Tweet
.
В този мъжки форум, се надявам повече хора да видят
тази тема и запомнят признаците на инфаркта:
Ужасни болки в двете ръце, гръдната кост, изпотяване и гадене.
Ако дори само един от прочелите бъде спасен, значи съм свършил добра работа.
................................
Около 11 ч. на 05.11, жена ми предложи да се раздвижим до центъра на Пловдив.
По пътя, изведнъж почувствах ужасни болки в двете ръце, гръдната кост, изпотяване и гадене.
Знаех добре признаците и въпреки това, не ми се вярваше, че това се случва с мен.
Едва прошепнах:
– Край! Инфаркт!
................................
Този ден, късмета проработи няколко пъти:
2. На следващия ден, вторник 06.11, трябваше да пътуваме за Несебър.
Ако беше ме ударил инфаркта там, докато стигна до Бургас,
не мога да си представя какво щеше да се случи, след най-малко 2 часа забавяне,
до получаването на първа медицинска помощ.
2. Имах невероятния късмет кризата да се появи на метри от Първа поликлиника.
Само след минута бях в кардиологичния кабинет. Докторката веднага ми свали кръвното
от 180/100, до приемливи показатели. Спести ми стреса да потвърди моята диагноза,
но като повтори няколко пъти, че веднага трябва да ида в специализирана болница,
вече бях съвсем сигурен за инфаркта си.
3. В Окръжна болница-Пловдив, екип от лекари светкавично се зае с проблема.
След нужните изследвания, в операционната зала Д-р Ценко Цветковски
безболезнено постави стент на главната аорта. Била запушена 90%.
Отбеляза, че само бързите ми действия, са предотвратили по-тежки последствия.
Видях сърцето на екрана, как налива живот във вените ми. Беше непокътнато.
Вероятно го чака още доста време работа до пенсия. Това си пожелах.
Оптимизма е избор на временното състояние, но върши отлична работа.
Усмихнах се. Не исках да загубя нито един ден в лошо настроение.
................................
Тридневен престой в болницата.
В кардиологията действията се развиваха, като швейцарски часовников механизъм.
Шефа на отделението, Д-р Иван Мануков, един достолепен мъж и отличен специалист,
бе създал перфектна организация, граничеща с педантичност. Всеки до секунда знаеше
какво да прави и къде да бъде. Не можех да повярвам, че съм в нашенска клиника.
Само ме измъчваше строгия режим за излизане навън. Опитах се да приложа византийски номера,
но никой не се поддаде, да отвори с магнитната си карта входната врата.
За екипа в кардиологията, здравето на пациента бе по-важното нещо, отколкото неговите капризи.
Очевидно науката бе събрала повече знания и отговорност, отколкото аз мъдрост и смирение.
................................
Красотата, която спасява животи.
Ще споделя с удоволствие, че женския състав на отделението, бяха изключително красиви дами.
Като към природните дадености прибавим особено трудното медицинско образование,
се получава една убийствено добра комбинация, достойна за възхищение. Търпение и
състрадание към пациента, това видях в очите им. Истински съкровища.
Съществата, които преди разбиваха сърцето ми, сега го изцеляваха.
Изпълнената с красота среда, несъмнено имаше лечебни свойства и оптимистична
терапия за пациента. В такава обстановка, можех да понеса всичко.
Съдбата отново ми позволи да бъда частица от света.
................................
У дома
В първата нощ у дома след изписването, мислите ми бяха изпълнени с противоречия.
Не бях сигурен дали съществувам реално, или съм в друго измерение.
Тази мистерия не ми даваше мира. Ако бях вярващ, щях да си помисля,
че гледам света отгоре, но като прагматичен агностик, търсех друго обяснение.
Опитвах се да разбера къде сбърках за да стигна до тук, но осъзнах, че съдбата не може да
бъде контролирана и животът не бе длъжен да върви по моите правила. Имаше си свои посоки,
без да се съобразява с никого. Горчивата равносметка бе, че докато чаках да се изпълни със смисъл,
той неусетно бе отминал. Доста разочароваща истина, нали?
Сутринта, разяждан от съмнения излязох на двора с чаша кафе.
Есен. Небето бе кристално чисто. Слънцето срамежливо хвърляше лъчи към земята.
Беше невероятно тихо и спокойно, но сетивата ми отказваха да приемат реалността.
Отново си зададох въпроса дали съм истински, или астрална проекция на субатомно ниво.
Точно в 8 часа, чух звука от камбаните на църквата "Света Неделя".
Не биеха за мен!
................................
Отново изреждам признаците на инфаркта за да се набива в очите на всеки четящ:
Ужасни болки в двете ръце, гръдната кост, изпотяване и гадене.
................................
"Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност." - Хенри Форд
.
В този мъжки форум, се надявам повече хора да видят
тази тема и запомнят признаците на инфаркта:
Ужасни болки в двете ръце, гръдната кост, изпотяване и гадене.
Ако дори само един от прочелите бъде спасен, значи съм свършил добра работа.
................................
Около 11 ч. на 05.11, жена ми предложи да се раздвижим до центъра на Пловдив.
По пътя, изведнъж почувствах ужасни болки в двете ръце, гръдната кост, изпотяване и гадене.
Знаех добре признаците и въпреки това, не ми се вярваше, че това се случва с мен.
Едва прошепнах:
– Край! Инфаркт!
................................
Този ден, късмета проработи няколко пъти:
2. На следващия ден, вторник 06.11, трябваше да пътуваме за Несебър.
Ако беше ме ударил инфаркта там, докато стигна до Бургас,
не мога да си представя какво щеше да се случи, след най-малко 2 часа забавяне,
до получаването на първа медицинска помощ.
2. Имах невероятния късмет кризата да се появи на метри от Първа поликлиника.
Само след минута бях в кардиологичния кабинет. Докторката веднага ми свали кръвното
от 180/100, до приемливи показатели. Спести ми стреса да потвърди моята диагноза,
но като повтори няколко пъти, че веднага трябва да ида в специализирана болница,
вече бях съвсем сигурен за инфаркта си.
3. В Окръжна болница-Пловдив, екип от лекари светкавично се зае с проблема.
След нужните изследвания, в операционната зала Д-р Ценко Цветковски
безболезнено постави стент на главната аорта. Била запушена 90%.
Отбеляза, че само бързите ми действия, са предотвратили по-тежки последствия.
Видях сърцето на екрана, как налива живот във вените ми. Беше непокътнато.
Вероятно го чака още доста време работа до пенсия. Това си пожелах.
Оптимизма е избор на временното състояние, но върши отлична работа.
Усмихнах се. Не исках да загубя нито един ден в лошо настроение.
................................
Тридневен престой в болницата.
В кардиологията действията се развиваха, като швейцарски часовников механизъм.
Шефа на отделението, Д-р Иван Мануков, един достолепен мъж и отличен специалист,
бе създал перфектна организация, граничеща с педантичност. Всеки до секунда знаеше
какво да прави и къде да бъде. Не можех да повярвам, че съм в нашенска клиника.
Само ме измъчваше строгия режим за излизане навън. Опитах се да приложа византийски номера,
но никой не се поддаде, да отвори с магнитната си карта входната врата.
За екипа в кардиологията, здравето на пациента бе по-важното нещо, отколкото неговите капризи.
Очевидно науката бе събрала повече знания и отговорност, отколкото аз мъдрост и смирение.
................................
Красотата, която спасява животи.
Ще споделя с удоволствие, че женския състав на отделението, бяха изключително красиви дами.
Като към природните дадености прибавим особено трудното медицинско образование,
се получава една убийствено добра комбинация, достойна за възхищение. Търпение и
състрадание към пациента, това видях в очите им. Истински съкровища.
Съществата, които преди разбиваха сърцето ми, сега го изцеляваха.
Изпълнената с красота среда, несъмнено имаше лечебни свойства и оптимистична
терапия за пациента. В такава обстановка, можех да понеса всичко.
Съдбата отново ми позволи да бъда частица от света.
................................
У дома
В първата нощ у дома след изписването, мислите ми бяха изпълнени с противоречия.
Не бях сигурен дали съществувам реално, или съм в друго измерение.
Тази мистерия не ми даваше мира. Ако бях вярващ, щях да си помисля,
че гледам света отгоре, но като прагматичен агностик, търсех друго обяснение.
Опитвах се да разбера къде сбърках за да стигна до тук, но осъзнах, че съдбата не може да
бъде контролирана и животът не бе длъжен да върви по моите правила. Имаше си свои посоки,
без да се съобразява с никого. Горчивата равносметка бе, че докато чаках да се изпълни със смисъл,
той неусетно бе отминал. Доста разочароваща истина, нали?
Сутринта, разяждан от съмнения излязох на двора с чаша кафе.
Есен. Небето бе кристално чисто. Слънцето срамежливо хвърляше лъчи към земята.
Беше невероятно тихо и спокойно, но сетивата ми отказваха да приемат реалността.
Отново си зададох въпроса дали съм истински, или астрална проекция на субатомно ниво.
Точно в 8 часа, чух звука от камбаните на църквата "Света Неделя".
Не биеха за мен!
................................
Отново изреждам признаците на инфаркта за да се набива в очите на всеки четящ:
Ужасни болки в двете ръце, гръдната кост, изпотяване и гадене.
................................
"Късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне добрата случайност." - Хенри Форд
.
Коментар