Tweet
Повода за темата е следния (за да не останат съмнения) - в процес на продажба на употребяван автомобил се срещам с различни хора, които изказват едни и същи мнения. А те са част от народния ни автомобилен поп-фолк.
Значи става въпрос за това, че автомобили от Австрия и Швейцария, отчасти понякога и от Германия, според хората трябва да се избягват защото ръждясват/гният. Да, и в моята практика не веднъж съм срещал автомобили например внос от Швейцария, които са заръждавели. От друга страна пък достатъчно съм виждал автомобили от например Южна Италия, при които дори маслото в двигателя не е сменяно вероятно с години. И по принцип не поддържани. От друга страна пък са ми докарвали и автомобил от Франция на точно 300 хил. км в състояние почти неразличимо от ново. От трета страна, например единия автомобил в семейството е закупен от България нов, преди 14 години. Не е стоял в потен гараж, но също доволно е заръждавял, разбира се повърхностна ръжда. Преди 3 години първия слой ламарина по елементите на изпускателната уредба изгни и се нацепи и все още е така, без да има каквито и да е проблеми. Та тогава, автомобил от къде?
Също друго основно клише - "ръжда тръгне ли, нема спиране". Разбира се, безсмислено е да го опровергавам с много думи, не и тук в този форум. Защото достатъчно проекти се представят, и то за цели реставрации на буквално изгнили МПС-та.
Още едно нещо, което ми прави впечатление (и от което преди десетина години се опарих финансово), че българина някак си го влече към новия внос, и трудно се доверява относно автомобили употребявани (и поддържани) у нас.
Разбира се има още десетки примери за автомобилен поп-фолк, повечето са ни известни на всички, но имам усещането, че сякаш хората си създават сами някакви легенди и митове, в които и те самите дълбоко вътре в себе си не са убедени. Но по някаква причина се придържат към тях и те са определящи при избора на употребявано МПС. Някакви лъжи, които хората повтарят, със смътното и далечно усещане, че залъгват самите себе си. Цялата тази "автомобилна култура" се изгражда и налага през годините с дейното и водещо участие на така наречените "авто джамбази".
Значи става въпрос за това, че автомобили от Австрия и Швейцария, отчасти понякога и от Германия, според хората трябва да се избягват защото ръждясват/гният. Да, и в моята практика не веднъж съм срещал автомобили например внос от Швейцария, които са заръждавели. От друга страна пък достатъчно съм виждал автомобили от например Южна Италия, при които дори маслото в двигателя не е сменяно вероятно с години. И по принцип не поддържани. От друга страна пък са ми докарвали и автомобил от Франция на точно 300 хил. км в състояние почти неразличимо от ново. От трета страна, например единия автомобил в семейството е закупен от България нов, преди 14 години. Не е стоял в потен гараж, но също доволно е заръждавял, разбира се повърхностна ръжда. Преди 3 години първия слой ламарина по елементите на изпускателната уредба изгни и се нацепи и все още е така, без да има каквито и да е проблеми. Та тогава, автомобил от къде?
Също друго основно клише - "ръжда тръгне ли, нема спиране". Разбира се, безсмислено е да го опровергавам с много думи, не и тук в този форум. Защото достатъчно проекти се представят, и то за цели реставрации на буквално изгнили МПС-та.
Още едно нещо, което ми прави впечатление (и от което преди десетина години се опарих финансово), че българина някак си го влече към новия внос, и трудно се доверява относно автомобили употребявани (и поддържани) у нас.
Разбира се има още десетки примери за автомобилен поп-фолк, повечето са ни известни на всички, но имам усещането, че сякаш хората си създават сами някакви легенди и митове, в които и те самите дълбоко вътре в себе си не са убедени. Но по някаква причина се придържат към тях и те са определящи при избора на употребявано МПС. Някакви лъжи, които хората повтарят, със смътното и далечно усещане, че залъгват самите себе си. Цялата тази "автомобилна култура" се изгражда и налага през годините с дейното и водещо участие на така наречените "авто джамбази".
Предишната ми немска кола беше голям ръждилник от Австрия,сегашната е пак от Австрия,няма почти никаква ръжда,ама е френска...Не може да се изведат верни статистически изводи от толкова малко автомобили,колкото е притежавал един човек,даже и да е таксиметров шофьор.Има някакъв резон корозията да зависи от това,колко пъти една кола е била под дъжда,та откъде е,има значение.Може и да има добър и честен автобояджия,ама четирима,които са ми вършили нещо,излязоха мошеници и мърлячи.А теоретично ръжда може да се оправи,може и реставрация истинска,ама кадрите са проблем голям.Продажба на стара кола е много,много по-трудна работа,отколкото закупуването.Аз такава шопинг терапия не признавам,последващите проблеми и потягане ми струват много време и нерви,освен пари.Сегашната се кара вече 11 години,сърби ме,ама като се сетя какво патих с предишната.Също така,много продавачи на лични автомобили искат прекалено високи цени,и с години не свалят цената.Реалната цена е тази,за колкото намериш някой да ти даде,другото са мечтиии.Успех на авторът на темата,дано не стане философ,преди да продаде-при всяко положение може би ще се наложи да направи "подарък" на купувача.Когато предлагането е много по-голямо от пазара,той командва парада...
Коментар