Tweet
Re: С Жоро и австрийците на Свети Влас - бърз репортаж
ето и моя разказ с картинки..НЕ са много и са и с евтиндажан фотоапарат..който на всичкото отгоре бе мокър почти през цялото време..особенно от средата на деня на там се караше само в дъжд..е не прекалено силен..но все пак достатъчен
..за да не ти се вади фотоапарат
историята този път започна в събота в 4 часа сутринта ..рано рано тръгнах защото Жоро ме предупреди че австрийците казали 9,00 че тръгвали -а при тях уж нямало хънта мънта 
за това гледах да съм на време там да не се излагами..и за доказателство прилагам и снимка-на която се вижда в колко часа съм бил на светофарите за несебър..да не каже Жоро че съм несериозен !
..след 2-3 часа ето такава гледка..най после стигнах до:
момента да видя и ето това
-сутрин над влас.. между другото не мога да не вметна че въпреки че само преди година бях там..едва познах района..такъв строителен ентусиазъм кипи край слънчев бряг и влас ..какъвто не е имало от..строежа на пирамидите на сам
-построени са такива дворци за една година че..
..и на цар Соломон биха му харесали за лятна резиденция 
..а надписи -"апартаменти от 30 000 евро"-се срещат по през няколко метра ..то на такава евтиния ..как да не се изкуси човек..понакупих няколко че нямаха дребни да ми развалят па и да поубия малко време че..нещо австрийците спяха здрав сън..никви се не виждаха-моторите обаче бяха там -строени
..хмм уж много биле точни австрийците-9,00 -имаше събудени 2-ма 3 ма само а за тръгване и дума и лаф не е ставало
по едно време се поизнизаха и след като позакусихме..се видяхме с валтер и каза в 10 00 да съм готов за тръгване като ме предупреди че резервоарите са само по 3 литра за това задължително да си взема раницата и 1 шише резервен бензин
..все пак и 10 00 се каза прекалено оптимистичен вариант но ..горе долу там някъде тръгнахме
-чудех се кой от моторетките ще ми дадат на мене
ама -разбира се..че тоя с номер 1
..макар че всъщтност това не е точно номер а нещо като напомняне че -Доуг Лампкин е станал световен шампион с такъв мотор в далечната вече 1996 година ..естественно има и подпис на батето Доуг под 1 ницата
както и да е -подпитаха ме -карал ли съм такъв мотор ..казах им че не съм и те с насмешка и предвкусвайки каква забава ги чака ми викат-нищо сега ти е за първи път-гледай да се кефиш
-лелее викам си тия ще ми скрият шайбите
и примиренчески потеглих 
..разбира се още от начало като тръгнах взех да пробвам да вкарвам разни челъми..обаче -в началото е много странно като се качиш..мотора не само че няма седалка ами и тежеста му е много специфично преразпределена -да не говорим че нямаш никаква опора за колената и всъщтност изцяло трябва да балансираш на крака а и на всичкото отгоре кормилото е доста ниско разположено през цялото време стоиш доста сгънат напред и преди да си намериш точната стойка кръста ти вече е умалял ..мерака обаче кво ли не прави..стараех се да наблюдавам и имитирам стойката на тези които забелязах че карат по добре..и постепенно взе да се получава
да ама след много кратко излизане от влас директно се хакнахме в триал пътечка..слалом между дърветата -по бая-стръмен наклон като на това отгоре отдолу вместо почва -търкалящи се камъни..нещо като на ясеновската пътека лятото на узана само че в доста по тежък вариант ..триалката обаче е като трактор-без да буксува съвсем лесно и контролируемо си катери уверено нагоре..като единственното трудно в началото е да уцелиш точната скорост на която трябва да я караш защото по принцип с нея се тръгва на 2-ра 3 та -първа е много много бавна а двигателя дърпа предимно от ниски и от това на което ние казваме -средни по натам не може и да вдигне даже ..но пък то и няма нужда
-горе поляната след края на пътеката-в далечината виждате полуострова на несебър
хмм до тук добре си помислих ..качих се с първата група и то без да закъсвам..за всеобщо учудване на домакините
от там след малко слалом из шубраците се бухнахме на едни други пътечки -този път на спускане -пак каменисти и доста стръмни
като докато се изчаквахме на една полянка ..ме попитаха как ми се струва..казах им че така като гледам-това е мотоспорт за аристократи..караш си тихичко и кротичко-радваш се на красотите без да пречиш при това на никой нито с шум нито с прахоляци
стигайки ето тук обаче -ме погледнаха някак по загрижено -говорят си помежду си-тоз българина ще може ли от тук да минем с него ..а аз само им се усмихвам шиирооко щото с немския..
..не усещате ли -леко присмех в този поглед ..въобще май не вярваше че ще успея да премина с тях
-пътеката по едни е такива камънаци слиза-на брега на морето..като в началото минава по едни сипеи..но не е чак толкова страшно де..трябваше да ида с кдх са -да видят че и с ендуро мотор става
-а от тука натам вече и триалките..не помагат
тука обаче -точно на брега е имало построена-къща
.хмм вече обаче взех да се чуствам по уверен на триалката и почнах да измислям щуротии
познайте този кадър от къде е
м да -точно от там..реших че е срамота да не се поразгледа къщата отвътре..нали сме с триалки
..много интересно -стълбите не са много трудни -на практика и с ендуро ще се мине лесно-проблема е че все пак ендурото му трябва малко засилка която тук нямаше но -триалката -със старт от място директно по стълбите и то на 2-ра скорост се качва при това уверено..е разбира се иска баланс и боравене с полусъединителя защото скороста не е голяма ..съединителите им обаче-са просто..СТРААОТНИ -всички са с хидравлични съединители които и с кутрето можеш да ги натиснеш а увличане или нещо подобно докато си на скорост и на съединител е нулево ..или поне много близо
-в това време най добрият от групата-който всъщтност ми е колега по професия ..също взе да върти наоколо
-валтер-шефа на дезерт дрийм..доказва че дори и над 60 годишната
му възраст не е пречка да кара триал ..между другото отслабнал е и се е стегнал спрямо миналия път като го видях..евала
малко след това се проведе кратко съвещание -след което решихме да се качим обратно по една подобна пътечка
..няколко души между които и аз ..се качихме сравнително лесно..но имаше и такива които доказаха че и триалките могат да се бутат
..опаа-този по принцип каза че кара ктм 525 и триалката му даваше зор..иначе е голям пичага
-вече сме горе за снимка
..по натам -пак по подобни криви качвания и придържайки се и към брега продължихме да въртим..бавно приближавайки нос емине..тука обаче постепенно взе да прикапва вс по сериозно и дъжд и вече взех да не вадя много фотоапарата -а в по ускорен ход се изнесохме и не след дълго време -вече мокри до кости се избухахме в едно кръчменце..да се подсушиме и да похапнем
.. на вън дъжда взе да се усилва все повече ..а вътре бе така топло и уютно и сладките приказки така добре потръгнаха ..а пайнерките така добре припяваха от телевизора.. че на никой..май не му се ставаше
..все пак се изнисахме по едно време след което пък имаше много интересни каскади ..никой вече не снимаше обаче ..малко след това пробвах и новите ГАС ГАС и да ви кажа -много се накефих ..този старият който карах преди това ми се стори с пъти по зле..тези новите вече имат под 70кг сухо тегло а са и доста по мощтни ..окачването също им е много по добро и е е гати кефа да ги караш..с една такава и подивах известно време ..целия станах вода но кефа беше много голям..завои на предна ли на задна гума и минаване през какви ли не места -включително -пейки и маси е като детска игра за тия по новите триалки
..снимки обаче -няма ..но пък предполагам Жоро тия дни ще пусне много по хубави такива..
накрая деня завърши не много добре -особенно за 1 динственната 4 тактова триалка шерко320 -която караше водача на групата..гръмна няколко пъти през ауспухът и спря насред дъждът ..още като я видях как спря ми стана ясно че няма да тръгне..човека вика аа намокрила се е ..викам му -френд поненай малко свещт ти е избила ..той вика аа лошо щото аз забравих да си взема резервна от австрия ..ами то тука във всяка бакалия ги има си помислих- свещите за шерко 320 ..та -няма страшно де-другия път пак шерко си купи 4 тактов
ето и моя разказ с картинки..НЕ са много и са и с евтиндажан фотоапарат..който на всичкото отгоре бе мокър почти през цялото време..особенно от средата на деня на там се караше само в дъжд..е не прекалено силен..но все пак достатъчен
..за да не ти се вади фотоапарат историята този път започна в събота в 4 часа сутринта ..рано рано тръгнах защото Жоро ме предупреди че австрийците казали 9,00 че тръгвали -а при тях уж нямало хънта мънта
за това гледах да съм на време там да не се излагами..и за доказателство прилагам и снимка-на която се вижда в колко часа съм бил на светофарите за несебър..да не каже Жоро че съм несериозен !
..след 2-3 часа ето такава гледка..най после стигнах до:
момента да видя и ето това
-сутрин над влас.. между другото не мога да не вметна че въпреки че само преди година бях там..едва познах района..такъв строителен ентусиазъм кипи край слънчев бряг и влас ..какъвто не е имало от..строежа на пирамидите на сам
-построени са такива дворци за една година че..
..и на цар Соломон биха му харесали за лятна резиденция ..а надписи -"апартаменти от 30 000 евро"-се срещат по през няколко метра
..то на такава евтиния ..как да не се изкуси човек..понакупих няколко че нямаха дребни да ми развалят па и да поубия малко време че..нещо австрийците спяха здрав сън..никви се не виждаха-моторите обаче бяха там -строени ..хмм уж много биле точни австрийците-9,00 -имаше събудени 2-ма 3 ма само а за тръгване и дума и лаф не е ставало
по едно време се поизнизаха и след като позакусихме..се видяхме с валтер и каза в 10 00 да съм готов за тръгване като ме предупреди че резервоарите са само по 3 литра за това задължително да си взема раницата и 1 шише резервен бензин
..все пак и 10 00 се каза прекалено оптимистичен вариант но ..горе долу там някъде тръгнахме
-чудех се кой от моторетките ще ми дадат на мене
ама -разбира се..че тоя с номер 1
..макар че всъщтност това не е точно номер а нещо като напомняне че -Доуг Лампкин е станал световен шампион с такъв мотор в далечната вече 1996 година ..естественно има и подпис на батето Доуг под 1 ницата както и да е -подпитаха ме -карал ли съм такъв мотор ..казах им че не съм и те с насмешка и предвкусвайки каква забава ги чака ми викат-нищо сега ти е за първи път-гледай да се кефиш
-лелее викам си тия ще ми скрият шайбите
и примиренчески потеглих ..разбира се още от начало като тръгнах взех да пробвам да вкарвам разни челъми..обаче -в началото е много странно като се качиш..мотора не само че няма седалка ами и тежеста му е много специфично преразпределена -да не говорим че нямаш никаква опора за колената и всъщтност изцяло трябва да балансираш на крака а и на всичкото отгоре кормилото е доста ниско разположено през цялото време стоиш доста сгънат напред и преди да си намериш точната стойка кръста ти вече е умалял
..мерака обаче кво ли не прави..стараех се да наблюдавам и имитирам стойката на тези които забелязах че карат по добре..и постепенно взе да се получава да ама след много кратко излизане от влас директно се хакнахме в триал пътечка..слалом между дърветата -по бая-стръмен наклон като на това отгоре отдолу вместо почва -търкалящи се камъни..нещо като на ясеновската пътека лятото на узана само че в доста по тежък вариант
..триалката обаче е като трактор-без да буксува съвсем лесно и контролируемо си катери уверено нагоре..като единственното трудно в началото е да уцелиш точната скорост на която трябва да я караш защото по принцип с нея се тръгва на 2-ра 3 та -първа е много много бавна а двигателя дърпа предимно от ниски и от това на което ние казваме -средни по натам не може и да вдигне даже ..но пък то и няма нужда -горе поляната след края на пътеката-в далечината виждате полуострова на несебър
хмм до тук добре си помислих ..качих се с първата група и то без да закъсвам..за всеобщо учудване на домакините
от там след малко слалом из шубраците се бухнахме на едни други пътечки -този път на спускане -пак каменисти и доста стръмни
като докато се изчаквахме на една полянка ..ме попитаха как ми се струва..казах им че така като гледам-това е мотоспорт за аристократи..караш си тихичко и кротичко-радваш се на красотите без да пречиш при това на никой нито с шум нито с прахоляци
стигайки ето тук обаче -ме погледнаха някак по загрижено -говорят си помежду си-тоз българина ще може ли от тук да минем с него
..а аз само им се усмихвам шиирооко щото с немския.. ..не усещате ли -леко присмех в този поглед
..въобще май не вярваше че ще успея да премина с тях -пътеката по едни е такива камънаци слиза-на брега на морето..като в началото минава по едни сипеи..но не е чак толкова страшно де..трябваше да ида с кдх са -да видят че и с ендуро мотор става
-а от тука натам вече и триалките..не помагат
тука обаче -точно на брега е имало построена-къща
.хмм вече обаче взех да се чуствам по уверен на триалката и почнах да измислям щуротии
познайте този кадър от къде е
м да -точно от там..реших че е срамота да не се поразгледа къщата отвътре..нали сме с триалки
..много интересно -стълбите не са много трудни -на практика и с ендуро ще се мине лесно-проблема е че все пак ендурото му трябва малко засилка която тук нямаше но -триалката -със старт от място директно по стълбите и то на 2-ра скорост се качва при това уверено..е разбира се иска баланс и боравене с полусъединителя защото скороста не е голяма
..съединителите им обаче-са просто..СТРААОТНИ -всички са с хидравлични съединители които и с кутрето можеш да ги натиснеш а увличане или нещо подобно докато си на скорост и на съединител е нулево ..или поне много близо-в това време най добрият от групата-който всъщтност ми е колега по професия
..също взе да върти наоколо-валтер-шефа на дезерт дрийм..доказва че дори и над 60 годишната
му възраст не е пречка да кара триал ..между другото отслабнал е и се е стегнал спрямо миналия път като го видях..евала
малко след това се проведе кратко съвещание -след което решихме да се качим обратно по една подобна пътечка
..няколко души между които и аз
..се качихме сравнително лесно..но имаше и такива които доказаха че и триалките могат да се бутат ..опаа-този по принцип каза че кара ктм 525 и триалката му даваше зор..иначе е голям пичага
-вече сме горе за снимка
..по натам -пак по подобни криви качвания и придържайки се и към брега продължихме да въртим..бавно приближавайки нос емине..тука обаче постепенно взе да прикапва вс по сериозно и дъжд и вече взех да не вадя много фотоапарата -а в по ускорен ход се изнесохме и не след дълго време -вече мокри до кости се избухахме в едно кръчменце..да се подсушиме и да похапнем
..
на вън дъжда взе да се усилва все повече ..а вътре бе така топло и уютно и сладките приказки така добре потръгнаха ..а пайнерките така добре припяваха от телевизора.. че на никой..май не му се ставаше ..все пак се изнисахме по едно време след което пък имаше много интересни каскади ..никой вече не снимаше обаче
..малко след това пробвах и новите ГАС ГАС и да ви кажа -много се накефих ..този старият който карах преди това ми се стори с пъти по зле..тези новите вече имат под 70кг сухо тегло а са и доста по мощтни ..окачването също им е много по добро и е е гати кефа да ги караш..с една такава и подивах известно време ..целия станах вода но кефа беше много голям..завои на предна ли на задна гума и минаване през какви ли не места -включително -пейки и маси е като детска игра за тия по новите триалки ..снимки обаче -няма
..но пък предполагам Жоро тия дни ще пусне много по хубави такива.. накрая деня завърши не много добре -особенно за 1 динственната 4 тактова триалка шерко320 -която караше водача на групата..гръмна няколко пъти през ауспухът и спря насред дъждът
..още като я видях как спря ми стана ясно че няма да тръгне..човека вика аа намокрила се е ..викам му -френд поненай малко свещт ти е избила ..той вика аа лошо щото аз забравих да си взема резервна от австрия ..ами то тука във всяка бакалия ги има си помислих- свещите за шерко 320 ..та -няма страшно де-другия път пак шерко си купи 4 тактов
колело за траял, смисъл зарибен съм, много се кефя на траял, така че, ако пробвам мото траял и се изкефя, напраово ме пиши в практикуващите го в България 
Малко ме е срам да си призная, че до сега съм се качвал само на скутерче, но за сметка на това пък карам същото нещо с колело, а до колкото разбрах от написаното от теб за мотора ( първите ти впечатления като си се качил ), останах с впечатление, че стоиката е аналогична с тази на байка за траял, смисъл ниска предница и краката ти са по-високо от обичайното, а гърба ти е почти хоризонтален като си прав. От снимковия материал видях, че повече сте карали в горите, ама пробва ли го някаде по ръбове в градски.. или по скоро не градски ( щото едва ли някой ще ви даде да чупите ръбовете в града 
Коментар