Нестандартна, но определено хард /за нас/ разходка с цел - "Райското Пръскало"...
...след разклона за Копривщица
малко след това станахме и свидетели на
Сега да разкажа от къде дойде идеята за разходката..
На 26.04 в 20ч решаваме, че ще ходим да го видим тоз водопад.Обадихме се на един приятел да ни заеме УАЗ-ът си, той не отказа, та така по нощите отидохме да Го вземем.В началото имаше малко проблеми със запалването, `щото не е пален отдавна. Запалихме и тръгнахме към бензиностанцията, там обаче пак угаснахме, та се обадихме на приятелчето, да дойде да ни даде ток. Свършихме и тая работа-запали УаЗ-чето и тръгнахме към вкъщи,но уви, на втория светофар нещо ИЗТРЕЩЯ Спряхме, вдигнахме капака, на тъмно всичко изглеждаше наред, продължихме.
На следващия.. светофар забелязахме, че вдигаме много градусите и акумулатора-не зарежда. Слизаме, гледаме - тече. За УАЗ-чо това е нормално, обаче!..тече много, вдигнахме отново капака...
Оказа се, че е паднала перката от водната помпа и е избушила радиатора.Изгасиме го. Отново използвахме жокер-"Обади се на приятел" , после жокера дойде, издърпа си "Руската Материална Част", но въпреки съдбовните знаци-не се отказахме и на 27.04 не много рано сутринта потеглихме в посока "Райското Пръскало" с...
На три гуми естествено в стил "Лудия_УаЗ"
...никой от нас незнаше, къде точно отиваме и ТУК е мястото да благодарим на GPS-а ни КОКО11
..но с богатата екипировка, с която разполагахме /крик,клещи, спукана резервна гума /, избрахме крикът за да се извадим.
Трябва да отбележим, че с крик е много неприятно да се копае
Добре, че никога не тръгваме без храна, и този път по повод повода си взехме много козунаци и та не останахме гладни...След тази незначителна пречка, стигнахме до върха на вр. Ботев -хълмче, което трябваше да заобиколим, за да достигнем целта си но..
И "по-добре късно, отколкото никога" разума надделя и решихме да се прибираме /17ч./ вместо да търсим друг път.
Само за протокола, от м.Паниците, се изсмяха /меко казано/, като попитахме за път нагоре и казаха, че пътят е около четири часа пеша.
В случая:
изкачване: два часа и половина, със почивките
слизане: около час
/статистиката е на базата на много нисък лек автомобил/
Уви в този ден не ни беше писано да видим водопада но разходката си заслужаваше.
След ВСИЧКО ТОВА, щетите се отстраниха за 10 мин. при Краси в Пирдоп, за което много му благодарим
Всичко беше много красиво, доста екстремно предвид МПС- то и подготовката, и изключително емоционално...
Бънджи скока-късо клипче в 3gp формат, отваря се с MediaPlayerClassic
...след разклона за Копривщица
малко след това станахме и свидетели на
Сега да разкажа от къде дойде идеята за разходката..
На 26.04 в 20ч решаваме, че ще ходим да го видим тоз водопад.Обадихме се на един приятел да ни заеме УАЗ-ът си, той не отказа, та така по нощите отидохме да Го вземем.В началото имаше малко проблеми със запалването, `щото не е пален отдавна. Запалихме и тръгнахме към бензиностанцията, там обаче пак угаснахме, та се обадихме на приятелчето, да дойде да ни даде ток. Свършихме и тая работа-запали УаЗ-чето и тръгнахме към вкъщи,но уви, на втория светофар нещо ИЗТРЕЩЯ Спряхме, вдигнахме капака, на тъмно всичко изглеждаше наред, продължихме.
На следващия.. светофар забелязахме, че вдигаме много градусите и акумулатора-не зарежда. Слизаме, гледаме - тече. За УАЗ-чо това е нормално, обаче!..тече много, вдигнахме отново капака...
Оказа се, че е паднала перката от водната помпа и е избушила радиатора.Изгасиме го. Отново използвахме жокер-"Обади се на приятел" , после жокера дойде, издърпа си "Руската Материална Част", но въпреки съдбовните знаци-не се отказахме и на 27.04 не много рано сутринта потеглихме в посока "Райското Пръскало" с...
На три гуми естествено в стил "Лудия_УаЗ"
...никой от нас незнаше, къде точно отиваме и ТУК е мястото да благодарим на GPS-а ни КОКО11
..но с богатата екипировка, с която разполагахме /крик,клещи, спукана резервна гума /, избрахме крикът за да се извадим.
Трябва да отбележим, че с крик е много неприятно да се копае
Добре, че никога не тръгваме без храна, и този път по повод повода си взехме много козунаци и та не останахме гладни...След тази незначителна пречка, стигнахме до върха на вр. Ботев -хълмче, което трябваше да заобиколим, за да достигнем целта си но..
И "по-добре късно, отколкото никога" разума надделя и решихме да се прибираме /17ч./ вместо да търсим друг път.
Само за протокола, от м.Паниците, се изсмяха /меко казано/, като попитахме за път нагоре и казаха, че пътят е около четири часа пеша.
В случая:
изкачване: два часа и половина, със почивките
слизане: около час
/статистиката е на базата на много нисък лек автомобил/
Уви в този ден не ни беше писано да видим водопада но разходката си заслужаваше.
След ВСИЧКО ТОВА, щетите се отстраниха за 10 мин. при Краси в Пирдоп, за което много му благодарим
Всичко беше много красиво, доста екстремно предвид МПС- то и подготовката, и изключително емоционално...
Бънджи скока-късо клипче в 3gp формат, отваря се с MediaPlayerClassic
...TO BE CONTINUED
Коментар