Етрополските моторджии.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Вчера покарах в обедната почивка в последен опит да намеря най -прекия път от с.Бойковец до х. Рудината.Подминах един офроудски маршрут, който завиваше на дясно и продължих нагоре по дола по един постепенно изчезващ път. За първи път виждам дол ,по който текат два отделни потока. Нагоре обаче пътя става русло на водата и има сериозен дървопад.Явно скоро оттам мотор няма да мине.За съжаление се оказа ,че съм сложил на апарата вече използвани батерии, така,че неможах да снимам,за което се извинявам.
Върнах се и минах по едно трасе ,с което исках да доукрася обиколката на Етрополе. Отсечката от 4-5 километра се отклонява наляво от минаващия по билото път от Правец за х. Рудината, минава през трите дола , над Бойковец завива надясно и нагоре и със силен финал, където е добре някой да снима ,се връща на пътя по билото.
Сега ще сваля и цялото трасе на тази обиколка в .gpx формат за Мап сорс и .kml за Гугъл.
Ако на някого се хареса маршрута и идеята да се кара цял ден или да оставим малко и за втория ден ,ако заседнем на някоя хижа ,"Кокалското" например, нека се обади, мисля ,че скоро ще обявим и дата от м. юни.
Ако в Гугъл ви се появяват карти ,които не са активни ,идете на View , Sidebar, Places , GPS Track Maker и размаркирайте imiges,Pri ,koeto kartite ]e iz`eznat.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

От Етрополе до вр. Баба през Каменица- път настлан в началото с едри камъни, напълно пригоден да правиш от кисело мляко айрян.


Нататък пътя е да караш и да си пееш




Е има и по някоя локва ,но това е нищо в сравнение с Троянските локвОкеани.



Обиколих доста декари от гората с разузнавателна цел: да видя дали са тръгнали гъбите подплъзки, но се оказа, че още им е рано.



За сметка на това пък беше много красиво. Само аз и много птички в клоните.




Намерих и дървото с многото балкончета.




Хубаво е да знаеш , къде в планината се спотайват такива "хайдушки" изворчета.




Ето тук гората се отваря и пътя те извежда на билото . Местността е "Хаджиица"



Исках да ви покажа вр. Баба със обектa горе , отрупан със сателитни чинии и антени, но щом ме забелязаха ,че снимам , отгоре дежурните веднага включиха мъглопроизводителите.




Голямо удоволствие е да се кара през клека ,като прогресивно расте желанието да минеш през все по-голяма туфа.



Е тука под дебелия клек хлътнах в 70 сантиметров праг и за малко да станем на кълбета.




На връщане да ви покажа един аквадукт / вада / построен от златотърсачите, които мият речен пясък по надоло и събират златинки с къртовски труд.Така те продължават делото на древните римляни, които са имали тук рудници за добиване на злато и мед.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

На 6.06 решихме да покараме малко,пък после да почерпя за рожденния си ден.Решихме да започнем с едно шибано баирче до язовира 150 метра бая стръмно, на стъпалца и със скрити в тревата камъни.Тоя път го качихме без проблеми, но тук съм падал назад на изкачване, напред –на слизане и надясно накъм стръмното.




Е тук май се усеща наклона .




Решихме да потърсим нов път до х. Рудината и стигнахме до тая поляна. Направо през папратта Нарцис влезе в гората там горе дето е най длгата сянка. Аз направих три неуспешни опита .



След тия приключения решихме и да покараме, да идем на билото на Стара планина-местност Равни дел, подместност Соколов камик, дето една група приятели с ентусиазъм консумираха печено агне.




По пътя се натъкнахме на аварирал джип и се впуснахме да помагаме.




Търсихме повредата под капака –нямаше я




И под колата не се намери повреда. Накрая им помогнахме да го обърнем надоло и ги изпратихме да си вървят гравитачно и тихо.
Как няма да им се строши колата- тръгнали само с три бири.





Пристигнах първи ,но бях толкова изтощен, че реших да не губя време за спиране и слизане и направо паднах от мотора




И запълзях към биричката и агнешкото. Много от хората на масата не бяха виждали как се пада с мотор, но вече знаят.



Хапнахме пийнахме и отново на път



Танги току що се качва на вр. Звездец / Шиндарника/




Тъкмо решихме да качим и вр. Баба и се оказа,че гостите дето съм ги канил на рожден ден са пристигнали y дома в уговорения час, а ние се кефим да караме и още сме навръх Стара планина.
Дадохме газ надоло и успяхме да се включим в тържеството.





Тука Цеци и Пепи замезват, като чоплят семки за наказание дето не дойдоха да карат с нас.Танги вдига наздравица в борба с обезводняването, а Наро се е умислил ,защото чака бебе.




Аз пък нося бира и се пъча с един от подаръците

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Косьо дойде от Правец да покараме заедно, но спука гума и се наложи първо да влезе в сервиза на Нарцис.




Докато оправя моторите Наро дава и на мотористите да ядат Зрънчо за подсилване.


Косьо цял ден правеше облачета със задната гума


И пак минахме през този баир, защото той си е много гаден


Ако не вярвате в полтъргайст –не сте прави. Косьо мина сам през храстите, а на снимката виждам оттатък два силуета с каски.


Днес пак минахме през ливадата с папратта. Този път се изкачих в гората от втория опит.
Гладките гуми вгорчават живота дори и на „майстори” като мене.


След въртенето из папраттта и тревата излизаме на истински човешки горски път.


Малкия караше отпред и на всяка по-рохкава пръст даваше газ и ме засипваше с кал и камъни и веднага се обръщаше да види дали е успял да изгребе достатъчно за да ме затрупа



Правихме водни колелца и рязахме локви





Тогава отгоре избръмчаха два мотора и пристигнаха Николай и Пешевия от Ботевград. Те бяха наблегнали повече на скоростта отколкото на екипировката, но който си го може ,може и така.










х.Рудината е изоставена през седмицата.


Но в събота и неделя хижаря е тук и днес бъркаше на огъня много вкусно ухаещ боб.


Тук хижаря храни малката надежда, а стените са облепени с високостойностни просветни материали.


На връщане на един завой Косьо дръпна право нагоре и се качихме на едно връхче, на което мечтаел да излезе още като карал балканчето ма то нямало сила.


Тук имаше следи от три огнища и пилон с остатъци от знаме.


Тогава гледам –Косьо пълзи по ливадата,и какво мислите,че прави? Снима пеперуди.Сигурно ще следва пеперудология.


После слязахме на нашия си път и се прибрахме поживо по здраво

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

С малко закъснение пускам снимките от едно каране около Етрополе

В тая хубава гора карането е като в приказка.Цеци и приятеля му водят колоната.


Аз ги следвам устремен към един остър завой, където Косьо чака с фотоапарата. Той винаги гледа да е близо до мен , защото съм му казал , че само аз мога да направя необходимите няколко падания за да стане от карането шоу.


Усмихнах се за снимката ,завих и видях на три метра пред мен тая гледка........


Такава мизерна катастрофа не бях правил. Питам го- тоя крак дето стърчи в купчината цял ли е .Каза че няма проблем, но три минути не можем да разделим два отделни мотора от купчината колела ,спиции кормила. За късмет –никакви повреди.


След нвма и 30 минути каране, на отсечка , през която съм минал четири пъти миналата седмица днес си надянах 10 сантиметров пирон в задната гума. Половин флакон въздух и пяна повдигнаха джантата и без проблем спуснахмепътеките надоло към града. По асфалта карах с 80-90 км. Голяма работа е тоя флакон. Две години го возя из горите и сега той ме спаси.


Ето го и терориста.


Около Етрополе, където и да закъса моторист неизменно се озовава при Нарцис.


И отноиво на път и без път




Ето така става, когато не можеш да качиш тая папратясала стъръмнина, минаваш на втори коловоз и надоло за втори опит.


Отново газ и този път успешно.



Пред нас се изправи Шиндарника / вр. Звездец /


Задължителните снимки на самия връх.




Кратка почивка на х. Чавдар


През м. Хаджиица нагоре към вр. Баба







От вр. Баба се вижда от къде сме минали до тук / по червената линия /


След прохода Кашана само трима продължаваме по билото на изток.Преди вр. Кордуна хващаме пътеката вляво от върха. Тук падането наляво е нежелателно.




Геройски достигаме горнивя край на м. Заногата и отдъхваме с радост,че сме преминали онази красива и отвратителна пътечка.


Вече сме в долния край на Заногата ,а Косьо почти съжалява за това, че снощи е седял с приятели до три часа.


Стигнахме х. Кокалското, но малките се умориха и това стана причина да не направим пълната обиколка на Етрополе. До тук минахме 83 км. Оставаха ни още около 20, но тях ще ги закачиме към останалите, когато се намери още някой ,моторист, който да е голям инат и поне колкото мене луд ,та да се подрусаме из красивия Етрополски балкан и за един ден да затворим целия кръг около града.

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

До: Етрополските моторджии.

Здравейте всички.Понеже одавна небях писъл нищо сега реших поне някоя снимка да кача от днес.И понеже ни омръзна да се друсаме по горите решихме да сложим огледалата и да покараме и по асвалт малко и ето докаде стигнахме.

[Жоро Витлиемоф]

До: Етрополските моторджии.

Мнодо добри снимки сте си направили. Също така сте извадили късмет, че са свършили със снимките на филма. Ходих преди около 2 седмици и пещерата беше обградена с ленти. Цялата поляна беше пълна с хора. С триста зора ме допуснаха до стъпалата. Като погледнах доло бяха нахвърляни черепи на мамути, слонове и други праисторически животинки. Навсякъде беше постлано с кожи и миришеше на говеда . Така и не разбрах кой филм снимат.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Изпълнявам желанието на MitakaNX и специално ходих да направя няколко снимки от началото на трасето / тресето /








Сто метра отпускане на мускулите преди отново да се качиш на шейкъра та чак до билото












Минах пеша около километър за да направя снимките и на много места се чудих верно ли е ,че съм минал оттук и то на един дъх и без да падам .




Интересно, уж друсането е ужасно гадно пък ми е останал приятен спомен. Най -вероятно ще го мина пак за да го покажа на някого, за да не съм се само аз прецакал на ония дупки.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

В събота на обяд тръгнахме с Иван от Ботевград / за фамилия не го питах / , но какво тук значи някакво си второ име, след като се оказа,че човека е много печен .Последните 40 километра OFF кара без съединител.
Още на втория километър спряхме защото му изпадна болта от ръчката на съединителя. Все пак бяхме минали през дола наричан ”Каменица”, където настилката действа направо болторазвинтващо.





Завряхме в дупката една отверка, завързахме я със сезал и готово.


Край фургона в м. „Камишов камик” заварихме младо семейство,което си кара реда да пасе кравите на село Бойковец. През зимата, кагато сме на лов в тоя район винаги ядем и разпиваме до селската печка в техния фургон.



А ето ни и нас двамата убавци


Като се качихме на „Хаджиица” под вр.”Баба”,решихме да качим е това височкото




Та един от тия камъни вече тотално потроши амбрияжната ръчка на Ивановия мотор.


Но Иван се оказа широко скроен човек. „ Ще летим, рече, и без амбрияж може”


Удари ми и на мен една - две фотографии горе и отново на път...





Това е паметника на загиналите в Руско-турската война


Качихме и вр. „Баба” е само до портала на военните , Че натам бият през пръстите.



На Иван много му хареса тая писта за излитане.


Някъде вдясно над нас е вр. „ Кордуня” подсичаме го отляво ,заобикаляме целия дол за да излезем на „Заногата”


Е така, половин километър караш ,а мисълта ти не е в това , че трябва да стигнеш края ,а само мислиш как да не ти се случи падане наляво.


Тук плешивата задна гума на Иван му изигра лоша шега и го врътна надоло от пътеката та се наложи малко бутане.


И понеже това му взе силите остави мотора и слезе надоло да налее вода от нещо ,което отдалече изглеждаше ,като да е изворче.


И позна. Много сладка водица.


Забравих да кажа, че тук пътечките са много. На всеки 5 м. и пътечка, та трябва да се държи главната,а Иван хвана малко по-вляво ,слезе ниско и трябваше да се изчислява нова траектория по отсрещния склон, където пътеките са почти неуловими.А и малко трудно палеше, но като тръгна- само Иван си знае как мина стоте метра стръмно с чакъл и суха трева. Тъкмо си рекох „ Излезе” и мотора пак огасна, нали помните ,че той кара без амбриаж


То зор и да го изключиш от скорост .Стръмно и мотора ти над главата а тръгне да те затиска а те забил като пирон в земята , ма го палнахме и дай дай насам натам между клека ,таман видяхме вече спасителната пътека на 10 метра и пак изгасна.


Бутанеto през клека нагоре се оказа мисия невъзможна. Накрая извадих от раницата едно пещерняшко въженце ,и като го вързахме го изтеглихме като бръмбар сламка.


Решихме да качим и Кордуня – оня третия на снимката.


Кордуня- 1777 м.







Поогледах „ Свищи плаз” и вече съм намислил,как да стигнем до там. Пък ако може и да го качим...


На връщане се отбихме при Цанко- хижаря на х. Кокалското



Оказа се ,че и едно малко котенце иска да става моторист




В новата хижа хапнахме леща чорба и се почерпихме с бира за хубавия излет

[Цветан Цветанов]

До: Етрополските моторджии.

Браво,доста добра разходка сте направили.Апак онзи пич е железен да кара толкова без съединител

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Ще направя опит да се науча да качвам клипчета през youtube

[Митко (smile)]

До: Етрополските моторджии.

Супер разходчица сте си спретнали. Поздравления за снимките и написаното.
Каква е ситуацията в момента със станцията на Кокалското?

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Работи си нормално и чака офроудаджии да поотъпчат пътеките. Има достатъчно ядене и пиене.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

За сега ще пусна само един мой опит да направя видео с фотоапарата, а утре ще кача и малко снимки.

Току що разбрах, че записите трябвало да бъдат до 10 мин, а моя е 17 мин. затова ако все пак сте любопитни да го видите кликнете 2 пъти в/у черния екран, на следващия екран горе вдясно сложете стрелката върху думата dvasladoleda и от падащото меню изберете my videos. Като се появи клипа "Пътека от Капалу до Заногата" кликнете в полето Anotations. Приятно гледане.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

В събота на бензиностанцията над града се събрахме с Иван и един млад мераклия на 14 години с 50 кубикова моторетка ,който за 5 минути се приготви и се включи в групата. Нагоре из Кашана обаче моторетката се изтормози и пича реши да ни остави и се върна да моли баща си да му купи по- голям мотор. Е , от него ще стане моторист, а аз започнах да карам мотор едва от януари миналата година.







От Кашана към вр. Капалу


Е така от 20 конете станаха 69


Иван драска нагоре към Кордуна.






Много съжалявам за лошия си късмет.Два пъти тръгвам да кача вр. Свищи плаз, и двата пъти качих последния връх преди него-Кордуна - първо откъм х. Кокалското, а в събота откъм Кашана. И двата пъти обаче партньора ми нямаше шанса да стигне върха. Първия път кара цял ден без амбрияж , а в събота пък на идване от Ботевград през х.Рудината надоло бе паднал така грозно, че дясното му рамо беше подуто и силно го болеше.Бях му предложил да не тръгваме, но той реши, че щом явно няма счупено може да кара макар и по- леко. Какво ти леко- в Map source на качването на Кордуна е сложен етикет „Гадно”
Аз като новобранец даже бутах през камъните 4 метра, ама моторетката ми е лека, а на Иван XR –а му скъсваше рамото от болка и след няколко опита решихме, че дори и да го избутаме догоре няма да можем да продължим , защото и натам си беше същата гадост.
Та както си седях сам горе на върха си спомних как Витлиемов ме караше да покараме на Енина пък аз му рекох ,че още не съм готов да карам с групата на майсторите, ама сега ми се искаше те да са тук та да бръмнем до оня Свищи плаз отсреща.
Мислех да ида и сам, но на тоя терен май е по-добре човек да не се прави на герой.

Върнах се при Иван и слязохме на х. Кокалското. Каза ,че не е ходил на Етрополския манастир и реших да го заведа по един пряк път.



Когото съм карал да минем от Кокалското до м.Суа равен все казват ,че премката с мотор не може да се мине пък и оттатък имало много големи камъни. Аз пък съм го минавал веднъж с бутане , а този път без дори да сe спирам.
Рамото на Иван и XRа обаче не бяха в синхрон и падна бутане, последните 5 метра се наложи пак да извадя въженцето и да се убедя , че е по лесно да се тегли отколкото да се бута.











„ Големите камъни “ са само 10 метрова отсечка,но при първото ми минаване оттук на колегата му се изгуби манивелата и я намерихме между тия камъни, добре,че не беше паднала по-надоло между тях, и сега пак на тия камъни на XRа му се се откачи нещо и манивелата му увисна като таквоз...



Накрая стигнахме манастира ,побъбрихме с отец Емил, който е мой добър приятел и се снимахме за спомен пред църквата.
Понеже вече е сряда, вижте за последно Иван с бяла фанелка, като японски турист, защото в неделя рамото му е било подуто и синьо,а в понеделник отишъл в София и си купил ботуши ,наколенки, ризница и ръкавици и вече ще се движи с мотора като броненосеца „Потьомкин”.