Tweet
От: Скандинавия и Прибалтика 2018
Ден 9, Talvik /Норвегия/ - Kongsvika /Норвегия/ 560km
Сутринта беше студено, духаше силен вятър на силни пориви, а големи черни облаци идваха на талази откъм югозапад, накъдето беше моят път. Още от предния ден следях внимателно прогнозата в телефона и нещата не изглеждаха никак оптимистично. Задаваше се доста лошо време откъм Атлантика, и на изток пълзеше обширен фронт с дъжд, студ и вятър. Моята посока беше на югозапад, което означаваше, че няма шанс да не мина през дъждовете, а по-скоро въпроса беше за колко време.
Плана ми след Нордкап беше да пътувам от север на юг надолу през цяла Норвегия, за да разгледам и усетя възможно най-много от природата и красотите на тази удивителна държава. Бях подготвил доста добър маршрут който минаваше горе-долу на зиг-заг от север на юг, следвайки природните забележителности и местата, които бях набелязал да посетя. Първата дестинация бяха известните със своите магнетични пейзажи и цветове острови Лофотен, които бяха поредица от малки острови разположени навътре в Атлантическия океан, свързани със система от мостове и тунели помежду си. Надявах се днес да стигна до първия остров, като GPS-а показваше, че разстоянието е малко над 550км.
Приготвих се за път и облякох дъждобрана още на тръгване примирен с обстоятелствата, че ще ме вали много, и потеглих. Пътя беше изсечен и следваше извивките по брегове на фиордите, като от двете страни се извисяваха скалисти брегове , а по средата тъмните и дълбоки води на океана, който разцепваше сушата. Релефа беше много начупен и след всеки завой се откриваха изключителни гледки във всички посоки.
Заваля почти веднага, както и очаквах, облаците се спуснаха още по-ниско и застудя сериозно. Видях, че на една малка бензиностанция цената на бензина беше ниска, приравнено от крони в евро беше около 1.60 eur, иначе на повечето бензиностанции беше твърдо над 1.70 евро за литър. Отбих се да заредя, а и да се разтъпча малко.
Двама немци с мотори също бяха спрели и щракнах снимка на легендарната Африка на единия
А пък почти всички тирове, които срещах във Финландия и Норвегия имаха ето такива решетки отпред, явно за да са подготвени за ненадейни срещи с елени и лосове по пътя
По едно време пътя се изкачи високо в скалите, може би на 300-400м н.в. и там снега още си стоеше край пътя.
Откри се и чудесна панорама от високо – мащаба на всичко беше огромен и докъдето ми стигаше погледа се виждаше само едно– вода и скали!
По пътя не липсваха и ремонти и се налагаше да се изчаква под дъжда за да тръгне движението.
Имаше и обособени много места за почивка, къде да спреш и да се разтъпчеш. Доста кемпери и коли спираха с регистрации от цяла Европа. Нямаше никакви заведения, но бяха направени дървени къщички с беседки и дървени маси за да е удобно да седнеш и да хапнеш. На къщичките имаше информационни табели, които разказваха за исторически факти от региона. Събитията основно се въртяха около II-рата световна война и окупацията на немците, а също и за битките и потопените кораби и подводници наоколо. На мен лично ми беше много интересно, защото се вълнувам от такива теми и се зачитах с удоволствие.
Изобщо всичко по пътищата в Норвегия е насочено към туристите и затова как да се чувстват по-добре – много места за отдих, навсякъде чиста вода, топла вода в тоалетните, че даже в някои от тях имаше и електически конвектори за отопление. Кога ще ги стигнем......не знам....
Леко-полеко напредвах по пътя, времето не ставаше по-добре. Най-неприятен беше вятъра, който се усили изключително много и духаше на силни пориви. Привечер наближих отново крайбрежието и се насочих към моста, който свързва континента с първия от поредицата Лофотенски острови. Моста беше дълъг може би около километър, издигнат високо над пролива и в началото му светеше, и мигаше голям предупредителен знак за силен вятър и показваше скоростта му в метри в секунда. Не запомних колко точно беше числото. Идеята беше да предупреди минаващите по моста да внимават.
Аз го погледнах, стиснах здраво мотора и продължих. Следващия километър по моста беше може би най-опасното ми преживяване от цялото пътуване! Моста не беше широк и движението беше двупосочно. Удариха ме такива силни странични пориви от дясната ми страна, че положих върховни усилия да се задържа и да не падна! Помня, че почти спрях и включих на първа и започнах да пълзя напред, а гадното беше, че поривите ме блъскаха от дясно, и в момента в който натисна мотора наляво за да противодействам и да не се ударя в мантинелата, отслабваха и аз се засилвах в насрещната лента. А отсреща пристигаха камиони и коли, а аз едвам уцелвам правия път да се разминем...... Помислих си „ Ей тук вече няма как да не падна, дано поне да не е челен сблъсък с камион!” Всякакви сценарии минаваха светкавично през главата ми, от черни по-черни.
Не знам как се добрах до другия край, но малко след като слязох на първото възможно място с видимост спрях за да се успокоя и да щракна снимка на моста за спомен от това преживяване.
Покарах още известно време с надеждата да намеря по-закътано от вятъра място за палатката и накрая се установих на един импровизиран паркинг край пътя, където ми се стори по-завет. Имаше спрели още 5-6 кемпера и няколко коли за нощувка на същото място. Не успах да направя снимка, защото се наложи да разпъвам палатката в екстремни условия на дъжд, студ и вятър и снимките бяха последната ми грижа....
Следва продължение…..
Ден 9, Talvik /Норвегия/ - Kongsvika /Норвегия/ 560km
Сутринта беше студено, духаше силен вятър на силни пориви, а големи черни облаци идваха на талази откъм югозапад, накъдето беше моят път. Още от предния ден следях внимателно прогнозата в телефона и нещата не изглеждаха никак оптимистично. Задаваше се доста лошо време откъм Атлантика, и на изток пълзеше обширен фронт с дъжд, студ и вятър. Моята посока беше на югозапад, което означаваше, че няма шанс да не мина през дъждовете, а по-скоро въпроса беше за колко време.
Плана ми след Нордкап беше да пътувам от север на юг надолу през цяла Норвегия, за да разгледам и усетя възможно най-много от природата и красотите на тази удивителна държава. Бях подготвил доста добър маршрут който минаваше горе-долу на зиг-заг от север на юг, следвайки природните забележителности и местата, които бях набелязал да посетя. Първата дестинация бяха известните със своите магнетични пейзажи и цветове острови Лофотен, които бяха поредица от малки острови разположени навътре в Атлантическия океан, свързани със система от мостове и тунели помежду си. Надявах се днес да стигна до първия остров, като GPS-а показваше, че разстоянието е малко над 550км.
Приготвих се за път и облякох дъждобрана още на тръгване примирен с обстоятелствата, че ще ме вали много, и потеглих. Пътя беше изсечен и следваше извивките по брегове на фиордите, като от двете страни се извисяваха скалисти брегове , а по средата тъмните и дълбоки води на океана, който разцепваше сушата. Релефа беше много начупен и след всеки завой се откриваха изключителни гледки във всички посоки.
Заваля почти веднага, както и очаквах, облаците се спуснаха още по-ниско и застудя сериозно. Видях, че на една малка бензиностанция цената на бензина беше ниска, приравнено от крони в евро беше около 1.60 eur, иначе на повечето бензиностанции беше твърдо над 1.70 евро за литър. Отбих се да заредя, а и да се разтъпча малко.
Двама немци с мотори също бяха спрели и щракнах снимка на легендарната Африка на единия
А пък почти всички тирове, които срещах във Финландия и Норвегия имаха ето такива решетки отпред, явно за да са подготвени за ненадейни срещи с елени и лосове по пътя
По едно време пътя се изкачи високо в скалите, може би на 300-400м н.в. и там снега още си стоеше край пътя.
Откри се и чудесна панорама от високо – мащаба на всичко беше огромен и докъдето ми стигаше погледа се виждаше само едно– вода и скали!
По пътя не липсваха и ремонти и се налагаше да се изчаква под дъжда за да тръгне движението.
Имаше и обособени много места за почивка, къде да спреш и да се разтъпчеш. Доста кемпери и коли спираха с регистрации от цяла Европа. Нямаше никакви заведения, но бяха направени дървени къщички с беседки и дървени маси за да е удобно да седнеш и да хапнеш. На къщичките имаше информационни табели, които разказваха за исторически факти от региона. Събитията основно се въртяха около II-рата световна война и окупацията на немците, а също и за битките и потопените кораби и подводници наоколо. На мен лично ми беше много интересно, защото се вълнувам от такива теми и се зачитах с удоволствие.
Изобщо всичко по пътищата в Норвегия е насочено към туристите и затова как да се чувстват по-добре – много места за отдих, навсякъде чиста вода, топла вода в тоалетните, че даже в някои от тях имаше и електически конвектори за отопление. Кога ще ги стигнем......не знам....
Леко-полеко напредвах по пътя, времето не ставаше по-добре. Най-неприятен беше вятъра, който се усили изключително много и духаше на силни пориви. Привечер наближих отново крайбрежието и се насочих към моста, който свързва континента с първия от поредицата Лофотенски острови. Моста беше дълъг може би около километър, издигнат високо над пролива и в началото му светеше, и мигаше голям предупредителен знак за силен вятър и показваше скоростта му в метри в секунда. Не запомних колко точно беше числото. Идеята беше да предупреди минаващите по моста да внимават.
Аз го погледнах, стиснах здраво мотора и продължих. Следващия километър по моста беше може би най-опасното ми преживяване от цялото пътуване! Моста не беше широк и движението беше двупосочно. Удариха ме такива силни странични пориви от дясната ми страна, че положих върховни усилия да се задържа и да не падна! Помня, че почти спрях и включих на първа и започнах да пълзя напред, а гадното беше, че поривите ме блъскаха от дясно, и в момента в който натисна мотора наляво за да противодействам и да не се ударя в мантинелата, отслабваха и аз се засилвах в насрещната лента. А отсреща пристигаха камиони и коли, а аз едвам уцелвам правия път да се разминем...... Помислих си „ Ей тук вече няма как да не падна, дано поне да не е челен сблъсък с камион!” Всякакви сценарии минаваха светкавично през главата ми, от черни по-черни.
Не знам как се добрах до другия край, но малко след като слязох на първото възможно място с видимост спрях за да се успокоя и да щракна снимка на моста за спомен от това преживяване.
Покарах още известно време с надеждата да намеря по-закътано от вятъра място за палатката и накрая се установих на един импровизиран паркинг край пътя, където ми се стори по-завет. Имаше спрели още 5-6 кемпера и няколко коли за нощувка на същото място. Не успах да направя снимка, защото се наложи да разпъвам палатката в екстремни условия на дъжд, студ и вятър и снимките бяха последната ми грижа....
Следва продължение…..
Самотните пътешествия са ми най-любими!
Е, сега трябваше да си го припомня бързо, защото Сергей говореше единствено немски и руски. При положение, че моя немски е на ниво “нула”, а неговия английски беше на същото нулево ниво стана ясно, че руския е нашият общ език за комуникация. От дума на дума се разбрахме, че той си взел летния отпуск, тръгнал преди седмица от Мюнхен, Германия, качил се на север до Нордкап и сега пътуваше на юг в моята посока. Беше си нахвърлял няколко от по-известните забележителности за разглеждане, и след като и аз му споделих моя план за пътуването ме попита дали искам да пътуваме заедно. Нямах нищо против да продължим заедно за няколко дни, така и така пътувах вече почти две седмици сам и малко компания щеше за ми дойде добре. Сергей се оказа със същата визия за пътуване като мен – спеше на къмпинги и беше с ограничен бюджет, така че бързо се разбрахме, че ще спим на палатки и следващите дни. Предните два дни в дъжда беше наемал бунгала в къмпинги, но беше платил по 80 евро на вечер за нощувка, което хич не му беше по вкуса и на него. Изобщо да спиш на легло в Скандинавия не е никак евтино и това трябва да се има предвид, когато се планират пътуванията.
Коментар