Tweet
Здравейте казвам се Траян Савов и фотографията винаги ме е вълнувала, въпреки че далеч не мога да се нарека маниак или някакъв про, далеч съм от мисълта, по скоро напреднал любител.. 
Но как се запалих, едно време когато бях на около 10-12 нямаше какво особено да се прави, беше пълна скука, един съученик мой, големи авери бяхме, от някъде изкопа една смяна
и почнахме да го ровим и да се мъчим да правихме снимки, вътре имаше някаква чернобяла лента, естествено тогава не знаехме нищо за, бленди и фокуси и експониране и подобни работи, само щракахме като аборигени..
И най вероятно вече отгатнахте, нищо не се получи с тези снимки, че тогава лентите и проявяването беше с пари, всеки неуспех те удря в джоба
като си малчуган и си на домашен бюджет, боли доста
По това време нямаше Интернет, сигурно е имало специализирани издания за фотография, ама нямахме общо взето никаква информация, трябваше да търсим гид или помощ от някой, за щастие батко му на този мой авер, учеше в техническият университет, и за всеки технически въпрос естествено към него се обръщаме...
Та той обясни основните понятия, експониране, исота скорост на затвора човека 4 часа обяснява, и имаше полза защото вече снимките поне бяха на фокус и правилно експонирани, е сега за композиция на снимката, не може да става въобще дума, но поне технически вървяха нещата..
Та пораснах малко, взех книжка, та си купих и първият мотор, почнах да ходя по разните събори, по него време просто нямаше никакви социални събития интересни за младите, естествено с апарата на баща ми, бащата си беше купил за него един Зенит-Е, сега е смешен този апарат, но за времето си, пак е смешен, ама просто нямаше друго да си вземеш, как ми се е доверил да ми го дава точно на мен, нямам никаква представа
Та този апарат, пак при нашият спасител ходих да обяснява, че бая по сложен от смяната, собствен светломер настройки..
Мина време, реших лентовият че вече е за смяна, компютрите навлязоха та се загледах в едно sony-w40 за малките си размери, това апаратче има възможност за напълно ръчни настройки, въпреки че в 99 процента от случаите се справя идеално на автоматичен режим..
Няма сменяем обектив, все пак е клас любителски по скоро..
Сонито се поочука, реших да взема друг дигитален, щеше ми се да кажа че взех нещо добро, ама всъщност взех една турбосапонерка, COOLPIX L820 просто като си направиш приоритетите, и като сложиш факта че не вадиш пари, се стигна до този извод, че някакъв е по добър от никакъв..
Та, в тази тема смятам да изровя което мога и да го кача от всичките апарати, някой съм ги съсипал мисля че от смяната нищо нямам вече..
Тук съм аз с Зенита, настрой на око всичко и дадох на един познат да ме цъкне, е така да си имам снимка на младини, на 18 години някъде, тъкмо бях изкарал книжка вече за кола..
Тази е малко по късна снимка, селфи със сонито..
Естествено ще има и галерии
още малко снимки на моя личност, ама по време кога са правени, и от кЪв апарат нямам идея.. 
Но как се запалих, едно време когато бях на около 10-12 нямаше какво особено да се прави, беше пълна скука, един съученик мой, големи авери бяхме, от някъде изкопа една смяна
и почнахме да го ровим и да се мъчим да правихме снимки, вътре имаше някаква чернобяла лента, естествено тогава не знаехме нищо за, бленди и фокуси и експониране и подобни работи, само щракахме като аборигени..И най вероятно вече отгатнахте, нищо не се получи с тези снимки, че тогава лентите и проявяването беше с пари, всеки неуспех те удря в джоба
като си малчуган и си на домашен бюджет, боли доста По това време нямаше Интернет, сигурно е имало специализирани издания за фотография, ама нямахме общо взето никаква информация, трябваше да търсим гид или помощ от някой, за щастие батко му на този мой авер, учеше в техническият университет, и за всеки технически въпрос естествено към него се обръщаме...
Та той обясни основните понятия, експониране, исота скорост на затвора човека 4 часа обяснява, и имаше полза защото вече снимките поне бяха на фокус и правилно експонирани, е сега за композиция на снимката, не може да става въобще дума, но поне технически вървяха нещата..
Та пораснах малко, взех книжка, та си купих и първият мотор, почнах да ходя по разните събори, по него време просто нямаше никакви социални събития интересни за младите, естествено с апарата на баща ми, бащата си беше купил за него един Зенит-Е, сега е смешен този апарат, но за времето си, пак е смешен, ама просто нямаше друго да си вземеш, как ми се е доверил да ми го дава точно на мен, нямам никаква представа
Та този апарат, пак при нашият спасител ходих да обяснява, че бая по сложен от смяната, собствен светломер настройки..
Мина време, реших лентовият че вече е за смяна, компютрите навлязоха та се загледах в едно sony-w40 за малките си размери, това апаратче има възможност за напълно ръчни настройки, въпреки че в 99 процента от случаите се справя идеално на автоматичен режим..
Няма сменяем обектив, все пак е клас любителски по скоро..
Сонито се поочука, реших да взема друг дигитален, щеше ми се да кажа че взех нещо добро, ама всъщност взех една турбосапонерка, COOLPIX L820 просто като си направиш приоритетите, и като сложиш факта че не вадиш пари, се стигна до този извод, че някакъв е по добър от никакъв..
Та, в тази тема смятам да изровя което мога и да го кача от всичките апарати, някой съм ги съсипал мисля че от смяната нищо нямам вече..
Тук съм аз с Зенита, настрой на око всичко и дадох на един познат да ме цъкне, е така да си имам снимка на младини, на 18 години някъде, тъкмо бях изкарал книжка вече за кола..
Тази е малко по късна снимка, селфи със сонито..
Естествено ще има и галерии
още малко снимки на моя личност, ама по време кога са правени, и от кЪв апарат нямам идея.. 
снимано с 
на рали като на рали както се казва..
кучо се вижда тук там 
не 
Коментар