Tweet
Първо преди да започна искам да кажа, че темата е за хора които им е интересно да научат нещо ново, не че знам всичко, но ако всеки сподели нещо всички ще знаем повече..
И да, да знам че всички тука пишещи са специалисти
Но да започна темата какво е кроп.
Когато се е създавала една от първата фото техника, която да е ръчно преносима, маса от хора са решили да седнат и да измислят един стандарт за големина на кадъра, не лентата понеже лентата е общо понятие, тя има дупки и допълнителни пространства, но кадъра е мястото на което може да се снима понеже има нанесени светлочувствителни материали, но сега няма да обяснявам как работи лентата, поради най малко две причини; първо и на мен не ми е много ясно, второ темата е за друго, но ако гугълнете може би ще има достатъчно резултати които да задоволят вашето любопитство.
Но да се върнем на темата, хората са разбрали че размер от 36Х24 милиметра е златната среда между качество и големина, естествено има и други стандарти, има микро филми, има и плаки метър на метър с които са снимали небето, но това е най преносимият вариант, и най разпространеният..
Тогава не се е наричал фул фрем, понеже още е нямало такова понятие, то идва после с напредването на дигиталната техника, но да се върнем на лентите,
тогава са се наричали фотолента цветна или черно бяла, вече фоточуствителният материал е бил с някакви добавки, някой ленти са били по хубави, и са правили по добри снимки, съответно и по скъпи, същото е като с матриците...
И като стана дума за матрици, с напредването на дигиталната техника, се открива начин светлината да се преобразува в електрически импулс, а ако събереш електричество и компютър, получаваш дигитална снимка..
И така се ражда дигиталната фотография, до тук добре обаче има един проблем и не малък..
Повечето производство и знания и ресурс е бил за пълно форматните апарати, дори и на тази дата 31-12-2018 производството на електронна светлочувствителна матрица, с размери 36Х24 е много скъпо удоволствие започващо с четири цифрени суми...
Представете си някоя кифла в банята да снима патешки муцунки с апарат за 16000 лева, няма как да стане нали...
За да направят тази техника масова, да да можем ние обикновените потребители да си я позволим, без да си продаваме разни части от тялото е трябвало да преминат към компромисен вариант..
А компромисният вариант е като всички компромисни варианти, да произведат по малък сензор, или така нареченият кроп сензор, но защо Кроп..
Кроп е отрязване или орязване, и понеже експериментите тип училищни за 5-ти клас са ми любими, направо ще ви покажа нагледно..
На един бял лист начертах размерите на двата сензора, тоест в реални размери в милиметри ги начертах, и имам един обектив "хелиос 44" за стар пълно форматен апарат, и се опитах да прожектирам образа от прозорците върху моят импровизиран сензор, всъщност това е начина по който работи апарата
Снимка 1
Искам да забележите как се разполага върху сензора, тоест обектива я смалява и я слага фокусирана върху сензора..
Снимка 2
Снимка две, тук пак е фокусирана обаче вече на размерите на APS-C сензор, в случая това е Кропнатият размер на Канон, всеки производител си има собствен кроп сензор-размер, че някой и повече от един даже..
Но мисълта ми е, вижте как образът е силно изрязан, тоест нямаме пълният образ, от там идва и Кроп, и кроп фактора..
Това е причината, всеки производител на кроп матрици да си направи и обективите които да са предвидени да работят с този сензори..
или по точно казана, за да имам нормална перспектива, трябва да се отдръпна назад тоест далеч от обекта, за да го уловя целият..
проблема е, че когато се отдръпнеш от един обект, ти намаляваш и светлината която се отразява от него, за сметка на околната светлина която е бяла..
сега не ми се обяснява физиката, ама знаете че ние виждаме обектите "и камерите също" отразената светлина, а не насочената, или обкръжаващата Ambient светлина...
Ама не е ли това по зле, защо кроп тогава, ами зле е от гледна точка на образа, става по мътен с по малък динамичен обхват по малко наситен, особено при портретното снимане, където светлината на близките обекти е много важна, но ако не ти се продава единият или и двата бъбрека, някак си ще ги преглътнеш тези леки загуби...
Другото което пропуснах да кажа е, че пълно форматен обектив, може да се ползва и с фул-фрейм сензор и с АПЦ-Ц сензор, като в последният вариант ще има отрязване според кроп фактора, но обратният вариант, фулл-сензор на обектив за асц не недопустим..
Снимка 3
Вижте разликата между два обектива Индустар и Хелиос44 даже и за просто око, разликата е повече от очевидна..
И да, да знам че всички тука пишещи са специалисти
Но да започна темата какво е кроп.
Когато се е създавала една от първата фото техника, която да е ръчно преносима, маса от хора са решили да седнат и да измислят един стандарт за големина на кадъра, не лентата понеже лентата е общо понятие, тя има дупки и допълнителни пространства, но кадъра е мястото на което може да се снима понеже има нанесени светлочувствителни материали, но сега няма да обяснявам как работи лентата, поради най малко две причини; първо и на мен не ми е много ясно, второ темата е за друго, но ако гугълнете може би ще има достатъчно резултати които да задоволят вашето любопитство.
Но да се върнем на темата, хората са разбрали че размер от 36Х24 милиметра е златната среда между качество и големина, естествено има и други стандарти, има микро филми, има и плаки метър на метър с които са снимали небето, но това е най преносимият вариант, и най разпространеният..
Тогава не се е наричал фул фрем, понеже още е нямало такова понятие, то идва после с напредването на дигиталната техника, но да се върнем на лентите,
тогава са се наричали фотолента цветна или черно бяла, вече фоточуствителният материал е бил с някакви добавки, някой ленти са били по хубави, и са правили по добри снимки, съответно и по скъпи, същото е като с матриците...
И като стана дума за матрици, с напредването на дигиталната техника, се открива начин светлината да се преобразува в електрически импулс, а ако събереш електричество и компютър, получаваш дигитална снимка..
И така се ражда дигиталната фотография, до тук добре обаче има един проблем и не малък..
Повечето производство и знания и ресурс е бил за пълно форматните апарати, дори и на тази дата 31-12-2018 производството на електронна светлочувствителна матрица, с размери 36Х24 е много скъпо удоволствие започващо с четири цифрени суми...
Представете си някоя кифла в банята да снима патешки муцунки с апарат за 16000 лева, няма как да стане нали...
За да направят тази техника масова, да да можем ние обикновените потребители да си я позволим, без да си продаваме разни части от тялото
е трябвало да преминат към компромисен вариант..А компромисният вариант е като всички компромисни варианти, да произведат по малък сензор, или така нареченият кроп сензор, но защо Кроп..
Кроп е отрязване или орязване, и понеже експериментите тип училищни за 5-ти клас са ми любими, направо ще ви покажа нагледно..
На един бял лист начертах размерите на двата сензора, тоест в реални размери в милиметри ги начертах, и имам един обектив "хелиос 44" за стар пълно форматен апарат, и се опитах да прожектирам образа от прозорците върху моят импровизиран сензор, всъщност това е начина по който работи апарата
Снимка 1
Искам да забележите как се разполага върху сензора, тоест обектива я смалява и я слага фокусирана върху сензора..
Снимка 2
Снимка две, тук пак е фокусирана обаче вече на размерите на APS-C сензор, в случая това е Кропнатият размер на Канон, всеки производител си има собствен кроп сензор-размер, че някой и повече от един даже..
Но мисълта ми е, вижте как образът е силно изрязан, тоест нямаме пълният образ, от там идва и Кроп, и кроп фактора..
Това е причината, всеки производител на кроп матрици да си направи и обективите които да са предвидени да работят с този сензори..
или по точно казана, за да имам нормална перспектива, трябва да се отдръпна назад тоест далеч от обекта, за да го уловя целият..
проблема е, че когато се отдръпнеш от един обект, ти намаляваш и светлината която се отразява от него, за сметка на околната светлина която е бяла..
сега не ми се обяснява физиката, ама знаете че ние виждаме обектите "и камерите също" отразената светлина, а не насочената, или обкръжаващата Ambient светлина...
Ама не е ли това по зле, защо кроп тогава, ами зле е от гледна точка на образа, става по мътен с по малък динамичен обхват по малко наситен, особено при портретното снимане, където светлината на близките обекти е много важна, но ако не ти се продава единият или и двата бъбрека, някак си ще ги преглътнеш тези леки загуби...
Другото което пропуснах да кажа е, че пълно форматен обектив, може да се ползва и с фул-фрейм сензор и с АПЦ-Ц сензор, като в последният вариант ще има отрязване според кроп фактора, но обратният вариант, фулл-сензор на обектив за асц не недопустим..
Снимка 3
Вижте разликата между два обектива Индустар и Хелиос44 даже и за просто око, разликата е повече от очевидна..
Коментар