Без майтап днес се бях приготвил като за лек излет с барбекю. Даже камиончето вместо с "каймани" беше обуто с не толкова агресивни гуми, щото нали там скари, пържоли ...
Сутринта на старта застанаха Патрул, Самурай, Паджеро и едно Мицубиши L200. Много черно и много лъскаво ...
Та, рекоха юнаците да ходим в същия район, където и миналата седмица, защото покрай язовира имало хубави места за пикник. И тръгнахме ...
Екстреми по маршрута - никакви. Само маааалко калчица и .... ъъъъ ... някой и друг клон ....
Придвижихме се сравнително бързо. Проблеми по пътя - никакви. Мицубишито с BFG AT се справяше много добре.
Намерихме си една зАветна полянка
и се заехме с това, което беше обявено за цел на разходката ...
И днес в състава на групата беше офроуд-мацката ...
По някое време решихме, че не би било зле след хапването да се "поразтъпчем" мъничко ...
Като за начало подкарахме по трака си от миналата седмица.
Карам си аз и гледам, че трасето е доста поизровено с пресни следи от джипове. Много скоро се разбра чии са. През храсталака се мярна бяла джипка и като излязохме от завоя какво да видим - колегата трол тъкмо прибира лопата ...
Ето значи кой изровил така пътя!
Оставихме другата група и се върнахме назад да оправяме себе си ...
"Ама ти си имал и твърд блокаж отзад! А бе, какво те мисля аз ... "
Стой извън коловозите и нямаш никакви ядове ...
Лесно е да се каже, ама далеч не винаги е възможно ...
След върволицата от джипове, преминали оттук през миналата седмица и днес, пътят беше преоран доста солидно и връщането нагоре по коловозите за да окажа помощ на Мицубишито се оказа не толкова лесно. Тук разликата в работата на гумите в калта се усети доста осезаемо ...
MT/R-ите се замазаха далеч по-лесно и за пресичане на коловозите си потрябва и лебедка.
Да се чуди човек къде да ги закачи тия по-нови машини ...
Лека-полека издърпахме Мицубишито от коловозите ...
Ей, това моята кола ли е?
Без особени приключения се спуснахме по посока Ново село, с намерение този път да уцелим пътя, който миналата неделя ни се скри в тъмното.
Долу Калоян реши да се позабавлява като кара по дъното на доста спадналия язовир. Никакви проблеми, докато не реши да мине оттук ...
и се закопа юнашки ...
Опитът да се измъкне със собствената лебедка, закачена за Патрула, се оказа неуспешен. Акумулаторът се предаде ...
Лошото беше, че между двете коли имаше нещо като дига, в която въжето се врязваше, а това силно затормозяваше лебедките. С помощта на хай-лифта и пускане на лебедката на Патрула през блок (за да се избегне вкопаването на въжето в земята) успяхме да извадим Самурая.
Оставаше само да прецапаме плитката рекичка и да излезем на асфалта ...
Е, точно на крачка от асфалта дойде проблем - Паджерото счупи хебел. Направо нов, поставен съвсем неотдавна ...
Бързо прескачане до Самоков за заварка на счупеното реши въпроса, но междувременно притъмня.
Тъкмо се стягахме да си тръгваме и по отсрещния бряг се зададе УАЗ-ка. Видяхме я да се насочва към стария брод, от който ние се бяхме отказали, тъй като преценихме, че песъчливият терен крие опасност от закопаване. Малко след като се скри от погледите ни се чу познат звук от опити за измъкване на закъсал джип и над мястото на брода се вдигна бял дим.
С Калоян отидохме да хвърлим едно око и гледката не ни изненада - имахме УАЗ-ка за вадене ...
Извадихме я и после лека-полека се понесохме към София.
Та, такива ми ти работи. Тръгнахме за софт разходка с барбекю и я завършихме по тъмно под звука на лебедката ...
Сутринта на старта застанаха Патрул, Самурай, Паджеро и едно Мицубиши L200. Много черно и много лъскаво ...
Та, рекоха юнаците да ходим в същия район, където и миналата седмица, защото покрай язовира имало хубави места за пикник. И тръгнахме ...
Екстреми по маршрута - никакви. Само маааалко калчица и .... ъъъъ ... някой и друг клон ....
Придвижихме се сравнително бързо. Проблеми по пътя - никакви. Мицубишито с BFG AT се справяше много добре.
Намерихме си една зАветна полянка
и се заехме с това, което беше обявено за цел на разходката ...
И днес в състава на групата беше офроуд-мацката ...
По някое време решихме, че не би било зле след хапването да се "поразтъпчем" мъничко ...
Като за начало подкарахме по трака си от миналата седмица.
Карам си аз и гледам, че трасето е доста поизровено с пресни следи от джипове. Много скоро се разбра чии са. През храсталака се мярна бяла джипка и като излязохме от завоя какво да видим - колегата трол тъкмо прибира лопата ...
Ето значи кой изровил така пътя!
Оставихме другата група и се върнахме назад да оправяме себе си ...
"Ама ти си имал и твърд блокаж отзад! А бе, какво те мисля аз ... "
Стой извън коловозите и нямаш никакви ядове ...
Лесно е да се каже, ама далеч не винаги е възможно ...
След върволицата от джипове, преминали оттук през миналата седмица и днес, пътят беше преоран доста солидно и връщането нагоре по коловозите за да окажа помощ на Мицубишито се оказа не толкова лесно. Тук разликата в работата на гумите в калта се усети доста осезаемо ...
MT/R-ите се замазаха далеч по-лесно и за пресичане на коловозите си потрябва и лебедка.
Да се чуди човек къде да ги закачи тия по-нови машини ...
Лека-полека издърпахме Мицубишито от коловозите ...
Ей, това моята кола ли е?
Без особени приключения се спуснахме по посока Ново село, с намерение този път да уцелим пътя, който миналата неделя ни се скри в тъмното.
Долу Калоян реши да се позабавлява като кара по дъното на доста спадналия язовир. Никакви проблеми, докато не реши да мине оттук ...
и се закопа юнашки ...
Опитът да се измъкне със собствената лебедка, закачена за Патрула, се оказа неуспешен. Акумулаторът се предаде ...
Лошото беше, че между двете коли имаше нещо като дига, в която въжето се врязваше, а това силно затормозяваше лебедките. С помощта на хай-лифта и пускане на лебедката на Патрула през блок (за да се избегне вкопаването на въжето в земята) успяхме да извадим Самурая.
Оставаше само да прецапаме плитката рекичка и да излезем на асфалта ...
Е, точно на крачка от асфалта дойде проблем - Паджерото счупи хебел. Направо нов, поставен съвсем неотдавна ...
Бързо прескачане до Самоков за заварка на счупеното реши въпроса, но междувременно притъмня.
Тъкмо се стягахме да си тръгваме и по отсрещния бряг се зададе УАЗ-ка. Видяхме я да се насочва към стария брод, от който ние се бяхме отказали, тъй като преценихме, че песъчливият терен крие опасност от закопаване. Малко след като се скри от погледите ни се чу познат звук от опити за измъкване на закъсал джип и над мястото на брода се вдигна бял дим.
С Калоян отидохме да хвърлим едно око и гледката не ни изненада - имахме УАЗ-ка за вадене ...
Извадихме я и после лека-полека се понесохме към София.
Та, такива ми ти работи. Тръгнахме за софт разходка с барбекю и я завършихме по тъмно под звука на лебедката ...
Коментар