Като върл фен на Виктор Суворов, наскоро препрочитах романчето му "Избор", продължение на "Контролът". Може и да сте го чели, за Настя Жар Птицата, другарят Холованов, Приятелят на Народите и други интересни личности. Без да искам да се впускам в коментар по самите книги, искам като неук да питам за един боеприпас описан в "Избор":
Става въпрос за художествен роман с фантастични нотки разбира се, тъй че описаните калибри и далекобойности сигурно са и те - художествени, но, с две думи: разработват хората тежка снайперска джаджа, с далекобойност два ли три ли колко ли километра (роман е все пак), при която идеята е при поразяването на жертвата да не се разбере какво я е халосало, за всеобща радост и стрес на околните. За целта просто се стреля от огромно разстояние с мек куршум, с попадение в главата, от което последната се пръсва като диня без следи какво я е халосало. Както и да е. Въпросът е:
Описаният за целта боеприпас представлява куршум с твърда обшивка и мека сърцевина. По време на летенето на куршума сърцевината се топи и става течна, външната обшивка запазва формата си до момента на съприкосновение с целта. При попадението цялата работа се пръсва на елегантна течнометална локвичка с кинетична енергия олеле мале.
Та. Съществуват ли куршуми с втечняваща се сърцевина ? Ако да - с какво предназначение са ? Нищо не разбирам от оръжия и боеприпаси освен това което са ми вдянали в казармата, а и там много много не наблягаха на това поне в нашето поделение, в час по военно дето се вика научих повече отколкото в казармата.
Мерси предварително.
Става въпрос за художествен роман с фантастични нотки разбира се, тъй че описаните калибри и далекобойности сигурно са и те - художествени, но, с две думи: разработват хората тежка снайперска джаджа, с далекобойност два ли три ли колко ли километра (роман е все пак), при която идеята е при поразяването на жертвата да не се разбере какво я е халосало, за всеобща радост и стрес на околните. За целта просто се стреля от огромно разстояние с мек куршум, с попадение в главата, от което последната се пръсва като диня без следи какво я е халосало. Както и да е. Въпросът е:
Описаният за целта боеприпас представлява куршум с твърда обшивка и мека сърцевина. По време на летенето на куршума сърцевината се топи и става течна, външната обшивка запазва формата си до момента на съприкосновение с целта. При попадението цялата работа се пръсва на елегантна течнометална локвичка с кинетична енергия олеле мале.
Та. Съществуват ли куршуми с втечняваща се сърцевина ? Ако да - с какво предназначение са ? Нищо не разбирам от оръжия и боеприпаси освен това което са ми вдянали в казармата, а и там много много не наблягаха на това поне в нашето поделение, в час по военно дето се вика научих повече отколкото в казармата.
Мерси предварително.
Коментар