Tweet
Здравейте, колеги!
Извинявам се, ако темата не е на правилното място, но тук ми се стори най-подходящо. Също така се извинявам, ако не използвам точната терминология.
Чудих се, дали да пускам такава тема, тъй като не е нищо особено и, предполагам, доста от вас са виждали и правили подобни неща, но никога не е зле човек да види нещо различно.
Ще започна оттам, че винаги ми е харесвало да създавам нещо, без значение какво.
Преди много години се докоснах до железарството и взе, че ми хареса. Както всяко друго нещо, и тук има предимства и недостатъци, но не може и без тях. Когато кърпих джипа и му правих брони, багажник и други, още повече ми хареса. Няколко години след това реших, че трябва да си взема заваръчен апарат, защото ми се наложи. Трябваше да повдигна Пежото (Пежо 106), защото си беше клекнало отзад, а ми искаха няколко пъти стойността на колата, за да го ремонтират. Тогава си казах, че по-добре тези средства да ги инвестирам в такъв апарат, отколкото да ги давам ей така.
Поразтърсих се, попитах приятели и познати и реших да купя въпросния апарат. Няма да изпадам в подробности и се надявам да не е реклама, тъй като марката на апарата я има на снимките. Аматьор съм в тази област, затова и не съм особено претенциозен. Взех заваръчен апарат 2в1 - телоподаващо и електрожен. Както се подразбира, телоподаващото върви с бутилка газ. Не, че не може и без нея, но за мен е по-добре с нея.
Вместо да разнасям целия антураж едно по едно, реших първоначално да си направя количка за апарата. Условията бяха следните:
- да е лесноподвижна;
- да се обслужва апарата бързо;
- да се предпазва от крадци;
- да предпазва апаратурата от нежелан контакт с други повърхности.
За съжаление нямам никакви снимки от процеса по изработката на количката, затова с думи ще разкажа, какво и как се е случило, а след това ще кача и снимките.
Спрях се на профил 20х20х2, както и на ламарина 1.5 мм. Първоначално да кажа, че всичко се извършва на земята, без грам нивелиращо устройство. Само и единствено диагонали съм измервал. Геометрията на места леко бяга, но това е така, защото нямах от онези прави ъгли с магнити. С тях щеше да стане в пъти по-лесно и по-удобно.
Започна се с направата на долната и горната част на количката. Профилите ги рязах с ъглошлайф под 45 градуса (ориентировъчно). След това прикапване, измерване на диагонали и цялостни заварки. После заглаждане с ъглошлайф и подходящ за целта диск.
След това сложих профили между долната и горната част, за да се образува като кубче. Процедурата по заваряването е абсолютно същата - точкуване, диагонали, заварки, заглаждане.
След това започнах със страните. Няколко пъти се наложи да поставям апарата, за да видя, къде му минават кабели и други, за да знам, къде да сложа профили, било то за украса или за подсилване, макар и да не му е особено нужно.
На последно място оставих вратичката, откъдето ще се вкарва апарата. За нея взех две панти, като ги точкувах към профила. Вратичката я направих така, за да може да се отваря апарата, да се обслужва и да се сменя телта, без да се налага да се вади самият апарат. На вратичката й сложих две планки, в които пробих по една дупка за катинар.
Апаратът стои в предната част на количката. В задната част поставих бутилката, която прикрепих към количката със скоби за PVC тръби.
В основата на количката поставих четири колела. Задните две са статични, а предните две се въртят свободно на 360 градуса, като също така имат и спирачка.
В общи линии е това. Не е нещо особено, но на мен ми върши работа.
Благодаря!
Снимки:
Извинявам се, ако темата не е на правилното място, но тук ми се стори най-подходящо. Също така се извинявам, ако не използвам точната терминология.
Чудих се, дали да пускам такава тема, тъй като не е нищо особено и, предполагам, доста от вас са виждали и правили подобни неща, но никога не е зле човек да види нещо различно.
Ще започна оттам, че винаги ми е харесвало да създавам нещо, без значение какво.
Преди много години се докоснах до железарството и взе, че ми хареса. Както всяко друго нещо, и тук има предимства и недостатъци, но не може и без тях. Когато кърпих джипа и му правих брони, багажник и други, още повече ми хареса. Няколко години след това реших, че трябва да си взема заваръчен апарат, защото ми се наложи. Трябваше да повдигна Пежото (Пежо 106), защото си беше клекнало отзад, а ми искаха няколко пъти стойността на колата, за да го ремонтират. Тогава си казах, че по-добре тези средства да ги инвестирам в такъв апарат, отколкото да ги давам ей така.
Поразтърсих се, попитах приятели и познати и реших да купя въпросния апарат. Няма да изпадам в подробности и се надявам да не е реклама, тъй като марката на апарата я има на снимките. Аматьор съм в тази област, затова и не съм особено претенциозен. Взех заваръчен апарат 2в1 - телоподаващо и електрожен. Както се подразбира, телоподаващото върви с бутилка газ. Не, че не може и без нея, но за мен е по-добре с нея.
Вместо да разнасям целия антураж едно по едно, реших първоначално да си направя количка за апарата. Условията бяха следните:
- да е лесноподвижна;
- да се обслужва апарата бързо;
- да се предпазва от крадци;
- да предпазва апаратурата от нежелан контакт с други повърхности.
За съжаление нямам никакви снимки от процеса по изработката на количката, затова с думи ще разкажа, какво и как се е случило, а след това ще кача и снимките.
Спрях се на профил 20х20х2, както и на ламарина 1.5 мм. Първоначално да кажа, че всичко се извършва на земята, без грам нивелиращо устройство. Само и единствено диагонали съм измервал. Геометрията на места леко бяга, но това е така, защото нямах от онези прави ъгли с магнити. С тях щеше да стане в пъти по-лесно и по-удобно.
Започна се с направата на долната и горната част на количката. Профилите ги рязах с ъглошлайф под 45 градуса (ориентировъчно). След това прикапване, измерване на диагонали и цялостни заварки. После заглаждане с ъглошлайф и подходящ за целта диск.
След това сложих профили между долната и горната част, за да се образува като кубче. Процедурата по заваряването е абсолютно същата - точкуване, диагонали, заварки, заглаждане.
След това започнах със страните. Няколко пъти се наложи да поставям апарата, за да видя, къде му минават кабели и други, за да знам, къде да сложа профили, било то за украса или за подсилване, макар и да не му е особено нужно.
На последно място оставих вратичката, откъдето ще се вкарва апарата. За нея взех две панти, като ги точкувах към профила. Вратичката я направих така, за да може да се отваря апарата, да се обслужва и да се сменя телта, без да се налага да се вади самият апарат. На вратичката й сложих две планки, в които пробих по една дупка за катинар.
Апаратът стои в предната част на количката. В задната част поставих бутилката, която прикрепих към количката със скоби за PVC тръби.
В основата на количката поставих четири колела. Задните две са статични, а предните две се въртят свободно на 360 градуса, като също така имат и спирачка.
В общи линии е това. Не е нещо особено, но на мен ми върши работа.
Благодаря!
Снимки:
. Остава ти само да поставиш плота - първо, за да не валят прах и стружки директно върху апарата и второ, за да оставиш някой инструмент там а не на земята. На мойто и едно "детско" менгеменце съм закачил - нали се вози, не тежи
.
Коментар