Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Ладога 2008 - Официален репортаж от Стефан

Свий
Темата е затворена.
X
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #61
    До: Ладога 2008

    И още едно въпросче. В радиолюбителския обхват ли поддържате връзка? Гледам радиото на 145.900МХц...

    Коментар


    • #62
      До: Ладога 2008

      Ъ-ъ, 146 са на Спасителната служба на Червеният Кръст на РФ. Закрит служебен обхват. Където работят се чува какво правят. Казват - ако на първото за смяната повикване е труп - значи е на пари. Наслушах се. Заплатите им наистина са бомбастични по нашите мерки. Но повечето са маниаци - ще правят същото и за без пари. Изумителен професионализъм.
      А колко се ядосвах че не се размърдахме за тия радиолюбитески курсове, и сам не съм в час - не ме питай.

      Ъъъ, такова ... Грешка де. Когато заваряваш кардан на чакъла, понякога помръдва. Не, той не мърда просто така, ами като ти тече от дъжда под яката е малко дразнещо. И додето се сетиш за сестра му, и то помръднало, мам ... Му, де После като го туриш се лигави. Мъчи се да ти измъкне волана. Ама кой ще му го даде.

      Коментар


      • #63
        До: Ладога 2008

        Хубав ден - и тримата с категория С сме били на едно място. Заради което Доджът с водката, мангала и сухите дрехи е на 200 километра от нас, в предишния лагер. Анрей тръгва веднага, но са си поне пет часа. Вече вали само отвреме навреме, духа, и е около нулата. Работата отива на голямо мислене, обаче пак се разминава. Дрезгав, продран от цигарите смях, запознаваме се. Муса:



        (тая, и още няколко снимки са негови)

        Муса всъщност е Коля, от Питер, познаваме се от години, и се виждаме за пръв път. Весел човек и голям специалист по тока. Обикновено кара с жена си, но нея я няма на Ладогата. Дърпа ме към техния лагер. Хеликоптера пуска професионален глас на търговски прелъстител, и с мотива че не съм си нужен болен, ме гони при тях. Тичаме стотина метра, и тайната се разкрива



        Отборът №732 Всички се смеем, дават ми сух гащеризон и ми сипват. Безнадежна работа, с толкова треперещи ръце не се пие от чаша. Дават ми цялата бутилка. Според тях половинка водка в такова състояние не може да се пие толкова бавно - за 10 минути човек можело да умре. Да дойде мечката, да му изпие водката и да го изяде. Или да потъне в блатото. Или ... Допивам я, спирам да треперя, с тон на градски тарикат казвам да спират скритата камера щото ми е омръзнало да се правя на чужденец, всички реват от смях, успокояват се, карат ме да ям, и сипват в чаши според протокола. С тостове, мезе и бавно. Говорим си за джиповете, карането, планините, живота. Идва Хеликоптера, и се разхубавяваме съвсем



        Няма за къде да бързаме. Това е лагерът Видлица. На следващия ден има да караме два пъти по 4 минути на плажа до нас. Толкова са контролните времена на Плажната и Дюнната гонка. Ако издържи строшеният преден десен ресор.













        Народът се курдисва да зяпа



        и се запознавам с FSA, с когото също се познаваме от години



        Плажната гонка е няколко серпентини с две влизания във водата



        Пясъкът е много твърд и държи









        Финишираме, и се нареждаме на опашката за Дюнната гонка.













        Гумите се оставят на 0,8 - 1,0 атмосфера, минава се на 2 - 3 понижена с газ. Нищо което да не можем и ние. Много малко пилоти умеят да се оправят със стръмното, видимо се паникьосват и правят много грешки. Хеликоптерът умее.

        После отиваме да търсим ресор. Додето се мотаем, всичко вече е затворено. Затворени в 5 часа магазини предизвикват объркване у младите граждани. Животът от девет до пет за тях е признак на неземна затънтеност. Мисля си за нашите градове и магазини, става ми криво и даже не им разказвам за европейската напредничавост. И супермаркетите ни са мизерни в сравнение със селските им бакалници. Не е да не съм виждал и повече видове френски сирена, само че никога посред гората в дървена къщичка.
        Местен джипер се прозява, подарява ни нов уазов ресор и пита какво искаме да направи от него. Нашите са скъсени и с малко листове. Благодарим му, и вземаме само отделни листове.
        В лагера закачаме прешленът от звяра да съхне



        Десет крачки нататък забелязвам стрелкови трапчета. Лежешком, машинално отбелязвам - стрелково отделение, езерото е било в тила им, по средата на веригата - голям кръгъл окоп. Учудвам се че някой се е влачил до тука да прави занятия, и изведнъж вдявям че не са никакви учения. И никаква землянка не се е срутила миналата година. Чие отделение е било затиснато до водата, а после ги е улучила бомбата няма кого да питам. Стоя, мълча, не мисля за нищо. Ей я къде е била войната. После отивам и вадя ракията, нали уж имам рожден ден.
        Последно редактирано от Веско; 30-06-08, 18:57.

        Коментар


        • #64
          До: Ладога 2008

          В тоя лагер двамата Андреевци, Саша и Володя си имат традиция. Вечерта половин час слушат тишината на брега. Канят и мене. Вземам си стола и бутилката кайсиева.







          Ракията заминава за секунди с мляскане и облизване на чашите. Казват тост, питат за още, мислят малко, и казват че когато всичко свърши, няма повод да се бяга в Сибир, щом Господ вече е измислил България. Идват досадници, и тишината свършва.





          И друг път летят над лагера, сигурно снимат за някого. Прелитат два дефа. Хвърляме греда, минават през нея и изчезват. Сега ще се върнат с още. Връзвам си обувките и прибирам очилата, всичко е ясно. Чакаме, няма ги. Или са решили че не е ясно кой кого, или са се сетили че каквото и да стане, ще ги изхвърлят. Карането по плажа и в езерото е напълно забранено навсякъде. Отиваме си. Всички видове ракии са обявени за правилност от висша инстанция. После и космическите храни ще бъдат обявени за същото. Подаряват ми ножа, който търсих и нямаше никъде. Кога са намерили време и сили да обърнат цялата Москва наопъки ... Истински танков бинокъл и толстовка с емблемите на Ладогата. Върха на гъзарията, мадамите припадат още преди да се приближиш) Хеликоптерът ми дава наръкавна емблема, служил е там. Черна, върху щита и меча има само една буква. Тутакси изтрезнявам. Отпарям трикольора от ръкава на ризата и ги сменяме. Повечето не са служили, напрягат се, питат какво става. Нищо не става, няма и какво да кажем. Идват гости, купонът става голям. Чак към сутринта седим само двамата и си говорим за друго време и друг живот.
          На следващия ден на трасето заминават Саша и Володя, а ние оставаме да местим лагера.

          Коментар


          • #65
            До: Ладога 2008

            Не съм и подозирал че събирането на лагера е работа за няколко души за половин ден. Веднага се изпълвам с уважение към обоза.
            Асфалт, селца, рекички, гора













            Нататък е била Финландия



            Всичко си остава същото, и хората, само имената на селищата стават непроизносими





            Сто метра след кръстовището пътят пак си е път, с табели и знаци







            само че асфалта вече го няма. Грейдер. Милиони километри по цялата Русия.















            Сещам се за нашите критикари на Русия, как 30 години строим 200 километра пишман магистрала с четири платна, и ми става смешно. Подвигът са тия грейдери, не междуселските алеи на микроскопичната Европа.
            После спира да ми е смешно.









            Противотанковите надолби на предният край на линията Манерхайм. Стоят си както са били. Вървят непрекъснато до където се вижда. Няма как да се мине и на спокойствие. А ако стрелят ...

            За няколко часа опъваме главната забележителност на целия лагер



            и бръмчилките долитат



            След третия заход на някой в съседния лагер му писва, и им подгрява задниците



            Кой ги знае защо изчезват, и повече не се появяват.
            На следващия ден е Мега драйвът. Етап, на който има всички видове офроуд. Миналата година е бил много лесен, толкова и поглеждаме какво пише за тая, и правим грешка. Фил ще се окаже практически сам, с още трима невидели друго, освен асфалт, и с мъртва лебедка. Но ще успее да направи рампа, и да измъкне мотора с джека над водата. Евакуацията върви много часове, от умората стават още грешки. От удара в две брезички Кукушката остава без заден кардан, а ролките на лебедката и красиво се разпиляват. Докато левият и хъб умира, Хеликоптера с истински извратена усмивка държи с ръка чашките от газков кардан, и с флекса ги прави истински шевролетови. Понеже резервният истински оригинален право от пиндостанско, естествено не става.

            В един и половина през нощта небето е такова



            Сутринта пеизажът е такъв













            Да тръгнем за последния етап е безидейно. Ще доубием и двата джипа, и няма да направим нищо повече. Решаваме да тръгнем направо за последния лагер.
            Право зад палатките лежат още надолби, обаче разхвърляни. Там и са пробивали. Металотърсача не млъква нито за миг. В земята няма камъни, само желязо. Личи до къде ротите са стигали още живи, и до къде са успявали да дотичат тия преди тях. Мъртвите са били повече от живите. А после са успели, и са прекарали танковете си. Глупава, излишна война.

            Последният лагер е съвсем малък и всички са нагъсто.











            Оставаме още ден. Палим огън, вече има оставени от преди нас огнища. Ковем болтове, завинтваме пирони, изгребваме калта. Някак докарваме колите до почти цивилен вид. Започва да вали, явно задълго. Още 30 километра през гората се мъчим да се правим че не ни пука, а после изпълзяваме на асфалта и се вкисваме. Цивилизацията пак ни е хванала, и сега ще започне да ни души. Ладога 2008 всъщност е свършила.

            Коментар


            • #66
              До: Ладога 2008

              Да. Разбира се. Одушевяването на машините не прави услуга на правописа. Ще го пишем на сметката на специфичната лудост на джиперите.
              Никога в живота си не съм писал нито такова, нито толкова. Силно и неприятно съм учуден от собствената си емоционална реакция. Идва ми много. Твърде. И не искам това да се превръща в мексикански сериал.
              Тия дни ще напиша и за списанието, ще се опитам да е от друга гледна точка. После вече сигурно ще успея да направя и изводите. Но не мога да не благодаря веднага на хората, които събраха парите тук, дори без да са ме виждали. На тези, които ми дадоха скъпа техника, без всякаква увереност че тя ще се върне. Които повярваха че ако изпратят тъкмо мене, после ще чуят нещо смислено за случилото се там.
              Дължа огромна благодарност на полковника Моралес, той и Игор Плахотин, за моралната подкрепа на място, и работата която иначе върши цяла свързочна рота. На Хеликоптера, който не е любимият си Ми-24, а Андрей Береснев, Володя Мойсеенко, шефът на спасителите, и Манго, който иначе живее като Михаил Натей - Голенко, без които дори само престоят ми в Москва и Петербург щеше да е елементарно невъзможен. Трудно ми е да си представя даже колко съм им струвал. На целия отбор, за това че бяхме заедно, направихме каквото направихме, научих и видях толкова много. На всички хора с които се срещнах на Ладога.
              На всички - за това че ги има.

              Коментар


              • #67
                До: Ладога 2008 - Официален репортаж от Стефан

                Участието на Стефан в Ладога 2008 и този репортаж се осъществиха с помощта на:


                OFFRoad-Bulgaria.com
                Списание OFFROAD BG

                Генерален спонсор T.T +
                Т.Т. Младши


                Тони Илиев
                Spas55

                rumbata
                Иван Алексиев
                Станко Вълчанов
                Pursie
                Александър Василев Димитров
                Евгении Кукурешков
                vladi333

                iiiopo
                Павлена Николова
                Tramp

                Веско
                sabin

                МИШО/ELEKTRIK
                zzlatev
                Yaro
                peppy

                Ivich
                BatGeorgeone

                Явор(dorzi)


                Снимките са правени с прахо, водо и ударозащитени фотоапарати ОЛИМПУС единият от които беше специално предоставен от представителството на ОЛИМПУС за БЪЛГАРИЯ.
                VPetrov.photography

                Коментар


                • #68
                  До: Ладога 2008 - Официален репортаж от Стефан

                  Благодарение на Goblin


                  публикациите за Ладога 2008 и всичко от Стефан са преведени на английски. Така и всички англо-говорящи ще могат да прочетат уникалният материал. Още веднъж благодаря за огромният труд на Goblin

                  Stefan - Ladoga (Русия)
                  VPetrov.photography

                  Коментар

                  Активност за темата

                  Свий

                  В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                  Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                  Зареждам...
                  X