Tweet
Верен на говеждата си природа реших да си купя "УАЗ".Ходих ,рових гледах и накрая си харесах един.Сложих мазната престилка(за да не се цапам-не се съмнявате,че беше мръсен нали?) отворих капака И видях каквото очаквах.Накрая се разбрахме с човечеца платих го и горд от новата си придобивка реших да се прибирам към дома ,от там разбира се започна и моето приключение.Опитах се да седна на седалката и седнах на пън,казах си това УАЗ все пак и с безграничен оптимизъм завъртях ключа.Не последва нищо никакъв признак на живот.Както и да е след половин часов престой в него под него и около него накрая двигателят излезе от кома и напомни за хубавите си години като завъртя невероятните 2000 оборота.Гордо подкарах по улицата(след десет минутни усилия да вкюча на скорост)карах безгрижно десетина минути минах цели две преки ,когато нещо издрънча свирепо ,усетих как минавам върху нещо,спрях веднага,тъй като нямах ръчна в което не сте се и съмнявали просто навих волана и гумата опря в бордюра. Гледката,която видях не ме изненада,но ме изнерви малко.Предната броня след дълга борба с гравитацията се беше предала и безжизнено лежеше под УАЗА.Запазвайки оптимизма си видях в ситуацията нещо хубаво,реших ще сложа отпред един ролбар като на Джиповете.Прибрах си умрялата броня качих се в"джипа" и продължих напред.
Стигайки до края на града видях много приятна нива ,моментално реших ,че това е моят шанс да блесна като як офроудър УАЗ (и аз бях чувал историите ,че "това минава отвсякъде") нададох цялата газ колата се разбонтува подскочи и тръгна напред минавайки през първарта неравност вече опитах от тръпката да имаш УАЗ.Усещането беше невероятно имах чуството ,че съм яхнал 10-тина бика ,главата ми се удряше в рейките на тавана ,но поне се държах за волана орах си така из нивата и придобивах все повече самочуствие увереност в себе си и колата.След половин час получих схващане на ръцете и реших да я давам по кротко седнах на прага на УАЗА и запалих цигара за кратко се почуствах като в реклама на "CAMEL" ,но за кратко нещо изпука и аз се озовах на земята.Огледах се изненадано и видях уморения праг да лежи до мен в калта .Това не помрачи доброто ми настроение,та аз бях горд собственик на УАЗ.Отпочинал добре се насочих към калната локва в средата на нивата. Засилих се добре ама много добре навлязох в локвата и УАзът спря ама баш в средата на локвата дотам си му беше душицата натискам газ до дупка нищо.Въртя волана наляв надясно пак нищо дадох пак газ нещо изпука и колата пак изпадна в кома.Седях си в нея в срдата на локвата и размшлявах над въпроса защо аджеба хората и в частнос аз си купуват УАЗки мислих мислих и го измислих.
Психологически профил на УАЗкаджията:
УАЗкаджията еособена форма на мазохизъм,на човек увлечен по метода направи си сам,след толкова дълги опити да оправи непоправимото т.е. УАЗът той самият започва да се залъгва,че го харесва.В моменти на ремисия някои се осъзнават ,но закратко.
Пример:
Действито се развива в сервиз, където гордият собственик на УАЗ сислага дискови спирачки.
-Е....ти кочината няма ли датръгнеш най-накрая толковапари налях в теб.
-МИ продай го бе -казва кибикът,който само гледа сеир.
-За колко да го продам?-пита с увесен нос собственика
-Ми за 50 000 Долара-казва кибикът
-Мога ли да му взема толкова -пита със светнал от надежда поглед собственика
-Не ,но нищо не ти пречи да си помечтаеш-казва кибикът .
Стигайки до края на града видях много приятна нива ,моментално реших ,че това е моят шанс да блесна като як офроудър УАЗ (и аз бях чувал историите ,че "това минава отвсякъде") нададох цялата газ колата се разбонтува подскочи и тръгна напред минавайки през първарта неравност вече опитах от тръпката да имаш УАЗ.Усещането беше невероятно имах чуството ,че съм яхнал 10-тина бика ,главата ми се удряше в рейките на тавана ,но поне се държах за волана орах си така из нивата и придобивах все повече самочуствие увереност в себе си и колата.След половин час получих схващане на ръцете и реших да я давам по кротко седнах на прага на УАЗА и запалих цигара за кратко се почуствах като в реклама на "CAMEL" ,но за кратко нещо изпука и аз се озовах на земята.Огледах се изненадано и видях уморения праг да лежи до мен в калта .Това не помрачи доброто ми настроение,та аз бях горд собственик на УАЗ.Отпочинал добре се насочих към калната локва в средата на нивата. Засилих се добре ама много добре навлязох в локвата и УАзът спря ама баш в средата на локвата дотам си му беше душицата натискам газ до дупка нищо.Въртя волана наляв надясно пак нищо дадох пак газ нещо изпука и колата пак изпадна в кома.Седях си в нея в срдата на локвата и размшлявах над въпроса защо аджеба хората и в частнос аз си купуват УАЗки мислих мислих и го измислих.
Психологически профил на УАЗкаджията:
УАЗкаджията еособена форма на мазохизъм,на човек увлечен по метода направи си сам,след толкова дълги опити да оправи непоправимото т.е. УАЗът той самият започва да се залъгва,че го харесва.В моменти на ремисия някои се осъзнават ,но закратко.
Пример:
Действито се развива в сервиз, където гордият собственик на УАЗ сислага дискови спирачки.
-Е....ти кочината няма ли датръгнеш най-накрая толковапари налях в теб.
-МИ продай го бе -казва кибикът,който само гледа сеир.
-За колко да го продам?-пита с увесен нос собственика
-Ми за 50 000 Долара-казва кибикът
-Мога ли да му взема толкова -пита със светнал от надежда поглед собственика
-Не ,но нищо не ти пречи да си помечтаеш-казва кибикът .
)))
Коментар