Скандинавия и Прибалтика 2018

[Вива ViRuS4eto]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

С голямо нетърпение следя за продълженията. Точно тази дестинация и маршрут седят в GPS-а и чакат да им дойде времето.

Благодаря, искаме още!

[aleyan]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Номера с блокирането на суми от картата се случва, когато плащаш на автоматична колонка. На всяка пише до каква максимална сума може да заредиш. Съответно такава сума се блокира в картата. Обратното разблокиране силно зависи от твоята банка. Аз така бях супер неприятно изненадан от ПИБ - парите ги разблокираха след 40 дена! Иначе при плащане на ПОС терминал с оператор не ми се е случвало да блокират сума. Явно има и такива случаи. Полезно е да се знае.

[egerchev]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Свилка, значи немския върви в Норвегия? Иначе тия суперкрасиви снимки служат само за зарибявка на народа. Друго си е да ги види човек на живо пейзажите. Браво , че се хвана да опишеш пътуването! Техническите, финансови и навигационни въпроси ще ги задавам на живо. Благодаря!!!!!

[s_s1]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Поредната сутрин в която пътувах с Вас.
Страхотни снимки.
Виве прати ми трака, да се разходя по картата.

[dambatamoto]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Ще бъде добре,ако споделиш финансовия въпрос и тук във форума.

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Ден 12, Sekundaer - Tjotta 260km



Още от рано сутринта преминаващите автомобили ни разбудиха, тъй като, както споменах предния ден, бяхме разпънали в полянката на една крайпътна отбивка съвсем близо до шосето. Тази вечер за пръв път си позволявах да нощувам на палатка съвсем близо на място видимо от пътя. Досега в дните докато пътувах сам винаги гледах да съм малко настрани и да няма пряка видимост към палатката от шосето. Все пак бях съвсем сам, и колкото и цивилизовани страни да са скандинавските, имах едно да ум относно сигурността и гледах да не „бия на очи“, като разпъвах на по-закътани места. Сега обаче бяхме двама и чувството на сигурност вече беше налице, като и двамата бяхме доста по-спокойни да нощуваме и на малко по-видни места, като тази отбивка, но за сметка на това по-комфортни – имахме тоалетна с топла вода, както и дървени пейки с масички. Сергей също сподели, че докато е пътувал предните дни също като мен винаги се е стараел, когато търси място за нощувка да е по-встрани точно поради същите причини.
Освен шума от автомобилите ни събудиха и капките дъжд, който беше завалял рано сутринта. Времето все още не беше много стабилно и продължаваха валежите, макар и не толкова интензивни. Решихме да си направим кафе и да побъбрим за пътуването през деня, докато изчакаме малко да понамалее дъжда за да съберем багажа и палатките.
Аз бях подготвил преварително маршрута и днес имах намерение да тръгнем по един от най-живописните пътища - Helgelandskysten, част от Norwegian Scenic Routes.
Отново си позволявам да оставя линк към сайта в който можете да видите най-добрите туристически маршрути в Норвегия, и да си планирате пътуването максимално добре https://www.nasjonaleturistveger.no/en/routes
В този сайт са събрани и описани най-подробно “The 18 Scenic Routes”. Тези пътища са специално подбрани от Норвежката пътна администрация с цел да послужат на туристите да опознаят максимално много от Норвегия. Има много забележителности край тях, има много информационни табели, а също така много места за отдих и почивка, като това на което бяхме – с паркинги, тоалетни и масички и беседки. По тези „18 Scenic Roads“ почти няма тежкотоварен трафик, и са така организирани, че да не затрудняват придвижването на стотиците кемпери, каравани и мотори, които да пътуват по тях.
Пътя по който щяхме да тръгнем върви от север на юг по самото крайбрежие на страната следвайки Шосе 17. Очаквах да бъде много живописен с прекрасни пейзажи и гледки към океана и фиордите. Също така по този път се ползват няколко ферибота за кратки разстояния, които са част от пътната мрежа и които няма как да не ползваш, защото в един момент пътя свършва на пристанището и за да продължиш трябва да се качиш на кораб, който да те закара до продължението на пътя от другата страна

Към 10:30ч вече решихме, че няма какво да се бавим повече и макар още да ръсеше събрахме палатките и тръгнахме на път. Шосето се изкачваше и спускаше, като се откриваха изключително живописни гледки.
Започнаха все по-често да се появават характерните за Норвегия къщички със засадена трева по покривите в които аз не знам защо, но намирах прилики с хобитските къщи от „Властелина на пръстените“



По едно време спряхме на един паркинг, където беше изграден мемориален комплекс посветен на загиналия екипаж на норвежката подводница “Uredd”, която през 1943г се натъкнала на немска мина и потънала с 42-членен екипаж на няколко километра навътре в морето точно срещу мемориала. От табелите разбрах, че през 1985г водолази са я открили да лежи на 105м дълбочина и тогава решили да направят мемориала.







По-нататък спряхме да направим снимка на един от най-големите глетчери Svartisen, част от който се виждаше от пътя. До този глетчер се отиваше с корабче през фиорда и вече отблизо можеше да се придобие представа за огромните му мащаби. Ние решихме, че ще отнеме много време за да хващаме корабчето и за сметка на това се информирахме от инфо-табелите. Това беше огромен глетчер, един от най-големите изобщо, над 400 кв.км площ и с дебелина на леда на места достигаща 600м, който „пълзеше“ надолу по склона към фиорда със скорост достигаща 2 метра за 24 часа. Изключително внушително ми се стори и после малко съжалих, че не отидох да го видя отблизо с корабчето, но трябва да се правят и компромиси....няма как всичко да се види наведнъж и по едно и също време.





Продължихме по-нататък и колкото по-на юг слизахме времето все по-слънчево ставаше, което допълнително допринасяше за уникалните гледки и атмосфера, която се усещаше. На много места край пътя видяхме спрели кемпери и хора да ловят риба от брега на фиорда. В Норвегия риболова е абсолютно разрешен, когато се лови в морска вода, както са фиордите. Единствено се иска лиценз за риболов във вътрешните реки и езера. Поговорих с някои от хората, които ловяха и те споделиха, че фиордите гъмжали от риба, и на блесна и воблер излизали много добри екземпляри по 2-3кг, които после си ги правели на скара в къмпингите, абе направо идилия






На няколко пъти пътя, както споменах по-горе, просто свършваше на кея и нямаш избор, освен да изчакаш да дойде фери за да ни прекара на другия бряг, където шосето продължава. Феритата се движеха буквално през 15-20 мин и нямаше почти никакво забавяне в изчакването. За деня ползвахме такива фериботи на три пъти, като цените, които платихме за човек с мотор бяха между 6 и 14 евро в зависимост, колко дълъг е маршрута.











После отново пътя се виеше по крайбрежите нагоре-надолу по скалистите склонове и се откриваха забележителни гледки и панорами, докъдето ти стигне погледа. Аз карах напред, а Сергей ме следваше плътно и отвреме-навреме спирахме да починем и да се полюбуваме на гледките. Уникално красива страна е Норвегия!








Колите на норвежците, особено по-старите имаха всички ето такива големи халогени, явно много полезни за зимните месеци от годината, когато е постоянен мрак по тези ширини



Вече към 19:00ч стигнахме до Tjotta, откъдето да хванем поредното фери, но разбрахме, че сме изпуснали последното корабчето, което беше заминало точно преди малко. Следващото фери беше чак на другата сутрин в 7:00ч, защото явно през нощта трафика намаля значително и корабите не работят тогава. Така и така беше време за намиране на място за нощувка и решихме да потърсим къде да разпънем. Върнахме се малко назад по пътя и си харесахме една отбивка на пътя с тоалетна, широка поляна и каменни пейки и маси. Разпънахме набързо палатките и се заехме да разгледаме наколоко, защото личеше, че сме до някаква забележителност.





Всичко беше много поддържано, окосено, чисто и ново. Установихме, че отново сме попаднали в близост до исторически обект свързан със II-та Световна война. На това място имаше голямо военно гробище в което в общи гробове бяха погребани загиналите след потапянето на кораба “Rigel“ на 27.11.1944г. Тогава британски самолет е потопил, кораба, който е пътувал под немски флаг, край бреговете на Tjotta, съвсем близо до нас. Кораба е превозвал руски и полски военнопленници и забележете са загинали над 2500 души след потапянето му!!! Бяхме потресени и шокирани със Сергей от броя на жертвите, които са съизмерими с тези загинали на Титаник.



Това, обаче не беше всичко, освен този масов гроб имаше паметник на още един голям общ гроб в който лежаха погребани 7500 руски войници, отново военнопленници, които са измрели в цяла Северна Норвегия, докато е била окупирана от немците по време на войната. Работили в нечовешки условия на студ, основно по сторежите на ж.п. линии в Норвегия, които са се изпозвали за снабдяване и придвижване от немските войски на Север. През 1953г. норвежките власти решили да съберат всички загинали войници точно на това място в един общ гроб за да бъдат заедно на едно място и така да се отдаде почит на всички загинали руснаци.
Останахме доста замислени от мащабите на трагедията, след като разгледахме и прочетохме, къде сме отседнали. Продължихме да си говорим до късно със Серегей на масичките край палатките и да пием чай, защото навън беше светло, като бял ден, докато по едно време не запръска дъжд отново и решихме да лягаме за да съберем сили за утрешния ден.



Следва продължение....

[NiksZh]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Сутрин и следобед пия кафе с новини от поредния ден, по темата. Така интересните покриви със зеленина видях за първи път в Инсбрук, Австрия преди около 10г. Там едната от причините да ги правят е закон, който задължава някакъв процент от застроения парцел да бъде зеленина.
Другата причина, за този вид облицовка е много доброто термо изолиране. Предполагам това е причината за тези къщички, да имат трева на покрива в Норвегия.
Чета го с голям интерес от самото начало.

[slowtraveler]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

...
Другата причина, за този вид облицовка е много доброто термо изолиране. Предполагам това е причината за тези къщички, да имат трева на покрива в Норвегия.

Според мен причината е естествена - в този район има толкова много вода и дъжд, че дори и да не засаждаш тревата - покривът ти би хванал мъх и пак би станал зелен
Норвегия е най-зелената страна, в която съм бил (лятото )...

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Ден 13, Tjotta – Oysand 650km



Рано-рано сутринта изпълзяхме от палатките с идеята да се оправим бързо за да хванем първия ферибот от пристанището в Tjotta. Естествено, преди всичко първо си имахме ритуал, който трябва да се спази – сутрешно кафе на газов котлон Направихме си кафето и седнахме на каменната маси на припек. Предната вечер късно беше пристигнал и един кемпер на паркинга, с който пътуваше възрастна немска двойка. Хората като ни забелязаха, че сме будни и веднага дойдоха при нас, и като бяха видяли немската регистрацията на мотора на Сергей веднага го заговориха на немски. Аз с моя нулев немски само стоях и гледаха разговора безучастно. Моя човек им обясняваше общи неща, как сме се запознали, откъде идваме, за къде пътуваме. Каза им, че ще хващаме ферито и тогава немеца ни посъветва, защо вместо да се возим на кораб, не заобиколим малко, но пък сме щели да видим един водопад, както и много живописен път. Те били минали вчера от там и доста им харесало. Не го мислихме много със Сергей и без много да се колебаем веднага преправихме маршрута. Щяхме да заобиколим около 120км по пътя, но за сметка на това нямаше да плащаме ферибот, щяхме да видим водопада и отново да стигнем горе-долу до същото място, където щеше да ни стовари кораба. Речено-сторено, събрахме багажа, казахме си „Довиждане“ с баба и дядо шваби и запалихме по новия маршрут.

Пътя беше много хубав и живописен, като следваше дефилето на една река, а от двете ни страни имаше стръмни скалисти склонове обрасли с гори. Към 10ч вече бяхме на самото място при водопада Lakforsen, който се оказа много добро попадение. Аз в предварителната си подготовка не бях предвиждал да минаваме по този път и тази забележетилност нямаше да я видим изобщо ако не бяха възрастните немци с кемпера. Водопада не беше типичния водопад, а по скоро каскада от огромна маса вода, която се образуваше точно на това място от реката.
Ето няколко снимки и клипче, което направих на Lakforsen.

На няколко места около сладководните езера и реки в Норвегия бях видял ето такива табели, които предупреждават за опасността да се пренесе зараза от паразита Gyrodactylus salaris по сьомгата. В общи линии се даваха указания да се спазват елементарни правила, за да не се допуска разпространенинето на този паразит по сьомгите.



Разходихме се за час около водопада, пихме кафе, починахме и продъжихме нататък по пътя. А то навсякъде красоти, красоти, накъдето и да погледнеш. Спирахме няколко пъти за почивка и за снимки и да обядваме и където и да спрем все хубави гледки! Вече бях убеден, че в Норвегия по който и път да се движиш и дори да си се загубил няма как да не намериш нови и нови красиви места! Много им е дала майката природа на тези хора!









Лека-полека деня си мина и такива приятни километри изобщо не ги усещаш заради голямото разнообразие наколо. Неусетно стигнаме Трондхайм и решиме да тъсим къмпинг в околностите за да имаме баня и топла вода. Така намерихме едно доста добро място Oysand camping , който се намира малко след Трондхайм на брега на фиорда. Платихме по 15 евро и разпънахме съвсем близо до водата. Това, което беше любопитно, че за да ползваш душовете ти даваха една пластика в която ти зареждат определена сума, около 3-4 евро, която стига за около 10мин работа на душа. После ако искаш още плащаш отново и ти зареждат картата, нищо безплатно няма на този свят, но за сметка на това баните изглеждаха като на 5-звезден хотел – супер-чисти и с всичко необходимо, каквото можеш да се сетиш, че ще ти трябва за баня.
Изкъпахме се хубаво, изпрахме набързо и си направихме вкусна вечеря – супа Маги и спагети Болонезе, а Сергей бръкна в дълбоките куфари на бавареца и изненадващо извади едно шишенце с ром, та и по един аперитив пихме преди вечеря





Серго прави спагетите


Направихме си и едно селфи за спомен



Следва продължение....

[zing]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Адски навиващ пътепис. Чакам с нетърпение следващите дни!
С мотора може да не стигна до Норвегия, но поне ще отида някой ден да топна въдицата за една сьомга!

[s_s1]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Очакваме го.

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Ден 14, Oysand - Alesund 470km



На сутринта се събудихме в прекрасно слънчево време! Отдавна не съм имал толкова хубава сутрин, защото последната седмица почти всеки ден се събуждах в дъжд. Всичко, което бях изпрал предната вечер беше изсъхнало. Днес щеше да бъде доста натоварен ден според плана, който си бях направил, и Сергей нямаше нищо против да го следваме заедно. Първата ни цел беше да отидем до световноизвестният път Atlantic Road – едно от най-рекламираните места , когато става въпрос за забележителностите в Норвегия. После щеше да дойде ред да посетим и друг един емблематичен път, особено за мотористите, а именно серпентините на Trollstigen

Маршрута се очертаваше да бъде около 500км, а освен това щеше да ни e необходимо и време за да спираме и разглеждаме, така че целта ни за деня беше достатъчно амбициозна, но нали това ни беше работата тези дни, да пътуваме и да се наслаждаваме на Норвегия

След сутрешния ритуал с кафето бързо се организирахме и събрахме палатките и багажа. Серго беше особено бърз и се справяше за минути с тези неща, а после сядаше да ме чака. Аз колкото и да се стараех да не се бавя бях по-бавен от него, и все го приканях да не бърза толкова със събирането, защото ще трябва да ме чака, но той ми каза, че се притеснявал той да не ме бавел и затова предпочитал да е първи Така се получаваше една своеобразна надпревара резултата от която в крайна сметка беше, че тръгвахме много бързо без да губим време сутрин.

Тръгнахме от къмпинга и този път за разнообразие се разбрахме Серго да води, а аз карах след него. Избрахме си едни страхотни второкласни пътчета по посока Kristiansund със супер завойчета и прекрасна природа, по които карахме сравнително бързичко за норвежките стандарти, но разчитахме, че няма полиция в толкова забутани места.







По едно време спряхме да снимаме и аз със изненада забелязах, че я няма „скъпата“ ми зелена туба с няколко литра бензин?! Беше закрепена с ластична мрежа тип „паяк“ отзад до сака на задната седалка, но по завоите дотук асфалта беше малко неравен на места и явно беше паднала без да разбера. Бях направо покрусен от загубата ( шегувам се )...имах я едва от няколко дни и вече я нямаше. Серго, обаче хич не прие на шега загубата, започна да се самообвинява, че ако беше карал зад мен, както предните дни, щял да я види, че пада и да спрем. Започна да ми се извинява и да съжалява, а аз не мога да го успокоя, да не приема нещата толкова навътре. Както и да е, продължихме напред.

По пътя за Kristiansund трябваше да хванем две кратки ферита за по 15-20мин, а малко след самия град Kristiansund се минава един тунел, който се заплаща 6 евро.





Малко след това следва и началото на 8.3 километровия Atlantic Ocean Road. Пътя наситина е доста ефектен, като върви върху няколко мостове и естакади над океана, като така свързва един архипелаг от няколко островчета. За мен лично, обаче е малко прехвален, но не може да се отрече, че норвежците вършат чудесна работа с рекламата която му правят по света и тук струпването на туристи е огромно. Беше доста пренаселено с кемпери, мотори, каравани, автобуси и отвсякъде щъкаха туристи от всякакви народности.









И ние пообиколихме и поснимахме, и понеже беше вече около обяд, седнахме да хапнем консерви на припек, на едни скали точно до главния път по средата на самия Atlantic Road.



Вече доволни, че сме отметнали тази забележителност от плана се насочихме към следващата – Trollstigen
Дотам имахме около 100км и още едно фери, с което трябваше да прекосим един фиорд.



Докато плавахме на ферито се заговорихме с мъж и жена холандци, двамата пътуваха с отделни мотори, а жената беше много доволна от TDM-а си и с охота ми разказваше за него



Пристигнахме в подножието на Trollstigen около 17:00ч и спряхме до едно заведение за да снимаме тролските фигури, а температурата вече гонеше 25 градуса, слънчево и безоблачно.









Започнахме да се изкачваме нагоре по тесните фиби, като по едно време спрях да снимам един водопад, който ми хареса. Трафика беше основно от мотори и в двете посоки, а отвреме-навреме, като дойдеше автомобил или автобус се налагаше да се изчаква и в общи линии беше тегава работа.





На върха има къщички със сувенири, кафенета и голям паркинг, който беше препълнен с коли и мотори. Паркирахме и ние, и тръгнахме по пешеходната пътека до мястото, откъде се виждаше цялата долина и фибите. Хубаво място с прекрасна гледка, но гъчкано с туристи, което поне на мен малко ме натоварваше. Снимахме се достатъчно погледахме и решихме, че е време да вървим.

















Оттук нататък със Сергей трябваше да се разделим. Той имаше ограничено време от дни и реши да продължи на юг към някои други забележителности и после към Германия, а аз имах план да посетя Alesund – крайбрежен град, един от най-красивите в Норвегия.
Взехме си довиждане, пожелахме си лек път и си обещахме да се чуем по телефона скоро след като се приберем.
Радвам се, че съдбата ни срещна и се запознахме със Сергей! Говорихме по телефона отново през Август, когато той ми звънна от Поморие, където бяха дошли на почивка със семейството, но не успяхме да се видим.

След като всеки пое по пътя си аз тръгнах към Alesund за да намеря място за нощувка, тъй като времето напредна доста, и вече се чувствах поуморен от днешния преход. На около 25км от града видях къмпинг край пътя и срещу 20 евро се настаних и разпънах палатката. Купих си и жетони за банята, защото единственото от което имах нужда в момента е топъл душ и сън след този натоварен ден с над 12 часа на мотора и близо 500км. Утре беше ден за Alesund.

Следва продължение....

[cnc82]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Човека е човек когато е на път........

[forry]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

С нетърпение очаквам продължението! Норвегия е неземно красива! Завиждам ти и хич не е благородно да знаеш Поздравления за пътеписа и за готиния мотор (изневерил си нещо на баварската секта гледам)...

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Фори, благодаря за хубавите думи!
Това е и идеята на този пътепис, да подтикна повече хора ако все още се колебаят или пък го отлагат поради причини свързани с "къде, какво, как, защо" с маршрута до тази неземно красива страна! Надявам се да съм полезен за повечето от тях
Дай боже всекиму да посети Норвегия, особено с мотор!
Относно "баварската секта", да, бях в нея за няколко години, но не робувам на марки. Много хора ме бъзикат сега, как така Дукати след GS-a, ама нека времето и километрите да покажат