“Ако искаш да вземеш, научи се да даваш!”
Това важи с пълна сила, особено за този раздел във форума, където всеки може да влезе да разгледа, прочете, потърси, намери, почерпи идеи и т.н. Но това нямаше да е възможно, ако някой не беше седнал да се потруди, да отдели време, да опише, и сподели своите преживявания, за да могат да бъдат достъпни и полезни за всички хора.
Използвам случая да кажа едно голямо “Благодаря!!!” на всички тях, защото и аз самият досега единствено съм се възползвал, но ето, че дойде времето и аз да допринеса с нещо, воден от старата истина, че ако искаш да получаваш трябва и да даваш. Надявам се да ви бъде интересно.
И така...решението да тръгна на Север се роди доста спонтанно. Беше някъде в началото на Май'18, имахме уговорка с Гошо от Видин и мой много близък приятел от Плевен – Наско, да покараме в Румъния за един ден, за да се възползваме от топлото пролетно време. Аз тъкмо бях напуснал работа след над петнадесет години в голяма компания и бях решен да си почина известно време, и то по-най-добрия начин – наслаждавайни се на пътуване с мотора през престоящото лято. От няколко месеца бях с “нов другар” - Ducati Multistrada 1200 S, който пристигна в началото на зимата и както се очаква нямах търпение да дойде хубавото време.
Вечерта преди “румънското” пътуване пристигнахме с Наско от Плевен във Видин и там се видяхме с Тихомир и Гошо на по бира и от дума на дума, Тихчо сподели, че има планове за пътуване до Нордкап, но не беше сигурен дали ще има достатъчно време ( в крайна сметка и той реши да пътува до Нордкап горе-долу по същото време, но имаше други разчети за дните и маршрута, и не бяхме заедно). Аз досега честно казано не бях си и помислял за Скандинавия, защото знам, че не мога да си позволя повече от две седмици отпуск от работа, а исках ако ще ходя да имам достатъчно време за да обиколя и разгледам, воден от максимата “Като ще е гарга да е рошава”. Не ми трябваше много време да осъзная (1-2 бири ) каква възможност имам точно в този момент – нов (за мен) мотор, достатъчно време и горе-долу сносен бюджет. Докато пътувахме из Румъния на следващият ден, вече бях решен на 99.9%, че ще го направя и идеята за дълго пътуване на Север вече се избистряше в главата ми. И започна подготовката...
Следва продължение...
Това важи с пълна сила, особено за този раздел във форума, където всеки може да влезе да разгледа, прочете, потърси, намери, почерпи идеи и т.н. Но това нямаше да е възможно, ако някой не беше седнал да се потруди, да отдели време, да опише, и сподели своите преживявания, за да могат да бъдат достъпни и полезни за всички хора.
Използвам случая да кажа едно голямо “Благодаря!!!” на всички тях, защото и аз самият досега единствено съм се възползвал, но ето, че дойде времето и аз да допринеса с нещо, воден от старата истина, че ако искаш да получаваш трябва и да даваш. Надявам се да ви бъде интересно.
И така...решението да тръгна на Север се роди доста спонтанно. Беше някъде в началото на Май'18, имахме уговорка с Гошо от Видин и мой много близък приятел от Плевен – Наско, да покараме в Румъния за един ден, за да се възползваме от топлото пролетно време. Аз тъкмо бях напуснал работа след над петнадесет години в голяма компания и бях решен да си почина известно време, и то по-най-добрия начин – наслаждавайни се на пътуване с мотора през престоящото лято. От няколко месеца бях с “нов другар” - Ducati Multistrada 1200 S, който пристигна в началото на зимата и както се очаква нямах търпение да дойде хубавото време.
Вечерта преди “румънското” пътуване пристигнахме с Наско от Плевен във Видин и там се видяхме с Тихомир и Гошо на по бира и от дума на дума, Тихчо сподели, че има планове за пътуване до Нордкап, но не беше сигурен дали ще има достатъчно време ( в крайна сметка и той реши да пътува до Нордкап горе-долу по същото време, но имаше други разчети за дните и маршрута, и не бяхме заедно). Аз досега честно казано не бях си и помислял за Скандинавия, защото знам, че не мога да си позволя повече от две седмици отпуск от работа, а исках ако ще ходя да имам достатъчно време за да обиколя и разгледам, воден от максимата “Като ще е гарга да е рошава”. Не ми трябваше много време да осъзная (1-2 бири ) каква възможност имам точно в този момент – нов (за мен) мотор, достатъчно време и горе-долу сносен бюджет. Докато пътувахме из Румъния на следващият ден, вече бях решен на 99.9%, че ще го направя и идеята за дълго пътуване на Север вече се избистряше в главата ми. И започна подготовката...
Следва продължение...
Коментар