Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

[iai-bg]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Да се возиш прав на багажника на балканчето зад някого.
Ловенето на светулки, които на сутринта се превръщат в гадни черни бубулечки...
Мама да ти направи палачинки , а тате като опита да ги върти, да ги лепва на тавана..
Да намериш Шоколада - скрит за нова година.
Дъвка Турбо - за големи балони..
В петък - Учителката: АБВГДЕ... е това е азбуката, за понеделник да я знаете.... Сега я учат цяла година... азбуката.
Бурканчетата за кисело мляко и шишето с бозата - проектирано да се полееш задължително. Плодовото прясно мляко в пликчета ...
Масленките ... еклери и линзери и родопчета(гадни)....сладкарницата на делфинариума - шарените ресни против мухи ... от които се плетяха осмоъгълни дебели шнурове...
Първото ти балканче ..
Черното трико и моряшка фанелка..
Плисираните полички и гадните бели чорапогашници ...
Първите джинси...
Разходки в морската градина, семейни сбирки ...
Само дъвките Турбо още ги има ...

[dsuzunov]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

А пък аз имам и снимка от тогава......

[Петя]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Спокойствието, чистотата и богатото озеленяване в града.
Ежедневните игри на улицата до мръкнало, когато ни крещаха от балконите да се прибираме.
Прекрасното училище с още по-прекрасни учители - БОНОУ "Л. Каравелов" (базово образцово народно основно училище) - имахме страхотно оборудвани кабинети по физика, химия и биология, множество препарирани животни в стъкленици, оранжерия, опитно поле, опитно стопанство, огромен двор, завесите в стаите бяха двойни, с електромоторчета за придвижване, камери за излъчване на откритите уроци, телевизори. Не вярвам в момента където и да е в България да има такова училище, дори и от платените! Два пъти в годината лъскахме дървените подове с метална тел и после полирахме с паста. Беше забавно. Изискваше се много от нас, а ние се отнасяхме с уважение към учителите си.
Тиранията на комсомолската организация - редовното насаждане на страх и потискането на духа.
Дългите ваканции в компанията на много-много дебели и тънки книги, под звуците на тихо кръжащите мухи...
Огромните опашки за цитруси (1-2 пъти в годината) и други дефицитни стоки....веднъж ми стана лошо на една такава.

[Veni1]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

от тази тема ми става тъжно...

няма да пиша в нея....

явно много съм отстарял...

[Фани]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Еее, Вени няма защо да ти става тъжно, беше хубаво, много хубаво Да, нашите деца няма и не могат да го разберат и видят така, както ние, но за тях тяхното си детство също е хубаво и също като нас след години ще си спомнят с умиление за него, а техните деца...ще са още по-различни от тях сега...

Иска ми се да ви развеселя, помните ли Тъпанчев?

Ето тук: http://www.vbox7.com/play:eceee8f0

(намериха го и ми го показаха моите деца)

[gadeff]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Дънките "Панака"
Кореком
Първите пици "омагьосано тесто"
Първите серии на "Междузвезни войни"
Първите тестове за СПИН в училище - с една игла 5 човека...
Заповед "РД О9-789" - униформи и вечерен час....
Бригадите!!!!!!!!
ОСО!!!!!
Синеморец - гранична зона
ЧЗ-ЯВА!!!
Е, първа полюция и т.н.т.м..... :-)

[PETER PETRAKIEV]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Наистина може да навее лека тъга за онова време, но дали от годините ни или от съпоставянето на сегашния живот на децата ни
Спомням си едно от най-голямите наказания налагани от баща ми,
хванаха ни да крадем гуми за огъня на поклади обадиха се на всички родители включително и на моя,той само каза:
- пуснете го той ще се пребере,
пребрах се изядох шамарите, и ми каза няма да ходиш на кино докато не ми донесеш цвят от тиква.А още имаше сняг тук там .
Сега като се замисля за това наказание сега, мога да го приравня все едно съм спрял интертнета на дъщерями.

[iai-bg]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Сетих се и за лагерните колички ....

[IvanIvanovi]

До: Коментари от темата: Само за 29г и нагоре (спомени от миналото)

я като счетоводител да направя една инвентаризация на спомените



Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
Да познаваш мириса на "Кореком".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

[Тодор Пашов]

До: Коментари от темата: Само за 29г и нагоре (спомени от миналото)

я като счетоводител да направя една инвентаризация на спомените
............

това ми хареса особенно много!
благодаря ти за върнатите спомени

[kpaco]

До: Коментари от темата: Само за 29г и нагоре (спомени от миналото)

Ми картинките на коли от "Би-Бип"?И как миришехме с наслада опаковките от "корекомски" шоколади?

[targa]

До: Коментари от темата: Само за 29г и нагоре (спомени от миналото)

Да си направиш нощна лампа от празна опаковка от уиски, да надупчиш контурите на надписите с игла, лампата крадена от спасителна жилетка от корабчето за Галата. И като дойдат приятелите да се шашкат.Щях да забравя наредените на секцията празни дезодоранти и бутилки от уиски.

[musovir]

До: Коментари от темата: Само за 29г и нагоре (спомени от миналото)

И червена крушка, която мига със стартерче от луминисцентна лампа.

[kpaco]

До: Коментари от темата: Само за 29г и нагоре (спомени от миналото)

И да си направиш робот от празни цигарени кутии!Да си оплетеш "бич" от звънчеви жички или да си ги намотаеш на спиците на колелото,да го тунинговаш(не сме я знаяли таз "купешка" дума тогава)

[tutin]

До: Коментари от темата: Само за 29г и нагоре (спомени от миналото)

я като счетоводител да направя една инвентаризация на спомените

Човек, прочетох целия ти пост, ред по ред, всяко едно изречение събуди стар и топъл спомен у мен ! Не е истина колко са се променили времената.. И не задължително на добро.

Още едно да добавя - събиране на кутийки от бири и кола, които се редят прилежно на гардероба, като поне веднъж месечно се почистват и пренареждат. Който имаше най-много кутийки се носеше с геройска слава.