Tweet
ЧАСТ 1
Събота е. Оказва се, че ще разполагам с 4/5 свободни часа в жегата, а веригата на мотора е смазана и кончето кротко си седи и ме чака. Отдавна имам мерак да посетя скалния комплекс край село Ангел Войвода, та не губя време в чуденe за дестинация. Целта ми е най – малкото да намеря пътеката, която води към върха Хасара или Асара над селото.Там има скални ниши, шарапани, крепост и раннохристиянска църква и да преценя за колко време може да се стигне до върха. Мисията ми е уж проучвателна. Маршрутът е Пловдив- Садово- Поповица-Първомай-Бяла река- Върбица- Горски извор. От там в дясно към Светлина- Сусам J-Минерални Бани-Спахиево-Караманци. От там в дясно към Боян Ботево, след което е Ангел Войвода. Само шосе, при това доста скучни прави участъци. За сметка на това за любители на Родопа ще се насладите на прекрасни гледки към северните и склонове. За мотористи търсещи много завои съветът ми е да минете през Асеновград- Комунига и след това в ляво да търсите отбивката за Лясково. Ангел Войвода ще ви дойде от ляво при Караманци. Асфалтът по тоя маршрут е сравнително лош.
От други пътеписи, които прочетох, до светилището някой се качват за 30 минути, други за час и половина, споменават се различни маршрути за атака на върха, и затова най – добре беше да се отиде и провери на място. Последно минах през Ангел Войвода преди 2 години, но тогава в самото село обърках пътя и вместо към скалното светилище поех към село Винево. После не ми се връщаше пак, но поне вече знаех къде съм объркал. Та, като влезете в Ангел Войвода си карате по „главния път“, който извежда до джамията в селото. От там карате направо, има табела, пътят влиза в следващата махала на Ангел Войвода и почва да катери, като свършва с малък паркинг, където има автобусна спирка, в подножието на върха Хасара. Моята пътека за върха започна от там в дясно от паркингчето по улицата.
Но, да си караме по ред: Ето пристигам.
Вече е над 30 градуса, а аз съм добре облечен, подобаващо за случая.
30 метра преди въпросния паркинг за който споменах на улицата има магазинче. Пред него бяха седнали няколко мъже и пиеха биричка, а край тях се мотаеха деца. Спрях мотора и поздравих, а те радушно започнаха да се надпреварват да дават акъл от къде да мина да стигна върха. Питам, мога ли да мина напряко по стръмнината отсреща, а те ми казват, че тъй като съм бил „яко момче“ (как го прецениха незнам) съм щял да стигна за около 40 минути. Един от тях ми викаше, че ако съм баш моторджия ще се кача до върха с мотора направо, път си имало, ама минава от западната страна на върха. Другите се засмиват и му казват да спре с шегите, че ще се пребия някъде. Явно и от мотори разбират, защото единия обяснява на другите, че онези мотори били други и ми намига. Предполагам разни колеги с кросарките са минавали през района и са добре познати.
Ето спирката на въпросния паркинг или обръщало на автобус или площадче. Нямам идея как точно да го нарека. Там свършва асфалтът.
Поглед към върха от мястото където оставям мотора.
От другата страна на улицита има гнездо, което тъкмо снимам с три щъркела в него, а те излитат, стряскам се от плясъка на крилете им, а единия прелита на два метра над главата ми и каца на отсрещния стълб за електричество. Май щъркел чак от толкова близо не бях виждал, та го приемам за добра поличба.
Скалните ниши в далечината на върха си личат още от тук с просто око:
Пътят за който говорят заобикаля върха от югозапад, но май не ми се търсят пътеки. Някой път тоя метод е много времегубещ. От практиката съм научил или няма да намеря изобщо пътеката или ще са сто пътеки водещи къде ли не и в случай на наличие на пряка визуална връзка по терена предпочитам да атакувам директно обекта, през на-прекия възможен път. Питах изрично за маркировка или табели, казаха, че няма такива. В ляво на хълма, като първа цел е бял скален масив. Бях прочел, че го наричат Рисувания камък. Реших, че е най – добре, ако ще тръгна направо по най – стръмното, първо да стигна до него и от там до скалното светилище на върха. Нямах бинокъл, но реших, че растителността по стръмнината е преодолима и лесно ще стигна до там. Ами, не бях напълно прав. Особено, докато лазех на 4 крака между клони, храсти, шипки и някакви елички, които по дяволите бодяха, адски много, и така на няколко пъти. Та на моменти беше леко закачливо и шеговито докато намеря път през храстите. На есен или ранна пролет, когато все още растителността не е толкова буйна ще да е най добре, да се минава от тук. Но, колкото и да бях набоден, странно за някой може би, тези неща ме връщат някак в детството и по дяволите, човек се чувства жив и истински. В града, в удобната за нас среда, сякаш сме други хора, някак далече от истинската ни същност. Но сам всред природата си просто себе си! Подозирам, че ако ме видят как се усмихвам докато ги върша тия неща, някой хора може и да се уплашат.
Както споменах, от паркинга в дясно тръгва улица, която известно време върви между къщи, после излиза към тютюневи ниви и си става хубав черен път. От там свих в ляво и се устремих право към Рисувания камък, нагоре по стръмнината. Жега е. Ужасна жега. Почти пладне е. Дългия ми панталон ме убива, но да карам мотор по къси панталони и да ме жили пак оса, не благодаря. За капак, си забравих водата при мотора, но се сетих късно и продължих. Храстите наоколо се сгъстяват и лавирам между тях, като в лабиринт. Спирам от време на време за някоя снимка и да извадя, някое бодилче от ръката ми.
Ето първата ми цел по посока върха:
Започвам да изкачвам, а гледките зад мен, стават все по хубави, вече виждам малко от язовир Тракиец, ако не съм тотално сбъркан с географията:
Теренът става труден и на места губя време да се измъквам от шипове и бодили или да обикалям тея пусти храсти и да търся път между тях. На места губя визуална връзка с Рисувания камък и внимавам да не объркам посоката. За около 15/20 мин стигам до много обрасло място и се чудя накъде да продължа, но от полулегналата си позиция, докато вадя поредното шипче забито в ръката ми, съзирам подножието на скалите. Заобикалям от дясно и излизам зад самата скала Рисуван Камък. Гледката е превъзходна. Зад скалата естествено има пътеки идващи от запад. Предполагам, че ако тръгна по някоя ще излеза или ще пресека пътеката която води до самия връх, заобикаляйки го от към югозапад.
Снимам, а очите ми почват да се давят и молят за още и още: Прекрасна България се разкрива пред мен. Мале, много съм доволен, че съм роден тук. Щур късмет.
Ето следващата цел към върха:
Нишите по скалите в дясно, вече се виждат още по - ясно и с просто око:
Отново, тръгвам право нагоре и започва едно голямо и епично в моя случай, провиране между храстите, всички клони и шипки и дъб, по дяволите искат да ме прегръщат и постоянно ми дърпат я шапката, я фанелката, я раницата на гърба, я колана на фотоапарата. Тъкмо излизам на едно открито място след като съм преодолял храсталака зад мен, поемам въздух, бърза снимка и продължавам нагоре:
Докато катеря, минавам през нещо като изкоп, може би от иманяри.
Ето растителността наоколо:
След наистина епична борба с наклона, излизам точно в подножието на скалния връх. Виждам първите ломени камъни, вероятно част от крепостта.
Оглеждам внимателно и се чудя, дали да тръгна да заобикалям от ляво или от дясно. В дясно растителността е много гъста и не виждам добре. В ляво съзирам скала в която сякаш има изсечени стъпала или нещо подобно:
Качвам се на едно стъпало точно над тези:
От там се покатервам по скалата и излизам над короните на дърветата:
Намирам се върху скала, която води май до самия връх. Прилича на застинала излята лава. Хем и се радвам, хем оглеждам за някой змиок, че змията няма да ми се зарадва хич. Змия няма, но виждам прекрасен огромен зелен гущер, но докато реагирам да снимам, той изчезва най - безцеремонно по негови си работи.
Спирам за кратка почивка и си отдъхвам. От това място зад мен се разкрива прекрасна гледка към пищната снага на Родопа. Малко по надолу е Рисувания камък, където бях преди около 20/30 минути.
Необятно. Облагородяващо. Природа. Птички. Ветрец. Мога да седя само тук цял ден и пак няма да ми стигне. Обичам да гледам Родопа и да ми се давят очите в красотата и. Мирише на гора, на зелено, на небе. Чувам вятъра в клоните, а долу в ниското гледам как разни щъркели пикират над селото. Рая е правен по макет на Родопа сто процента. Тук спокойствието и тишината, може да се режат с нож.
Продължавам нагоре и само след метър, два вече виждам първите ниши. Гордо позирам за самоснимка с ниша:
Стигам края на скалата, хващам се за ръба и, на върха съм, още една стъпка и хоп, претълкулвам се и се озовавам точно в голямата шарапана:
Леко се стряскам, оказва, се че съм се катерил по гърба на скалата в чиито връх е изсечена тази доста голяма шарапана. Дано древните не ми се сърдят, ако съм нахлул в светилището не точно от там от където трябва. От друга страна вътрешно ликувам, че така завършва това пусто катерене. С полуджедайско кълбо в древната вана.
Ето още няколко снимки на шарапаната:
Изсичания в левия и край:
Най ме е яд, че от вълнение забравям да съм рационален и вместо да извада компаса и да видя ориентировката на тази шарапана, тотално забравям за това. Нищо следващия път: По принцип, под шарапана се разбира съд за изтискване на грозде, но за мен лично е трудно да повярвам, че са го ползвали за това. Все си викам, че цивилизация, която е имала такива познания за обработка на камъка, необясними и до днес за науката, да създава тези монументални изсичания в скалите, за да прави просто вино, не ми се връзва. По ми се струва да имат някакви астрономични функции или да мерят времето или сезоните с тях или пък нещо свързано с металургия. Така или иначе, за да правиш вино далеч не ти трябва да сечеш съдове в скалите и то чрез най-вероятно сложна технология. Друга асоциация, която правя, е това да е част от някаква древна металургия и рударска дейност в района и примерно в тези шарапани са изливали и пречиствали злато или други руди и полезни изкопаеми. Тези части на Източните родопи са доста богати на полезни изкопаеми, а както знаем, първите рудари и металурзи в света са траките, а едни от най – старите рудници в Европа и света са в България. Тези части на Източните Родопи са известни с това, че рудодобива е на около 3/4 хиляди години. Силно впечатление прави фактът, че тази шарапана е плитка, за да е съд за вино или пък за мачкане на грозде също не става. Вана или корито за обработка на руди или метали сякаш е по задоволително обяснение за мен. Тук ще спомена, че всеки може да провери в интернет, че най стария рудник в Европа за добив на злато Ада тепе се намира не много далеч от Ангел Войвода, южно от Крумовград, интересно но и най старото обработено злато в света на 8 хиляди години, а именно Варненското златно съкровище е открито също на територията на България. С други думи, знанието за обработка на рудите и полезните изкопаеми и извличането и добива им, започва първо с траките и България и се разпространява из останалите части на Европа. Нима нямаме повод за национална гордост. Не се чудете откъде древна Троя и Микена са имали злато, то идва от нашите земи. Пък да си го кажем, ние сме научили Европа как да се възползва от богатствата на земята. Айде кажете ми къде е започнала Европейската цивилизация и дали случайно не е в България, защото докато скалната култура в България е обработвала камъка все едно реже масло, в останалите части на Европа още са се учули да берат дренки в гората. Тези факти са изключително важни както за историята на Европа, така и за историята на България. Никъде другаде в света няма рударски галерии и мини, които са на 3000 години и са с километри прокопани в недрата на земята. Лошо е, че не се говори за тези неща и не се популяризират за да ги знаят повече българи. Писнало ми е да гледам по Дискавъри или Нешънъл Джеографик, как цивилизацията в Европа почвала с Микена и гърците. Пълни лъжи. Намереното в България е с хиляди години по старо. Та, за тази шарапана както и да я гледам, едва ли е съд за вино.
Точно срещу шарапаната е тази скала, с подозрителни изсичания, според мен: От двете и страни има издълбани ниши.
Този ръб в средата, сякаш е изрязан с нещо и загладен:
В дясно в съседната скала има също изсечени ниши:
На няколко места около мен има струпани камъни и керамика:
Три ниши отсрани на скалата:
В предната и част, също подозрително сякаш някой е започнал да изрязва скалата по подобие на съседната, но не е довършил работата.
Парче керамика от съд:
Обхождам скалите от дясно и се натъквам на тази изгладена стена:
Съседните ръбове също са изгладени и сякаш тази стена е била част от някакво съоръжение: вероятно с допълнителна дървена конструкция:
Същата стена гледана отгоре. Забележете, идеално изгладения ръб: Също и добро място да се пребие човек ако не внимава, качил съм се на поне 2 метра скала, тясна горе около 50 сантиметра. Ако залитна, ще е много интересно.
Точно над мен, ниша, тоест няколко:
Може би, недовърнешена ниша:
Някой археолози предполагат, че тези ниши са всъщност изсичания в които са поставяни дървени греди. Нямах нужната измерителна техника, но все ми се струваше, че дупките от едната страна на скалата и тези от другата скала хич не си пасват. Не само това, но и разстоянието до другата скала не е малко и гредата щеше да е поне 20/30 метра, а това би предполагало да се ползват много високи дървета за материал, каквито според археолозите, май никога не е имало в района. Възможно е разбира се другия край да е опирал в нещо друго и по друг начин, а не в скалата и то в скално изсичане. Чудя се обаче, дали има логика в това да дълбаеш камъка, за да направиш дупка в която да сложиш дървена греда, на която другия край, не е много ясно къде точно е свършвал и опирал. Другото е, че дупките има определена форма и би следвало и дървените греди да имат същата за да паснат.
Като гледам най дясната ниша, трудно си представям да служи за опора на дървена греда. В същото време, тук теорията, че в нишите е поставян съд с праха на покойник, и това са своебразни некрополи, също не ми се струва правдоподобна, нишата е сравнително малка и тясна. Личното ми убеждение за момента, като абсолютен любител по темата, а не експерт, е че нишите са кодове информация и показват, указват видовете скали или полезни изкопаеми в района. Факт, е че в този район от Източните Родопи има разнобразни полезни изкопаеми, както и злато, а и тук са едни от най старите рудници в Европа. Според някой геоморфоложки изследвания в недрата на България има тонове злато.
Керамика, има почти навсякъде явно: Предполагам оставена от археолозите, тъй като са само парчета.
Изкатервам се по правата стена нагоре и заставам на върха на скалата:
От страни наистина изглежда като сграда с два реда прозорци:
Прави впечатление, както и на други подобни обекти, че нишите са в южната част и почти целодневно са огряти от слънчева светлина.
Гледките наоколо са главозамайващи и ако човек не внимава, много лесно може да си счупи врата от въртене. Съветът ми е да си ударите една застраховка, преди да отидете на толкова прекрасно място, главозамайванията са опасна работа, а тук такива бол. На всичкото отгоре, посещението в рая за този ден се осъществяваше напълно безплатно. Да се чуди човек как някой не е сложил такса. В други страни не можеш да препариш до подобни обекти. Но в другите страни, факт, има много малко подобни обекти. В България е пълно обаче. Сигурно и затова на държавата не и пука особенно за културното ни богатство.
Поглед към язовир Тракиец.
[img] https://lh3.googleusercontent.com/_b...E=w853-h640-no [/img]
Забележете ръба изсечен във вътрешността на средната ниша. Майстори.
Лява ниша:
Средна ниша: Май за първи път виждам вътрешен ръб. Поне на око, изглежда идеално прав и прецизно направен.
Дясна ниша:
Снимка към шарапаната долу от върха на скалата:
Навлизам във вътрешността на крепостта: Има зидове, дялъни камъни, ниши, други изсичания, скален часовник, ранно християнска църква. Чудя се кое по напред да снимам и на къде да се обърна. Това място е уникално. Изключително богато на обекти за изследване. Толкова много епохи на едно място. Археолозите са разкрили доста от тези богатства, но предполагам има още много работа и е твърде възможно да се появят нови и интересни находки. Да ви кажа, голям кеф е, че из България има стотици подобни места, и всичките са по стари от Пирамидите примерно. А само какъв кеф ще стане и когато го осъзнаем. С какво разполагаме.
Почти навсякъде има керамика:
Обработени камъни:
Зидове:
Керамика:
Забележете гладкото дъно изсечено в тази скала: Другия път, ще взема нивелир: Незнам, какво точно представлява, прилича като да се събира вода в него или друга течност. Над този своебразен басейн има изсечени ниши в скалата:
Събота е. Оказва се, че ще разполагам с 4/5 свободни часа в жегата, а веригата на мотора е смазана и кончето кротко си седи и ме чака. Отдавна имам мерак да посетя скалния комплекс край село Ангел Войвода, та не губя време в чуденe за дестинация. Целта ми е най – малкото да намеря пътеката, която води към върха Хасара или Асара над селото.Там има скални ниши, шарапани, крепост и раннохристиянска църква и да преценя за колко време може да се стигне до върха. Мисията ми е уж проучвателна. Маршрутът е Пловдив- Садово- Поповица-Първомай-Бяла река- Върбица- Горски извор. От там в дясно към Светлина- Сусам J-Минерални Бани-Спахиево-Караманци. От там в дясно към Боян Ботево, след което е Ангел Войвода. Само шосе, при това доста скучни прави участъци. За сметка на това за любители на Родопа ще се насладите на прекрасни гледки към северните и склонове. За мотористи търсещи много завои съветът ми е да минете през Асеновград- Комунига и след това в ляво да търсите отбивката за Лясково. Ангел Войвода ще ви дойде от ляво при Караманци. Асфалтът по тоя маршрут е сравнително лош.
От други пътеписи, които прочетох, до светилището някой се качват за 30 минути, други за час и половина, споменават се различни маршрути за атака на върха, и затова най – добре беше да се отиде и провери на място. Последно минах през Ангел Войвода преди 2 години, но тогава в самото село обърках пътя и вместо към скалното светилище поех към село Винево. После не ми се връщаше пак, но поне вече знаех къде съм объркал. Та, като влезете в Ангел Войвода си карате по „главния път“, който извежда до джамията в селото. От там карате направо, има табела, пътят влиза в следващата махала на Ангел Войвода и почва да катери, като свършва с малък паркинг, където има автобусна спирка, в подножието на върха Хасара. Моята пътека за върха започна от там в дясно от паркингчето по улицата.
Но, да си караме по ред: Ето пристигам.
Вече е над 30 градуса, а аз съм добре облечен, подобаващо за случая.
30 метра преди въпросния паркинг за който споменах на улицата има магазинче. Пред него бяха седнали няколко мъже и пиеха биричка, а край тях се мотаеха деца. Спрях мотора и поздравих, а те радушно започнаха да се надпреварват да дават акъл от къде да мина да стигна върха. Питам, мога ли да мина напряко по стръмнината отсреща, а те ми казват, че тъй като съм бил „яко момче“ (как го прецениха незнам) съм щял да стигна за около 40 минути. Един от тях ми викаше, че ако съм баш моторджия ще се кача до върха с мотора направо, път си имало, ама минава от западната страна на върха. Другите се засмиват и му казват да спре с шегите, че ще се пребия някъде. Явно и от мотори разбират, защото единия обяснява на другите, че онези мотори били други и ми намига. Предполагам разни колеги с кросарките са минавали през района и са добре познати.
Ето спирката на въпросния паркинг или обръщало на автобус или площадче. Нямам идея как точно да го нарека. Там свършва асфалтът.
Поглед към върха от мястото където оставям мотора.
От другата страна на улицита има гнездо, което тъкмо снимам с три щъркела в него, а те излитат, стряскам се от плясъка на крилете им, а единия прелита на два метра над главата ми и каца на отсрещния стълб за електричество. Май щъркел чак от толкова близо не бях виждал, та го приемам за добра поличба.
Скалните ниши в далечината на върха си личат още от тук с просто око:
Пътят за който говорят заобикаля върха от югозапад, но май не ми се търсят пътеки. Някой път тоя метод е много времегубещ. От практиката съм научил или няма да намеря изобщо пътеката или ще са сто пътеки водещи къде ли не и в случай на наличие на пряка визуална връзка по терена предпочитам да атакувам директно обекта, през на-прекия възможен път. Питах изрично за маркировка или табели, казаха, че няма такива. В ляво на хълма, като първа цел е бял скален масив. Бях прочел, че го наричат Рисувания камък. Реших, че е най – добре, ако ще тръгна направо по най – стръмното, първо да стигна до него и от там до скалното светилище на върха. Нямах бинокъл, но реших, че растителността по стръмнината е преодолима и лесно ще стигна до там. Ами, не бях напълно прав. Особено, докато лазех на 4 крака между клони, храсти, шипки и някакви елички, които по дяволите бодяха, адски много, и така на няколко пъти. Та на моменти беше леко закачливо и шеговито докато намеря път през храстите. На есен или ранна пролет, когато все още растителността не е толкова буйна ще да е най добре, да се минава от тук. Но, колкото и да бях набоден, странно за някой може би, тези неща ме връщат някак в детството и по дяволите, човек се чувства жив и истински. В града, в удобната за нас среда, сякаш сме други хора, някак далече от истинската ни същност. Но сам всред природата си просто себе си! Подозирам, че ако ме видят как се усмихвам докато ги върша тия неща, някой хора може и да се уплашат.
Както споменах, от паркинга в дясно тръгва улица, която известно време върви между къщи, после излиза към тютюневи ниви и си става хубав черен път. От там свих в ляво и се устремих право към Рисувания камък, нагоре по стръмнината. Жега е. Ужасна жега. Почти пладне е. Дългия ми панталон ме убива, но да карам мотор по къси панталони и да ме жили пак оса, не благодаря. За капак, си забравих водата при мотора, но се сетих късно и продължих. Храстите наоколо се сгъстяват и лавирам между тях, като в лабиринт. Спирам от време на време за някоя снимка и да извадя, някое бодилче от ръката ми.
Ето първата ми цел по посока върха:
Започвам да изкачвам, а гледките зад мен, стават все по хубави, вече виждам малко от язовир Тракиец, ако не съм тотално сбъркан с географията:
Теренът става труден и на места губя време да се измъквам от шипове и бодили или да обикалям тея пусти храсти и да търся път между тях. На места губя визуална връзка с Рисувания камък и внимавам да не объркам посоката. За около 15/20 мин стигам до много обрасло място и се чудя накъде да продължа, но от полулегналата си позиция, докато вадя поредното шипче забито в ръката ми, съзирам подножието на скалите. Заобикалям от дясно и излизам зад самата скала Рисуван Камък. Гледката е превъзходна. Зад скалата естествено има пътеки идващи от запад. Предполагам, че ако тръгна по някоя ще излеза или ще пресека пътеката която води до самия връх, заобикаляйки го от към югозапад.
Снимам, а очите ми почват да се давят и молят за още и още: Прекрасна България се разкрива пред мен. Мале, много съм доволен, че съм роден тук. Щур късмет.
Ето следващата цел към върха:
Нишите по скалите в дясно, вече се виждат още по - ясно и с просто око:
Отново, тръгвам право нагоре и започва едно голямо и епично в моя случай, провиране между храстите, всички клони и шипки и дъб, по дяволите искат да ме прегръщат и постоянно ми дърпат я шапката, я фанелката, я раницата на гърба, я колана на фотоапарата. Тъкмо излизам на едно открито място след като съм преодолял храсталака зад мен, поемам въздух, бърза снимка и продължавам нагоре:
Докато катеря, минавам през нещо като изкоп, може би от иманяри.
Ето растителността наоколо:
След наистина епична борба с наклона, излизам точно в подножието на скалния връх. Виждам първите ломени камъни, вероятно част от крепостта.
Оглеждам внимателно и се чудя, дали да тръгна да заобикалям от ляво или от дясно. В дясно растителността е много гъста и не виждам добре. В ляво съзирам скала в която сякаш има изсечени стъпала или нещо подобно:
Качвам се на едно стъпало точно над тези:
От там се покатервам по скалата и излизам над короните на дърветата:
Намирам се върху скала, която води май до самия връх. Прилича на застинала излята лава. Хем и се радвам, хем оглеждам за някой змиок, че змията няма да ми се зарадва хич. Змия няма, но виждам прекрасен огромен зелен гущер, но докато реагирам да снимам, той изчезва най - безцеремонно по негови си работи.
Спирам за кратка почивка и си отдъхвам. От това място зад мен се разкрива прекрасна гледка към пищната снага на Родопа. Малко по надолу е Рисувания камък, където бях преди около 20/30 минути.
Необятно. Облагородяващо. Природа. Птички. Ветрец. Мога да седя само тук цял ден и пак няма да ми стигне. Обичам да гледам Родопа и да ми се давят очите в красотата и. Мирише на гора, на зелено, на небе. Чувам вятъра в клоните, а долу в ниското гледам как разни щъркели пикират над селото. Рая е правен по макет на Родопа сто процента. Тук спокойствието и тишината, може да се режат с нож.
Продължавам нагоре и само след метър, два вече виждам първите ниши. Гордо позирам за самоснимка с ниша:
Стигам края на скалата, хващам се за ръба и, на върха съм, още една стъпка и хоп, претълкулвам се и се озовавам точно в голямата шарапана:
Леко се стряскам, оказва, се че съм се катерил по гърба на скалата в чиито връх е изсечена тази доста голяма шарапана. Дано древните не ми се сърдят, ако съм нахлул в светилището не точно от там от където трябва. От друга страна вътрешно ликувам, че така завършва това пусто катерене. С полуджедайско кълбо в древната вана.
Ето още няколко снимки на шарапаната:
Изсичания в левия и край:
Най ме е яд, че от вълнение забравям да съм рационален и вместо да извада компаса и да видя ориентировката на тази шарапана, тотално забравям за това. Нищо следващия път: По принцип, под шарапана се разбира съд за изтискване на грозде, но за мен лично е трудно да повярвам, че са го ползвали за това. Все си викам, че цивилизация, която е имала такива познания за обработка на камъка, необясними и до днес за науката, да създава тези монументални изсичания в скалите, за да прави просто вино, не ми се връзва. По ми се струва да имат някакви астрономични функции или да мерят времето или сезоните с тях или пък нещо свързано с металургия. Така или иначе, за да правиш вино далеч не ти трябва да сечеш съдове в скалите и то чрез най-вероятно сложна технология. Друга асоциация, която правя, е това да е част от някаква древна металургия и рударска дейност в района и примерно в тези шарапани са изливали и пречиствали злато или други руди и полезни изкопаеми. Тези части на Източните родопи са доста богати на полезни изкопаеми, а както знаем, първите рудари и металурзи в света са траките, а едни от най – старите рудници в Европа и света са в България. Тези части на Източните Родопи са известни с това, че рудодобива е на около 3/4 хиляди години. Силно впечатление прави фактът, че тази шарапана е плитка, за да е съд за вино или пък за мачкане на грозде също не става. Вана или корито за обработка на руди или метали сякаш е по задоволително обяснение за мен. Тук ще спомена, че всеки може да провери в интернет, че най стария рудник в Европа за добив на злато Ада тепе се намира не много далеч от Ангел Войвода, южно от Крумовград, интересно но и най старото обработено злато в света на 8 хиляди години, а именно Варненското златно съкровище е открито също на територията на България. С други думи, знанието за обработка на рудите и полезните изкопаеми и извличането и добива им, започва първо с траките и България и се разпространява из останалите части на Европа. Нима нямаме повод за национална гордост. Не се чудете откъде древна Троя и Микена са имали злато, то идва от нашите земи. Пък да си го кажем, ние сме научили Европа как да се възползва от богатствата на земята. Айде кажете ми къде е започнала Европейската цивилизация и дали случайно не е в България, защото докато скалната култура в България е обработвала камъка все едно реже масло, в останалите части на Европа още са се учули да берат дренки в гората. Тези факти са изключително важни както за историята на Европа, така и за историята на България. Никъде другаде в света няма рударски галерии и мини, които са на 3000 години и са с километри прокопани в недрата на земята. Лошо е, че не се говори за тези неща и не се популяризират за да ги знаят повече българи. Писнало ми е да гледам по Дискавъри или Нешънъл Джеографик, как цивилизацията в Европа почвала с Микена и гърците. Пълни лъжи. Намереното в България е с хиляди години по старо. Та, за тази шарапана както и да я гледам, едва ли е съд за вино.
Точно срещу шарапаната е тази скала, с подозрителни изсичания, според мен: От двете и страни има издълбани ниши.
Този ръб в средата, сякаш е изрязан с нещо и загладен:
В дясно в съседната скала има също изсечени ниши:
На няколко места около мен има струпани камъни и керамика:
Три ниши отсрани на скалата:
В предната и част, също подозрително сякаш някой е започнал да изрязва скалата по подобие на съседната, но не е довършил работата.
Парче керамика от съд:
Обхождам скалите от дясно и се натъквам на тази изгладена стена:
Съседните ръбове също са изгладени и сякаш тази стена е била част от някакво съоръжение: вероятно с допълнителна дървена конструкция:
Същата стена гледана отгоре. Забележете, идеално изгладения ръб: Също и добро място да се пребие човек ако не внимава, качил съм се на поне 2 метра скала, тясна горе около 50 сантиметра. Ако залитна, ще е много интересно.
Точно над мен, ниша, тоест няколко:
Може би, недовърнешена ниша:
Някой археолози предполагат, че тези ниши са всъщност изсичания в които са поставяни дървени греди. Нямах нужната измерителна техника, но все ми се струваше, че дупките от едната страна на скалата и тези от другата скала хич не си пасват. Не само това, но и разстоянието до другата скала не е малко и гредата щеше да е поне 20/30 метра, а това би предполагало да се ползват много високи дървета за материал, каквито според археолозите, май никога не е имало в района. Възможно е разбира се другия край да е опирал в нещо друго и по друг начин, а не в скалата и то в скално изсичане. Чудя се обаче, дали има логика в това да дълбаеш камъка, за да направиш дупка в която да сложиш дървена греда, на която другия край, не е много ясно къде точно е свършвал и опирал. Другото е, че дупките има определена форма и би следвало и дървените греди да имат същата за да паснат.
Като гледам най дясната ниша, трудно си представям да служи за опора на дървена греда. В същото време, тук теорията, че в нишите е поставян съд с праха на покойник, и това са своебразни некрополи, също не ми се струва правдоподобна, нишата е сравнително малка и тясна. Личното ми убеждение за момента, като абсолютен любител по темата, а не експерт, е че нишите са кодове информация и показват, указват видовете скали или полезни изкопаеми в района. Факт, е че в този район от Източните Родопи има разнобразни полезни изкопаеми, както и злато, а и тук са едни от най старите рудници в Европа. Според някой геоморфоложки изследвания в недрата на България има тонове злато.
Керамика, има почти навсякъде явно: Предполагам оставена от археолозите, тъй като са само парчета.
Изкатервам се по правата стена нагоре и заставам на върха на скалата:
От страни наистина изглежда като сграда с два реда прозорци:
Прави впечатление, както и на други подобни обекти, че нишите са в южната част и почти целодневно са огряти от слънчева светлина.
Гледките наоколо са главозамайващи и ако човек не внимава, много лесно може да си счупи врата от въртене. Съветът ми е да си ударите една застраховка, преди да отидете на толкова прекрасно място, главозамайванията са опасна работа, а тук такива бол. На всичкото отгоре, посещението в рая за този ден се осъществяваше напълно безплатно. Да се чуди човек как някой не е сложил такса. В други страни не можеш да препариш до подобни обекти. Но в другите страни, факт, има много малко подобни обекти. В България е пълно обаче. Сигурно и затова на държавата не и пука особенно за културното ни богатство.
Поглед към язовир Тракиец.
[img] https://lh3.googleusercontent.com/_b...E=w853-h640-no [/img]
Забележете ръба изсечен във вътрешността на средната ниша. Майстори.
Лява ниша:
Средна ниша: Май за първи път виждам вътрешен ръб. Поне на око, изглежда идеално прав и прецизно направен.
Дясна ниша:
Снимка към шарапаната долу от върха на скалата:
Навлизам във вътрешността на крепостта: Има зидове, дялъни камъни, ниши, други изсичания, скален часовник, ранно християнска църква. Чудя се кое по напред да снимам и на къде да се обърна. Това място е уникално. Изключително богато на обекти за изследване. Толкова много епохи на едно място. Археолозите са разкрили доста от тези богатства, но предполагам има още много работа и е твърде възможно да се появят нови и интересни находки. Да ви кажа, голям кеф е, че из България има стотици подобни места, и всичките са по стари от Пирамидите примерно. А само какъв кеф ще стане и когато го осъзнаем. С какво разполагаме.
Почти навсякъде има керамика:
Обработени камъни:
Зидове:
Керамика:
Забележете гладкото дъно изсечено в тази скала: Другия път, ще взема нивелир: Незнам, какво точно представлява, прилича като да се събира вода в него или друга течност. Над този своебразен басейн има изсечени ниши в скалата:
Благодаря за прекрасния разказ и за повдигане на интереса към мистиката на тези земи
Коментар