Tweet
В една от предните теми стана дума за тол таксите в Турция и тогава ми хрумна да отворя една нова, която да послужи на онези, които искат просто да преминат транзитно през мегаполиса. Какви са вариантите, колко струва всеки от тях като време и пари и др. подобни въпроси. Предстоят доста почивни дни, наближават и отпускарските месеци, така че темата си е съвсем на място.
Задължителен елемент от преминаването през Истанбул е пресичането на Босфора. Понастоящем то може да стане по четири основни маршрута. Три от тях ползват мостове, а единият – тунел. Има и пети начин, но той е само за пешеходци, затова не го разглеждам в темата.
Пресичанията са както следва (от север на юг) :
Мост „Явуз Султан Селим“ (YAVUZ SULTAN SELIM) : разрешен за всякакви видове МПС
Мост „Фатих Султан Мехмед“ (FATIH SULTAN MEHMET) : разрешен за МПС с две оси с разстояние между предна и задна ос до 3.20 м (това са мотоциклети, леки коли и повечето джипове, ванове и микробуси)
Мост „Мъчениците от 15 юли“ (15 TEMMUZ SEHITLER) : както горния
Тунел „Авразия“ (AVRASYA TUNELI) : разрешен само за леки коли и микробуси (обръщам внимание, че е забранен за мотоциклети и велосипеди ! За мен е необичайно, но е факт)
Първият мост и тунелът са частни и съответно таксите за преминаване са по-високи. Те са и най-нови – едва на 2-3 години.
Ето и описание на четирите маршрута. Също от север на юг. Всеки от тях започва от пункта Махмутбей, който се смята за край на магистралата Одрин-Истанбул (Avrupa Otoyolu) и завършва в пункта Курткьой в азиатската част. Оттам пък започва магистралата Истанбул-Анкара (Anadolu Otoyolu).
Маршрут 1 : лилавия цвят
Ползва новата магистрала О-7, която се нарича „Северен обходен път“ (Kuzey Cevre Otoyolu). Състои се от две части : „Северна Мармара“ в европейската част на Истанбул и „Северен Анадол“ в азиатската. Двата участъка са финансирани от различни консорциуми и съответно таксите се събират поотделно. Мостът Явуз Султан Селим е на трети консорциум и с отделна такса. Ето и параметрите на маршрута :
Пътят е 2х4 ленти, които продължават и по моста. Настилката е съвсем нова, с перфектно изпълнение. Дължината на Северна Мармара е 45 км, на Северен Анадол също толкова, т.е. общо 90 км. Тук отварям скоба, за да кажа, че частта Мармара ще бъде продължена още на запад до Чаталджа, а Анадолската част още на изток до Акязъ. Но засега е това, което описвам.
Не мога да кажа точно колко са тол таксите за Северния обход защото освен познатите системи HGS и OGS в някои участъци е въведена новата система SGS. Освен това когато последно минавах по него преди година не всички контролни пунктове бяха вкарани в системите и на някои се плащаше на ръка. Не знам как е сега, но тогава ми се видя доста объркано. Все пак ще дам една ориентировъчна цифра – общата такса за двата участъка плюс моста е около 60-70 лири. Това за лека кола. Камионите плащат двойно, че и отгоре.
Макар, че на практика цялото транзитно товарно движение минава по този маршрут, то заема двете най-десни ленти. Другите две обикновено са свободни. Само веднъж ми се случи да мина в най-лявата лента, защото автобус изпреварваше два камиона и беше заел третата. Може да се каже, че по този маршрут движението реално става с максималната позволена скорост, т.е. 120 км/ч.
Маршрут 2 : светлосиния цвят
Ползва трасето на път О-2, което в европейската част върви право на изток, минава край стадиона на Галатасарай и комплекса небостъргачи Маслак и излиза на моста Фатих Султан Мехмед. В азиатската част след моста върви на юг до Аташехир, където завива на изток по път О-4 и така остава до Курткьой. Платната са преобладаващо 2х3. Преди да пуснат Северния обход всички камиони минаваха по него и ставаха невероятни задръствания, понякога реалната скорост на придвижване падаше под 10 км/ч. Сега е доста по-облекчен и освен от жители на Истанбул се ползва и от транзитно преминаващите леки коли. Дължината на този маршрут е 58 км, но скоростта на придвижване въпреки липсата на товарен тафик е около 70-80 км/ч. Тол такси има на моста Фатих и в един участък в източната част на трасето, общо 12 лири.
Маршрут 3 : червения цвят
Ползва трасето на път О-3, което върви на югоизток, после преминава в О-1, който пък се явява продължение на прочутия път D-100, завива на североизток, пресича Златния рог и излиза на моста „15 юли“. В азиатската част върви на югозиток и в началото на Аташехир се насочва на изток. Оттам нататък следва трасето на маршрут 2. Ширината на пътя е 2х3 ленти, дължината му е 55 км, а таксите абсолютно същите както на предния. Трафикът, обаче е доста по-голям защото това трасе се ползва от много местни за вътрешноградски придвижвания, което понижава скоростта с още 10-20 км/ч.
Маршрут 4 : зеления цвят
Този маршрут още в началото слиза на юг до брега на Мраморно море, след което по новореконструирания булевард Кенеди стига до тунела Авразия. След тунела тръгва по D-100 право на изток и малко след това на северизток за да стигне до трасето на предните два. И това трасе е с ширина 2х3 ленти с изключение на тунела, където са 2х2. Дължината му е 43 км, а скоростта още по-ниска, особено в участъка докато се излезе на бул. Кенеди. В него има дори светофари. Тол таксите са 23 лири за моста и 4 в източната част, т.е. 27 лири. Общо взето този маршрут е най-неподходящ за транзитно преминаване и се ползва от местните за да не обикалят по мостовете на север.
Ето и четирите маршрута заедно :
Накрая няколко финални думи.
По отношение на цени за преминаване най-добри са маршрути 2 и 3 (по 4 лева), два пъти по-скъп е маршрут 4 (9 лева), а маршрут 1 е пет пъти по-скъп (20 лева). Могат да се добавят и 20 км отгоре като разход на гориво, което в общия случай е 3-4 лв. За камиони и автобуси отива над 50 лева и за съжаление е единствена възможност.
По отношение на време за преминаване първите три маршрута са близки, може би с лек превес на първия. Времето на четвъртия е повече заради интензивния трафик от двете страни на тунела и особено откъм азиатската част и заради ограниченията в скоростта в тунела (70 км/ч.) и двата подхода към него. Пак напомням, че тунелът е забранен за мотори и велосипеди. Това са факти при нормална ежедневна обстановка. При маршрути 2,3 и особено при 4 понякога има задръствания, които могат да причинят сериозно забавяне. Така, че ако някой иска да си гарантира на 100% бързото преминаване през Истанбул най-добре е да ползва маршрут 1.
По отношение на комфорта на пътуване определено маршрут 1 е най-добър. Четирите ленти в една посока и липсата на трафик осигуряват спокойно и ненатоварващо пътуване. Като качество на настилката всички маршрути са перфектни. И не само те.
По отношение на това какво се вижда при всеки от маршрутите. Минавайки по маршрути 2,3 и 4 човек все пак може да добие представа какво представлява мегаполиса като улици, сгради и т.н., докато при вариант 1 се пътува почти изцяло извън града. Вариант 4 минава съвсем близо до историческата част на Истанбул, но не се заблуждавайте, че ще видите от пътя нещо от нея – не се вижда.
И трите моста по маршрутите са с въжени конструкции, като най-голям е Явуз Султан Селим. Преминаването през всеки е впечатляващо. Струва се да се види и тунела не заради красотата на околния пейзаж, а за да се види уникалното съоръжение, Добре е и малко да се почете за него преди това, има какво да научи човек.
Аз лично съм минавал и по четирите маршрута, предстои ми пътуване до Кютахия и Ескишехир и възнамерявам да мина по маршрут 2. Споменавам това защото според мен той е най-оптималния вариант при обичайна ежедневна обстановка.
Задължителен елемент от преминаването през Истанбул е пресичането на Босфора. Понастоящем то може да стане по четири основни маршрута. Три от тях ползват мостове, а единият – тунел. Има и пети начин, но той е само за пешеходци, затова не го разглеждам в темата.
Пресичанията са както следва (от север на юг) :
Мост „Явуз Султан Селим“ (YAVUZ SULTAN SELIM) : разрешен за всякакви видове МПС
Мост „Фатих Султан Мехмед“ (FATIH SULTAN MEHMET) : разрешен за МПС с две оси с разстояние между предна и задна ос до 3.20 м (това са мотоциклети, леки коли и повечето джипове, ванове и микробуси)
Мост „Мъчениците от 15 юли“ (15 TEMMUZ SEHITLER) : както горния
Тунел „Авразия“ (AVRASYA TUNELI) : разрешен само за леки коли и микробуси (обръщам внимание, че е забранен за мотоциклети и велосипеди ! За мен е необичайно, но е факт)
Първият мост и тунелът са частни и съответно таксите за преминаване са по-високи. Те са и най-нови – едва на 2-3 години.
Ето и описание на четирите маршрута. Също от север на юг. Всеки от тях започва от пункта Махмутбей, който се смята за край на магистралата Одрин-Истанбул (Avrupa Otoyolu) и завършва в пункта Курткьой в азиатската част. Оттам пък започва магистралата Истанбул-Анкара (Anadolu Otoyolu).
Маршрут 1 : лилавия цвят
Ползва новата магистрала О-7, която се нарича „Северен обходен път“ (Kuzey Cevre Otoyolu). Състои се от две части : „Северна Мармара“ в европейската част на Истанбул и „Северен Анадол“ в азиатската. Двата участъка са финансирани от различни консорциуми и съответно таксите се събират поотделно. Мостът Явуз Султан Селим е на трети консорциум и с отделна такса. Ето и параметрите на маршрута :
Пътят е 2х4 ленти, които продължават и по моста. Настилката е съвсем нова, с перфектно изпълнение. Дължината на Северна Мармара е 45 км, на Северен Анадол също толкова, т.е. общо 90 км. Тук отварям скоба, за да кажа, че частта Мармара ще бъде продължена още на запад до Чаталджа, а Анадолската част още на изток до Акязъ. Но засега е това, което описвам.
Не мога да кажа точно колко са тол таксите за Северния обход защото освен познатите системи HGS и OGS в някои участъци е въведена новата система SGS. Освен това когато последно минавах по него преди година не всички контролни пунктове бяха вкарани в системите и на някои се плащаше на ръка. Не знам как е сега, но тогава ми се видя доста объркано. Все пак ще дам една ориентировъчна цифра – общата такса за двата участъка плюс моста е около 60-70 лири. Това за лека кола. Камионите плащат двойно, че и отгоре.
Макар, че на практика цялото транзитно товарно движение минава по този маршрут, то заема двете най-десни ленти. Другите две обикновено са свободни. Само веднъж ми се случи да мина в най-лявата лента, защото автобус изпреварваше два камиона и беше заел третата. Може да се каже, че по този маршрут движението реално става с максималната позволена скорост, т.е. 120 км/ч.
Маршрут 2 : светлосиния цвят
Ползва трасето на път О-2, което в европейската част върви право на изток, минава край стадиона на Галатасарай и комплекса небостъргачи Маслак и излиза на моста Фатих Султан Мехмед. В азиатската част след моста върви на юг до Аташехир, където завива на изток по път О-4 и така остава до Курткьой. Платната са преобладаващо 2х3. Преди да пуснат Северния обход всички камиони минаваха по него и ставаха невероятни задръствания, понякога реалната скорост на придвижване падаше под 10 км/ч. Сега е доста по-облекчен и освен от жители на Истанбул се ползва и от транзитно преминаващите леки коли. Дължината на този маршрут е 58 км, но скоростта на придвижване въпреки липсата на товарен тафик е около 70-80 км/ч. Тол такси има на моста Фатих и в един участък в източната част на трасето, общо 12 лири.
Маршрут 3 : червения цвят
Ползва трасето на път О-3, което върви на югоизток, после преминава в О-1, който пък се явява продължение на прочутия път D-100, завива на североизток, пресича Златния рог и излиза на моста „15 юли“. В азиатската част върви на югозиток и в началото на Аташехир се насочва на изток. Оттам нататък следва трасето на маршрут 2. Ширината на пътя е 2х3 ленти, дължината му е 55 км, а таксите абсолютно същите както на предния. Трафикът, обаче е доста по-голям защото това трасе се ползва от много местни за вътрешноградски придвижвания, което понижава скоростта с още 10-20 км/ч.
Маршрут 4 : зеления цвят
Този маршрут още в началото слиза на юг до брега на Мраморно море, след което по новореконструирания булевард Кенеди стига до тунела Авразия. След тунела тръгва по D-100 право на изток и малко след това на северизток за да стигне до трасето на предните два. И това трасе е с ширина 2х3 ленти с изключение на тунела, където са 2х2. Дължината му е 43 км, а скоростта още по-ниска, особено в участъка докато се излезе на бул. Кенеди. В него има дори светофари. Тол таксите са 23 лири за моста и 4 в източната част, т.е. 27 лири. Общо взето този маршрут е най-неподходящ за транзитно преминаване и се ползва от местните за да не обикалят по мостовете на север.
Ето и четирите маршрута заедно :
Накрая няколко финални думи.
По отношение на цени за преминаване най-добри са маршрути 2 и 3 (по 4 лева), два пъти по-скъп е маршрут 4 (9 лева), а маршрут 1 е пет пъти по-скъп (20 лева). Могат да се добавят и 20 км отгоре като разход на гориво, което в общия случай е 3-4 лв. За камиони и автобуси отива над 50 лева и за съжаление е единствена възможност.
По отношение на време за преминаване първите три маршрута са близки, може би с лек превес на първия. Времето на четвъртия е повече заради интензивния трафик от двете страни на тунела и особено откъм азиатската част и заради ограниченията в скоростта в тунела (70 км/ч.) и двата подхода към него. Пак напомням, че тунелът е забранен за мотори и велосипеди. Това са факти при нормална ежедневна обстановка. При маршрути 2,3 и особено при 4 понякога има задръствания, които могат да причинят сериозно забавяне. Така, че ако някой иска да си гарантира на 100% бързото преминаване през Истанбул най-добре е да ползва маршрут 1.
По отношение на комфорта на пътуване определено маршрут 1 е най-добър. Четирите ленти в една посока и липсата на трафик осигуряват спокойно и ненатоварващо пътуване. Като качество на настилката всички маршрути са перфектни. И не само те.
По отношение на това какво се вижда при всеки от маршрутите. Минавайки по маршрути 2,3 и 4 човек все пак може да добие представа какво представлява мегаполиса като улици, сгради и т.н., докато при вариант 1 се пътува почти изцяло извън града. Вариант 4 минава съвсем близо до историческата част на Истанбул, но не се заблуждавайте, че ще видите от пътя нещо от нея – не се вижда.
И трите моста по маршрутите са с въжени конструкции, като най-голям е Явуз Султан Селим. Преминаването през всеки е впечатляващо. Струва се да се види и тунела не заради красотата на околния пейзаж, а за да се види уникалното съоръжение, Добре е и малко да се почете за него преди това, има какво да научи човек.
Аз лично съм минавал и по четирите маршрута, предстои ми пътуване до Кютахия и Ескишехир и възнамерявам да мина по маршрут 2. Споменавам това защото според мен той е най-оптималния вариант при обичайна ежедневна обстановка.
Коментар