Миналата седмица направихме първото каране за сезона.Трасето над Кремиковския манастир е едно удоволствие със своето разнообразие.Първо досадни изкачвания,а после надолу като се почне-кал и шума,коловози,гъста червена кал,корени,след тях скали,черни пътища,зелени ливади от всичко по-много.Изобщо трасето ми е любимо защото е близо и има от всичko по много.
Това беше и първата възможност за по-сериозна проба на iron horse jakudza odjiki(много му дълго името бе) на нашия приятел Gubata.
Какво да кажа-излязоха на яве азбучни истини,че в гората задното окачване дава сериозна преднина.Преди в същия състав групата вървеше хомогенно,но сега odjiki-то Gubata определено имаше по-добра скорост на трасето.Байка просто прелита неравностите,докато при мен с твърдака цялото колело играе.
Тук е и момента да кажа,че след зимата физическото състояние на групата е под нулата.(момчета тренировки му е майката).Само няколко снимки по-скоро за настроение.
Това беше и първата възможност за по-сериозна проба на iron horse jakudza odjiki(много му дълго името бе) на нашия приятел Gubata.
Какво да кажа-излязоха на яве азбучни истини,че в гората задното окачване дава сериозна преднина.Преди в същия състав групата вървеше хомогенно,но сега odjiki-то Gubata определено имаше по-добра скорост на трасето.Байка просто прелита неравностите,докато при мен с твърдака цялото колело играе.
Тук е и момента да кажа,че след зимата физическото състояние на групата е под нулата.(момчета тренировки му е майката).Само няколко снимки по-скоро за настроение.
Коментар