Не трябваше да го пускаш. Нали уж беше на смях. Така докарваш сълзи.
В началото на 80-те бях в Казанлък, имаше курс за снайперисти. Запознах се със съребрени роднини, възрастни хора. Инвалиди от войната, с ордените, и всичко. Съпрузи. Снайперисти, от оная война. Колко акъл ми дадоха - не е истина. Хем тогава бях самонадеян хлапак, и пак примигвах забъркано.
Недей, тъжно е.
Пусни смешни картинки.
Коментар