Остров Лимнос е популярен сред българите и най-вече сред българските любители на сърфа. Затова останах изненадан като във форума не намерих почти никакви описани посещения. Това ме насърчи да покажа онова, което видях по време на визитата ми там. А то е почти всичко, което може да се види на острова. Причината за това беше по неволя, но подробностите по-късно. Ще бъда доста подробен за да може този пътепис да служи и като пътеводител.
Както е редно първо няколко думи за самия остров.
Лимнос (или Лемнос) със своите 477 кв. км е осмия по големина в Гърция. Повърхнината му е предимно хълмиста, но не много висока. Най-високата точка е с кота 470 м. Почти няма горски площи, но има повече от 30 пясъчни заливи, подходящи за плаж. Популярно място е и за любителите на уинд- и кай- сърфа.
Населението на Лимнос е почти 17000 жители, обитаващи около 30 населени места. 12 от тях датират от византийско време.
Поминъка на населението освен туризъм е животновъдство и отглеждане на различни култури, най вече бадеми, смокини, дини, пъпеши и разбира се, маслини. Прочут е също така с производството на мед, добиван от пчели, хранени с мащерка. За съжаление както повечето местни производства в Гърция, количествата са толкова, че да задоволят локалните нужди и излишъците, които магат да се продават са малко.
Климата на Лимнос е главно средиземноморски. Характерни са силните северни ветрове (мелтеми), особено през зимата и през м. август. Свързани с ветровете са и многобройните вятърни мелници, които са съществували в миналото. Много от тях са реставрирани.
Островът е споменаван много пъти от Омир и Херодот във връзка както с аргонавтите, така и с Троянската война. Освен това се смята за родината на олимпийската дисциплина пентатлон.
Според митологията когато аргонавтите пристигнали на острова открили, че на него няма мъже. Било им казано, че мъжете са на война, но скоро открили истинската причина. Поради неспазване на някакви ритуали в чест на Афродита от страна на мъжкото съсловие, богинята наказала мъжете като ги „дарила” с непоносима миризма, която отблъсквала жените им. В отговор на това мъжете си докарали наложници от Тракия. За да си отмъстят пренебрегнатите жени дрогирали мъжете и ги хвърляли в морето докато на острова не останал нито един. След пристигане на аргонавтите царицата Хипсипила се омъжила за Язон, примера й последвали останалите и така постепенно мъжката популация на острова се възстановила.
Лимнос е бил византийски около 1000 години, след което е минал през венецианско и отоманско владичество.Служил е и като място на заточение.
През 50-те години по икономически причини значително се обезлюдява.
Острова не е типична туристическа дестинация като да речем Родос, Корфу, Санторини, Миконос, Парос и много други. Туризмът тук започва да се развива едва в края на 80-те години, но това пък е допринесло за запазване на облика му тъй като по това време вече е била осъзната грешката от огромното презастрояване, характерно за бурното развитие на туризма през 60-те.
Основния град на Лимнос е пристанището Мирина с население 5700 жители.
Ето какво представлява острова
Ние не сме сърфисти, а и плажуването не ни е заветна цел, затова избрахме за посещението по-неутрален период – началото на май. Времето нито е студено, нито горещо, денят е достатъчно дълъг и летовници още няма.
Ден първи : придвижване до целта.
Една малка подробност : Картата от видео регистратора за първите два дни се скапа и останах без тях. По част от маршрутите на острова се наложи пак да минем, ще ползвам по-късните кадри, но разказът ще бъде според хронологията. С една дума ако някой следи датите от тези кадри, да знае, че ще има разминаване.
За по-пълна представа от обстановката на много места ще приложа клипчета, но всички са съвсем кратки - по 1-2 минути.
Първия ден няма много за разказване. Маршрута бе Бургас-Маказа-Кавала, където бяхме по обяд. Две снимки на Кавала от бoрда на отплаващия ферибот
Пътуването е малко повече от 4 часа и обикновено преминава в дремене в салона. От време на време излизаш на палубите и пак се връщаш. Ако имаш късмет, можеш да видиш делфини. Аз имах.
Не съм най-добрият оператор, но поне се виждат делфините. Явно искаха да си играят. Направи ми впечатление, че плуваха косо на курса на ферибота за да му пресекат пътя отпред.
Привечер ферибота акостира на пристанището и благополучно изпълзявам от търбуха му.
Така завърши първия ден.
Ден втори : северната част на Лимнос
Първо показвам следата от днешната обиколка
Сега няколко кадъра от улиците на главния град Мирина
Поемаме на север. Първото нещо, което си заслужава показване е пясъчния плаж Авлонас. Поради изцяло западното си изложение той е от тихите плажове
Стигаме до интересно кафе.
Веднага след кафето е друг западен плаж – Каспакас.
В края му има друго кафе, а пред кафето чадъри и шезлонги. Добре, че бе началото на май, иначе сигурно на паркинга нямаше да има места.
Това бе и най-северозападната точка, до която стигнахме. Оттук на север има около 25 кв.км нисък, но силно насечен планински масив, който е почти необитаем.
Връщаме се малко и поемаме на изток. Първото село, през което минаваме се казва Каспакас. Едно от 12-те най-стари на Лимнос. Основано е в края на 11 век от византийски адмирал, който се е казвал така. За да го видим минахме през центъра. А за да го видите и вие ето кратко клипче.
Следващото село също е от тях. Казва се Корнос и се характеризира с термалните извори и сладкарската фабрика, доставяща изделия за целия остров. Тук спряхме за малко. Сервитьорката в местното кафене се оказа българка, та си поприказвахме малко. Според нея местните жители били съвсем други хора, не като тези от континента, а много по-разбрани и свестни. Събитията в следващите дни като че ли показаха, че може и да е права. Показвам селото съвсем накратко
След няколко километра влизаме в следващото село от споменатата 12-тица – Сардес. И то е подобно на другите, но има една своя забележителност – таверната „Мантела“. Твърди се нашироко, че в нея се приготвят най-вкусните местни ястия. За пример дават яхнията от див заек и печения домашен петел. Днес, обаче дегустацията не беше на дневен ред, затова продължихме на север.
Пътят до следващите няколко обекта го нямам на регистратора, така че ще показвам каквото има от фотоапаратите.
Едно пояснение. До много от местата пътищата са черни, т.е. без настилка. Това обаче съвсем не означава офроуд. Напротив, с малки изключения всички те са напълно проходими и с нормален лек автомобил. Интересно, че дупките по тях са по-малко от тези по много наши асфалтирани пътища, но това е друга тема.
Първото място е залива Гомати. В него е разположен един от големите плажове на Лимнос. Той е обграден от пясъчни дюни и е подходящ за сърфисти поради североизточното изложение и честите ветрове, духащи от тази посока. На брега му има останал танк от Втората св. война.
Поглед към Гомати от изток и от запад, където е танка.
На югозапад от Гомати се намира един геоложки феномен – пясъчни дюни, които заемат повече от 70 дка. Дюните са природно образувание, автентични и непокътнати. Често ги наричат „едниствената пустиня в Европа“.
Връщаме се на юг към главния път, при което минаваме през още две автентични села.
Първото се казва Каталако, Името му на гръцки означава „сложено в ямата” поради това, че е заобиколено от няколко хълма. Тук в деня на патрона му - покровителя на домашните животни Свети Модестос се събират хората, които ги отглеждат, облечени в бели бричове, бели шапки и кожени обувки, наречени „царвуля“.
Другото е Дафни, в което са почитали светците Козма и Дамян, а изобилието на вода в района се дължи на основателя на първия Атонски манастир Свети Атанасий, който минавайки оттук бил много жаден, затова ударил земята с бастуна си, след което на много места бликнала вода.
Излизаме на главния път и продължаваме на изток. След 5 км минаваме през още едно от автентичните села – Ацики. Разположено е в плодородна разнина и е едно от най-богатите на острова. Оттам се отклоняваме на североизток за да отидем до залива Агиос Ермолаос, чието име идва от малкия параклис край брега. Нищо особено като плаж, но е един от най-малко посещаваните тъй като пътят дотам не е асфалтиран.
Тръгваме на югоизток към Коцинас.
Това е малко селце в дъното на голям залив, и то от 12-те антични селища на острова. Някога тук е имало крепост. През 1478 г. отоманските войски се опитали да превземат крепостта, но са били отблъснати от защитниците, вдъхновени от героизма на девойката МАРУЛА, която след като видяла как баща й пада промушен от турски войник, грабва меча му и го забива в гърдите на турчина. Победата трае само една година. На следващата турците се връщат и превземат острова. След Първата св. война той отново става гръцки и сега на брега има статуя на Марула с меч в ръка. Намира се в южната част на доста обширен плаж с името на селото.
/следва/
Както е редно първо няколко думи за самия остров.
Лимнос (или Лемнос) със своите 477 кв. км е осмия по големина в Гърция. Повърхнината му е предимно хълмиста, но не много висока. Най-високата точка е с кота 470 м. Почти няма горски площи, но има повече от 30 пясъчни заливи, подходящи за плаж. Популярно място е и за любителите на уинд- и кай- сърфа.
Населението на Лимнос е почти 17000 жители, обитаващи около 30 населени места. 12 от тях датират от византийско време.
Поминъка на населението освен туризъм е животновъдство и отглеждане на различни култури, най вече бадеми, смокини, дини, пъпеши и разбира се, маслини. Прочут е също така с производството на мед, добиван от пчели, хранени с мащерка. За съжаление както повечето местни производства в Гърция, количествата са толкова, че да задоволят локалните нужди и излишъците, които магат да се продават са малко.
Климата на Лимнос е главно средиземноморски. Характерни са силните северни ветрове (мелтеми), особено през зимата и през м. август. Свързани с ветровете са и многобройните вятърни мелници, които са съществували в миналото. Много от тях са реставрирани.
Островът е споменаван много пъти от Омир и Херодот във връзка както с аргонавтите, така и с Троянската война. Освен това се смята за родината на олимпийската дисциплина пентатлон.
Според митологията когато аргонавтите пристигнали на острова открили, че на него няма мъже. Било им казано, че мъжете са на война, но скоро открили истинската причина. Поради неспазване на някакви ритуали в чест на Афродита от страна на мъжкото съсловие, богинята наказала мъжете като ги „дарила” с непоносима миризма, която отблъсквала жените им. В отговор на това мъжете си докарали наложници от Тракия. За да си отмъстят пренебрегнатите жени дрогирали мъжете и ги хвърляли в морето докато на острова не останал нито един. След пристигане на аргонавтите царицата Хипсипила се омъжила за Язон, примера й последвали останалите и така постепенно мъжката популация на острова се възстановила.
Лимнос е бил византийски около 1000 години, след което е минал през венецианско и отоманско владичество.Служил е и като място на заточение.
През 50-те години по икономически причини значително се обезлюдява.
Острова не е типична туристическа дестинация като да речем Родос, Корфу, Санторини, Миконос, Парос и много други. Туризмът тук започва да се развива едва в края на 80-те години, но това пък е допринесло за запазване на облика му тъй като по това време вече е била осъзната грешката от огромното презастрояване, характерно за бурното развитие на туризма през 60-те.
Основния град на Лимнос е пристанището Мирина с население 5700 жители.
Ето какво представлява острова
Ние не сме сърфисти, а и плажуването не ни е заветна цел, затова избрахме за посещението по-неутрален период – началото на май. Времето нито е студено, нито горещо, денят е достатъчно дълъг и летовници още няма.
Ден първи : придвижване до целта.
Една малка подробност : Картата от видео регистратора за първите два дни се скапа и останах без тях. По част от маршрутите на острова се наложи пак да минем, ще ползвам по-късните кадри, но разказът ще бъде според хронологията. С една дума ако някой следи датите от тези кадри, да знае, че ще има разминаване.
За по-пълна представа от обстановката на много места ще приложа клипчета, но всички са съвсем кратки - по 1-2 минути.
Първия ден няма много за разказване. Маршрута бе Бургас-Маказа-Кавала, където бяхме по обяд. Две снимки на Кавала от бoрда на отплаващия ферибот
Пътуването е малко повече от 4 часа и обикновено преминава в дремене в салона. От време на време излизаш на палубите и пак се връщаш. Ако имаш късмет, можеш да видиш делфини. Аз имах.
Не съм най-добрият оператор, но поне се виждат делфините. Явно искаха да си играят. Направи ми впечатление, че плуваха косо на курса на ферибота за да му пресекат пътя отпред.
Привечер ферибота акостира на пристанището и благополучно изпълзявам от търбуха му.
Така завърши първия ден.
Ден втори : северната част на Лимнос
Първо показвам следата от днешната обиколка
Сега няколко кадъра от улиците на главния град Мирина
Поемаме на север. Първото нещо, което си заслужава показване е пясъчния плаж Авлонас. Поради изцяло западното си изложение той е от тихите плажове
Стигаме до интересно кафе.
Веднага след кафето е друг западен плаж – Каспакас.
В края му има друго кафе, а пред кафето чадъри и шезлонги. Добре, че бе началото на май, иначе сигурно на паркинга нямаше да има места.
Това бе и най-северозападната точка, до която стигнахме. Оттук на север има около 25 кв.км нисък, но силно насечен планински масив, който е почти необитаем.
Връщаме се малко и поемаме на изток. Първото село, през което минаваме се казва Каспакас. Едно от 12-те най-стари на Лимнос. Основано е в края на 11 век от византийски адмирал, който се е казвал така. За да го видим минахме през центъра. А за да го видите и вие ето кратко клипче.
Следващото село също е от тях. Казва се Корнос и се характеризира с термалните извори и сладкарската фабрика, доставяща изделия за целия остров. Тук спряхме за малко. Сервитьорката в местното кафене се оказа българка, та си поприказвахме малко. Според нея местните жители били съвсем други хора, не като тези от континента, а много по-разбрани и свестни. Събитията в следващите дни като че ли показаха, че може и да е права. Показвам селото съвсем накратко
След няколко километра влизаме в следващото село от споменатата 12-тица – Сардес. И то е подобно на другите, но има една своя забележителност – таверната „Мантела“. Твърди се нашироко, че в нея се приготвят най-вкусните местни ястия. За пример дават яхнията от див заек и печения домашен петел. Днес, обаче дегустацията не беше на дневен ред, затова продължихме на север.
Пътят до следващите няколко обекта го нямам на регистратора, така че ще показвам каквото има от фотоапаратите.
Едно пояснение. До много от местата пътищата са черни, т.е. без настилка. Това обаче съвсем не означава офроуд. Напротив, с малки изключения всички те са напълно проходими и с нормален лек автомобил. Интересно, че дупките по тях са по-малко от тези по много наши асфалтирани пътища, но това е друга тема.
Първото място е залива Гомати. В него е разположен един от големите плажове на Лимнос. Той е обграден от пясъчни дюни и е подходящ за сърфисти поради североизточното изложение и честите ветрове, духащи от тази посока. На брега му има останал танк от Втората св. война.
Поглед към Гомати от изток и от запад, където е танка.
На югозапад от Гомати се намира един геоложки феномен – пясъчни дюни, които заемат повече от 70 дка. Дюните са природно образувание, автентични и непокътнати. Често ги наричат „едниствената пустиня в Европа“.
Връщаме се на юг към главния път, при което минаваме през още две автентични села.
Първото се казва Каталако, Името му на гръцки означава „сложено в ямата” поради това, че е заобиколено от няколко хълма. Тук в деня на патрона му - покровителя на домашните животни Свети Модестос се събират хората, които ги отглеждат, облечени в бели бричове, бели шапки и кожени обувки, наречени „царвуля“.
Другото е Дафни, в което са почитали светците Козма и Дамян, а изобилието на вода в района се дължи на основателя на първия Атонски манастир Свети Атанасий, който минавайки оттук бил много жаден, затова ударил земята с бастуна си, след което на много места бликнала вода.
Излизаме на главния път и продължаваме на изток. След 5 км минаваме през още едно от автентичните села – Ацики. Разположено е в плодородна разнина и е едно от най-богатите на острова. Оттам се отклоняваме на североизток за да отидем до залива Агиос Ермолаос, чието име идва от малкия параклис край брега. Нищо особено като плаж, но е един от най-малко посещаваните тъй като пътят дотам не е асфалтиран.
Тръгваме на югоизток към Коцинас.
Това е малко селце в дъното на голям залив, и то от 12-те антични селища на острова. Някога тук е имало крепост. През 1478 г. отоманските войски се опитали да превземат крепостта, но са били отблъснати от защитниците, вдъхновени от героизма на девойката МАРУЛА, която след като видяла как баща й пада промушен от турски войник, грабва меча му и го забива в гърдите на турчина. Победата трае само една година. На следващата турците се връщат и превземат острова. След Първата св. война той отново става гръцки и сега на брега има статуя на Марула с меч в ръка. Намира се в южната част на доста обширен плаж с името на селото.
/следва/
Коментар