Колебаех се в кой раздел да сложа този пътепис, но тъй като в по-голямата част от него става дума за северната част на Хърватска и Словения и само нищожна част от Италия, реших, че повече му приляга раздела „Балкани“. Неотдавна колегата Asterix също е публикувал пътепис за Хърватска, при това много добър, но местата не са едни и същи, така че дублирането е малко.
Уточнявам, че става дума за лятото на 2016 г. Тогава не бях ходил в нито една от планираните държави. Основната цел беше Хърватска, за която непрекъснато четем хубави неща. И понеже времевият ми лимит на еднократно отсъствие не позволява да обиколя много наведнъж, трябваше да я разделя на два етапа. Реших първия да обхване северната част – Истрия и Северно Приморие. И разбира се, столицата Загреб и Плитвичките езера.
Пътуването до Загреб през лятото е тягостно. Съвместно пътуване с тълпи от турски гастарбайтери. Преди бяха почти изцяло в Германия, но сега вече са и в Австрия и в Швейцария и къде ли не. Европейците се отучиха да работят, особено по-неквалифицираните дейности и ги прехвърлиха на турците. И лятото на сръбските граници се чака понякога 2-3 часа.
Може да се каже, че на Калотина минахме нормално (за час и половина). Беше 2016 г. и голяма част от магистралата до Ниш още не беше отворена както е сега. В момента едниствения бавен участък е около Сичевачката клисура, но тогава имаше и други.
Край Пирот
След Пирот
И най-вече клисурата, която иначе е много красива.
При Ниш излязохме на магистралата и поехме на север. От Бургас до Загреб имам около 1200 км и две граници с гастарбайтери и не става за един ден. Затова бях планирал нощувка малко след Белград. Мястото бе Сремска Митровица. Няколко думи за града, но преди това едно пояснение. Текстовете с наклонен шрифт в кафяво представляват описания на различните места. Правени са чрез “copy-paste” от различни източници и после редактирани до най-важното. Всеки читател може да ги прескочи, но по-заинтересованите имат опцията да ги прочетат.
Названието на града Митровица произхожда от името на Свети Димитър, а средновековното му българско име Срем вероятно идва от това по времето на Римската империя когато градът е бил известен като Сирмиум, античното название на Сремска област. Областта е част от Първата българска държава и крепостта, и градът, който е неин център, носи това име до 12 век, след това получава сегашното си име, към което е прибавено определението "Сремска" за да се отбележи, че града се намира в Срем и да не се бърка с Косовска Митровица. Населението е около 40 хиляди. Разположен е на река Сава.
Хотелът бе на самия бряг и доста сносен. Край реката имаше няколко ресторантчета, вероятно с рибен акцент, но след 860 км и час и половина на Калотина не ни беше до тях. Хапнахме в ресторанта на хотела а масата ни беше...на терасата към студиото. Супер удобно.
Ето и следата на дългия преход
Както и една снимка от терасата на студиото.
Уточнявам, че става дума за лятото на 2016 г. Тогава не бях ходил в нито една от планираните държави. Основната цел беше Хърватска, за която непрекъснато четем хубави неща. И понеже времевият ми лимит на еднократно отсъствие не позволява да обиколя много наведнъж, трябваше да я разделя на два етапа. Реших първия да обхване северната част – Истрия и Северно Приморие. И разбира се, столицата Загреб и Плитвичките езера.
Пътуването до Загреб през лятото е тягостно. Съвместно пътуване с тълпи от турски гастарбайтери. Преди бяха почти изцяло в Германия, но сега вече са и в Австрия и в Швейцария и къде ли не. Европейците се отучиха да работят, особено по-неквалифицираните дейности и ги прехвърлиха на турците. И лятото на сръбските граници се чака понякога 2-3 часа.
Може да се каже, че на Калотина минахме нормално (за час и половина). Беше 2016 г. и голяма част от магистралата до Ниш още не беше отворена както е сега. В момента едниствения бавен участък е около Сичевачката клисура, но тогава имаше и други.
Край Пирот
След Пирот
И най-вече клисурата, която иначе е много красива.
При Ниш излязохме на магистралата и поехме на север. От Бургас до Загреб имам около 1200 км и две граници с гастарбайтери и не става за един ден. Затова бях планирал нощувка малко след Белград. Мястото бе Сремска Митровица. Няколко думи за града, но преди това едно пояснение. Текстовете с наклонен шрифт в кафяво представляват описания на различните места. Правени са чрез “copy-paste” от различни източници и после редактирани до най-важното. Всеки читател може да ги прескочи, но по-заинтересованите имат опцията да ги прочетат.
Названието на града Митровица произхожда от името на Свети Димитър, а средновековното му българско име Срем вероятно идва от това по времето на Римската империя когато градът е бил известен като Сирмиум, античното название на Сремска област. Областта е част от Първата българска държава и крепостта, и градът, който е неин център, носи това име до 12 век, след това получава сегашното си име, към което е прибавено определението "Сремска" за да се отбележи, че града се намира в Срем и да не се бърка с Косовска Митровица. Населението е около 40 хиляди. Разположен е на река Сава.
Хотелът бе на самия бряг и доста сносен. Край реката имаше няколко ресторантчета, вероятно с рибен акцент, но след 860 км и час и половина на Калотина не ни беше до тях. Хапнахме в ресторанта на хотела а масата ни беше...на терасата към студиото. Супер удобно.
Ето и следата на дългия преход
Както и една снимка от терасата на студиото.
Коментар