Tweet
Става въпрос за една 5-дневна екскурзия из Гърция, с посещение на няколко интересни места. Всъщност реално ефективното време е по-малко, защото само пътуването нататък и обратно отне около ден и половина. Тук е мястото да благодаря на своята майка, която всъщност ми подари тази екскурзия по случай рождения ми ден. Точно кога е рождения ми ден, ще разберете нататък в разказа. 
Предварително се извинявам! Тук там снимките са лоши, но какво може да направи човек с един три мегапикселов ТСМ …
Дни първи и втори (11 и 12 февруари):
Потегляме от Бургас в 11 часа вечерта. Автобусът е пристигнал и всички товарим багажа:
После се качваме вътре. На първата снимка с развеселена усмивка съм хванал нашия оператор, който ни обеща ДВД-та със записи от екскурзията (поне взе парите и каза Ще видим … ). Пред него е застанала майка ми в профил:
Минибарът е зареден:
И веднага пристъпваме към консумация:
Уреден е и въпросът с играта на карти (за пълноценно използване на тоалетната хартия):
След няколкочасово пътуване минибарът е затворен, поради временна неработоспособност на барманката …
Тук вече се съмва и автобусът извива снага около коритото на река Струма, която дълго ни преследваше по пътя:
Малко след Сандански минаваме покрай Кожуха – единственият вулкан в България. Вече е угаснал.
По пътя имахме няколко спирки, но Кресненското ханче си заслужава да покажа:
Ето един типично планински изгрев:
Малко подкрепяне в едно от заведенията:
и продължаваме.
Оттам към Кулата, където пресичаме границата. Следваща спирка – Солун.
В действителност на гръцки градът се казва Тесалоники. В превод – победа над тесалите. Така се и произнася на повечето известни езици. Защо точно в България градът се нарича Солун, не е съвсем ясно. Има теория, че това се дължи на факта, че навремето България е купувала сол точно от това място и така постепенно е станало нарицателно за града. Казват, че гърците ни били много сърдити за това …
Направихме туристическа обиколка на града през част от забележителностите му. За съжаление в движение снимките стават трудно, а и батериите на апарата започнаха да издъхват, та не можах да направя много. Първото нещо, което ни показаха е едно здание … добре, няма да го кажа веднага кое е, да видим дали ще се сетите вие. Става въпрос за най-желаното и най-мечтаното здание и институция в Гърция. Помислете си, ако не се сети никой, ще пускам жокери по-нататък.
Следва Бялата кула:
Навремето тя е била затвор за политически затворници. Доста екзекуции са извършени там, както и мъчения и т.н. Поради тази причина, кулата била „напоена” с кръвта на затворниците и тогава са я наричали Червената кула. По-късно преместват затвора на друго място и кулата си остава така. В даден момент гърците решават, че не е хубаво да стои така с гниещата кръв по стените и я варосват. В този момент името се сменя на Бялата кула. Сега служи като морски ориентир и като туристическа атракция. Предупреждавам, че до нея е забранено спирането и паркирането, защото брегът, на който е построена се руши.
Продължаваме нататък – следва паметникът на Филип Втори, бащата на Александър Велики. Зад него се вижда Аристотеловия театър, който сега се нарича Национален театър на Северна Гърция:
За съжаление паметникът на самия Александър Велики не можах да заснема, защото в този момент запецнаха батериите.
Следва Ортодоксалната църква (не знам дали го произнасям правилно) на Солун:
Из града са пръснати множество малки църкви. Гърците страшно държат на религията и там основно се изповядва Християнството. По пътя от Кулата до Солун видяхме множество микропараклиси – малка кутия с размерите на американска пощенска кутия и формата на църквичка, качена на пилонче до нивото на кръста на човек. Има си прозорчета и вратичка, вътре се слагат кандило, икона и цветя (на една от снимките от Кренсенското ханче има едно такова, за да добиете представа за какво говоря). Гърците слагат такива на всяко място, където е имало катастрофа, независимо дали е имало загинали или не. При строежа на новите магистрали правителството решило да забрани тези микропараклиси около тях. Гърците веднага се вдигнали в стачка против тази забрана – много държат на тях. Добре – отплеснах се …
Встрани от тази църква се виждат мандаринови дръвчета:
Не бързайте да се нахвърляте да ги берете – това е специален декоративен сорт, който не става за ядене. Как разбрах ли ? Уфф …
Ето тук се вижда сграда, построена в типичен гръцки стил:
Оградата изглежда сякаш я духа силен вятър, защото снимах в движение. По-нататък ще забележите подобни особености на снимките – по същата причина.
Новостроящият се музей на изкуствата (ееех, у нас отдавна не са строени музеи … ):
А тук е телекомуникационната кула с въртящото се кафене. Ама точно като снимах и този … ммм … паметник ми застана пред обектива. Така е – като се появят снимачни екипи, всичко пощурява. Нищо – самото кафене се вижда:
В Гърция също се използват двуколесни:
Междувпрочем забелязах, че концентрацията на мотоциклети и АТВ е доста по-голяма, отколкото при нас. Явно са осъзнали преимуществата на тези возила при наситен трафик…
А това е гръцко гробище. Малко. Представяте ли си – то стои насред града. При нас няма такова нещо … :
Малко изгледи от града. Заснети са от най-високата част на крепостната стена:
На последната снимка се вижда един слънчев отоплител за вода (ние ги знаем като слънчеви колектори). Направи ми впечатление, че има много такива по покриви и тераси. Също и много телевизионни антени, тук-там и сателитни антени. Явно си нямат алчни кабеларки, както при нас …
Друго, което е наблегнато в това отношение е централната газ. Много проточни бойлери, работещи на газ, стоят по терасите.
Гордата майка:
Ето и парчета от самата стена. Вижда се една бойна кула, както и един „гребен”:
И една арка в стената, която навремето е била порта:
Ето това е ново строителство. В Гърция не се разрешава строеж, по-висок от 4-5 етажа и затова градовете им стават спретнати и уютни:
Последна спирка за днес – църквата „Свети Димитър”:
Разбира се, вътре е забранено да се снима, така че няма снимки от вътрешността.
Вътре има една малка чешмичка, от която тече лековита вода (така поне казват) – аязмо се наричат.
Накрая се настанихме в хотела в курорта Паралия, в който нощувахме през цялата екскурзия.
Предварително се извинявам! Тук там снимките са лоши, но какво може да направи човек с един три мегапикселов ТСМ …
Дни първи и втори (11 и 12 февруари):
Потегляме от Бургас в 11 часа вечерта. Автобусът е пристигнал и всички товарим багажа:
После се качваме вътре. На първата снимка с развеселена усмивка съм хванал нашия оператор, който ни обеща ДВД-та със записи от екскурзията (поне взе парите и каза Ще видим …
). Пред него е застанала майка ми в профил:Минибарът е зареден:
И веднага пристъпваме към консумация:
Уреден е и въпросът с играта на карти (за пълноценно използване на тоалетната хартия):
След няколкочасово пътуване минибарът е затворен, поради временна неработоспособност на барманката …
Тук вече се съмва и автобусът извива снага около коритото на река Струма, която дълго ни преследваше по пътя:
Малко след Сандански минаваме покрай Кожуха – единственият вулкан в България. Вече е угаснал.
По пътя имахме няколко спирки, но Кресненското ханче си заслужава да покажа:
Ето един типично планински изгрев:
Малко подкрепяне в едно от заведенията:
и продължаваме.
Оттам към Кулата, където пресичаме границата. Следваща спирка – Солун.
В действителност на гръцки градът се казва Тесалоники. В превод – победа над тесалите. Така се и произнася на повечето известни езици. Защо точно в България градът се нарича Солун, не е съвсем ясно. Има теория, че това се дължи на факта, че навремето България е купувала сол точно от това място и така постепенно е станало нарицателно за града. Казват, че гърците ни били много сърдити за това …
Направихме туристическа обиколка на града през част от забележителностите му. За съжаление в движение снимките стават трудно, а и батериите на апарата започнаха да издъхват, та не можах да направя много. Първото нещо, което ни показаха е едно здание … добре, няма да го кажа веднага кое е, да видим дали ще се сетите вие. Става въпрос за най-желаното и най-мечтаното здание и институция в Гърция. Помислете си, ако не се сети никой, ще пускам жокери по-нататък.
Следва Бялата кула:
Навремето тя е била затвор за политически затворници. Доста екзекуции са извършени там, както и мъчения и т.н. Поради тази причина, кулата била „напоена” с кръвта на затворниците и тогава са я наричали Червената кула. По-късно преместват затвора на друго място и кулата си остава така. В даден момент гърците решават, че не е хубаво да стои така с гниещата кръв по стените и я варосват. В този момент името се сменя на Бялата кула. Сега служи като морски ориентир и като туристическа атракция. Предупреждавам, че до нея е забранено спирането и паркирането, защото брегът, на който е построена се руши.
Продължаваме нататък – следва паметникът на Филип Втори, бащата на Александър Велики. Зад него се вижда Аристотеловия театър, който сега се нарича Национален театър на Северна Гърция:
За съжаление паметникът на самия Александър Велики не можах да заснема, защото в този момент запецнаха батериите.
Следва Ортодоксалната църква (не знам дали го произнасям правилно) на Солун:
Из града са пръснати множество малки църкви. Гърците страшно държат на религията и там основно се изповядва Християнството. По пътя от Кулата до Солун видяхме множество микропараклиси – малка кутия с размерите на американска пощенска кутия и формата на църквичка, качена на пилонче до нивото на кръста на човек. Има си прозорчета и вратичка, вътре се слагат кандило, икона и цветя (на една от снимките от Кренсенското ханче има едно такова, за да добиете представа за какво говоря). Гърците слагат такива на всяко място, където е имало катастрофа, независимо дали е имало загинали или не. При строежа на новите магистрали правителството решило да забрани тези микропараклиси около тях. Гърците веднага се вдигнали в стачка против тази забрана – много държат на тях. Добре – отплеснах се …
Встрани от тази църква се виждат мандаринови дръвчета:
Не бързайте да се нахвърляте да ги берете – това е специален декоративен сорт, който не става за ядене. Как разбрах ли ? Уфф …
Ето тук се вижда сграда, построена в типичен гръцки стил:
Оградата изглежда сякаш я духа силен вятър, защото снимах в движение. По-нататък ще забележите подобни особености на снимките – по същата причина.
Новостроящият се музей на изкуствата (ееех, у нас отдавна не са строени музеи … ):
А тук е телекомуникационната кула с въртящото се кафене. Ама точно като снимах и този … ммм … паметник ми застана пред обектива. Така е – като се появят снимачни екипи, всичко пощурява. Нищо – самото кафене се вижда:
В Гърция също се използват двуколесни:
Междувпрочем забелязах, че концентрацията на мотоциклети и АТВ е доста по-голяма, отколкото при нас. Явно са осъзнали преимуществата на тези возила при наситен трафик…
А това е гръцко гробище. Малко. Представяте ли си – то стои насред града. При нас няма такова нещо … :
Малко изгледи от града. Заснети са от най-високата част на крепостната стена:
На последната снимка се вижда един слънчев отоплител за вода (ние ги знаем като слънчеви колектори). Направи ми впечатление, че има много такива по покриви и тераси. Също и много телевизионни антени, тук-там и сателитни антени. Явно си нямат алчни кабеларки, както при нас …
Друго, което е наблегнато в това отношение е централната газ. Много проточни бойлери, работещи на газ, стоят по терасите.
Гордата майка:
Ето и парчета от самата стена. Вижда се една бойна кула, както и един „гребен”:
И една арка в стената, която навремето е била порта:
Ето това е ново строителство. В Гърция не се разрешава строеж, по-висок от 4-5 етажа и затова градовете им стават спретнати и уютни:
Последна спирка за днес – църквата „Свети Димитър”:
Разбира се, вътре е забранено да се снима, така че няма снимки от вътрешността.
Вътре има една малка чешмичка, от която тече лековита вода (така поне казват) – аязмо се наричат.
Накрая се настанихме в хотела в курорта Паралия, в който нощувахме през цялата екскурзия.
часа, при 
градуса (топло февруарско време 
градуса (почвам да харесвам гръцката зима) потегляме за Каламбака, откъдето ще се качим при манастирите Метеора. Двама от групата (младеж и девойка) останаха в курорта, за да си отбележат насаме празника на влюбените. През целия път тези двамата изглеждаха страшно влюбени един в друг и да си призная им завидях малко – никога не съм бил така вглъбено влюбен …
часа при 
градуса натоварихме багажа
След уморителното състезание вече потеглихме за България. Нататък не е интересно …
Коментар