3 + 4 дни на Лимнос

[zippel]

Остров Лимнос е популярен сред българите и най-вече сред българските любители на сърфа. Затова останах изненадан като във форума не намерих почти никакви описани посещения. Това ме насърчи да покажа онова, което видях по време на визитата ми там. А то е почти всичко, което може да се види на острова. Причината за това беше по неволя, но подробностите по-късно. Ще бъда доста подробен за да може този пътепис да служи и като пътеводител.
Както е редно първо няколко думи за самия остров.


Лимнос (или Лемнос) със своите 477 кв. км е осмия по големина в Гърция. Повърхнината му е предимно хълмиста, но не много висока. Най-високата точка е с кота 470 м. Почти няма горски площи, но има повече от 30 пясъчни заливи, подходящи за плаж. Популярно място е и за любителите на уинд- и кай- сърфа.
Населението на Лимнос е почти 17000 жители, обитаващи около 30 населени места. 12 от тях датират от византийско време.
Поминъка на населението освен туризъм е животновъдство и отглеждане на различни култури, най вече бадеми, смокини, дини, пъпеши и разбира се, маслини. Прочут е също така с производството на мед, добиван от пчели, хранени с мащерка. За съжаление както повечето местни производства в Гърция, количествата са толкова, че да задоволят локалните нужди и излишъците, които магат да се продават са малко.
Климата на Лимнос е главно средиземноморски. Характерни са силните северни ветрове (мелтеми), особено през зимата и през м. август. Свързани с ветровете са и многобройните вятърни мелници, които са съществували в миналото. Много от тях са реставрирани.
Островът е споменаван много пъти от Омир и Херодот във връзка както с аргонавтите, така и с Троянската война. Освен това се смята за родината на олимпийската дисциплина пентатлон.
Според митологията когато аргонавтите пристигнали на острова открили, че на него няма мъже. Било им казано, че мъжете са на война, но скоро открили истинската причина. Поради неспазване на някакви ритуали в чест на Афродита от страна на мъжкото съсловие, богинята наказала мъжете като ги „дарила” с непоносима миризма, която отблъсквала жените им. В отговор на това мъжете си докарали наложници от Тракия. За да си отмъстят пренебрегнатите жени дрогирали мъжете и ги хвърляли в морето докато на острова не останал нито един. След пристигане на аргонавтите царицата Хипсипила се омъжила за Язон, примера й последвали останалите и така постепенно мъжката популация на острова се възстановила.
Лимнос е бил византийски около 1000 години, след което е минал през венецианско и отоманско владичество.Служил е и като място на заточение.
През 50-те години по икономически причини значително се обезлюдява.
Острова не е типична туристическа дестинация като да речем Родос, Корфу, Санторини, Миконос, Парос и много други. Туризмът тук започва да се развива едва в края на 80-те години, но това пък е допринесло за запазване на облика му тъй като по това време вече е била осъзната грешката от огромното презастрояване, характерно за бурното развитие на туризма през 60-те.
Основния град на Лимнос е пристанището Мирина с население 5700 жители.


Ето какво представлява острова





Ние не сме сърфисти, а и плажуването не ни е заветна цел, затова избрахме за посещението по-неутрален период – началото на май. Времето нито е студено, нито горещо, денят е достатъчно дълъг и летовници още няма.


Ден първи : придвижване до целта.


Една малка подробност : Картата от видео регистратора за първите два дни се скапа и останах без тях. По част от маршрутите на острова се наложи пак да минем, ще ползвам по-късните кадри, но разказът ще бъде според хронологията. С една дума ако някой следи датите от тези кадри, да знае, че ще има разминаване.
За по-пълна представа от обстановката на много места ще приложа клипчета, но всички са съвсем кратки - по 1-2 минути.


Първия ден няма много за разказване. Маршрута бе Бургас-Маказа-Кавала, където бяхме по обяд. Две снимки на Кавала от бoрда на отплаващия ферибот








Пътуването е малко повече от 4 часа и обикновено преминава в дремене в салона. От време на време излизаш на палубите и пак се връщаш. Ако имаш късмет, можеш да видиш делфини. Аз имах.





Не съм най-добрият оператор, но поне се виждат делфините. Явно искаха да си играят. Направи ми впечатление, че плуваха косо на курса на ферибота за да му пресекат пътя отпред.


Привечер ферибота акостира на пристанището и благополучно изпълзявам от търбуха му.





Така завърши първия ден.


Ден втори : северната част на Лимнос

Първо показвам следата от днешната обиколка





Сега няколко кадъра от улиците на главния град Мирина














Поемаме на север. Първото нещо, което си заслужава показване е пясъчния плаж Авлонас. Поради изцяло западното си изложение той е от тихите плажове





Стигаме до интересно кафе.





Веднага след кафето е друг западен плаж – Каспакас.





В края му има друго кафе, а пред кафето чадъри и шезлонги. Добре, че бе началото на май, иначе сигурно на паркинга нямаше да има места.





Това бе и най-северозападната точка, до която стигнахме. Оттук на север има около 25 кв.км нисък, но силно насечен планински масив, който е почти необитаем.
Връщаме се малко и поемаме на изток. Първото село, през което минаваме се казва Каспакас. Едно от 12-те най-стари на Лимнос. Основано е в края на 11 век от византийски адмирал, който се е казвал така. За да го видим минахме през центъра. А за да го видите и вие ето кратко клипче.





Следващото село също е от тях. Казва се Корнос и се характеризира с термалните извори и сладкарската фабрика, доставяща изделия за целия остров. Тук спряхме за малко. Сервитьорката в местното кафене се оказа българка, та си поприказвахме малко. Според нея местните жители били съвсем други хора, не като тези от континента, а много по-разбрани и свестни. Събитията в следващите дни като че ли показаха, че може и да е права. Показвам селото съвсем накратко





След няколко километра влизаме в следващото село от споменатата 12-тица – Сардес. И то е подобно на другите, но има една своя забележителност – таверната „Мантела“. Твърди се нашироко, че в нея се приготвят най-вкусните местни ястия. За пример дават яхнията от див заек и печения домашен петел. Днес, обаче дегустацията не беше на дневен ред, затова продължихме на север.
Пътят до следващите няколко обекта го нямам на регистратора, така че ще показвам каквото има от фотоапаратите.
Едно пояснение. До много от местата пътищата са черни, т.е. без настилка. Това обаче съвсем не означава офроуд. Напротив, с малки изключения всички те са напълно проходими и с нормален лек автомобил. Интересно, че дупките по тях са по-малко от тези по много наши асфалтирани пътища, но това е друга тема.
Първото място е залива Гомати. В него е разположен един от големите плажове на Лимнос. Той е обграден от пясъчни дюни и е подходящ за сърфисти поради североизточното изложение и честите ветрове, духащи от тази посока. На брега му има останал танк от Втората св. война.
Поглед към Гомати от изток и от запад, където е танка.





На югозапад от Гомати се намира един геоложки феномен – пясъчни дюни, които заемат повече от 70 дка. Дюните са природно образувание, автентични и непокътнати. Често ги наричат „едниствената пустиня в Европа“.








Връщаме се на юг към главния път, при което минаваме през още две автентични села.


Първото се казва Каталако, Името му на гръцки означава „сложено в ямата” поради това, че е заобиколено от няколко хълма. Тук в деня на патрона му - покровителя на домашните животни Свети Модестос се събират хората, които ги отглеждат, облечени в бели бричове, бели шапки и кожени обувки, наречени „царвуля“.


Другото е Дафни, в което са почитали светците Козма и Дамян, а изобилието на вода в района се дължи на основателя на първия Атонски манастир Свети Атанасий, който минавайки оттук бил много жаден, затова ударил земята с бастуна си, след което на много места бликнала вода.


Излизаме на главния път и продължаваме на изток. След 5 км минаваме през още едно от автентичните села – Ацики. Разположено е в плодородна разнина и е едно от най-богатите на острова. Оттам се отклоняваме на североизток за да отидем до залива Агиос Ермолаос, чието име идва от малкия параклис край брега. Нищо особено като плаж, но е един от най-малко посещаваните тъй като пътят дотам не е асфалтиран.





Тръгваме на югоизток към Коцинас.

Това е малко селце в дъното на голям залив, и то от 12-те антични селища на острова. Някога тук е имало крепост. През 1478 г. отоманските войски се опитали да превземат крепостта, но са били отблъснати от защитниците, вдъхновени от героизма на девойката МАРУЛА, която след като видяла как баща й пада промушен от турски войник, грабва меча му и го забива в гърдите на турчина. Победата трае само една година. На следващата турците се връщат и превземат острова. След Първата св. война той отново става гръцки и сега на брега има статуя на Марула с меч в ръка. Намира се в южната част на доста обширен плаж с името на селото.




/следва/

[Валери Недялков]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Давай нататък,че стана интересно.

[zippel]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Следващата точка от програмата бе древния град Ифестия. Там има останки от амфитеатър, датиращи от 5-ти век пр.Хр. Открити са в началото на 20-ти век. В периода 2004-2010 г. театъра е реставриран, а през 2010 г. на него е поставена драмата на Софокъл „Едип цар”. Смята се, че предната постановка на същата драма на същото място е била преди 2500 години...


Амфитеатъра се намира на малък хълм, до чието подножие се стига с кола по черен път. Беше доста напекло и на никой не му се носеше фотоапарат. За подхода разчитах на видеорегистратора (не знаех, че ще има изненада) а самия амфитеатър горе го има на много места в нета. Затова една снимка от нета.





Струваше си отбивката. Поехме към следващото място за посещение – Кавирио. Всъщност там има две забележителности : една археологическа и една съвременна.
Археологическата са останки от светилище от 7-ми век пр.н.е. в чест на мистичните богове, свързвани с морето, лозята и плодородието. По традиция мистични церемонии, свързани с тези богове се провеждат и до ден днешен.
Слезнахме до него и ако питате мен, там няма какво да се види, освен ако човек не е маниак на археологията. Ето снимка.





Другата забележителност е доста нетипична. Това е един от гръцките паметници на корупцията - „Хотелът на духовете” КАВИРИЯ ПАЛАС - огромен луксозен хотелски комплекс, построен с европейски средства но изоставен преди 12 години след откриване на безпрецедентни далавери. Мястото изглежда доста тягостно. Направих снимка от пътя за да не слизаме до долу, но ще покажа и две от нета за илюстрация.








В близост до Кавирио е разположен пясъчен плаж – Нефтина. Тъй като след няколко дни пак ходихме до там, подхода към този плаж го има и от регистратора. Един кадър от основния път





Един от разклона





И един от подхода към плажа.





Следват две панорамни снимки от самия плаж – една на север





И една на юг





Това на брега са изсъхнали водорасли, а не мидени черупки. Плажът си е чисто пясъчен.
Още малко на изток и още един пясъчен плаж : Зематас. И той донякъде защитен от мелтемите, при това доста голям. И тук две снимки – една на север и една на юг.





Това беше и последното място от северното крайбрежие. Отиваме до най-североизточната точка от обиколката – Плака. Пътят минава край Алики - най-големия плаж на острова. Дължината му е 5 км, а зад тясната пясъчна ивица се намира голямо солено езеро със същото име. Нищо особено, затова и не се отклонихме.
Плака е село, при което има едноименен плаж. Той е най-северния на Лимнос и е първия от сърфистките плажове. Не можах да намеря снимка от нашите, може и да сме пропуснали, затова и тук прилагам една от нета.





С това програмата за този ден приключи. Прибрахме се в хотела, а ето и кратко клипче как изглежда центъра на Мирина.





Вечерта в хотела прочетохме, че имало планирана стачка на морските превозвачи, която щяла да започне два дни по-рано от обявеното, т.е. в деня, в който по план трябваше да пътуваме до Кавала.

/следва/

[bochkata]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

С нетърление чакам продължението!

[uniqaudio]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Ето затова чета този форум. Просто ме боли сърцето, кога ще дойде април-май, да натоварим лодката на колата и да открием сезона в Гърция. Може това да бъде една от следващите дестинации. Чудесен пътепис. С нетърпение чакаме продължението и като как е около вътрешния залив на Лимнос.

[s_s1]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Благодаря за споделеното.
От този пътепис разбрах, че и в Гърция се кара уинд сърф.
Имам приятелка, която живее в/на Халкидики и ми каза, че около тях не се кара уинд сърф и че няма сърф рент и училища.

[Венци- малкия]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Благодаря. На Лимнос съм бил няколко пъти само с лодка за по 1-2 дни в Мирина. Страхотна атмосфера.
Много ми се иска да го обиколя с кола, но все не остава време.

[rosen_offroad]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Благодаря за споделеното.
От този пътепис разбрах, че и в Гърция се кара уинд сърф.
Имам приятелка, която живее в/на Халкидики и ми каза, че около тях не се кара уинд сърф и че няма сърф рент и училища.

Лимнос е на хвърлей от меката на сърфа Гьокчеада открито ветровито с прекрасни условия за сърф


А Халкидики почти няма вятър и не става за сърф.

[zippel]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Благодаря. На Лимнос съм бил няколко пъти само с лодка за по 1-2 дни в Мирина. Страхотна атмосфера.
Много ми се иска да го обиколя с кола, но все не остава време.

Ами обиколи го с лодката. И бездруго всички интересни места са по крайбрежието. С изключения на "Мантела".

[zippel]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Ден трети : югоизточната част на Лимнос


Сутринта отидохме до пристанището за да научим нещо по въпроса, но всичко там беше затворено. Решихме да проверим и надвечер.
Днес предстоеше да обиколим сърфисткото крайбрежие на Лимнос. Става дума за източния бряг, където има няколко залива, подходящи за практикуване на този вид спорт. От даден момент нататък вече има и записи от регистратора. Ето и маршрута





Минаваме през едно от големите села - Контуполи





В края му се отделяме от главния път надясно към към залива Керос.





Минаваме и през малкото село Калиопи.





Първата цел за днес е залива Керос.


Керос е Меката на сърфистите. Специално отредено място, където въпреки, че има плаж, няма много плажуващи и плуващи във водата туристи. Заливът предлага перфектните природни условия за упражняване на този спорт : постоянен умерен до силен вятър в посока успоредна на брега. По-голямата част от екипа на сърф училището са българи.


Непосредствено преди залива има борова горичка и асфалта свършва. Самият подход към Керос показвам като клипче.





Наистина огромен залив, при това с хубав пясъчен плаж.





Имаше и ранни любители на кай-сърфа. Вероятно тези с караваната.





Други посетители на това прекрасно място нямаше и ние продължихме на юг. Стигнахме до южния край на Керос, където обърнахме за да тръгнем по вътрешен черен път. Показвам тази маневра, защото на клипчето се вижда добре целия залив.





Черния път, по който тръгнахме беше малко по-труден, но все още ставаше и за лека кола при по-внимателно каране.





Направихме далечна обиколка на подобен на Керос залив, само че без плаж, отново излязохме на асфалтов път и минахме през Каминия – също от 12-те антични села.





Около 2 км след Каминия стигнахме до друга археологическа забележителност - разкопките на Полиохни - древно селище, основано в Каменно-медната Егейска бронзова епоха около 2500 години пр.н.е., т.е. преди Троя I. Смята се, че е едно от най-старите селища в Европа.
Входът е платен, но цената не е висока. По-интересното е, че уредничката обясни, че не може да се ходи сред разкопките, а само по пътеките, излезе от стаята и през целото време беше с нас и зорко следеше да не би да нарушим забраната. Иначе мястото си струва да се види. На юг от него е разположен залива Макрис, който също е много подходящ за сърфинг.





На входа към разкопките има още една забележителност, макар и не архелогическа. Едно дърво с невероятна форма.





По-криво дърво не бях виждал. Продължихме на юг. След поредица от асфалтирани и неасфалтирани отсечки минахме през едно от най-изоставените села на Лимос – Агиа София, основано през 1305 г. Има запазени къщи от традиционната лимноска архитектура, както и останки от вятърни мелници в района.








Не ми се видя чак толкова изоставено, но така пишат. Продължихме на изток до манастира Свети Созон. Той представлява църква и помощни сгради, построени на брега на морето. Носи името на защитника на острова. Патронния празник е 7-ми септември, когато много от жителите идват тук на поклонение. Не е нищо впечатляващо, но е единствения манастир на Лимнос.
Тук пропуснах да направя снимки, затова едно съвсем кратко клипче.





Оттук на юг вече асфалт нямаше и придвижването ставаше изключително по черни пътища.





Плажът Лури се намира в най-югоизточната част на Лимнос. Той е малко изолиран и в резултат на това спокоен и почти див. Това е и най-югоизточната точка на Лимнос, която посетихме.





От това място тръгнахме обратно към столицата в посока северозапад. Село Скандали е последното от атничните села, през което минахме.





В селото стъпихме за малко на асфалт и в края му отново познатата картинка.





Направи ми впечатление, че по черните пътища там, където има дерета вместо да изградят лек насип, в който да поставят водосток или мост, те бетонират участъка от 4-5 м, който е дъното на дерето, за да може водата да тече без да изравя пътя. Сиромашко решение, но явно върши работа.





Ето и едно кръстовище с второстепнен път.





Както приляга за черни пътища, имаше места с повишена трудност, но все още проходими за лека кола.





В определен момент хванахме наляво за да отидем до Партеномитос - първия и най-дългия от няколкото плажа, разположени в големия и дълбок залив Mудрос.





По отклонението за плажа стигнахме до място, което вече беше съмнително за лека кола. Поне през мокрите сезони.





Още един тих и спокоен плаж. Характерен за него бил зеления цвят на морето. При това време въобще не беше зелен, но при напълно слънчево време в средата на лятото може и да е така. Иначе плажът си го биваше.





Обратно през локвите и се върнахме на „главния“ път, който на определени места бая друсаше.





Тук се наложи да спра, за да пропусна пешеходеца. По-скоро пешелазеца.





Пътят ставаше ве по-труден. Не за Тераното, де.





На това кръстовище пак сме наляво за следващия плаж – Хавули.





Този плаж се оказа още по-хубав. Не толкова дълъг, но с много широка пясъчна ивица.





Отново се върнахме на главния път и след няколкостотин метра трайно стъпихме на асфалт. При следващата спирка забелязах, че джипката е толкова изкаляна, че трябваше да търсим автомивка за можем да се качим на ферибота.
А следващата спирка бе малкия нос Фанараки, край който има множество скали с интересна форма. Има и два плажа - Mикро Фанараки от източната страна и Mегало Фанараки от западната. От този нос започва най-вътрешната част на залива Мудрос.
Това се вижда от носа





Микро Фанараки не успяхме да видим, а от следващия кадър се вижда част от Мегало.





Влизаме в Мудрос. Няколко думи за него


Мудрос е център на най-голямата по територия и втора по население от 4-те общини на Лимнос. По време на Първата световна война тук е имало френска тилова база с полева болница и огромен склад за вино (все пак била е френска). През ноември 1918 г. в града се подписва Примирието от Мудрос, с което се слага край на военните дсйтвия между Отоманската империя и Антантата.
Пристанището на Мудрос е едно от най-удобните естествени пристанища в Средиземно море, тъй като е защитено откъм подветрената северна страна и теченията, идващи от Дарданелите.


И няколко кадъра от градчето











Стигнахме до пристанището, където паркирахме и посетиме таверната със сините делви.








В северната част на селото се намира малкия остров Кукониси, свързан със сушата с ивица от насип.





И за днес програмата свърши. Поехме обратно към Мирина. На пристанището отново нямаше никой, който да даде някакви пояснения. В сайта на превозвача “Hellenic Seaways” също нямаше информация.

[zippel]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Ден четвърти : югозападната част на Лимнос


Още сутринта първата ни работа бе да отидем отново на пристанището. Уви, същата ситуация, а по план ферибота ни беше на следващия ден. Решихме да си направим предвидената обиколка, която беше доста по-къса от предните две и като се върнем да опитаме пак.
Югозиточната част на Лимнос бе последния за разглеждане район. Ето маршрута :





Започнахме с църквата Свети Никола, разположена върху хълм на малък полуостров в южния край на залива на Мирина. Няма история но впечатлява с местоположението и вида си.





Сутринта беше затворена, но от малкия паркинг имаше красива гледка.





Тръгнахме от църквата. Ето я и отблизо.





Поехме по маршрута си. Както се вижда от кадъра, основните пътища на Лимнос са в много добро състояние.





Следващото място за посещение бе селото Плати и едноименния плаж, който е може би най-закътания и безопасния на Лимнос. Едно клипче от последните метри преди плажа.





Ето го и самия плаж





След плажа решихме да отидем до селото Плати и оттам да тръгнем на изток. Когато стигнахме до центъра се оказа, че последната отсечка е непроходима. Поне вдияхме селото. Вижте го и вие





Няма такава теснотия. Имат цял остров, а къщите в населените места са навряни една в друга. Просто Тераното нямаше как да свие в улицата в дясно. Наложи се да се върнем и да търсим изход по други улици. Падна голямо мотане, но накрая все някак се измъкнахме.
В следващото село Танос свиваме в дясно към едноименния плаж.





Отново последните метри преди брега.





Още един прекрасен плаж. Лимнос не се радва на такава популярност сред нашего брата както да речем Тасос, но плажовете му са много повече и много по-хубави. Вярно е, че е по-трудно достъпен с оглед на 4-часовото плаване и най-вече на това, че фериботите са няколко на седмица, но при добро планиране това не е чак такъв проблем. Ето и плажа Танос





Продължихме на изток по южното крайбрежие. По средата на тази дълга права отсечка има таверна – Мира Маре. Тук е и средата на също така дългия пясъчен плаж Евгата.





Един приятен пейзаж. Крайпътни параклиси на Лимнос има много, но това си е църква и то доста кокетна.





Лимнос не е Миконос, но петте реставрирани вятърни мелници (отляво) и тук правят впечатление.





Минаваме през село Контияс. Някога е било голямо село, но сега не е.





Насочваме се на юг по равен черен път.





В далечината от дясната страна се вижда плажа Кокинас (червен), наречен така заради червеникавия отенък на крайбрежието. До самия плаж не можахме да отидем, така че приемаме твърдението за вярно.





Край на плажовете. Не съм ги броил, но трябва да бяха около двадесетина. Без да броим малките, за които не стана дума. Обратния път беше по друг маршрут, който минаваше през няколко села.


Първото е Цамандрия, Нищо специално за него.





Второто е Портиану. Същата работа.





Следващото село е Неа Кутали.


Намира се в дъното на залива Мудрос и е третото по големина на Лимнос. Основано е през 1926 г. от гръцките бежанци от остров Кутали в Мраморно море. Сега е турски и се казва Екинлик. В Неа Кутали има музей на сюнгера.


Опитахме се да намерим музея на сюнгера. Не стана с питане, та се наложи да пообиколим селото. Намерихме го, но се оказа затворен. Нямаше никаква табела за работно време. На кадъра от лявата страна се вижда част от сградата.





След неуспешния опит отидохме до пристанището. Както и очаквах, там имаше кафене.





Всъщност програмата ни за днес се изчерпа, така че заслужавахме да опитаме местните специалитети на Мантела. Тя не бе далече, но реших да съкратя пътя, минавайки по един черен. На Лимнос има много черни пътища така, че ако имаш подробна карта и непретенциозна кола можеш да си съкратиш разстоянията. Може би затова са масово разпространени пикапите, основно Тойоти и Нисани.
Тук, например вместо наляво се завива надясно





Основния път е направо и се вижда в далечината, а наляво и надясно има други. И така е по целия остров.





След 3 км по черния път благополучно влизаме в село Сардес. По асфалта километрите за същия участък щяха да са 8.





След минута се озоваваме пред прословутата таверна „Мантела“.





Срещу таверната има малък паркинг. По това време на годината почти нямаше клиенти и на смяна беше самият собственик. Без да питаме ни предложи яхния с див заек. По принцип яхнията не ми от най-любимите ястия, но тази наистина беше много вкусна. Завързахме разговор, при който му споделихме за стачката и неяснотата относно фериботите. Той каза, че началникът на пристанището му бил приятел и му се обади. Оказа се, че със сигурност нашият ферибот утре няма да пътува а кога ще има следващ засега не се знае. Така ситуацията не се проясни особено, но поне разбрахме, че ще останем на острова най-малко още един ден.
Благодарихме на човека за съдействието и поехме към Мирина. Не предвиждах повече газене в локви, така че по пътя спряхме на две бензиностанции, които имаха автомивки. И двете мивки не работеха по това време на деня.
Отидохме отново на пристанището да видим има ли някакво раздвижване. Не само, че нямаше раздвижване, ами нямаше и жива душа. Три часа следобед, а аз искам в Гърция някой да работи по това време.
Прибрахме се в хотела. Ето го и него отляво. Столът пазеше място на нашата кола и собственичката го махна като ни видя.





Казах на собственичката, че престоят ни ще се удължи заради стачката, но още не се знае с колко дни. Тя знаеше за ставащото и ми отговори, че за планираните дни ще си платим съгласно резервацията, а за всички допълнителни ще ни иска 50% от нормалната цена, понеже било принудително. Евала. Знаят хората как да привличат туристи. А може би островитяните наистина са малко по-различни от останалите. Имам предвид тези от нормалните острови, не от Миконос или Санторини.
По-късно отидох да търся автомивка. По градските бензиностанции пак не работеха, та намерих край едно от основните кръстовища в близост до Мирина, която работеше.





Мивката я държаха местни турци, сигурно затова работеше. Свършиха каквото трябва момчетата, а и заредих нафта на бензиностанцията край нея.
С това приключи и този ден.

[s_s1]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Благодаря за споделената разходка.

[zippel]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Ден пети : първи принудителен


Сутринта отново отидохме на пристанището за да видим каква е ситуацията. Прекрасен слънчев ден и толкова. На порта отново нямаше жива душа.





От пристанището отидохме в центъра да проверим в агенцията. Ето я и нея – със знамената.





Агентите казаха, че стачкува цялото гръцко корабоплаване и вместо два щяло да бъде четири дни, т.е. първият възможен ферибот за Кавала ще бъде в сряда сутринта. А днес беше събота и по план трябваше да пътуваме. Това означаваше, че ще имаме 4 дни принудителен престой. Имахме няколко ангажимента, които не беше добре да бъдат отлагани, но за щастие нищо фатално. В крайна сметка не можеше да преплуваме 140 км. Попитахме няма ли вариант за по-ранен ферибот. Нямало.
Прибрахме се в хотела. Всъщност бяхме здрави, имахме подслон, имахме и финансови резерви за такива непредвидени случаи и закъснението нямаше има фатални последствия. И все пак чувството за безпомощност не беше никак приятно.
Като премина първоначалното чувство на яд, трябваше да решим как ще прекараме тези допълнителни дни. Бяхме разгледали всичко планирано, т.е. почти всичко на Лимнос, заслужаващо внимание. Нямаше какво да планираме за три дена напред, затова по-добре ден за ден. За днес на първо място решихме да се качим на 300-метровия хълм Свети Атанасий на север от Мирина. На него има някакви антени и релейни станции и вероятно щеше да има някакъв път дотам. Намерихме го. Кадри от подхода към хълма











Вече сме горе при антените





И тук нямаше жива душа. Като място нищо особено, но гледките надминаха очакванията ми.








По пътя на слизане от хълма също гледките си ги биваше.








През втората част от деня решихме да отидем пак до Мудрос. Пътят минаваше край летището, което предоставяше възможност дяа проверим как стоят нещата с въздушния транспорт. На летището стачка нямаше и всичко си беше нормално. Само дето по това време на годината нямаше никакви самолети...
Ето го и летището





Беше време за обяд, така че решихме да пробваме късмета си в с. Лихна. На мегдана имаше много хора и коли заради някакво събитие, вероятно сватба, Въобще нямаше къде да спрем, затова продължихме към Мудрос.








Този път подминахме сините делви и отидохме до една таверна в срещуположния край. Имаше приятна градина.





След обяда продължихме към носа Фокас и по-точно до плажа Мегало Фанараки, на който не слязохме преди два дни. Този път и времето беше по-хубаво, но за съжаление не намерих снимки. Е, поне се вижда от регистратора.





Тръгнахме обратно. Пред нас е залива Мудрос.





Междувременно започна да се чува някакъв шум отпред на колата. Честотата му зависеше от скоростта на движение, което означава, че беше по ходовата част. Минавайки край един сервиз, видях канал и се отбих да се кача за да погледна. Не, че щях да разбера нещо, но все пак.





Още докато се качвах дойде собственикът на сервиза за да ми помогне. Говореше сносно английски и попита какво има. Обясних му доколкото можах и той огледа всичко отдолу. Каза, че не вижда нищо нередно и се качи в колата за да чуе за какво става дума. Повози ме няколко километра и ми каза да пътувам спокойно, защото шумът е от гумите. Износват се неравномерно „на трион“ и започват да издават този шум, който постепенно се усилва с напредване на износването. Благодарих му и попитах какво му дължа. Каза, че нищо. Вярно, че цялата работа трая петнадесетина минути, но все пак си е занимавка. Изглеждаше възпитан и интелигентен а и сервизът му беше на ниво, затова ми беше неудобно да му бутна 5 или 10 евро в ръката. Щом не иска, значи така е преценил. Благодарих му още веднъж и потеглихме.
Единият ден мина. Оставаха още три.
Следата за днес




/следва/

[zippel]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Ден шести : втори принудителен


Целта на днешната обиколка бе да запълни деня. Бяхме обиколили всичко и трябваше да повтаряме. Решихме да отидем отново до залива Керос по южната страна и да се върнем по северната.
На отиване не минахме по бреговата ивица както завчера а по директния път, който не минаваше през села. Беше с доста завои и наклони, но с нормална ширина и безупречна настилка.





В Гърция при преминаване през населено място често може да се срещне такова нещо.





Причината е някакъв участък, който е толкова тесен, че не позволява разминаване на два автомобила, а няма как да се направи еднопосочно движение. За да не събарят построените къщи въвеждат светофарно регулиране. В случая преминаването става така





Малко по-нататък се видя плажа Евгати отвисоко.





Този път спрях за да направим смимка на петте вятърни мелници.





Преди два дни кафенето на пристанището в Неа Кутали беше приятно, затова се насочихме натам. Като стигнахме до селото опитахме още веднъж с музея на сюнгера. Пак беше затворен, но този път се вижда по-добре. Сградата зад маслиновото дърво.





Докато търсехме нясто за паркиране при кафенето видяхме кокетната църква на селото.





След кафето тръгнахме към Меката на сърфистите. Кадри от пътя











Ако се изненадвате на дългата права отсечка от горния кадър, обяснението е лесно. В този участък пътят върви успоредно на пистата на летището, което се намира от дясната страна.
Показвам и кратко клипче на преминаването през село Калиопи. Видя ми се интересно.





Наближавайки залива настигнахме българска кола. Карахме зад нея и тя ни заведе до базата на училището за сърф. На мястото имаше и други коли с български номера.





А на плажа имаше дори и деца. Още няколко снимки от Керос








Поприказвахме си малко и поехме нататък. А това означаваше плажа Нефтина, който пропуснахме през първия ден. Кадри и снимки от този плаж показах по-горе.
Поехме обратно към Мирина по горния път, т.е. по северния. Край залива Коцинас (статуята на Марула) този ден имаше много хора. Вероятно заради хубавото време и заради неделния ден ситуацията беше почти като през сезона. Пообиколих малко за да хвана цялата обстановка с регистратора. Ето я





Хапнахме в една от таверните и продължихме към Мирина. Отбихме се на пристанището за всеки случай, да не би да има някакво раздвижване. Нямаше.
Вечерта след дълго ровене из сайта на превозвача стигнах до извода, че още във вторник следобед ще има ферибот до Кавала. Ферибота трябваше да тръгне през нощта от Атина към Лесбос, откъдето да продължи до Кавала през Лимнос. Първата ни работа утре беше да отидем до агенцията. Ето и днешната следа





Ден седми : трети принудителен


В агенцията ми казаха, че във вторник няма да има ферибот. Първият бил в сряда, за който вече бяхме презаверили билетите. Нямаше какво да се направи и отидохме на север до кафето с шезлонгите. Този път направих и снимки.





След кафето се върнахме в Мирина. Там, обаче ми дойде на ум да отидем до Сардес. Хем ще обядваме в Мантела, хем ако собственикът е там ще го помоля да говори пак с началника на пристанището.
Този път влязохме в Сардес от главния път от Мирина. Показвам последните метри, защото вероятно ще е от полза на някой, който ще иска да посети прословутата таверна. До таверната се стига много лесно. Ето как.





Собственикът беше там. Позна ни, покани ни да седнем и попита какво става с ферибота. Разказах му за своето проучване и за отговора на агенцията. Попитах дали може да се обади на приятеля си. Даде ни менюто и извади телефона. Оказа се, че аз съм бил прав. Ферибот наистина ще има във вторник следобед. Това означаваше утре. Зарадвахме се и си поръчахме обяд. Четири различни ястия : омлет с наденичка по местна рецепта (мисля че се казваше фруталия), домашна паста с бекон и някакъв сос, мусака и разбира се, петел. И към това студен „Митос“. Този път направихме снимки.








И четирите неща бяха превъзходни. Заведението напълно оправдаваше славата си. Като добавим услужливостта и любезността на собственика, може да се каже, че Мантела е едно от нещата на Лимнос, които задължително трябва да се посетят.
След обяда се върнахме в Мирина и право в агенцията. Там казаха, че наистина утре ще има ферибот до Кавала. На въпроса ми защо сутринта казаха обратното отговориха, че ситуацията е сложна и те не знаели. Добре, тогава моля презаверете билетите за утре. И тук вече имаше проблем. Билетите можело да се презаверяват само веднъж. Побеснях. Не стига, че заради глупавите им стачки трябва да стоим още няколко дена на острова, не стига, че сутринта твърдят едно, а следобяд друго, сега ние ще трябва да си купуваме нови билети. Обясних им, че ако ни бяха казали, че ферибот ще има във вторник, щяхме да презаверим за него, а щом не са знаели заради необичайната ситуация, нека заради нея да излезнат от рамките на обичайните си правила и да презаверят билетите още веднъж. Служителката, с която комуникирахме беше непреклонна, но колежката й малко се позамисли. Говореха си нещо на гръцки и в крайна сметка се обадиха на някой за консултация. След дълъг разговор взеха презаверените билети и ни издадоха нови за утрешния ферибот. В крайна сметка справедливостта надделя. Последната ни следа на Лимнос





Ден осми : отпътуване


Край на Лимноската идилия. Днес отплаваме. Да, но следобед. Сутринта отново отидохме до кафето с шезлонгите. За последно. После се прибрахме, натоварихме багажа, благодарихме на собственичката на хотела и отидохме до центъра. Пак за последно. Този път паркирах в далечния край на кея за да може регистратора да обхване целия район.





Това е и последното клипче. Хапнахме някакви сандвичи и се отправихме към фериботния терминал. Там нямаше изненади и отпътувахме.
Като мине малко време лошите неща се позабравят. Сега като си мисля, тези няколко дни принудителен престой бяха единствените от години, които могат да се нарекат почивка. Защото при нашите пътешествия рядко се нощува два поредни дни на едно място. Не, не се оплаквам, защото аз така разбирам почивката – човек да види колкото може повече. Просто споделям.
Толкова за Лимнос. На тези, които ще го посетят пожелавам приятно прекарване и до нови срещи.


P.S. Между другото след доста дълга пауза възобнових работата по пътеводителя за Турция, който е в подфорума към раздел "Балкани".

[uniqaudio]

От: 3 + 4 дни на Лимнос

Само можем да ви завиждаме в минало време. Според мен чудесно сте си изкарали. Само да попитам, актуални ли са цените, които излизат за ферито. За автомобил и трима души около 100евро в едната посока. И само аз ли не виждам клиповете от регистратора.