, 4х4 военни машини. Примерно този копач на дупки за електрически стълбове от 1950г:




И английски Форд Темз с подобна функция от 1960г:




Още един бивш военен на електричарите, Остин 1954г:




Предшественикът на камионите, от Рансъм :




Мелничарски камион:

[bochkata]

От: Ретро машини - снимки

Красота!
Благодаря за споделянето!

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Трамвай теглен от коне, 1880г (все още се реставрира). Впоследствие става второ купе теглено от парен трамвай.








Последно е действал в Кембридж, където трамваите не стигат до електрификация и линиите са закрити 1914г.









След като са излязли от употреба, возилата са били продавани на частни лица за градински бараки и летни вили. Този е ползван като работилница на обущар до 2001г. Намерили са го така (Под слоевете боя се откриват старите транспортни гербове и по тях се проследява историята на возилото. Понякога намират и стари билети)



Експонатите на музея се ремонтират и поддържат от доброволци. Стадиите на реставриране на този трамвай:



Перфектно възстановен трамвай от1904г, за който се появи един дядо-екскурзовод на около същата възраст и разказа доста любопитни неща:




Движил е по релси по-тесни от сегашните и е бил доста нестабилен, особено при вятър:






Служи двайсетина години, след което шасито е продадено за скрап, а каросерията - за вила. Музеят го спасява през 1970-те. Ново шаси е докарано чак от Португалия и сега има почти всички оригинални чаркове, макар че не е електрифициран. Намерен е в това състояние:



Сега е лъскав:



Вътре е много орнаментално:



Синята реклама на стъклото е оригинална оцеляла:



Вози 24 "вътре" и 26 "отвън". Над входа има табелка отбелязваща кога е "пълен", както и "забранено за кучета":



На крайните спирки не е имало колело за обръщане, трамваят просто сменя посоката на движение. Управление има и в двата края, а облегалките на седалките са подвижни, така че да може да се седи в съответната посока на движение. На последна спирка кондукторът е минавал да ги катурне в другата посока.

До шофьорското място на пода са два кръгли педала, единият е звуков сигнал вместо клаксон, другият пуска пясък на линията ако трасето е много хлъзгаво, при заледяване или ако има много кал (улиците са били черен път с паваж само около линията). Трамваят има три спирачки (доколкото съм запомнил) - електрическа, която намалява скоростта чрез увеличаване съпротивлението, механична, действаща върху колелата, и електромагнитна, огромно правоъгълно желязо което пада върху релсите и моменталически стопира трамвая.





Стълбите към горния етаж са почти отвесни:



Горе е открито и седалките са с процепи да минава дъждовната вода:



Екскурзоводът се измайтапи че това е "комин" и няколко души се хванаха . Този чичка много съсредоточено огледа "комина", въпреки че от неговата страна се вижда че стърчилката всъщност държи електрическите "рога" на трамвая:





В оригиналния си вид, всички винтчета са били завъртяни в една и съща посока, манияшка работа При реставрацията са се постарали да направят същото:




Обратно надолу по стълбите:



В предната част на трамвая, отдолу има предпазна решетка - ако пешеходец бъде бутнат, решетката се сгъва и бута лост. Лостът задейства втора платформа, намираща се пред колелата, която се спуска и загребва падналия като лопата. На снимката се вижда тази палтформа-лопата, лежаща на земята, и мястото за панти, с които да се прикачи към каросерията. Самата каросерия обаче е внос от чужбина, където нямат такова изискване за безопасност, и липсва съовтетно място където да се закачва платформата:

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Най-старият музеен тролей в света, от 1923г. Думата "тролейбус" още не е била в употреба, все още са "безрелсов трамвай", дори фирмата производител е била "Безрелсова Електрокомпания". Освен по-голямата маневреност, тролейбусът е събирал повече пътници, 30, докато при трамваите се е губи площ заради необходимостта да има шофьорски места и отпред и отзад.



Първоначално градът е закупил само три, като експеримент, да проверят дали тролеите ефективно ще могат да заместят работещите на загуба трамваи. Музеят е успял да намери един от тях. Двигателите са били по 50-80кс. Колелата все още са дървени и с твърди гуми:



Дизайнът на номера с маршрута е специфичен за града. Номерът е изписан върху цилиндър, и се сменя чрез въртене. Маршрутите са имали различен цвят, освен различния номер:



Голяма част от возилата са производство на Рансъм. Тролейбусите им са изнасяни по света, за Южна Африка, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Бирма, Колумбия. Шасито е изглеждало така:



В началото е имало по един електродвигател на всяко колело, чак впоследствие се минава на един двигател. Гумите също са били плътни, не въздушни, което е довело до множество оплаквания от живущите покрай трасето, че вибрациите от тролеите са предизвиквали структурни проблеми в къщите им




Голяма част от возилата са производство на Рансъм. Тролейбусите на Рансъм са изнасяни по света, за Южна Африка, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Бирма, Колумбия.



Тролеите се появяват в Англия през 1911г, но са по немски дизайн и първата световна прекратява това сътрудничество. Рекламирани като "безрелсови трамваи", ползващи вече създадената електрическа мрежа от трамваите. Самите трамваи са били скъпо удоволствие, защото транспортната фирма е трябвало да поддържа и трасето. Във време когато релсите са били единствената павирана част на пътя, автомобилите също са предпочитали да се движат по релсите и трасето е имало нужда от чести ремонти. През 1928г целият градски транспорт се състои само от тролейбуси.



И този екземпляр също е бил вила :



Реставриран, сега изглежда така :







Шофирането е било сложно, тъй като задните колела са се задвижвали независимо, всяко със собствен електромотор, макар че контролерът на ватмана е бил стандартен, като в трамвай. Изваден е от употреба след само 10г, като остаряла техника.



В задната част е имало открит "балкон" за пушачи (сега е покрит)





Появата на електротранспорт в града налага строеж на нова електростанция и увеличаване производството от 786kW на 30,000kW. Построена е и "станция за обезпрашаване" - място за изгаряне на конския тор събиран от пътищата, като в процеса се е загрявала вода, която пък е отивала да задвижи парния двигател на електростанцията. По време на войните е имало недостиг на гориво и съответно на елекричество, и електротранспорта често е спирал, за да има достатъчно ток за фабриките.






Първяит двуетажен вариянт от 1933г, също намерен като вила, в момента очаква набиране на средства за реставрация:



Тролейбус Karrier, от 1948г, 85кс:





Първоначално е бил с военновременни дървени седалки, които впоследствие за удобство заменени с кожени седалки взети от други возила. При реставрацията са възстановили оригиналния вид:



Вдясно до изхода се вижда вграденото кошче за употребените билети





Национализацията на електромрежата прави тока прекалено скъп и електротранспорта в един момент става нерентабилен. Когато идва време за последния тролей да измине последния си маршрут в Ипсуич (1963г), возилото е било накичено със знаменца и надпис "Почивай в мир" Последните модели са производство на Sunbeam и са изглеждали така:



Кондукторски билетарник:









На крайната спирка е имало часовник показващ кога тръгва следващия тролей:







Контролното табло от 1937г, жиците по тролейбусните линии по различните отсечки в града. Високоволтов променлив ток идва до тук от съседната електростанция, трансформира се в 600V прав ток, и се разпеделят нататък по трасето. При натоварване съответната част от трасето се е изключвала чрез предпазен бушон.Трансформацята от от променлив в прав е ставала по два начина - чрез мотор-генератор или чрез живачен токоизправител. Изборът се прави на място, от превключвател на таблото.




Записващ волтметър:

[дядо Ники]

От: Ретро машини - снимки

1.
Интересните парни автомобили, които ни представи тук колегата Asteri, ме подсетиха за нещо, което бях забравил и което до днес ми е много чудно.

Испанският художник Хосе Луис Пелисер (1842-1901) е специален кореспондент на илюстрования седмичник La Ilustracion espanola y americana в Руско-турската война. Много активен, оставил е десетки илюстрации от интересни места и събития.

Рисунката тук е от Зимница (Зимнич) в Румъния, изходен пункт за десанта при Свищов и за последвалия постоянен превоз на подкрепления и материали. Тя е публикувана в броя от 22 юли 1877 г. и показва как в румънския град влизат... някакви парни влекачи.



Вестникът ги нарича "парни локомобили" и пояснява, че возят военно снаряжение.

Явно това чудо не се е задържало практиката. Но дали някъде някой образец е оцелял и е реставриран - нямам представа. В този смисъл "локомобилите" не са "ретро" в пълния смисъл на думата. Но това не ги прави по-малко странни.

2.
Също с война и със стоманени колела (без релси!!!) е свързан друг автомобилен куриоз.

Вече съм показвал в друга тема тук една картичка от времето на Първата световна война, която уж представя българския обоз:



Рисунката е свежа-бодра и очевидно пропагандна, така че я приемах повече от скептично. Не щеш ли, неотдавна видях и снимка на камион със "стоманени гуми". Тя е от книгата за ПСВ "Разтурен свят" на един американец (Meyer G. J. A World Undone: The Story of the Great War, 1914 to 1918, 2007).



Обяснението за тези "гуми" е ясно: от една страна войната принуждава всички индустрални сили бързо да разработват, произвеждат и възприемат все по-добра техника, от друга страна Германия е отрязана от почти всички "топли страни", значи и от източници на естествен каучук.

Впрочем, същата причина е и в основата на бързия скок (в Германия, но и в САЩ) към синтетичен каучук, а после и към пластмасите.

Поздрави!

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Тролейбус Рансъм с твърди гуми и един с кабина-половинка:



За разлика от другите марки, при които отделните части (купе, двигател и т.н. ) се правят от различни фирми, Рансъм правят всички компоненти за своите тролейбуси. Двуетажни от 1928г:



Автобус Форд Т, 1927г. Возил пътници по местна линия в продължение на 10г:



Прекарал е 60г изхвърлен на полето. Само шасито е оригинално, двигателят и каросерията са изцяло подновени с подръчни средства - седалките са бивши църковни пейки, а закръглената част с надписа отпред е взета от бетонобъркачка:







14-местен:



За сравнение, разликата в дължината между Форда и един 20-местен Денис със съвременни седалки:





Автобус Денис от 1939г. Дългата "зурла" отпред му дава прякора "Летящото прасе" Предвоенните автобуси са предимно с бензинов двигател, но този е необичаен, с дизел. Моделът е изваден от употреба след само десет години като морално остарял, но двигателите и скоростните кутии са запазвани и прехвърляни в новите модели:















14-местен Шевролет, 1935г, 6-цилиндров, 27кс двигател:



Представлява типичен междуселски автобус от началото на 20век, наследник на теглената от коне карета. Действал е до 1951г:





Суперудобно шофьорско кресло, все едно си седиш у дома в хола:







Задната врата е само авариен изход:

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

още един оранжев, Бедфорд, 1949г. Вози до 29 души (седалка за двама има дори до шофьора). Двигателят е 3л, 6-цилиндра бензин.









ползван е за кратки частни излети и служебни пътувания:





а стъклата се отварят с ръчка като при лек автомобил:



има си и пепелници:







Първият автобус в града, АЕС 1950г (дизайнът е от преди войната), дори табелата му е номер 1 (ADX 1). Жителите на града продължават по навик да го наричат "трамвай"...
С 9.6л дизелов двигател качва 26 пътника долу и 30 горе. Обикновено са изкарвали по 20г служба.



Кондуктор е минавал да продава билетите след като пътниците седнат, а също е следял за безопасността - за спирките сигнализира на шофьора чрез звънец, веднъж за спиране и два пъти за потегляне. (И сега на доста места шофьорът няма да спре ако пътникът не натисне звънеца). Седалките вътре са доста тесни, понеже самите автобуси са били с ограничена ширина, 2.28м (модерните автобуси са към 2.50м). Багаж може да се оставя под стълбите. Пушачи се допускат само на горния етаж. Правостоящите са ограничена бройка, само осем на долния етаж като трябва да са вътре, не могат да стоят на откритата платформа на края. Пътници обаче са могли да се качват и слизат в движение, при което са се случвали и инциденти, но пък се е намалявало чакането...



гербът на градската транспортна фирма:



Телефонна кабина за шофьорите от градския транспорт, през които са се обаждали на депото от улицата в другия край на маршрута:







"След 22ч не се возят деца"



Бристол K, 1949г. Малко по-нисък е от стандарта, за да минава под ниските жп мостове на междуселските пътища. Друга разлика е че на гориня етаж седалките представляват дълга пейка за по 4 души, вместо разделени на две посредата с алея. За съжаление нямам снимка, защото автобусът беше налазен от гостуващи ученици ...



Още един Бристол, 1949г, дизел, 35-местен, едноетажен, за маршрути с по-малко пътници. Малкият брой пътници е бил недостатъчен за да изкара заплатите и на шофьор и на кондуктор. Което налага премахването на кондуктора и шофьорът започва да продава билети. Този автобус обаче фабрично има само задна врата, което пречи да бъде въведена схемата "плащаш като влезеш". Имал е и ред други недостатъци - по-малкия, 4-цилиндров, двигател се е задъхвал на хълмове. Воланът е без серво, а скоростния лост е с двойно превключване при смяна на скоростите. Мигачи липсват и шофьорът е трябвало да ръкомаха през прозореца за да сиганализира че завива




Ръчките горе са за смяна на номера и името на маршрута:



Процес на реставрация:

[nikeairmax56]

От: Ретро машини - снимки


Да покажа и моя проект който наскоро завърших, близо година ми отне реставрацията.

[bullet_pk]

От: Ретро машини - снимки

[ATTACH=CONFIG]975908[/ATTACH]
Да покажа и моя проект който наскоро завърших, близо година ми отне реставрацията.

А не, това не е проект! Това е снимка на перфектно изжлеждаща 70-ка.

Що не вземеш да пуснеш тема с повечко снимки от процеса на реставрация? Ще зарадваш всички участници.

[rusev]

От: Ретро машини - снимки

Каква е Тойотата? Изглежда добре! Дай още снимки!

[nikeairmax56]

От: Ретро машини - снимки

LJ70 2.4 LT 1986 година, била е Гражданска защита в Асти Италия.