Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:giphy.gif
Прегледи:1
Размер:7.48 МБ
ID:5808061

    Супер пътепис, разказът бъка от аромати и всякакви благини за сетивата, бароковата архитектура не ми липсва на тоя цветущ фон. Гледам че пътьом споменаваш и разни други географски места, надявам се да не ти е омръзнало да пишеш пространно и да има още пътешествия!

    Коментар


    • #32
      От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

      Благодаря сърдечно! Искрено се надявам тази година да поотхвърля малко повечко километри (поне засега съм с такава нагласа и планове), че последните години нещоооо....... Реално погледнато този пътепис ми е от последното голямо пътуване, което е...от 2013-та...
      Alvanovo motors - Сам съм си клуб, сам съм си президент!
      Yamaha XJ 900 F, Yamaha FJ 1200, Suzuki GSX 1100 F
      Fiat Grande Punto 1.4, Volvo 460 1.7 T, BMW 523i

      Коментар


      • #33
        От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

        Фори, кажи, че си го намерил влечугото, което ти е продало релето и си го размазал! Иначе пътеписите ти са върховни - чудесна подборка на думи и смислова постройка на изреченията - удоволствие за четене.
        "Смъртта е по-лека от перо, Дългът е тежък като планина" - Мейджи, император на Япония

        2007' Jeep Cherokee KJ 2,8 CRD

        Коментар


        • #34
          От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

          Първоначално публикуван от Павлин Андреев Преглед на мнение
          Фори, кажи, че си го намерил влечугото, което ти е продало релето и си го размазал! Иначе пътеписите ти са върховни - чудесна подборка на думи и смислова постройка на изреченията - удоволствие за четене.
          Много ми се щеше, ама пусто бързо ми минава... За съжаление не е единственият дето ме е извъртял с уж читави части за мотор! Понеже имам доста мотори и вечно нещо на някой се прави - случва се и да гризна дървото чат-пат... Но не е приятно! А за пътеписите....знам ли - прекалено жаргонни, разговорни и претрупани откъм изказ ми се чинят, ама пусто такъв си ми е изказа
          Alvanovo motors - Сам съм си клуб, сам съм си президент!
          Yamaha XJ 900 F, Yamaha FJ 1200, Suzuki GSX 1100 F
          Fiat Grande Punto 1.4, Volvo 460 1.7 T, BMW 523i

          Коментар


          • #35
            От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

            Д Е Н С Е Д М И


            Прогнозен маршрут: Бърлад – Галац – Браила – Слобозия – Кълъраш – Силистра - Пробуда

            Прогнозни километри: 525

            Акценти: Да стигнем безаварийно, колкото се може по-близо до голямата течаща вода

            Ставаме рано, но се мотаме. Нещо ми е мързеливо. Нещо ми е неприятно дори да се сетя за скапаната африка. Нещо сме и твърде близо до нашенско, та да се трогна от техническото и състояние... Давай, викам на Поли, да пием кафе и да хапнем нещо, пък после лека полека ще се запримъкваме на юг. Поли не се противи...

            След цяла вечност накачулваме багажа по мотора, разкачам му релето, щото снощи последно на закачено реле карахме и се впускаме в трафика. Хотелът е на върло удобно място и за нула време и без никакви чуденки се заизмъкваме от Яш. На кaртата гледах, че има два-три алтернативни маршрута, но така и не схванах ние кой хванахме! Видях някаква табела за нанякъде, свих без грам колебание и отпрашихме през някакви хълмове и равнини


            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:P1210303.JPG
Прегледи:1
Размер:34.3 КБ
ID:5808087


            Тази част на Румъния е много красива ако човек си пада по подобни пасторални пейзажи. Иначе от молово-модернистично-цивилизационна гледна точка си е жива скука, но нас ни харесваше! А и да не ни – все тая – това беше най-прекия път, по който можехме да се доберем до нашенско...

            Продължавахме да снимаме разни църкви в най-странни и разнообразни форми и модели ( все пак гвоздеят в това ни пътуване беше именно църкви, манастири и замъци, демек културен туризъм един вид)


            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:P1210300.JPG
Прегледи:1
Размер:145.1 КБ
ID:5808088


            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:P1210307.JPG
Прегледи:1
Размер:243.3 КБ
ID:5808089

            Денят си вървеше скучно и монотонно – половин час каране на фарове и реле, половин час каране без фарове и реле. Бях станал факир на разхвърлянето на пластмасите и разкачането и закачането на гнусната джаджа. Внимавах и да не предобря километрите за зареждане, че нали ни бяха умряли и предупредителните светлинки за нивото на горивото, а само това оставаше – да останем без бензин някъде насред румънските полета. Нямах идея кога ли точно акумулаторът щеше да умре тотално, след тоя стрес тест дето му бяхме спретнали предните дни, но засега държеше, така че освен чисто и просто да се придвижваме към крайната ни точка и да се любуваме на гледките околовръст, друго не ни оставаше! А и времето беше разкошно, та нямахме повод за мрънкане.

            Някъде по пътя ни прави впечатление ето това релсово превозно средство – някакъв странен микс между влак, метро и трамвай. Прави ни впечатление не за друго, а защото подобно по нашенско не сме виждали...


            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:P1210309.JPG
Прегледи:1
Размер:189.0 КБ
ID:5808090


            Оборотомер естествено нямаме и Поли не пропуска да документира въпросния факт. Не! Естествено не караме по инерция с 80 км/ч. Просто оборотомерът също беше дал фира от презарядката и си карахме „по слух“.


            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:P1210310.JPG
Прегледи:1
Размер:185.5 КБ
ID:5808091


            Тук някъде попадаме и на пътен патрул. Полицаят не ни спира, но прави недвусмислен жест сочейки си очите, демек да си пуснеме фаровете , а аз се плесвам по каската, демек „еееей, колко съм завеян, как съм пропущил тая тоооолкова важна подробност видиш ли!“. Цъкам фаровете докато подминем господин уставния и мигом зад гърба му ги гася.

            Малко преди Слобозия спираме на поредната бензинджийница да дозаредим, не, че чак толкова сме го закъсали за бензин, колкото да усвоим последните останали ни румънски пари. Така де – за някакви смешни 20-30 лв няма да ходя после да ги обменям като се приберем! Взимаме си някакви кафета и сандвичи, а за останалите дребни досипвам гориво. Тъкмо сядаме да опънем краци и омахаме по някоя цигарка и към нас се присламчва някакъв местен младеж – много усмихнат, много любезен, много слабо англоговорящ и съвсем никак рускотакъв. Младежът е впечатлен от наши милости, защото също е моторист и също има Африка! Викам „ааааааа, тъй ли“ без грам ентусиазъм и поглеждам в посоката, която ни сочи. Да, ти да видиш – Африка! Супер, викам, върло добро! Карай си я със здраве! Човекът обаче грам не схваща липсата на какъвто и да е ентусиазъм в нашия отбор по темата и продължава настървено да ми хвали машината си! Усмихнал съм се любезно, докато колегата разпалено обяснява къде на румънски, къде на английски, но посоката на мисълта е ясна – какъв чок гюзел шукар мотор е Африката... Замълчавам още по-тактично, само смотолевям нещо, че имаме проблеми в момента с нея – че нещо релето, че нещо компютъра, че нещо помпата...ей така, лаф да става, а нашия мелейки безспирно хвалебствия, като между другото ни обяснява, че и него видиш ли помпата го е оставяла на пътя, а този CDI му е втори! Е? – викам – кажи чичо Куре, от какво тогаз си толкоз доволен?.............

            Надигаме се припряно, уж с оправданието, че гоним ферибот. То ние, не че не гоним, но чак пък да сме се залетели.... Подкарваме напред по перфектно равното и право шосе цепещо през безкрайните ниви, когато изведнъж ми минава някаква мисъл. „Знаеш ли? – споделям прозренията си с Поли – ще ни трябват румънски леи за ферибота, а ние изхарчихме всичко до дупка!“ Да се имам и у организационния гений, да се имам – говоря на себе си разни любезности. Това хоро вече го бяхме играли на ферибота Оряхово-Бекет от румънска страна. Дай вика леи! Нямам! Е като нямаш ходи да смениш някъде! Да, бе да, ей сега! – любезничи моя милост! Не може ли нещо со български паре? Не можело.... Не може ли со европски паре, бре? Не можело! Евентуално ееееей там ееееей оня бай Асан дето дреме отстрани на будката можело евентуааааално да се навие да ни смени! Питаме чича ти Асан, който е навит да сключим сделка, но ни обявява такъв трънски курс, който като го умножиш по нивото на Дунав на квадрат и събереш с индекса на нюйоркската фондова борса евентуааално ще се доближиш до обявеният ни курс! Мигом се изстрелвам да търся банка или чейндж в съседното градче, че направо ми призлява! Именно, за да избегнем подобни инфарктни ситуации, на табелата за Слобозия, просто изоставяме главното шосе и се забиваме баш у центрото на града да търсим банка разбираш ли!

            Банката я откриваме на градския площад. Работеща, голяма, национална банка някаква си. Влизам с ентусиазъм и питам къде мога да сменя пари. Ей там! Засилвам се към ей там, където подавам някакви дребни доларови банкноти изричайки магическата дума „чейндж“. Служителката нещо ми говори, но не мога да вдяна какво точно иска. Подавам и личната си карта, защото по нашенските банки комай ги търсят при обмяна на валута, но лелята припряно ми я връща и продължава да нарежда. След което побутва назад и банкнотите, а аз въобще не мога да свана какво става! Продължавам да обяснявам нещо на развален – българо-сръбско-английско-руски, но лелята е твърда и непоклатима и не променя твърдолинейната си политика да ми говори онли на румънещи! Викам брех, закъсах я! А сега де?! Чула суматохата на гишето, отнякъде се появява любезна англоговоряща служителка, с която провеждаме следния разговор:
            -Добър ден, какъв е проблема господине?
            -Няма проблем! Просто искам да сменя малко пари!?
            - Ами дайте ги тогава да ги обменим!
            Подавам злополучните банкнотки на чича ти Тръмп, на което служителката възмутено започва да клати глава, сякаш съм и подал кой знае какво!
            -Ние господине, долари не обменяме! Нямате ли евро?
            -Нямам!
            -Ама наистина ли нямате евро?
            -Наистина нямам!
            Ама ние долари не обменяме!
            Дълго мълчание от моя страна.....
            -Добре де, нали сте банка?
            -Банка сме!
            Нали извършвате обмяна на валута?
            -Извършваме!
            Еееее!?!
            -Ама не обменяме долари....
            -Ама сте банка?
            -Банка...
            -Ама обменяте пари?
            -Обменяме!
            ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ?!? – почти с пяна на уста се чувам да изричам.
            -Ама долари не!
            -Ама сте банка?
            -Банка......

            На цялата тая работа кой знае къде щеше да и се види края, ако една от лелките на гишето не се беше присетила, че колежка от горния етаж щяла да ходи на море в Турция и евентуално ако и трябват долари да ми ги обмени. Поемаме към горния етаж, където колежката наистина е съгласна да обменим някакви дребни долари по най-нормалния курс, който изравят отнякъде и аз си тръгвам доволен от цялата работа.... Егати! По-странен обмен на валута в банка не бях правил! В някаква канцелария на втория етаж, на ръка, с някаква лелка дето щяла била да ходи по турско.....

            Съвсем скоро стигаме и до ферибота, който тъкмо прави сметки да отлепя от брега. Почти бегом си купуваме билети и се качваме на гемийката. Просто от любопитство питам и човекът ме осведомява, че и с левове да платя няма ядове, ама минало бешело! Иначе как щях да разбера, че банката в Слобозия на площада не обменя долари....


            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:P1210314.JPG
Прегледи:1
Размер:200.5 КБ
ID:5808092


            Гледаме Силистра на отсрещния бряг и въздъхваме облекчено. Оттук нататък нищо не може да ни събори! До село имаме не повече от 140 км, а и Борката с буса е на час и половина път, което си е ехеее....пей сърце!


            Натиснете снимката за да я уголемите

Име:P1210313.JPG
Прегледи:1
Размер:107.6 КБ
ID:5808093


            Границата минаваме почти в движение. След кратко колебание дали да спрем за малко в Силистра или не, залагаме на втория вариант! Викам дай да се измъкваме нататък пък ще спрем по път нейде. Спираме в Алфатар. Жегата е сериозна, въпреки че вече се свечерява. Именно жегата е и основната причина да наблегнем на сладолед и студена вода, които купихме от най-нелюбезните старци на планетата! Толкова ме издразниха, че дори се правя на луд и си искам касова бележка. Дреме им.... И мен не ми дреме, затова засядам баш на бордюра пред кръчмето-нещопродавница. Използвам момента да направя за последно интервенцията с релето. Акумулаторът геройски издържа (за разлика от разните електроники на мотора) всичкото това пържене с 18-20 волта. Не може да не съм доволен! Някак не се виждах да се прибираме безславно с бус! Нещо бяхме тръгнали по наклонената плоскост на драми с возилото ни последните пътувания, което естествено не създаваше положителни емоции в моя милост... Ето, миналото лято бяхме затръгвали към Грузия, но геройски аварирахме още нейде преди Самсун и видяхме Грузия през крив макарон. (Всъщност, видяхме я де, но след няколко месеца и не по суша, ама това вече е една друга история). След това още по-геройски отново аварирахме в Невшехир в Кападокия, та и там утрепахме сума време по висене при майстори, вместо да се любуваме на пътуването си....

            Ставаме тежко тежко от кръчмето. Заканвам се на нелюбезните, че ще им пратя данъчни, а на тях продължава да им е все така непукистки, сякаш са се напушили с някакви весели цигари. Товарим се на злополучния Росинант и поемаме по последните стотина километра до най-циганското село в Републиката – Пробуда. Какво общо имаме с Пробуда ли? Вече нищо! След повече от 30 години пребиваване в резервата, Шефа най-накрая вдигна бялото знаме и успя да продаде къщата. Е, намираше му се и един двор, който безуспешно се опитваше да подари на някакви цигани, само срещу таксата при нотариуса, но циганин да копа двор нещооо.....

            Пристигаме по тъмно. Внасяме багажа в къщата, а Шефа предлага „Дай да изкараме колата да вкараш мотора в гаража?“. Смотолевям нещо неопределено и с мръсна газ влизам през входната врата и се паркирам насред двора. Гася Росинант, правя опит да го пусна на пачия крак, но той логично потъва в рохката пръст. Прибутвам го малко напред, подпирам го на някакво дърво и мигом забравям за него. И утре е ден! Утре ще го мислим! Защо ще го мислим ли? Защото пътуването още не беше завършило! Бяхме на цели 330 км от дома...

            Е П И Л О Г

            Не, че сме се разбързали нещо (все още имам няколко дни до края на отпуската, а Поли цели две седмици), но все пак решавам да ходим до града да търсим някакво решение на проблема с мотора. Ще решим все някак проблема, убеден съм! Все пак Търговище е голям град. Окръжен град. Модерен град. Ври и кипи от цивилизация... „Кво, кво, кой бе?“-пита Борката неразбрал за какво точно говоря! Викам да ходим да купим едно реле отнякъде и някой да го преправи. Последва мълчание и бурен смях... Да де...все едно Борката не ходеше да му правят возилата я в Русе, я в Силистра, я в Шумен...

            Изпросвам си возилото на Шефа и се понасяме към града. То голямо понасяне ще да е, като сме само на 8 км от цивилизацията и модернизма, разбираш ли. Отвикнал съм от ситните разстояния по тея околия. Сещам се и как като търсехме къща в района и гледахме някакви по разни села на 10-15 км от града и как всеки ни питаше „Ама как? ЧАК там?“ Викам, абе хора, аз в Софето живея на 23 км от работата си, а и да не говорим, че при тая липса на трафик тук, придвижването не е никакъв проблем! Оставам си неразбран... Все съм питал Борката защо са такива зловещи цените на имотите във вилната зона на града и всеки път ми се отговаряше „Е как? Че то е само 5 минути от града“. Е ако е на 10-15 какво? И в двата случая ходиш с кола, а не пеша? Наистина ми е непонятно, но всеки регион с особеностите си дето се вика...

            За норматив стигаме в града, а Борката междувременно е разучил къде се намира единствения (според него) магазин и сервиз за мотореткови части и ремонти. Предпочитам да не ги коментирам момчетата, но преди няколко месеца и един приятел беше аварирал на околовръстното на града и беше допрял до тях та бълваше змейове и гущери, та накрая му пратих аварийната бригада Борката, Мишо и буса, та го отвозиха до Търново...

            При въпросните пичове открих китайско реле за 160 кинта (естествено доста по-скъпо отколкото бих го намерил ако не бях на зор, но сега не беше момента за пазарлъци). Момчетата освен магазин са и сервиз за мотори както вече споменах. Викам да докарам мотора да го свържите. Ами тооооо, ами сегааааа, ами не днес, че сме претрупани с работааааа... Ясно. Викам кога? Амиииии..... Ясно. Нямаше нужда от повече приказки. Викам айде сега да открием някой читав жичкажия та после да вземам релето и да се приключва. От двамата, които ми препоръчаха единия в събота не работеше, а с другия проведохме следния разговор:
            - Добър ден!
            - Кажи!
            - Ами препоръчаха ви...да Ви питам дали можете да смените един реле-регулатор на един мотор Хонда Африка?
            - Да. На каква кола?
            - На мотор!
            - Мотор?!??? Аааа, нямам време да се занимавам с мотори! Какъв мотор?
            - Ами хонда африка
            - Ааааа, хонда!? Хондите са много сложни! Не, не...
            Ясноооо! Останалото ви го спестявам, щото не е за слушане от малки деца, но бях полудял! Всеки реве, че няма работа, всеки реве, че парите не му стигат, но недай Боже да го помолиш да свърши нещо, за което нито се пазариш, нито нищо! Решавам, че повече няма да се занимавам с местните бекове, а ще търся алтернативни варианти. Алтернативният вариант го откривам във Варна, която си е на не повече от 120 км като се замислиш, та няма да ми е драма да пристигна на собствен ход дотам. И реле се намери на половин цена и майстор се намери, който да посъживи каквото може по изгорелите истории на моторетката, плюс да монтира новото реле и да ми го направи цивилизовано – на букса, та да мога да се справям и сам в подобни аварийни ситуации! Уговаряме се за след няколко седмици с човека, че сега си има други ангажименти, а и аз не знам точно кога пак ще мога да се освободя за няколко дни и продължаваме с издирването на вариант за прибиране. Лесна работа – рекох и отсекох! Ще оставим куфарите и непотребния багаж и се товарим на влака или рейса за Софето и си се прибираме, а багажа после като прибирам мотора.

            Шефа предлага да ни отстъпи возилото си, но не ми дава сърце да ги оставям хората без превоз, а и един Господ знае какво е дереджето на горката Астра, че той Шефа не е от тея дето много много се впечатляват и поддържат. Няма да забравя как на вехтия Москвич, дето караше навремето, му беше блокирала скоростната кутия нещо и можеше да се движи само на втора. Ми човека така си го караше няколко месеца – вкарва втора и леко, леко, леко си ходеше в града, та се и прибираше после. Така го и продаде на някакви местни аборигени само с втора, а те го разкостиха за старо желязо предполагам, щото повече тоя Москвич се не виде...

            Ще ви дам буса бре! – предлага вариант Борката. Викам, то туй добре, ама няма ли да ти трябва да си вършиш работа с него? Борката е непукист и казва, че хич и да не го мислим, щото той по принцип си има два буса, та не му е драма да се раздели с единия. Давай, вика, да товарим и мотора и багажа и си се прибирайте! Приемаме с радост офертата, само дето се отказвам от варианта да товарим и мотора, щото вече сме се уговорили с хората във Варна, а някак хич не обичам да си играем на „иди-доди“. Уговорили сме се вече, значи имам ангажимент и толкоз! А и тепърва да търся в Софето кой да ми го съживява мотора, при положение, че имам готов вариант във Варна, нещо не ме влечеше…

            На следващия ден сме във вилната зона на градо – там при баровците, разбираш ли… Викам Борка, това тук е малоумна работа! Колко можеш да и вземеш на твойта вила от стайче и половина? 60…. Е, аз за 60 пари ще купя половин село бре! Па ако е по северозапада мога и село и половина да спазаря! Оставям Борката потънал в дълбок размисъл, щото той само караваната дето я бодна у двора за втора спалня поради липсата на оригинална такава му стъпи на цената на нашия селски имот…

            Мани, мани, вика, ама ти карал ли си някога дизел? Не съм! Дизел се кара, вика, без газ! А, качи се сега и пробвай! Качвам се, паля буса, отпускам внимателно съединителя и буса гасне!
            Кво правиш, братото? – нервничи Борката. Ми, нали каза, без газ?!?
            Офффф, братото, ще ме убиеш….Слез да ти обясня спецификите на буса.
            Слизам послушно и слушам внимателно.
            Тук под десния фар има едно парче фазер. Ако ти свети ниско фара, подбутваш навътре, ако е високо, издърпваш навън. Ако Поли иска да си смъкне стъклото, удряш ето точно тук по твойта врата и бързо натискаш бутона! При вдигане пак така! Задната врата съм я модернизирал. Пирона виждаш ли го? Виждам! А така, ако искаш да отвориш еееей тук бодваш с пирона, завърташ и издърпваш и вратата се отваря! Глей само да не ми го загубиш вика, че съм си го гласил сума време!

            Повече определено не ми се слуша… Накатерваме се на предоставеното ни возило, когато забелязвам бидонче от маслини между седалките. Аааа, това вика ми е музиката! Знайш вика каква шукария е……. Благодарим още веднъж за буса, уточняваме се, че трябва да минем преглед, щото Борката е над тея неща и преглед няма и с газ, че да не изгаснем отново потегляме по неравния черен баровски път.

            Свиквам лека полека с новото возило, щото аз по принцип все малки градски коли карам и тоя параход не ми е много много комфортен, а и дизел наистина за пръв път карах. Минаваме завоите на Боаза, изкатерваме Презвитер Козма и гледам нещо стрелката на водата застрашително се изкривила към плюс безкрайност. Пускам по инерция и кривваме в отбивката за Беломорци, където в днешно време всичко живо си е църноморци от по-тъмната боя и звъня на Борката с въпроса е ли нормално толкоз да загрява пущината!?
            - Еееееееейййй, аз, вика, му източих антифриза да го сменям и съм забравил да го напълня………

            Седмица по-късно, обзет от мрачния ритъм на ежедневието и рутината, съм забравил и за бус и за мотор и за све, когато внезапно телефонът ми иззвънява! Майка ми…
            -Абе, ти вика, няма ли да си го прибираш тоя мотор оттука, че на баща ти му пречи? По дяволите…. И жив и умрял Росинант все си ми създаваше ядове… По дяволите……….
            Дали пък да не отворя обявите за мотори?...
            Alvanovo motors - Сам съм си клуб, сам съм си президент!
            Yamaha XJ 900 F, Yamaha FJ 1200, Suzuki GSX 1100 F
            Fiat Grande Punto 1.4, Volvo 460 1.7 T, BMW 523i

            Коментар


            • #36
              От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

              Голем си баце .Така не съм се смял на четиво отдавна.
              Мотор и жена не се дават, мотора може да ти го счупят а на жената може да и хареса
              0889 619 319

              Коментар


              • #37
                От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

                Първоначално публикуван от forry Преглед на мнение
                А за пътеписите....знам ли - прекалено жаргонни, разговорни и претрупани откъм изказ ми се чинят, ама пусто такъв си ми е изказа
                Мен пък точно това ми харесва. С битовизмите, подробностите, усещанията - разказни. Снимките също не са никак лоши. Все пак не са художествена фотография, търсеща внушения, а илюстрации към текста. С удоволствие прочетох този пътепис и два за бивша Югославия.

                Коментар


                • #38
                  От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

                  Благодаря Смях се наволя. А се почуствах и съпричастен с преживяното. Продължавай в същия дух да пишеш

                  Ко стана с мотора в крайна сметка
                  Последно редактирано от I.Stoyanov; 30-01-19, 10:58.

                  Коментар


                  • #39
                    От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

                    Моторът в крайна сметка беше понаправен с безценната помощ на Емо Герчев от форума и се прибрах на ход до София. От тогава чака по-добри (финансово) времена да бъде приведен в напълно изряден вид! Трябва да му купя ново табло, защото старото е взело дало и трудно би се възстановило, нови датчици за бензина, нови подгряващи ръкохватки, нова решетка за ауспуха, някой добър човек да направи нови стойки за куфарите от по-дебели тръби, че старите са много нежни нещо и вечно се кършат. Отделно си му трябват нови гуми, нов акумулатор, профилактика на карбовете, масла, филтри, свещи, преглед, гражданска и станаха 1500 лв Зарекал съм се да го правя след като се отказах да купувам "ново" голямо ендуро - просто ще вложа в това, което имам Само чакам бат Любо (Майстора) да приключи с другите два мотора, които ми прави, че да не го претрупвам и после е на дневен ред африката!
                    П.п. При мен проблемът е, че имам много техника в гаража и карам това, което е най-изрядно, докато не се скапе нещо. После го подпирам в ъгъла, вадя следващото и като не остане нищо за каране, почвам да правя едно по едно.... Абе....тъпа работа, ама ей го на - факт!
                    Последно редактирано от forry; 30-01-19, 12:01.
                    Alvanovo motors - Сам съм си клуб, сам съм си президент!
                    Yamaha XJ 900 F, Yamaha FJ 1200, Suzuki GSX 1100 F
                    Fiat Grande Punto 1.4, Volvo 460 1.7 T, BMW 523i

                    Коментар


                    • #40
                      От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

                      зЕми дА сА стегнИш, убАво мОмче си

                      Коментар


                      • #41
                        От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

                        Ей, много мразя така значи. Всеки ден чаках с трепет следващата част, а сега като свърши какво ще чакам? Дано имаш други неразказани истории, че ако ще трябва тепърва да чакам да пътешестваш, пък после да разказваш, не съм толкоз млада. Благодаря за поредното приключение, което пропътувах с вас.
                        The Flat Earth Society has members all around the globe.

                        Коментар


                        • #42
                          От: Пътуване в Североизточна посока (2013-та)

                          Амиии...имам още два пътеписа за довършване, така че докато да стане време за каране, ще има какво да пописвам
                          Alvanovo motors - Сам съм си клуб, сам съм си президент!
                          Yamaha XJ 900 F, Yamaha FJ 1200, Suzuki GSX 1100 F
                          Fiat Grande Punto 1.4, Volvo 460 1.7 T, BMW 523i

                          Коментар

                          Активност за темата

                          Свий

                          В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                          Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                          Зареждам...
                          X