Tweet
Част 1
Подозирам, че един живот няма да е достатъчен да обиколиш и видиш всички райски кътчета от родината ни България. Подозирам, че един живот няма да е достатъчен само Родопа планина да обиколиш, да стъпиш на всеки връх, във всеки дол да влезеш, да разгледаш всяка скала за следи от древните, живяли в планината преди хиляди години. А следи да искаш, колкото щеш. Не стотици, бих казъл хиляди места. Стари, на по седем, осем хиляди години, а следите от живот и дейност си седят и до ден днешен. Следи, които ако досега са били пренебрегвани, то отсега нататък няма как да останат скрити, защото те сочат, че цивилизацията, поне в Европа е започнала, не някъде другаде, а тук на Балканите, в днешна България, покрай долината на Марица. Това не е научна фантастика, а факти, които всеки българин може да провери сам с очите си. Най – старите градове в Европа, съществуващи и до ден днешен са именно в България. Ще дам пример с Пловдив и Стара Загора, но ако внимателно се провери историята и на останалите ни селища, ще видите, че почти няма такова да не е на възраст по няколко хиляди години, като могилата Юнаците край Пазарджик или солниците край Провадия, а в близост е Варна и най старото злато в света. Днес искам да ви разкажа, за две родопски селца Женда и Небеска, в чиито землища има истински съкровища, относно културното ни наследство. Скалната гъба край село Женда, ниши над Небеска и Асар Кая - крепост, светилище или обсерватория.
Ходил съм два пъти до селата Женда и Небеска с мотора. Маршрутът е Пловдив-Асеновград-Червен-Долнослав-Тополово-Новаково-Комунига. От там се отбивате в дясно и тръгвате по посока Небеска, Женда и Безводно, където свършва асфалтът при язовир Боровица. Около 75 километра от Пловдив. Първият път посетих първо Небеска и скалната гъба с ниши там. Търсех и друга скала с ниши, но не я открих, след което отидох до Женда и Асар Кая. В същия ден локирах и Скалната Гъба край село Женда, но тъй като времето напредна, нея я оставих за второто си посещение. За ендуро условията са прекрасни. Изкачвания, спускания, много завои, всякакви и много, но и много лош асфалт. С колата, подобно пътуване определено нямаше да е толкова приятно. Не подценявайте никога завоите в планината, особенно след дъждове, възможно е водата да е струпала пясък в завоя.
След Комунига пътят е тесен еднолентов, но ужасно живописен. Първо спускане, после изкачване. Внимателно за мотористи, гледайте си пътя и не блейте по гледките в движение, че моторът, нали знаете, отива където гледате. За човек, като мен, който обожава гледките, това си беше цяло изпитание. Има много красиви места, където може да спрете и да се любувате на гледката или да се нащракате на снимки. Ето табелата за Женда. Не съм сигурен, но миналата година, като идвах за първи път табела нямаше, пък и тази ми изглеждаше съвсем нова. Може и да бъркам.
Малко след табелата на 20 метра в дясно ще видите две чешми. Отбивката за Небеска е от ляво, малко по нагоре пак на един десен завой.
Оглеждайте от ляво за стара зелена автобусна спирка, поне 50 годишна и една бяла чешма срещу нея. От там почва в ляво черният път, който първо върви между къщите, после след километър, два най – много отива в Небеска. Възвишението, което пътят заобикаля източно на Гугъл мапс е отбелязано като Елата. Има много скала на върха, която ще обхождам явно при третото си отиване там.
Ето пристигам в Небеска и оставям кончето под сянката на една слива.
Пътят, който води към Небеска:
Моя милост, с вид на човек, който се старае да не изглежда прекалено глупаво докато се самоснима. Не ми се получава. Отдалеч личи, че съм майничка тарикат.
От мястото на което спрях се виждаше като на длан Асар Кая, следващата точка, до която трябваше да стигна за днес.
Гледките наоколо бяха рисувани лично от Господ Бог в свободното му време. Очите ми се давят.
Село Небеска на длан:
Мястото е парче от рая. Директна връзка с небето, с космоса и вселената. Всъщност, не парче от рая, ами най вероятно за да направят рая, са взимали от Женда и Небеска. Хубаво ми е. Тихо е. Птички пеят. Вятър клати тревата от време на време. Слънцето е силно, седнало е на един покрив от тикли и пуши тютюн. Мирише ми на чисто, на бор и ела. Въздухът е невероятен. В града такъв въздух няма. Дишаш и ще си пръснеш дробовете от кеф. Дишаш истински и свободно тук. Такова е мястото.
Бърза разходка до близката порутена, от времето най вероятно, къща:
Не знам как точно се нарича този камък, подозирам, че е за мелене на жито, или за правене на масло, или пък вино, прилича на хромел, но май не е. Но ми прави впечатление, че изглежда много стар и се чудя, дали и той не е на няколко хиляди години примерно и да е дело на траките обитавали района, а в по ново време да е станал част от бита на местното население. Интересно е как и кога е обработен този камък, който е доста тежък. Инстинктивно се сещам за обекта Кутела край Розовец, който има същата форма, но е доста по голям. За какво точно се ползва са само мои догадки.
Започвам да катера бавно, близкото възвишение над Небеска, ако не бъркам е южно от Женда и западно от Небеска, където ще търся две скали с ниши, като едната е скална гъба, вижда се от далеч и е лесна за локиране.
Стигам до нея и я подминавам, като си казвам, че първо ще открия другата скала с ниши, а после на връщане ще мина през тази, за да я огледам по отблизо.
От това, което виждам, подозирам, че скалата, към която трябва да се насоча е на около 50 метра от скалната гъба, видно от снимката по долу и тръгвам смело.
Теренът е силно наклонен и на места доста ронлив, та бъдете подготвени да не ви изиграе лоша шега. Ако сте по тежичък захвата за тревички и коренчета няма да ви свърши работа. Иска си подходящи туристически обувки. Аз лично признавам, че на едно две места ми се наложи почти на четири крака да пълзя, тъй като като истинска майна моторджия със стил съм по едни стари кецове, които подметка почти нямат, ама много добре се сменят скоростите на мотора с тях. От долу не изглеждаше да е чак такъв диг. Та умната, щото иначе русата ще ви търси в дерето надолу.
Стигам до въпросната друга скала, от където се разкриват също невероятни гледки. От както слезнах от мотора, очите ми се въртят и шарят навсякъде и не ми стига, не ми стига. Виж, ако имах 8 очи, може би щяха да свършат работа. Нито снимки, нито филм са в състояние да пресъздадат и една пета от енергията на мястото.
Ето снимка от скалата върху, която съм се качил по посока Небеска и мотора ми, откъдето дойдох. Казвам, си че сто процента, някой преди хиляди години е седял на същото място и е оглеждал рая наоколо.
Оглеждам се за ниши под мен на самата скала, но нямам достатъчно добра видимост, но вместо да заобиколя същата скала от долу, аз решавам, че най-верояно бъркам скалата и решавам да изследвам скалите, които се намират над мен по посока върха на възвишението Елата.
От скалата върху, която се намирам се виждат още няколко групи скали и реално върху всяка една от тях може да са нишите, които търся. Озадачен съм и се чудя на къде да тръгна. Теренът е стръмен, а по скалата нагоре не се върви хич лесно.
Тази скала прилича на лице. Моя си асоциация.
Обхождам скалите по нагоре, тръгвам и в посока запад, но така или иначе ниши не откривам, и решавам да се върна към скалата на която бях застанал по рано. Истината е, че гледаш една скала в далечината и изглежда по един начин, а като отидеш на място по съвсем друг.
Скалата е оформена, като площадка и има изсечен в нея квадрат и кръг, а ми се струва и че повърхността наоколо е била изкуствено изглаждана.
На скала, малко по надолу от тази, сякаш има изсечен правоъгълник, но самата скала е трудно достъпна и решавам, да не се правя на планинска коза, за да проверя.
След изкачването ми нагоре в безуспешен опит да открия втората скала с ниши, решавам, да се върна към близката скална гъба с ниши, и че следващия път, вместо нагоре, ще обиколя именно тази скала от подножието на възвишението. По снимки на други хора, посещавали обекта, си мисля, че може би съм стъпил на скалата отгоре и самите ниши не са видими от това място, а трябва да се заходи от долу. Както и да е, тръгвам към скалната гъба, за да я проверя по отблизо. Тя поне ми е пред очите през цялото време.
Почти съм там:
Ето я:
За разлика от други скали с ниши, където нишите са издълбани на изключително трудно достъпни места, тук практически може да докоснеш нишите с ръка, ако искаш, само с малко катерене. Дори и мястото да е по-лесно достъпно, то остава въпросът, с каква технология е дълбано в скалата. Отново нишите най грубо са с лице на юг, като при Пармак Кая, а на самата скала сякаш лицевата страна е била изглаждана предварително, преди самите ниши да са издълбани. От всички останали страни скалата си е груба и неравна. Нишите са общо 4, поне на око, всяка с различни размери, но малки разлики. Прави ми впечатление, че задната страна на нишите е идеално гладка от горе до долу, сякаш не са дълбани от вън навътре, а обратно. Също и че нишата се разширява в посока надолу и навътре и сякаш вътрешните страни са допълнително изглаждани и са направени идеално гладки. Самото дъно е под ъгъл и ми е трудно да повярвам, че са поставяли нещо като урни. Никак не съм привърженик на популярните теории за предназначението на нишите. По скоро, като лаик казано, бих търсил какъв е състава на скалата в която са издълбани нишите, ориентировката им, размера, броя, формата трапец, важна за хората през Енеолита, но дали самите ниши не са по-стари и от това. За съжаление много малко са „учените“, които търсят връзка именно в тези посоки. За мен лично те носят информация за състава на скалите в района или за природните изкопаеми наоколо, но така или иначе са носител на информация. Те са като таен език, който само посветени могат да разчитат. Чудя се има ли връзка с това, че в този район на Родопа има множество видове полезни изкопаеми. В непосредствена близост има златна мина и едни от най-старите мини в Европа, като цяло. Траките без съмнение са първите рудари в Европа.
Непосредствено до трите ниши има малко квадратче, което ми изглежда като да е започнала работа по издълбаването на още една ниша, без да е довършена или пък съвсем нарочно си е така. Седя пред скалната гъба с ниши и се чудя. Чудя се кой, кога и как е изсякал в скалата тези форми и какво означават. Загадка. Мистерия. Защо науката мълчи. Ето това е много притесняващо, че дори съвременната наука не може да обясни тези неща задоволително. Или се знае и се крие от нас поради някаква причина, или просто наистина не се знае.
Подозирам, че един живот няма да е достатъчен да обиколиш и видиш всички райски кътчета от родината ни България. Подозирам, че един живот няма да е достатъчен само Родопа планина да обиколиш, да стъпиш на всеки връх, във всеки дол да влезеш, да разгледаш всяка скала за следи от древните, живяли в планината преди хиляди години. А следи да искаш, колкото щеш. Не стотици, бих казъл хиляди места. Стари, на по седем, осем хиляди години, а следите от живот и дейност си седят и до ден днешен. Следи, които ако досега са били пренебрегвани, то отсега нататък няма как да останат скрити, защото те сочат, че цивилизацията, поне в Европа е започнала, не някъде другаде, а тук на Балканите, в днешна България, покрай долината на Марица. Това не е научна фантастика, а факти, които всеки българин може да провери сам с очите си. Най – старите градове в Европа, съществуващи и до ден днешен са именно в България. Ще дам пример с Пловдив и Стара Загора, но ако внимателно се провери историята и на останалите ни селища, ще видите, че почти няма такова да не е на възраст по няколко хиляди години, като могилата Юнаците край Пазарджик или солниците край Провадия, а в близост е Варна и най старото злато в света. Днес искам да ви разкажа, за две родопски селца Женда и Небеска, в чиито землища има истински съкровища, относно културното ни наследство. Скалната гъба край село Женда, ниши над Небеска и Асар Кая - крепост, светилище или обсерватория.
Ходил съм два пъти до селата Женда и Небеска с мотора. Маршрутът е Пловдив-Асеновград-Червен-Долнослав-Тополово-Новаково-Комунига. От там се отбивате в дясно и тръгвате по посока Небеска, Женда и Безводно, където свършва асфалтът при язовир Боровица. Около 75 километра от Пловдив. Първият път посетих първо Небеска и скалната гъба с ниши там. Търсех и друга скала с ниши, но не я открих, след което отидох до Женда и Асар Кая. В същия ден локирах и Скалната Гъба край село Женда, но тъй като времето напредна, нея я оставих за второто си посещение. За ендуро условията са прекрасни. Изкачвания, спускания, много завои, всякакви и много, но и много лош асфалт. С колата, подобно пътуване определено нямаше да е толкова приятно. Не подценявайте никога завоите в планината, особенно след дъждове, възможно е водата да е струпала пясък в завоя.
След Комунига пътят е тесен еднолентов, но ужасно живописен. Първо спускане, после изкачване. Внимателно за мотористи, гледайте си пътя и не блейте по гледките в движение, че моторът, нали знаете, отива където гледате. За човек, като мен, който обожава гледките, това си беше цяло изпитание. Има много красиви места, където може да спрете и да се любувате на гледката или да се нащракате на снимки. Ето табелата за Женда. Не съм сигурен, но миналата година, като идвах за първи път табела нямаше, пък и тази ми изглеждаше съвсем нова. Може и да бъркам.
Малко след табелата на 20 метра в дясно ще видите две чешми. Отбивката за Небеска е от ляво, малко по нагоре пак на един десен завой.
Оглеждайте от ляво за стара зелена автобусна спирка, поне 50 годишна и една бяла чешма срещу нея. От там почва в ляво черният път, който първо върви между къщите, после след километър, два най – много отива в Небеска. Възвишението, което пътят заобикаля източно на Гугъл мапс е отбелязано като Елата. Има много скала на върха, която ще обхождам явно при третото си отиване там.
Ето пристигам в Небеска и оставям кончето под сянката на една слива.
Пътят, който води към Небеска:
Моя милост, с вид на човек, който се старае да не изглежда прекалено глупаво докато се самоснима. Не ми се получава. Отдалеч личи, че съм майничка тарикат.
От мястото на което спрях се виждаше като на длан Асар Кая, следващата точка, до която трябваше да стигна за днес.
Гледките наоколо бяха рисувани лично от Господ Бог в свободното му време. Очите ми се давят.
Село Небеска на длан:
Мястото е парче от рая. Директна връзка с небето, с космоса и вселената. Всъщност, не парче от рая, ами най вероятно за да направят рая, са взимали от Женда и Небеска. Хубаво ми е. Тихо е. Птички пеят. Вятър клати тревата от време на време. Слънцето е силно, седнало е на един покрив от тикли и пуши тютюн. Мирише ми на чисто, на бор и ела. Въздухът е невероятен. В града такъв въздух няма. Дишаш и ще си пръснеш дробовете от кеф. Дишаш истински и свободно тук. Такова е мястото.
Бърза разходка до близката порутена, от времето най вероятно, къща:
Не знам как точно се нарича този камък, подозирам, че е за мелене на жито, или за правене на масло, или пък вино, прилича на хромел, но май не е. Но ми прави впечатление, че изглежда много стар и се чудя, дали и той не е на няколко хиляди години примерно и да е дело на траките обитавали района, а в по ново време да е станал част от бита на местното население. Интересно е как и кога е обработен този камък, който е доста тежък. Инстинктивно се сещам за обекта Кутела край Розовец, който има същата форма, но е доста по голям. За какво точно се ползва са само мои догадки.
Започвам да катера бавно, близкото възвишение над Небеска, ако не бъркам е южно от Женда и западно от Небеска, където ще търся две скали с ниши, като едната е скална гъба, вижда се от далеч и е лесна за локиране.
Стигам до нея и я подминавам, като си казвам, че първо ще открия другата скала с ниши, а после на връщане ще мина през тази, за да я огледам по отблизо.
От това, което виждам, подозирам, че скалата, към която трябва да се насоча е на около 50 метра от скалната гъба, видно от снимката по долу и тръгвам смело.
Теренът е силно наклонен и на места доста ронлив, та бъдете подготвени да не ви изиграе лоша шега. Ако сте по тежичък захвата за тревички и коренчета няма да ви свърши работа. Иска си подходящи туристически обувки. Аз лично признавам, че на едно две места ми се наложи почти на четири крака да пълзя, тъй като като истинска майна моторджия със стил съм по едни стари кецове, които подметка почти нямат, ама много добре се сменят скоростите на мотора с тях. От долу не изглеждаше да е чак такъв диг. Та умната, щото иначе русата ще ви търси в дерето надолу.
Стигам до въпросната друга скала, от където се разкриват също невероятни гледки. От както слезнах от мотора, очите ми се въртят и шарят навсякъде и не ми стига, не ми стига. Виж, ако имах 8 очи, може би щяха да свършат работа. Нито снимки, нито филм са в състояние да пресъздадат и една пета от енергията на мястото.
Ето снимка от скалата върху, която съм се качил по посока Небеска и мотора ми, откъдето дойдох. Казвам, си че сто процента, някой преди хиляди години е седял на същото място и е оглеждал рая наоколо.
Оглеждам се за ниши под мен на самата скала, но нямам достатъчно добра видимост, но вместо да заобиколя същата скала от долу, аз решавам, че най-верояно бъркам скалата и решавам да изследвам скалите, които се намират над мен по посока върха на възвишението Елата.
От скалата върху, която се намирам се виждат още няколко групи скали и реално върху всяка една от тях може да са нишите, които търся. Озадачен съм и се чудя на къде да тръгна. Теренът е стръмен, а по скалата нагоре не се върви хич лесно.
Тази скала прилича на лице. Моя си асоциация.
Обхождам скалите по нагоре, тръгвам и в посока запад, но така или иначе ниши не откривам, и решавам да се върна към скалата на която бях застанал по рано. Истината е, че гледаш една скала в далечината и изглежда по един начин, а като отидеш на място по съвсем друг.
Скалата е оформена, като площадка и има изсечен в нея квадрат и кръг, а ми се струва и че повърхността наоколо е била изкуствено изглаждана.
На скала, малко по надолу от тази, сякаш има изсечен правоъгълник, но самата скала е трудно достъпна и решавам, да не се правя на планинска коза, за да проверя.
След изкачването ми нагоре в безуспешен опит да открия втората скала с ниши, решавам, да се върна към близката скална гъба с ниши, и че следващия път, вместо нагоре, ще обиколя именно тази скала от подножието на възвишението. По снимки на други хора, посещавали обекта, си мисля, че може би съм стъпил на скалата отгоре и самите ниши не са видими от това място, а трябва да се заходи от долу. Както и да е, тръгвам към скалната гъба, за да я проверя по отблизо. Тя поне ми е пред очите през цялото време.
Почти съм там:
Ето я:
За разлика от други скали с ниши, където нишите са издълбани на изключително трудно достъпни места, тук практически може да докоснеш нишите с ръка, ако искаш, само с малко катерене. Дори и мястото да е по-лесно достъпно, то остава въпросът, с каква технология е дълбано в скалата. Отново нишите най грубо са с лице на юг, като при Пармак Кая, а на самата скала сякаш лицевата страна е била изглаждана предварително, преди самите ниши да са издълбани. От всички останали страни скалата си е груба и неравна. Нишите са общо 4, поне на око, всяка с различни размери, но малки разлики. Прави ми впечатление, че задната страна на нишите е идеално гладка от горе до долу, сякаш не са дълбани от вън навътре, а обратно. Също и че нишата се разширява в посока надолу и навътре и сякаш вътрешните страни са допълнително изглаждани и са направени идеално гладки. Самото дъно е под ъгъл и ми е трудно да повярвам, че са поставяли нещо като урни. Никак не съм привърженик на популярните теории за предназначението на нишите. По скоро, като лаик казано, бих търсил какъв е състава на скалата в която са издълбани нишите, ориентировката им, размера, броя, формата трапец, важна за хората през Енеолита, но дали самите ниши не са по-стари и от това. За съжаление много малко са „учените“, които търсят връзка именно в тези посоки. За мен лично те носят информация за състава на скалите в района или за природните изкопаеми наоколо, но така или иначе са носител на информация. Те са като таен език, който само посветени могат да разчитат. Чудя се има ли връзка с това, че в този район на Родопа има множество видове полезни изкопаеми. В непосредствена близост има златна мина и едни от най-старите мини в Европа, като цяло. Траките без съмнение са първите рудари в Европа.
Непосредствено до трите ниши има малко квадратче, което ми изглежда като да е започнала работа по издълбаването на още една ниша, без да е довършена или пък съвсем нарочно си е така. Седя пред скалната гъба с ниши и се чудя. Чудя се кой, кога и как е изсякал в скалата тези форми и какво означават. Загадка. Мистерия. Защо науката мълчи. Ето това е много притесняващо, че дори съвременната наука не може да обясни тези неща задоволително. Или се знае и се крие от нас поради някаква причина, или просто наистина не се знае.
Ще прощаваш.....
, ще се възползвам от информацията, която сподели и ще посетя тези изключителни места .
Коментар