Tweet
В петък, както обикновенно вечерта пак си пиехме кафе в клуба и някой даде предложение да се качим на Узана в Стара Планина с приСпиване (май точната дума накрая беше малко по-друга, ама ме е страх от Митков 
) Този път клубът беше раздвоен между лов и разходка и дадохме свобода на всеки да избира. Уговорихме се 4 джипа да тръгнем абсолютно точно в 10.00 и да не чакаме закъснелите.
И така, както обикновено тръгнахме в 11.00
Вечерта беше валяло сняг и Розовата долина между с.Шипка и с.Ясеново беше невероятно красива. Отправихме се към черния път за хижа Крачана, но любимите ни в този район горски, бяха заключили бариерата по сред бял ден.
Теглихме им поредните майни.
Поехме по по-стръмния и тесен път край барата между селата, като предварително знаехме, че няма да достигнем билото, ама се заизкачвахме.
Данчовия кютюк по едно време си тръгна направо за Стара Загора, но го издърпахме.
... а Витаркта, както обикновено си беше послушна докато ...
... не стигнахме на 100м преди билото. До там карах в кросов стил, за да не спре, но постепенно снегът я удуши и опря на корем. Едвам отворих вратата да сляза.
Кютюкът и той закъса, тъй като отдолу имаше стар снаг и след като го проби, заседна на корем. Решихме да се върнем, но отзад на Ламята чайникът беше се сгушил в един бор и си почиваше.
... естествено другите го бъзикаха.
Зад нас започна се спуска много студена мъгла и трябваше да извадим Тераното.
Импровизирахме полиспас на едно дърво и пак аз трябваше да тегля, тъй като Данчо докато обръщаше на тесния път, пак затъна.
От престоя под бора на чайникът му беше пострадал стопа и закръглението около него се беше поизправило, но Ламята го прие философски само с десетина споменавания на майката.
Тръгнахме да опитаме през Шипка по маршрута Ком-Емине. Междувременно се обадихме на Янчо да идва, че ни трябва як джип за билото да проправя път. Янчо заеба лова и довтаса за нула време. Тръгнахме в индианска нишка след него през преспите, но там навяванията бяха още по-големи, а вече се и стъмняваше, та обиколихме през Габрово.
Навън беше адски студ, но и много красиво. Снегът след като се стопеше от лампата, докато водата се стичаше надолу и замръзваше на шушулки. Тази лампа снимах и затова, че снегът около нея ми заприлича на нещо.
Познайте на какво?!
А в "Трите мечки" купонът вече набираше скорост! Жасмин снима с домъкнатата от някъде камера от каменния век.
Собственикът, наш приятел, е голям фен на конете, индианците, вождвете Голямата мечка и Голямата ракия (това последното не е вожд).
Ние съответно след бърза среща с последния
се оборудвахме за кратка престрелка.
"На мен ли говориш?"
Само че Верчето ми го втъкна в лицето и каза: "Събличай се веднага!" Предпочетох да остана жив.
По едно време масата беше толкова претрупана, че нямаше къде да се сервира, но намерихме място.
Половината компания е застанала сериозно за снимка.
А на Данчо единият от близнаците през това време забиваше в игралната зала гаджета. Симпатичната дама се оказа щерката на Ламята и след като казах на бащите им за връзката, те по на няколко питиета почнаха да си говорят на "сват".
... а навън беше прказна нощ!
На всичко отгоре Ванката имаше имен ден и през цялото време черпеше Ламята.
На сутринта. Хижата, в която спахме беше много направена, но мисля, че като за 70 лв. - стая и трябва още малко. Тук сме точно на географския център на България. На това място казват, че се пресичали четирите диагонала, но не съм чертал никога да сверя твърдението.
Закусихме и аз потеглих на разходка с джипа, а другите останаха да се пързалят по пистата, която качвахме на състезанието лятото.
Аз поснимах малко зимни пейзажи, но времето беше много мъгливо и снимките не станаха.
Въпреки това е красиво!
Някакъв човечец си приватизирал в тъмните години хижичка!
За това май не трябва да си много луд за го можеш
Ето, това е пистата, която качвахме лятото на ендурото, погледната от махалата Зелено дърво!
Като си тръгвахме от Узана, едно момиченце заблъска майка си и закрещя: "Мамо-о, т'ва са онези батковци с моторите, дето викаш, че са луди ма-а-а!" На другите това много не им допадна, но аз не бях чак толкова недоволен от изказването, като си знам годините!
Аре 4ао, както казва Дани!
) Този път клубът беше раздвоен между лов и разходка и дадохме свобода на всеки да избира. Уговорихме се 4 джипа да тръгнем абсолютно точно в 10.00 и да не чакаме закъснелите.И така, както обикновено тръгнахме в 11.00
Вечерта беше валяло сняг и Розовата долина между с.Шипка и с.Ясеново беше невероятно красива. Отправихме се към черния път за хижа Крачана, но любимите ни в този район горски, бяха заключили бариерата по сред бял ден.
Теглихме им поредните майни.Поехме по по-стръмния и тесен път край барата между селата, като предварително знаехме, че няма да достигнем билото, ама се заизкачвахме.
Данчовия кютюк по едно време си тръгна направо за Стара Загора, но го издърпахме.
... а Витаркта, както обикновено си беше послушна докато ...
... не стигнахме на 100м преди билото. До там карах в кросов стил, за да не спре, но постепенно снегът я удуши и опря на корем. Едвам отворих вратата да сляза.
Кютюкът и той закъса, тъй като отдолу имаше стар снаг и след като го проби, заседна на корем. Решихме да се върнем, но отзад на Ламята чайникът беше се сгушил в един бор и си почиваше.
... естествено другите го бъзикаха.
Зад нас започна се спуска много студена мъгла и трябваше да извадим Тераното.
Импровизирахме полиспас на едно дърво и пак аз трябваше да тегля, тъй като Данчо докато обръщаше на тесния път, пак затъна.
От престоя под бора на чайникът му беше пострадал стопа и закръглението около него се беше поизправило, но Ламята го прие философски само с десетина споменавания на майката.
Тръгнахме да опитаме през Шипка по маршрута Ком-Емине. Междувременно се обадихме на Янчо да идва, че ни трябва як джип за билото да проправя път. Янчо заеба лова и довтаса за нула време. Тръгнахме в индианска нишка след него през преспите, но там навяванията бяха още по-големи, а вече се и стъмняваше, та обиколихме през Габрово.
Навън беше адски студ, но и много красиво. Снегът след като се стопеше от лампата, докато водата се стичаше надолу и замръзваше на шушулки. Тази лампа снимах и затова, че снегът около нея ми заприлича на нещо.
Познайте на какво?! А в "Трите мечки" купонът вече набираше скорост! Жасмин снима с домъкнатата от някъде камера от каменния век.
Собственикът, наш приятел, е голям фен на конете, индианците, вождвете Голямата мечка и Голямата ракия (това последното не е вожд).
Ние съответно след бърза среща с последния
се оборудвахме за кратка престрелка."На мен ли говориш?"
Само че Верчето ми го втъкна в лицето и каза: "Събличай се веднага!" Предпочетох да остана жив.
По едно време масата беше толкова претрупана, че нямаше къде да се сервира, но намерихме място.
Половината компания е застанала сериозно за снимка.
А на Данчо единият от близнаците през това време забиваше в игралната зала гаджета. Симпатичната дама се оказа щерката на Ламята и след като казах на бащите им за връзката, те по на няколко питиета почнаха да си говорят на "сват".
... а навън беше прказна нощ!
На всичко отгоре Ванката имаше имен ден и през цялото време черпеше Ламята.
На сутринта. Хижата, в която спахме беше много направена, но мисля, че като за 70 лв. - стая и трябва още малко.
Тук сме точно на географския център на България. На това място казват, че се пресичали четирите диагонала, но не съм чертал никога да сверя твърдението.Закусихме и аз потеглих на разходка с джипа, а другите останаха да се пързалят по пистата, която качвахме на състезанието лятото.
Аз поснимах малко зимни пейзажи, но времето беше много мъгливо и снимките не станаха.
Въпреки това е красиво!
Някакъв човечец си приватизирал в тъмните години хижичка!
За това май не трябва да си много луд за го можеш
Ето, това е пистата, която качвахме лятото на ендурото, погледната от махалата Зелено дърво!
Като си тръгвахме от Узана, едно момиченце заблъска майка си и закрещя: "Мамо-о, т'ва са онези батковци с моторите, дето викаш, че са луди ма-а-а!" На другите това много не им допадна, но аз не бях чак толкова недоволен от изказването, като си знам годините!
Аре 4ао, както казва Дани!
Коментар