Повода за темата е следния (за да не останат съмнения) - в процес на продажба на употребяван автомобил се срещам с различни хора, които изказват едни и същи мнения. А те са част от народния ни автомобилен поп-фолк.
Значи става въпрос за това, че автомобили от Австрия и Швейцария, отчасти понякога и от Германия, според хората трябва да се избягват защото ръждясват/гният. Да, и в моята практика не веднъж съм срещал автомобили например внос от Швейцария, които са заръждавели. От друга страна пък достатъчно съм виждал автомобили от например Южна Италия, при които дори маслото в двигателя не е сменяно вероятно с години. И по принцип не поддържани. От друга страна пък са ми докарвали и автомобил от Франция на точно 300 хил. км в състояние почти неразличимо от ново. От трета страна, например единия автомобил в семейството е закупен от България нов, преди 14 години. Не е стоял в потен гараж, но също доволно е заръждавял, разбира се повърхностна ръжда. Преди 3 години първия слой ламарина по елементите на изпускателната уредба изгни и се нацепи и все още е така, без да има каквито и да е проблеми. Та тогава, автомобил от къде?
Също друго основно клише - "ръжда тръгне ли, нема спиране". Разбира се, безсмислено е да го опровергавам с много думи, не и тук в този форум. Защото достатъчно проекти се представят, и то за цели реставрации на буквално изгнили МПС-та.
Още едно нещо, което ми прави впечатление (и от което преди десетина години се опарих финансово), че българина някак си го влече към новия внос, и трудно се доверява относно автомобили употребявани (и поддържани) у нас.
Разбира се има още десетки примери за автомобилен поп-фолк, повечето са ни известни на всички, но имам усещането, че сякаш хората си създават сами някакви легенди и митове, в които и те самите дълбоко вътре в себе си не са убедени. Но по някаква причина се придържат към тях и те са определящи при избора на употребявано МПС. Някакви лъжи, които хората повтарят, със смътното и далечно усещане, че залъгват самите себе си. Цялата тази "автомобилна култура" се изгражда и налага през годините с дейното и водещо участие на така наречените "авто джамбази".
Значи става въпрос за това, че автомобили от Австрия и Швейцария, отчасти понякога и от Германия, според хората трябва да се избягват защото ръждясват/гният. Да, и в моята практика не веднъж съм срещал автомобили например внос от Швейцария, които са заръждавели. От друга страна пък достатъчно съм виждал автомобили от например Южна Италия, при които дори маслото в двигателя не е сменяно вероятно с години. И по принцип не поддържани. От друга страна пък са ми докарвали и автомобил от Франция на точно 300 хил. км в състояние почти неразличимо от ново. От трета страна, например единия автомобил в семейството е закупен от България нов, преди 14 години. Не е стоял в потен гараж, но също доволно е заръждавял, разбира се повърхностна ръжда. Преди 3 години първия слой ламарина по елементите на изпускателната уредба изгни и се нацепи и все още е така, без да има каквито и да е проблеми. Та тогава, автомобил от къде?
Също друго основно клише - "ръжда тръгне ли, нема спиране". Разбира се, безсмислено е да го опровергавам с много думи, не и тук в този форум. Защото достатъчно проекти се представят, и то за цели реставрации на буквално изгнили МПС-та.
Още едно нещо, което ми прави впечатление (и от което преди десетина години се опарих финансово), че българина някак си го влече към новия внос, и трудно се доверява относно автомобили употребявани (и поддържани) у нас.
Разбира се има още десетки примери за автомобилен поп-фолк, повечето са ни известни на всички, но имам усещането, че сякаш хората си създават сами някакви легенди и митове, в които и те самите дълбоко вътре в себе си не са убедени. Но по някаква причина се придържат към тях и те са определящи при избора на употребявано МПС. Някакви лъжи, които хората повтарят, със смътното и далечно усещане, че залъгват самите себе си. Цялата тази "автомобилна култура" се изгражда и налага през годините с дейното и водещо участие на така наречените "авто джамбази".
Коментар