Резултати 1 до 10 от 10

Тема: Хвъркати мисли и емоции

  1. #1
    Регистрация
    May 2011
    Място
    Бургас
    Публикации
    983
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране Хвъркати мисли и емоции

    Здравейте колеги, приятели и съфорумци! Тези дни, след дълги размисли, реших да започна да споделям с вас разни мои писания - хубави или лоши, вие ще решите... Единствената ми цел е да разтоваря и без това напрегнатото ни ежедневие с малко разнообразие Ако ви харесват - споделете, ако не ви харесват - кастрете! Хубава и ползотворна година!
    По-добре здрав и богат, отколкото беден, но болен !!!

  2. #2
    Регистрация
    May 2011
    Място
    Бургас
    Публикации
    983
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    Следновогодишно...

    Отминаха коледните и новогодишните празници. Хубави-лоши, изтъркаляха се. Аз, между нас казано, напоследък започнах да ги недолюбвам... И то, не защото дядо Коледа ходи и обикаля само с чифт елени (за разлика от дядо Мраз, който си има една Снежанка, която, каквото и да си говорим си е свежо разнообразие) и не ми носи желаните подаръци. Като се замисля, не съм прав... Напоследък вървят реклами с дядо Коледа и Снежанка, което никак не е зле като иновация, ама с оглед на тенденциите напоследък, тази година по Коледа, току-виж са станали трима – белобрадия старец, неговата хммм, сътрудничка и (пази боже) за да няма дискриминация, някакво третополово същество... Извинете! Нещо съм се изкривил... Ама, като видях в една реклама дядо Коледа и Снежанка (?!?) да се крият в склада на един магазин, малко се притесних, какво ще е рекламното послание . Уфф, отплеснах се...
    Та, думата ми беше, че празниците си отминаха, хладилника отслабна, ние напълняхме и всичко лека-полека си тръгна по ежедневните релси. Като казах, хладилника отслабна, не визирах само електротехническото съоръжение, а и прилежащите шкафове за съхранение на зеленчуци, плодове, бидончето с туршийката, побратимчето му с киселото зеле, пръта с луканките и прочее. Всичко драстично намаля, да не говорим, че някои нещица тотално изчезнаха. Та, така де – всичко (или почти) си дойде по местата. Вече не си лягаме с претъпкани стомаси и така да се каже – спим както си требе. До снощи. Вечеряхме, както се полага – малката щерка изпържи последните два картофа, аз нарязах последната сланинка, глава лук (оказа се, че не е последната) и чашка червено винце за борба с вирусите. Какво му трябва на човек, за да е щастлив... Легнахме, аз „подкарах прасетата“, както се полага на главата на всяко уважаващо себе си българско семейство, а жената, докато чакаше да се успокоят гръмогласните трептения, излизащи от дъното на моята душа, си ровичкаше нещо из телефона. По едно време ме сръчка:
    - Пак не си затворил както трябва крана на чешмата в банята! Чуваш ли как капе?
    - Добре де – измрънках аз – малка ли си да станеш и да го затвориш?
    - Като не си го затворил... – тя не довърши.
    Наистина, отнякъде се дочуваше тихичко „кап-кап-кап“...
    Надигнах се, споменавайки много близки роднини на ВиК-съоръжението по дамска линия и се затътрих към банята. Затворих здраво кранчетата на чешмата и на душа и с чиста съвест се пъхнах под топлата завивка. След 5 минути отново получих сигнал под формата на сръчкване между 6-тото и 7-то ребро:
    - Чуваш ли?
    - К`во – лееко започнах да се нервя аз – нищо не чувам.
    - Много ти е лесно, чуваш само като ти е изгодно! – милото взе да се напряга. Всъщност, репликата не беше съвсем лишена от основание, но и не беше 100% истина.
    Като се заслушах, отново дочух онова „кап-кап-кап“...
    Станах и отидох на оглед, този път в кухнята. Затворих здраво крана и си легнах чувството за изпълнен дълг. Това трая 2-3 минути. След това отново отнякъде започна да капе – „кап-кап-кап“. Започнах да се напрягам все повече. Ясно беше, че трябва да се предприемат сериозни мерки. Станах и извадих кутията с инструменти. Гаечни ключове, клещи, тръбен ключ, всевъзможни помощни материали, всичко беше наизвадено и започнах да проверявам всички съоръжения из апартамента, където, дори и хипотетично, може да тече вода – мивки, сифони, казанчето на тоалетната, бойлер, душ... След час всичко беше притегнато и проверено за теч. Сухо навсякъде! Най-накрая! Бях изпотен от нерви и отвиване и завиване на болтове и гайки. Смених тениската и си легнах.
    „Кап-кап-кап“...
    Започнах да полудявам! Жената, виждайки в какво състояние съм, започна да ме успокоява:
    - Остави, утре на светло ще го гледаме! Хайде да спим вече!
    Да бе, много е лесно да се каже! Аз само като затворя очи и чувам това „кап-кап-кап“ и не мога да мисля за друго.
    Станах и започнах да отварям подред – хладилника, шкафове, шкафчета, аспиратор... Нищо!
    Отварям „килера“ (един шкаф, който кръстихме така, защото слагаме там буркани, картофи, лук, абе килер) и какво да видя... Едно мишле, примряло от глад, ръфа последната глава лук, гледа ме с ей-такива големи очи и от очите му капят на пода огромни сълзи – кап-кап-кап...
    По-добре здрав и богат, отколкото беден, но болен !!!

  3. #3
    Аватара на Zahari007
    Zahari007 е офлайн
    Захари Коровски
    Старши участник | СзО || +ПЛ || ТП || ДВиП |* МСС *
    Регистрация
    Feb 2010
    Място
    София
    Публикации
    2,147
    Точки (при гласуване)
    18

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    Хаха яко! Абонат
    LZ1ZAH

  4. #4
    Регистрация
    May 2007
    Място
    Благоевград
    Публикации
    3,520
    Точки (при гласуване)
    22

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    Супер е , дай още
    На нас клиренс ни трябва , не скорост

  5. #5
    Регистрация
    May 2006
    Място
    Перник
    Публикации
    1,236
    Точки (при гласуване)
    16

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    Абонат.
    Румен Николов

    0888 358 572

  6. #6
    s_s1 е офлайн
    Светослав Генчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ |
    Регистрация
    May 2007
    Място
    с. Стража до гр. Търговище
    Публикации
    8,371
    Точки (при гласуване)
    29

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    @a100

    Супер е, благодаря, но вече някъде съм го чел вече.
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

  7. #7
    Аватара на Zahari007
    Zahari007 е офлайн
    Захари Коровски
    Старши участник | СзО || +ПЛ || ТП || ДВиП |* МСС *
    Регистрация
    Feb 2010
    Място
    София
    Публикации
    2,147
    Точки (при гласуване)
    18

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    Цитат Мнение на s_s1 Преглед на публикациите
    @a100

    Супер е, благодаря, но вече някъде съм го чел вече.
    https://www.offroad-bulgaria.com/sho...d.php?t=224616
    LZ1ZAH

  8. #8
    Регистрация
    Jun 2008
    Място
    Прованс
    Публикации
    357
    Точки (при гласуване)
    13

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    Ти да видиш!

    Таз мишка няма ли да се обезводни от толкоз сълзи?

    Да се оплача аз пък как останах без чушки в туршията без да имам мишка, попово прасе или други гладни гадинки.

    Тя работата си тръгна "на карък" още пролетеска, кога тъщата рече да бодне неколко лехи пипер у стръмната градина. То и у Нагасаки(Дупница) равно има колко за две пощенски марки. Гледам аз лехите воз баирчето и като един професионален земедел нещо ме върти, че работата не е как требе.
    Не че съм хващал мотика Бог знае колко, а като съм ползвал- повече за сурвакница съм я потребявал, но туй за друга хвърковата мисъл ще оставя.
    Даже помня старшината в казармата, като забелеза как яростно си служа с инструмента, веднага ме запита"Ауе,кир новобранска. Ти нааш ли за кво служи туй жеуезното какраа там , а? "

    Аз-"Съвсем не, г-н старшина. "

    "Щото ако го нема железното - туй дървеното корен ша пусне. Маааарш да копаш!"

    малко се отплеснах.
    Та за лехите - беха наредени надолу по хълмчето-като водните пързалки на аквапарк. Оправих ги аз, ама каръкът бе хванал. Роди се пипер - слънце. Взе обаче да съхне и все едно некой го скубе от земята. Оказа се толкоз едър пиперът, че като расте, вади стеблото отземи.



    Изпратено от моят GT-I9301I с помощта на Tapatalk
    Черно, мирише и разваля характера!

  9. #9
    Регистрация
    Jan 2007
    Публикации
    712
    Блог Публикации
    1
    Точки (при гласуване)
    13

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    ПЕТРАНКА И СЕДЕМТЕ ОВЧАРЕТА

    Имало едно време у Бокиловци една царица. Она не била истинска царица, ама била станала Мис Северозапад та от тама и дошла таа титла. Била се оженила за един личен момък у селото и забременела. Минале се 9 месеца и родила момиче един път. Ама се уплашила царицата, коги детето зинало да реве неколко пъти, и побегнала да бие катерицата, нема с дечор да се разправа. Струвал правил Царо, (он не бил баш цар, а имал казан за ракия, та за съсеянете си бил жив цар) гледал па да се ожени и фанал една позастарела, ама убава вдовица от Берковица. Верно, била млого убава, а се занимавала и с магии. Секи ден питала едно огледало:
    – Огледалце, я кажи коя е най – сгодна у Северозападо?
    – Ти, си най – сгодна у целио Северозапад, та даже и до Дупница, надоле немам обхват.

    С годините детето растело и ставало се по – убаво. Думали му Петранка. Една черна коса и едни длъги крака, майкоу… па и босчици имала.
    – Огледалце, огледалце, я кажи коя е най – убава у целио Северозапад?
    – Ти беше най–убава, ама вече си малко спарена, та Петранка е по-убава.
    – Не е верно, да те убиа Господ!
    – Верно е, верно е!

    Царицата фанала огледалото от яд и го фрълила на прасето Цецо и оно го срупало, като магаре – лукче.
    Требва да се отръвем лаасе от таа пикла, не мое да е по–убава от мене.

    Маменцето й злобно, викнала един ловджия.
    – Заведи Петранка у Непирче, там чък до Баювица. И я утрепи, за доказателство ми донеси сръцето, да видим, че е умрела.
    Завел я ловецо у Непирче, като ги излъгал, че манатарката е на 8 лв килото и я подлъгал да пойде да бере с ньего. Извадил пушката и казал на Петранка кък стоят нещата.

    – Бако Пеци, молим ти се, не ме трепи, ша каам на татко секи ден да ти дава по кило рикия. Па я ше избегам у Замфирово и повече нема да се меркам тука. Не бил лош чвек Пеци, та се смилил над Петранка, па и ракийца обичал, изпуща ли се такава оферта?

    Фанал и закоял едно яре и занесъл сърцето на царицата. Станал он пред ньеа и почнал да се пюнчи, вече си бил зел дело за днеска:

    – Те вви го сръцето, госпожа, Петранка е нема вече, дай са един лев да земем една бирица.

    У тва време Петранка се лутала из горите и полетата покрай селото, оти не могла да намери пъто за Замфирово и стигнала една дръвена барака. Влезнала вътре и кво да види да види – маса, телевизор, седем столета и седем кревата, било плъно с чорапе насегде и се не даянило от смрад. Почнала да чисти, ама млого изгладнела и погледнала кво има у ладилнико „Мраз”и намерила малко пача у едно тенджере и пръжено. Къде имало ток у таа затънтена барака, немом да ви каам, ама ладилнико работил. Апнала и се тръколила да дремне за малко, ама зачмала стабилно. Като се стевнило се прибрале господарете на къщата – седемте овчарета.

    – Кой ми е изфрълил чорапете?
    – Кой ми е изел пачата?
    – Кой ми е изпрал куртката?
    – Кой ми е ровчил у щавляко?
    Коги погледнали у единио креват, спи неква убавица.

    Гошето потръкал ръце:

    – Малее, таа спи у мойо креват – за мене си е!

    От там Спас изревал на умрело:

    – Беги, що ако ти ударим една песница, ша ти фръкнат говната чъ у Враца, за мене а!

    От тоя спор невестата се събудила.
    – Кък се казваш, девойче, запитали у един глас овчаретата?
    – Петранка…

    Разказала им за премеждиата си и тия забравили за пошлите си помисли, греота би било!
    Направиле сделка с нйеа да седи при них и да нги готви и можело да си живеа у къщата.
    Ама щастието не било привилегиа у Северозападо, та станало така, че прасето Цецо, къде изело огледалото, умрело преди да го смеля и царицата си го зела, след като го разпорили, умила го от лайната и па почнала.

    – Огледалце, огледалце, коя е най сгодна у Северозападо.
    – Ти си млого сгодна, ама Петранка, дека живее при овчаретата у Ерано бръдо е по сгодно, малее, оти съм огледало!?
    – Ой, маменцето й жилаво, жива, е да пукне ега.
    Пробала неколко пъти – с отровен меелем, с отровен гребен, ма се се случвало така, че Петранка й се не мре.
    – Да се забъкне, каква а.
    Накрайо замислила най–коварнио си план и се заврела у кошарата и почнала да прави магии.
    – Са да видиме като си отапе от таа дуня, кък ше посиньеа като на умрел циганин уйо!

    Пременила се пак като бабичка и отишла до бараката.
    – Има ли некой, продавам много убави дуни, зима иде, компот не се ли пие тука?
    – Я не пущам вече никой тука, беги си по пъто!
    – На 30 стотинки килото ти ги давам ма, нема ли да земеш.
    – На 25 ша ги земем, трийсе са млого.
    Бабичката не била съгласна и тръгнала да си оди, стигнала си почти дом, докато се вайкала, че толко евтино не моа да ги даде, ама се сетила, че не е дошла да прай изгодна търговия и се поврънала пак при бараката.
    – Добре, на 25 стотинки и са твои.
    – Далаверата си е далавера и Петранка купила неколко кила да тура зимнина, а бабичката рекла:
    – Неска е на промоция, на ти най–убавата да си а изедеш така, не турай я у компото.
    Отапала Петранка от дунята и се тръколила като абитуриен у 5 сабаале, след бало.
    – Утрепах ли те, свиньо блатска, най–накраа – изквичела царицата и побегнала към них.

    Като се прибрали овчаретата, я заварили на земята и видели, че е умрела. Правиле – струвале, ама она не ставала. Требвало да я погребват, ама нги било жал да гниа у черната земя, та й измислиле един аквариум от 200 литра и я туриле вътре.
    Минавал от там тоя ден един знатен момък, Байо от Песочница.
    Разказале му ква е историята и он е посакал.
    – Дайте ми я, 600 лева ви давам, ама овчаретата не сакали да я дадат. Молим ви се, 650 лева !

    Сбрале се на съвет и решили да я дадат, за тия пари ше си земат кварира у Байовица, нема висат като цифки у тая барака.
    Дошле слуги на господаро и почнали да носат аквариумо, ама биле малко подпийнали (било Гергьовден) и единио се съпнал и изпущили аквариумо!

    Тогива отровното парче дуня изкочило от устата на Петранка и она отворила гуреливи очи. Момъко не можел да поверва, ама сички биле млого щастливи. Дигнале голема сватба, а царицата като разбрала, че малката шаврантиа е жива, още отишла у ТКЗС – то да дири некви препарати да я трови, ДДТ и БИ58, ама там имало един откачен катър, бил й един къч и я фрълил у резервоаро за вода и она се удавила. А Петранка и храбрио момък (беше гледал на кръв у дискотека у Монтана) заживеле млого щастливо!

    Радослав Д. Тодоров
    „Дори водата придобива лош вкус, щом се взема по рецепта.“

  10. #10
    s_s1 е офлайн
    Светослав Генчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ |
    Регистрация
    May 2007
    Място
    с. Стража до гр. Търговище
    Публикации
    8,371
    Точки (при гласуване)
    29

    По подразбиране От: Хвъркати мисли и емоции

    Благодаря, оправи ми настроението, стопли ме в този студен зимен ден.
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

Сходни теми

  1. Галерия хвъркати
    От BENZBOSS във форум Въздушни и безвъздушни апарати и машини
    Отговори: 2
    Последно мнение: 07-11-15, 09:51
  2. Алпийски емоции в 213 секунди!
    От tozzidozzi във форум Европа
    Отговори: 11
    Последно мнение: 05-10-13, 21:58
  3. Подарявам 10 ампули Дакарбазин /Dacarbazine/ разреждане 100 мг
    От kulishev във форум Медицина, лечение и лекарства
    Отговори: 1
    Последно мнение: 16-08-12, 12:21
  4. Търся ампули за нивелир.
    От Стефан във форум Инструменти и обработка на детайли
    Отговори: 11
    Последно мнение: 06-06-08, 00:12
  5. Джипарка за емоции ;) !?
    От MagnetiC във форум Какъв джип да си купя?
    Отговори: 86
    Последно мнение: 18-03-07, 21:54

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •  
"); } else { document.write(""); } } // ]]>