Страница 2 от 3 ПървиПърви 1 2 3 ПоследенПоследен
Резултати 21 до 40 от 46

Тема: Скандинавия и Прибалтика 2018

  1. #21
    Регистрация
    Mar 2010
    Място
    Плевен
    Публикации
    45
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Ден 6-ти, Tallin /Естония/ - Petajainen /Финландия/ 750km




    Поредния ден от пътуването на Север и най-после дойде време да стъпя в Скандинавия. Между Талин и Хелзинки има фериботна връзка, която се оперира от три компаннии и има заминаващ кораб горе-долу през 2 часа. Предварително бях проверил разписанието, и намерението ми беше да хвана някой от по-ранните, като този в 6:00ч сутринта ми се стори най-подходящ. Знаех, къде се намира пристанището, защото предния ден бях минал покрай него, а хостела в който бях отседнал беше на 10мин път от него, затова още в 5:30 бях събрал багажа и мотора работеше. От вчерашният дъжд нямаше и помен, а навън по това време слънцето вече беше толкова високо, че все едно беше 10 сутринта през лятото в България. Нощите бяха станали много кратки, а тъмната част беше едва 3-4 часа само.
    Тръгнах към порта и понеже беше събота, улиците бяха пусти и безлюдни, и не можеш да видиш жив човек. Това обаче в случая се оказа проблем за мен, защото като стигнах на пристанището се оказа, че не мога да уцеля точния терминал, на който е моя ферибот. Виждах в далечината, къде е кораба на Eckero Line, който беше моя ферибот, но се лутах и не намирах пътя към него. Въртях се с мотора може би 10-15мин из разни кръгови, влизах и излизах в паркинги, четох указателни табели, пак влизах и излизах, но греда, чувствах се като в лабиринт......На всичкото отгоре, беше толкова пусто наоколо, че нямаше кого да питам. Започна да ме обзема лека паника, че 5:45ч вече минава, а аз все още не съм си купил билет, камо ли да се натоваря. По едно време лутайки се в едни завойчета и еднопосочни пътчета на терминала, стигнах някакси съвсем близо до ферибота, но той беше от едната страна на една ограда. Точно тогава видях спряла кола с италианска регистрация и един мъж да се суети около оградата. Оказа се, че и той не може да намери входа и говореше през оградата с някакъв от служителите по товаренето от другата страна, в опит да разбере как по дяволите да стигнем до ферито. Някак си се успокоих, че явно не съм единствения загубеняк в този ранен час, а има и други неориентирани като мен Обясниха ни набързо откъде е пътя за входа, стигнах бързо на гишето преди ферибота, за да си купя билет за 60EUR и се качих на кораба буквално в 5:59ч.

    Ферибота беше почти празен и имаше едва 20-30 коли. Завързах мотора с коланите и се качих на един от горните декове, където са ресторантите и лоби бара. Намерих си фотьойл с гледка към морето и се отпуснах блаженно доволен, че успях да се кача след това неочаквано сутрешно приключение. Плаването до Хелзинки по разписание трая малко над 2 часа, което ми позволи да дремна и да събера малко сили за през деня.

    Акостирахме към 8:30ч и вече стъпих на финландска земя! Хелзинки още спеше в съботната сутрин, а и аз не бях планирал да го разглеждам.



    Движението почти лисваше, което ми даде възможност за много кратко време да се измъкна от града и да хвана магистралата на север. Финландия се явяваше транзит за мен по пътя за голямата цел - Норвегия, и не бях предвидил да се отклонявам за да разглеждам нещо.

    Когато спрях за първото зареждане се сблъсках челно с реалността - бензина вече беше над 1.60EUR за литър, а и по-евтино нямаше да става и по-нататък.



    Пътищата бяха доста добри и прави, и еднообразни, и почти без никакво движение. От двете страни това, което се виждаше бяха гори и езера, гори и езера, много гори и много езера....

    Това, което знаех предварително е, че в страната има над 55 000 водни басейни, а горите заемат 3/4 от територията й, а планините почти липсваха. Всичко ми се стори много еднообразно и затова се фокусирах върху поддържането на възможно по-висока средна скорост, с идеята да отметна повече километри.

    Спирах едва няколко пъти за зареждане, почивка, и да хапна от запасите храна, които си носех. Имаше много приятни места за отдих с беседки край пътя, където човек може да почине. Всичко беше заобиколено от природа, много чисто и естествено.







    Времето беше слънчево, като само на няколко пъти изведнъж се появяваха черни облаци, които изсипваха голямо количество дъжд за няколко километра и после пак слънце. Така се случи и точно докато обядвах, та се наложи да местя "софрата" в близката беседка
    Абе, лято, ама някакси по скандинавски



    Карах цял ден, а слънцето печеше сякаш е следобед и по едно време установих, че е станало 21:00ч. Наближавах полярния кръг, а по това време на годината бяха Белите нощи, когато слънцето толкова на север почти не залязваше. Следващите дни го виждах как вечер пада ниско, почти до хоризонта, като после започва да се движи на изток по ръба на хоризонта и на сутринта като стигне изток пак започва да се издига. Много уникално преживяване е да живееш в такива условия, което обаче е зимата е напълно противоположно – тогава тук се живее в нощ по цели дни....

    Реших да намеря място за нощувка и да разпъна палатката за да почина за няколко часа. Не исках да се надценявам прекалено, защото въпреки светлината усетих, че леко-полеко губя концентрация след многото часове каране, а и да не забравяме, че бях на крак още от 5:00ч сутринта.
    Отбих се от главния път по едно черно пътче и си харесах едно закътано местенце за палатката почти на брега на поредното езеро n-то на брой.

    Това е мястото, а снимка е правена около 21ч - все едно е следобед...


    Спрях мотора и когато стъпих на тревата извъднъж от нея избухна рояк от комари, стотици финландски гладни комари, обаче добрата предварителна подготовка си изигра решаващата роля – бързо извадих и се напръсках по лицето и ръцете с коктейл от два от препаратите, които носех, като се надявах да ги отблъсна, а ако не успеех щях да заложа и на третия. За момент имах съмнение, дали ще е успешно, защото едно са българските комари, а на тези ако не им действаха нашите мазила, какво правим, а?! За щастие успях и ги оставих гладни да ме обикалят
    Разпънах бързо палатката и легнах уморен за кратка няколкочасова дрямка.



    Нощувката ми в Талин беше последното ми спане на легло, а в последствие разбрах, че това беше първият от следващите 14 дни, които щях да къмпингувам на палатка и спане на земята.

    Следва продължение....
    Последно редактиран от sivanov ; 07-12-18 в 14:17

  2. #22
    Регистрация
    Mar 2010
    Място
    Плевен
    Публикации
    45
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Цитат Мнение на Сергей Янков Преглед на публикациите
    Супер и благодаря! Браво, приятелю! Тоя пътепис го пускаш точно навреме, за да ми е в помощ при при планиране на моето пътуване тая година. Тва не значи, че няма да прескоча до Плевен за лични указания, дадени на по бира
    Бат Серго, разбира се с най-голямо удоволствие ще се видим.
    Помниш как се видяхме с теб и Питона в Бургас и после ядохме чорби на Крайморие, когато аз се подготвях

  3. #23
    Регистрация
    Sep 2008
    Място
    гр. Ямбол
    Публикации
    845
    Точки (при гласуване)
    11

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Страхотно.
    0887 246718

  4. #24
    Регистрация
    Aug 2014
    Публикации
    2
    Точки (при гласуване)
    0

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Чудесен пътепис. Следя с интерес

  5. #25
    Регистрация
    Mar 2010
    Място
    Плевен
    Публикации
    45
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Ден 7, Petajainen /Финландия/ – Skoganvarre /Норвегия/ 550km




    Няколкото часа сън ми дойдоха екстра и към шест и нещо изпълзях от палатката. Все още бях сънен и се чувствах малко замаян, и първата ми работа беше да запаля газовото котлонче за да си направя кафе. Бях се запасил с доста пакетчета 3 в 1, и само след няколко минути вече се наслаждавах на топлата течност. Денят беше слънчев и спокоен, а единствено рояците комари разваляха идилията в импровизираният ми къмпинг. Трябваше незабавно да използвам коктейла от мазила още от рано-рано сутринта. След няколко минути вече сгъвах палатката и леко-полеко се оправях за път, защото ми предстоеше поредния интересен ден.

    Бях навлязъл в областта Лапландия – най-северната финландска провинция, а може би най-известният жител на тази провинция е дядо Коледа Днес щях да посетя неговия официален дом и офис, откъдето той тръгва всяка Коледа по света, за да раздава подаръци на послушните деца
    Лапландия е много обширна, но слабо населена област, а нейна столица беше гр. Рованиеми, който беше съвсем наблизо. Коренното население на Лапландия са Саами – малцинство, което в днешни дни не надхвърля повече от 7000 души. Традиционно саамите се прехранват с риболов и животновъдство, и по-специално отглеждане на елени. Като споменавам елените тук е мястото да кажа, че според статистиката в Лапландия живеят повече елени, отколкото хора. Те са полудомашни животни, което означава, че всеки елен си има собственик и е маркиран. От друга страна обаче, животните се скитат свободни. Във фермите се прибират само през най-студените зимни дни, когато не могат да намерят нищо за ядене в природата. Предния ден докато пътувах все по-на север започнаха да се появяват знаци за опасност от преминаващи елени и лосове, и аз с интерес се оглеждах с надеждата да зърна някой.



    Те са и голяма опасност за движението, и особено за мотористите, защото евентуален сблъсък с елен или лос ще предизвика сигурна тежка катастрофа. Особено внимателен бях на завоите, винаги с едно на ум, че може да има някое животно на пътя, защото бях чел в пътеписи на колеги за такива ситуации.

    Вече бях на мотора и потеглих към първата си спирка - дома на дядо Коледа и пресичането на Северния полярен кръг, и само след няма и половин час пристигнах на самото място и се озовах в Santa Park, който беше край главния път.




    Финландците се бяха постарали да извлекат максимум ползи от легендите за дядо Коледа и затова бяха построили увеселителен парк близо до Рованиеми, точно на мястото, където минаваше паралела зад който е Северния полярен кръг, и оттам нататък беше Арктика.





    С единия крак в Арктика







    Край пътя имаше заведения и къщички в които се продаваха сувенири и разни дрънкулки Made in China на тема дядо Коледа, глобализацията явно беше достигнала и до фабриките на добрия старец
    Честно казано мястото не ме впечатли особено, но все пак от влязох да разгледам „офиса му“ и да щракна някоя снимка.

    Шейната на добрия старец



    Част от вече опакованите подаръци



    Тунела към работилницата






    Бързо-бързо се екипирах отново за да продължа на север, пътя ми минаваше покрай езерото Инари, което е третото по големина езеро във Финландия, като характерното е, че има на 3000 острова. Знам, че се предлагаха и разходки с корабче в езерото до някои от тези острови, но аз реших, че по-скоро няма да се възползвам. Искаше ми се днес да вляза в Норвегия и да приближа до Нордкап възможно най-близо преди следващата нощувка.

    По някое време спрях да почина на една масичка с беседка, край поредното езеро. Напоследък срещах доста мотори и в двете посоки, които със сигурност или отиваха към Нордкап като мен, или вече се връщаха. Правеше ми впечатление, че половината от тях бяха сами, а другата половина бяха групички от по 3-4 мотора най-много. Не след дълго при мен спря един немец с Тенере, който също пътуваше сам на север. Полафихме си малко за пътя, моторите, кой-какъв маршрут има и т.н. Поканих го да остане да хапне с мен, но той отказа, пожелахме си лек път и замина, а аз останах за да обядвам.





    Природата наоколо ставаше все по-сурова и камениста, а растителността все по-ниска и постепенно вместо високи иглолистни гори наоколо се появиха доста повече брези и нещо подобно на гори от високи храсти.
    Стигнах до разклон, вече съвсем близо до границата с Норвегия, където се появи пътна табела, цялата налепена със стикери, указваща, че съм на прав път - оставаха само 343км до Нордкап.




    Завих в правилната посока и малко след това за пръв път зърнах северен елен. Пасеше си кротко в канавката край пътя, а аз бързо спрях и загасих мотора за да не го изплаша. Бях на 50м от него и тъкмо го снимах, но явно му се сторих много подозрителен, и елена влезе бавно в гората.





    Още ме държеше вълнението от срещата, когато малко след едно възвишение изведнъж пред мен на около 100м изникнаха 3 големи черни силуета! Бяха лосове! Стиснах спирачките мигновенно и спрях възможно най-бързо в банкета. Нямаше никакви коли в двете посоки, а два от лосовете стояха неподвижно на платното пред мен, бяха обърнали огромните си глави към мен и ме гледаха подозрително, а третия тъкмо излизаше от гората след тях. Явно тъкмо са пресичали пътя в момента, когато аз дойдох. Сториха ми се огромни животни, с големината на кон. Бръкнах в джоба на якето за да извадя телефона за снимка, но за съжаление лосовете се уплашиха и вместо да продължат, дадоха бавен заден ход и влязоха обратно в храстите. Усетих как сърцето ми туптеше учестено от внезапната среща и си дадох сметка, че около мен е дивата природа, далеч съм от градове и хора, сам сред тези прекрасни животни. Уникално!

    Продължих напред унесен в мисли, като се оглеждах постоянно с надеждата дали няма да зърна отново елен или лосове и така не след дълго влязох в Норвегия. Реших да търся къмпинг за да имам възможност да ползвам баня и други удобства. Подминах няколко табели за къмпинг, но трябваше да се отклонявам от главния път и се отказах.Най-сетне намерих един селцето Skoganvarre, където се установих за 20eur на човек с палатка и мотор, а ползването на душ беше безплатно. Беше хубаво място на брега на голямо езеро. Явно идваха предимно рибари, които пристигаха с джипове и лодки на колесари и влизаха да ловят риба. Разпънах си палатката, хапнах и изпрах някои неща и легнах да поспя, а навън светло, като бял ден – слънцето така и не залязваше....





    Снимка от късната вечер след 22:30 вечерта



    Следва продължение....

  6. #26
    Регистрация
    Mar 2010
    Място
    Плевен
    Публикации
    45
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Ден 8, Skoganvarre /Норвегия/ - Talvik /Норвегия/ 500km



    Днес беше деня за Нордкап! Къмпинга беше само на около 200км от нос Нордкап – най-северната точка на Европа. По всичко личеше, че ще имам късмет и с времето, прогнозата и от двата апликейшъна на телефона беше за малко ветровито, но сухо време, с температура около 8-10 градуса. Това ме зарадва доста, защото много често, макар да е през лятото, се случваше на Нордкап времето да е дъждовно и мъгливо, което донякъде разваляше удоволствието на стотиците мотористи, които бяха пътуваха хиляди километри дотам.

    След ритуала с газовия котлон и сутрешното кафе, извадих инструментите и се захванах да натегна веригата на мотора, докато съм още в къмпинга. Бях пропътувал над 4500км откакто тръгнал от България, и последните клометри се усещаше осезаемо, че е доста хлабава. Все пак веригата не беше нова, но се надявах да изкара пътуването. Погледнах и Scottoiler-а, който я смазваше, той също беше празен и се нуждаеше от пълнене с масло. Цялата процедура ми отне към половин час , след което се измих хубаво, бързо сгънах палатката, натоварих багажа и се облякох с екипа за път. Потеглих около 10ч с приповдигнато настроение от хубавото време, което се очертаваше.

    Пътувах по много хубав, но не много широк път, който следваше извивките на релефа. Тук може би е мястото да кажа, че в Норвегия повечето пътища имат ограничение от 70км/ч на скоростта и много рядко 80км/ч. Шосетата са сравнително тесни и с много завои, но знаците и маркировката са навсякъде. Шофьорите тук са изключително дисциплинирани и пътната безопасност е издигната на пиедестал. Всички спазват скоростта без изключение с какво МПС са, и дали са местни или туристи. Това е силно препоръчително и заради изключително високите глоби, които се налагат ако те хванат, в размер на стотици евро дори за съвсем малко превишение над допустимите км. На доста места в Норвегия срещах полицаи с малки камери, които обикновено бяха разположени в началото или края на населените места и следяха за спазване на ограниченията. Бяха си седнали с камерите край пътя без никакви обозначени автомобили около тях и когато ги видиш вече е късно, защото си твърде близо.

    С такава красота, която си заобиколен в Норвегия определено няма и защо да бързаш, та и аз си карах спокойно, и се наслаждавах на пейзажа и гледките, а те изобщо не липсваха!
    Само няколко десетки километра вече бях на брега на първия фиорд точно по времето на отлива, когато се виждаха пясъка и части от дъното.






    Тогава отново видях северни елени, като този път бяха цяло стадо. Спрях за да ги погледам и да направя някоя снимка. Пасяха си спокойно край водата и отвреме-навреме вдигаха глави с огромни рога за да огледат обстановката. Изключително красиви животни!







    По-нататък спирах отново и отново за да се полюбувам на природата и гледките, които се откриваха към водата. Пътя към Нордкап следваше извивките на левия бряг на дълъг фиорд и след всеки завой се откриваха изумителни панорами.







    След още малко време отново видях стадо елени, този път пасяха в храстите от другата страна на пътя.





    Колкото повече наближавах Нордкап, толкова по-тесен ставаше пътя, природата все по-сурова почти без растителност основно скали и мъхове оцветени в най-различни нюанси на зелено.








    По едно време влязох в тесен тунел дълъг над 7км, който минава под водите на океана и свързва континента с острова, на който беше нос Нордкап. Тунела е доста тесен и се спуска стръмно надолу около 3км под водата, после следва кратък равен участък и следва около 3км изкачване, докато се излезе от другата страна. Вътре е доста тъмно и студено, и от скалистите стени капе вода. Изненадах се, когато изведнъж посредата на тунела настигнах ентусиасти колоездачи, които въртяха педали, въпреки тесния път, тъмнината и трафика от коли и автобуси. Корави момчета, стори ми се доста опасно начинание.
    Най-сетне тунела свърши и излязох отново на светло, но какво беше учудването ми, когато пред очите ми изведнъж се изпречи огромен круизен кораб?! Това явно беше доста неочаквано и за други хора, защото на отбивката след дългия тунел бяха спрели и други коли и мотори за да направят снимки на лайнера, който беше акостирал съвсем близо на брега.
    Снимката навярно не може да пресъздаде напълно обстановката как огромен кораб беше хвърлил котва в сравнително тесен „ръкав“ от фиорда на фона на стръмни скалисти склонове.



    Малко преди мен на отбивката беше спрял и един швед с Yamaha FJR, който също отиваше към Нордкап. Казваше се Свен, малко над петдесет годишен. Заприказвахме се за пътя, природата и круизния кораб и решихме да продължим заедно нагоре към крайната точка, оставаха ни само около 30км.
    Стигнаме на бариерата преди Нордкап, където платихме такса от около 30 евро за да влезем към паркинга. Имаше опашка от коли и кемпери, а автобуси бяха докарали и изсипали всички пътници от круизния кораб. Паркинга беше пълен с мотори и коли и навсякъде гъмжеше от народ. Беше доста ветровито, но все пак не валеше.
    Естествено първото нещо беше да отидем със Свен да видим панорамата към Баренцово море и да се снимаме за спомен на края на Европа. Изпитвах едновременно силно вълнение и огромно задоволство, че успях да постигна тази цел! Наоколо се чуваше глъч от хора на всякакви езици и всички бяха въодушевени, снимаха се, смееха се и обсъждаха разпалено на висок глас. Най-големите веселяци бяха десетките мотористи, които бяха пътували от всевъзможни дестинации на света до заветната цел – нос Северен!











    Останахме около час, купихме магнитчета за спомен и се разходихме по скалистия терен наоколо. Беше вече ранния следобед и със Свен решихме, че достатъчно ни обрули вятъра и е време да се връщаме обратно. Разделихме се долу на бензиностанцията в селцето преди тунела и всеки продължи по пътя си. Той обратно към Швеция, а моята цел беше да стигна до Алта, където да си търся място за палатка.
    Пейзажите и гледките по пътя бяха трудни за описване. Много сурова природа, скали, вода и всякакви цветове наоколо, защото краткото лято тепърва започваше по тези ширини.





    Вече беше привечер, макар слънцето да беше все още твърде високо, но тук по това време на годината беше така и нощите бяха бели
    Пътувах бавно покрай фиорда след Алта, когато зърнах прекрасно място за палатка съвсем до водата в едно заливче на брега на фиорда. Имаше два кемпера съвсем на близо, както и навес с беседка и огнище. Реших, че това е моето място и разпънах палатката, след което се заех с приготвянето на вечерята – вкусна супа и спагети













    Уморен, но изключително доволен от емоциите през деня се мушнах в палатката за да събера сили за следващият ден.

    Следва продължение.....

  7. #27
    s_s1 е офлайн
    Светослав Генчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ |
    Регистрация
    May 2007
    Място
    с. Стража до гр. Търговище
    Публикации
    8,026
    Точки (при гласуване)
    27

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Разкошен пътепис!
    И дестинация мечта.
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

  8. #28
    Регистрация
    Sep 2014
    Място
    Севлиево
    Публикации
    104
    Точки (при гласуване)
    5

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Впечатляващо пътешествие!!!
    Умело поднесен разказ.
    Много сериозна подготовка.

    Следя с интерес продължението....
    Благодаря.

    "Не е важно дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки"
    ---------------------------------------------------------->Дън Сяопин

  9. #29
    Регистрация
    Aug 2014
    Публикации
    2
    Точки (при гласуване)
    0

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Страхотен пътепис. Следя с интерес

  10. #30
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    492
    Точки (при гласуване)
    16

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Сега го виждам , браво за труда, щеше да е обидно ако не го споделиш. Наздраве!

  11. #31
    Регистрация
    Mar 2010
    Място
    Плевен
    Публикации
    45
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Ден 9, Talvik /Норвегия/ - Kongsvika /Норвегия/ 560km



    Сутринта беше студено, духаше силен вятър на силни пориви, а големи черни облаци идваха на талази откъм югозапад, накъдето беше моят път. Още от предния ден следях внимателно прогнозата в телефона и нещата не изглеждаха никак оптимистично. Задаваше се доста лошо време откъм Атлантика, и на изток пълзеше обширен фронт с дъжд, студ и вятър. Моята посока беше на югозапад, което означаваше, че няма шанс да не мина през дъждовете, а по-скоро въпроса беше за колко време.

    Плана ми след Нордкап беше да пътувам от север на юг надолу през цяла Норвегия, за да разгледам и усетя възможно най-много от природата и красотите на тази удивителна държава. Бях подготвил доста добър маршрут който минаваше горе-долу на зиг-заг от север на юг, следвайки природните забележителности и местата, които бях набелязал да посетя. Първата дестинация бяха известните със своите магнетични пейзажи и цветове острови Лофотен, които бяха поредица от малки острови разположени навътре в Атлантическия океан, свързани със система от мостове и тунели помежду си. Надявах се днес да стигна до първия остров, като GPS-а показваше, че разстоянието е малко над 550км.

    Приготвих се за път и облякох дъждобрана още на тръгване примирен с обстоятелствата, че ще ме вали много, и потеглих. Пътя беше изсечен и следваше извивките по брегове на фиордите, като от двете страни се извисяваха скалисти брегове , а по средата тъмните и дълбоки води на океана, който разцепваше сушата. Релефа беше много начупен и след всеки завой се откриваха изключителни гледки във всички посоки.












    Заваля почти веднага, както и очаквах, облаците се спуснаха още по-ниско и застудя сериозно. Видях, че на една малка бензиностанция цената на бензина беше ниска, приравнено от крони в евро беше около 1.60 eur, иначе на повечето бензиностанции беше твърдо над 1.70 евро за литър. Отбих се да заредя, а и да се разтъпча малко.

    Двама немци с мотори също бяха спрели и щракнах снимка на легендарната Африка на единия



    А пък почти всички тирове, които срещах във Финландия и Норвегия имаха ето такива решетки отпред, явно за да са подготвени за ненадейни срещи с елени и лосове по пътя


    По едно време пътя се изкачи високо в скалите, може би на 300-400м н.в. и там снега още си стоеше край пътя.
    Откри се и чудесна панорама от високо – мащаба на всичко беше огромен и докъдето ми стигаше погледа се виждаше само едно– вода и скали!











    По пътя не липсваха и ремонти и се налагаше да се изчаква под дъжда за да тръгне движението.



    Имаше и обособени много места за почивка, къде да спреш и да се разтъпчеш. Доста кемпери и коли спираха с регистрации от цяла Европа. Нямаше никакви заведения, но бяха направени дървени къщички с беседки и дървени маси за да е удобно да седнеш и да хапнеш. На къщичките имаше информационни табели, които разказваха за исторически факти от региона. Събитията основно се въртяха около II-рата световна война и окупацията на немците, а също и за битките и потопените кораби и подводници наоколо. На мен лично ми беше много интересно, защото се вълнувам от такива теми и се зачитах с удоволствие.



    Изобщо всичко по пътищата в Норвегия е насочено към туристите и затова как да се чувстват по-добре – много места за отдих, навсякъде чиста вода, топла вода в тоалетните, че даже в някои от тях имаше и електически конвектори за отопление. Кога ще ги стигнем......не знам....

    Леко-полеко напредвах по пътя, времето не ставаше по-добре. Най-неприятен беше вятъра, който се усили изключително много и духаше на силни пориви. Привечер наближих отново крайбрежието и се насочих към моста, който свързва континента с първия от поредицата Лофотенски острови. Моста беше дълъг може би около километър, издигнат високо над пролива и в началото му светеше, и мигаше голям предупредителен знак за силен вятър и показваше скоростта му в метри в секунда. Не запомних колко точно беше числото. Идеята беше да предупреди минаващите по моста да внимават.

    Аз го погледнах, стиснах здраво мотора и продължих. Следващия километър по моста беше може би най-опасното ми преживяване от цялото пътуване! Моста не беше широк и движението беше двупосочно. Удариха ме такива силни странични пориви от дясната ми страна, че положих върховни усилия да се задържа и да не падна! Помня, че почти спрях и включих на първа и започнах да пълзя напред, а гадното беше, че поривите ме блъскаха от дясно, и в момента в който натисна мотора наляво за да противодействам и да не се ударя в мантинелата, отслабваха и аз се засилвах в насрещната лента. А отсреща пристигаха камиони и коли, а аз едвам уцелвам правия път да се разминем...... Помислих си „ Ей тук вече няма как да не падна, дано поне да не е челен сблъсък с камион!” Всякакви сценарии минаваха светкавично през главата ми, от черни по-черни.

    Не знам как се добрах до другия край, но малко след като слязох на първото възможно място с видимост спрях за да се успокоя и да щракна снимка на моста за спомен от това преживяване.



    Покарах още известно време с надеждата да намеря по-закътано от вятъра място за палатката и накрая се установих на един импровизиран паркинг край пътя, където ми се стори по-завет. Имаше спрели още 5-6 кемпера и няколко коли за нощувка на същото място. Не успах да направя снимка, защото се наложи да разпъвам палатката в екстремни условия на дъжд, студ и вятър и снимките бяха последната ми грижа....

    Следва продължение…..
    Последно редактиран от sivanov ; 11-12-18 в 15:46

  12. #32
    Регистрация
    Jan 2017
    Място
    с.Огнен Карнобатско
    Публикации
    564
    Точки (при гласуване)
    2

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Браво !!! Поздравления и благодарности още веднъж !
    Който търси , намира !

  13. #33
    Регистрация
    Mar 2010
    Място
    Плевен
    Публикации
    45
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Цитат Мнение на cnc82 Преглед на публикациите
    Браво !!! Поздравления и благодарности още веднъж !
    И аз благодаря за подкрепата на всички, които следят темата!
    Това ме мотивира още повече за да продължа

  14. #34
    Регистрация
    Mar 2010
    Място
    Плевен
    Публикации
    45
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Ден 10, Kongsvika /Норвегия/ - Kabelvag /Норвегия/ 130km



    Не можах да мигна почти цяла нощ. Вятъра и дъжда не спираха да блъскат палатката нон-стоп през цялата нощ, а аз се бях сгушил в спалния чувал и само слушах как дъжда плющи отгоре. Имах подозрение, че пода на палатката в един момент ще пропусне и водата ще влезе при мен. За горните слоеве бях по-убеден, че ще издържат, но все пак си имах едно на ум и за тях.
    В сутрешните часове се подадох леко навън само за да видя, че тежки мъгли се бяха спуснали съвсем ниско над хълмовете и обстановката беше направо като късна есен. Казах си, че в това време изобщо няма смисъл да се пробвам да тръгвам. Докато събера палатката и багажа всичко щеше да се намокри, а аз щях да стана вир вода. Освен това в такива условия удоволстивето от гледките и пейзажите на Лофотенските остови щяха да се изгубят тотално.
    Бях пропътувал толкова много километри дотук и сега просто отказвах да продължа, докато не видя слънце. Така и така нямах спешна дата за прибиране в България и затова реших да стоя тук, докато времето не се оправи поне малко. Палатката не пропускаше вода и поне бях на сухо. Имах и добри запаси от консерви, сухи супи, хляб и спагети. Единствено водата беше свършила и затова взех двете празни бутилки, обух ботушите и дъждобрана, и излязох за вода. Само на няколко десетки метри от мен от планината се спускаше планински поток с превъзходна дъждовна вода
    Напълних си с удоволствие бутилките и се върнах на сухо в палатката за да си направя вкусна гореща супа, спагети, а после за десерт и чай



    Към 13ч слънцето все пак леко взе да пробива облаците, а и прогнозите в телефона показваха подобрение в следобедните часове. Реших, че вече е време да да тръгвам, когато и дъжда спря и бързо събрах багажа и сгънах мократа палатка. Който е събирал или разпъвал в дъжд палатка ще ме разбере, колко неприятно е цялото упражнение да се прави в дъжд....

    Криво-ляво се натоварих и тръгнах отново. Веднага се сетих, че скоро трябва да заредя, защото за последно бях зареждал преди повече от 220км. Тъкмо покарах малко и пак започна да вали...лошо
    По едно време започнах да се тревожа сериозно за горивото, карах, карах, а бензиностанция йок! Минавах само през някакви подобия на села с по 4-5 къщи и нямаше никакви признаци да има бензин наоколо. На всичкото отгоре през 10-15км между малките острови имаше тунели дълги по 3-4 км под океана, по които минаваше пътя, доста тесни и дълбоки, тунелите се спускаха под водата, и сериозно взе да ме обхваща паника да не угасна за бензин по средата на някой от тях. След като излязох от поредния тунел спрях с облекчение на една отбивка за да помисля и реша какво да правя. Вече бях на 305км след зареждане, нямах резервна туба с бензин и в най-добрия случай според GPS-a, щеше да има град евентуално с бензиностанция, след около 50км. Резервата светеше отдавна и като разклатих мотора едва-едва се плискаше бензин вътре. Резервоара ми е 20л, но в момента имах не повече от 1 литър най-най-много....
    Взех решение да чакам да мине някой кемпер, мотор или каквото и да е и да се опитам да го спра за помощ. Качих се на мотора дадох на контакт и зачаках, какво аджеба ще излезе от тунела в моята посока.... Минаха една-две минути и от тунела изкочи мотор! Запалих на секундата и газ след него! Започнах да свиря и светкам, къси-дълги зад него в опит да го спра. Бяха двойка италианци на средна възраст върху Хонда Кростурър. Забелязаха ме и отбиха встрани. Спрях и аз и се опитах да ги заговоря на английски, което се оказа неуспешно. Жената горе-долу ме разбираше, но мъжа само въртеше очи и говореше на италиански. Започна се едно дълго и сложно обяснение на ситуацията ми, но се разбрахме криво-ляво с помоща на ръце, крака и други знаци. Обясних им да карат след мен и когато угасна да спрат и те. Италианците казаха "ОК!" и тръгнахме, вече бях една идея по-спокоен. Само след 15-тина километра мотора прихълца и угасна за бензин....Отбих встрани и Стефано, италианеца спря зад мен. Жена му скочи веднага от мотора, а той започна да ми сочи да се качвам зад него. Явно си бяха говорили по пътя как да действат, когато спрем и плана беше, аз и Стефано да отидем за бензин, а жена му да стои на пост до Мултистрадата на пътя.
    Качих се отзад и онзи италианец като раздаде една газ.....ама като за последно! Стори ми се, че хвърчим по завоите, а аз само се стисках за дръжките отзад и чаках да се случи нещо. Карахме 25км докато стигнем града и намерим един Шел. Купих една 5л туба за 22 евро, това беше най-скъпата пластмасова туба в живота ми.....Налях 5л бензин и Стефано даде всичката газ обратно към мотора. Не знам дали заради жена му, защото стоеше сама, или заради ситуацията, ама ми се стори, че това не му беше нормалното темпо на каране, а направо си бързаше

    Пристигнахме бързо, и заварихме жена му да стои права до мотора и да чака, като войник на пост. Каза, че докато ни нямало били спирали още два мотора да питат дали има нужда от някаква помощ, но тя ги отпратила. Сипахме бензина, и двата мотора тръгнахме отново към града със Шела, като вече карахме доста по-бавно
    Стигнахме, заредих догоре мотора и предложих 50 евро на Стефано за услугата, но той отказа категорично, предложих му да му напълня резервоара, но той беше още по-категоричен в отказа си. Нищо не искаше да вземе, а в същото време си личеше колко щастливи и доволни бяха, че са помогнали! Страхотни хора, бях им много признателен!
    Благодарих им, прегърнахме се, разцелувахме се, пожелахме си лек път и те тръгнаха. Единствено забравихме да си направим снимка за спомен
    Аз тръгнах да си намеря къмпинг, защото дъжда все още ръсеше, но поне вятъра беше утихнал.
    Скоро намерих един, платих 14 евро, извадих мократа палатка и разпънах под дъжда. Поне щях да ползвам баня с гореща вода и обща кухня, където да мога да хапна спокойно. Така завърши този пореден вълнуващ ден от моето пътешествие.



    Следва продължение....
    Последно редактиран от sivanov ; 11-12-18 в 21:22

  15. #35
    Аватара на Венци- малкия
    Венци- малкия е офлайн Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ || ТП |
    | Модератор |
    Регистрация
    Jan 2005
    Място
    София
    Публикации
    4,604
    Точки (при гласуване)
    43

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Самотните пътешествия са ми най-любими!

  16. #36
    Регистрация
    Sep 2018
    Публикации
    4
    Точки (при гласуване)
    0

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Невероятно пътешествие си направил,завиждам благородно.Принципно и аз имам желание да пътувам натам,но след година-две.единствено ме притеснява плащането с кредитните карти,или по точно колко от тях ще са ми необходими.

  17. #37
    s_s1 е офлайн
    Светослав Генчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ |
    Регистрация
    May 2007
    Място
    с. Стража до гр. Търговище
    Публикации
    8,026
    Точки (при гласуване)
    27

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Цитат Мнение на sivanov Преглед на публикациите
    И аз благодаря за подкрепата на всички, които следят темата!
    Това ме мотивира още повече за да продължа
    Толкова ми харесва пътеписа, че ми се иска това пътуване да не свършва.
    Изчетох с удоволствие разказа за ден 10 докато си пия сутрешното кафе.
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

  18. #38
    Регистрация
    Jul 2012
    Място
    София
    Публикации
    30
    Точки (при гласуване)
    7

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Страхотен пътепис! Благодаря за споделянето!

  19. #39
    Регистрация
    Mar 2010
    Място
    Плевен
    Публикации
    45
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Ден 11, Kabelvag /Норвегия/ - Sekundaer 270km



    Сутринта над къмпинга беше доста хладно, но днес имаше всички изгледи деня да бъде хубав, защото валежите постепенно спряха през нощта, времето беше тихо и бяха останали само облаците. Личеше си, че слънцето ще ги пробие всеки момент, а прогнозата също показваше, че дъждовете се изтеглят вече на изток далеч от мен.

    Зареден с оптимизъм и все още под въздействието на вчерашната случка, когато за пръв път в живота си закъсвам за бензин, се захванах да събирам палатката и да товаря багажа след сутрешното кафе. Принципно в Норвегия бензиностанциите са доста на често и няма риск да не намериш бензин в разстояние на 50-60км, но след анализ на ситуацията установих, че в моя случай беше лошо стечение на няколко обстоятелства. Както помните в лошото време и силен дъжд, когато минах моста, който свързва Лофотенския архипелаг с континента, бързах да намеря място на завет за нощувка, и тогава не ми беше много-много да спирам, въпреки, че минах покрай бензиностанции. Тогава си казах „ Ще заредя утре, като тръгна и се оправи времето, все ще намеря бензиностанция, дай сега да търся някъде да се установя...“. Да, ама се оказа, че островите са много слабо населени и следващата бензиностаниция по пътя ми беше след повече от 100км, което принципно е необичайно за това, което бях видял в Норвегия до момента, и в крайна сметка закъсах. Последното обстоятелство, което не беше в моя полза бе, че разхода ми на бензин се беше покачил драстично, може би с над 1л/100км отгоре, след последното зареждане. Отдадох го на факта, че в дъжда и вятъра карах на ниски предавки, терена беше планински и нямах добра средна скорост. Ако бях с нормалния разход, който имам от около 5.7-5.8/100км, щях да мина оставащите 25км до бензиностанцията без да закъсам.....Както и да е, станалото-станало, анализа е направен и поуките за налице. Сега вече имах едно на ум и бях подготвен и за такива ситуации, като предвидливо бях сипал в новата ми зелена и “скъпа” 22-еврова пластмасова туба няколко литра бензин.

    Сега ми предстояха да мина около 120км пътувайки на запад през островите докато стигна до Reine, откъдето щях да хвана ферито до Bodo, за да се върна отново на континента.

    Не искам да преразказвам гледките и пейзажите, които се откриха пред мен през този ден на Лофотен. Това беше една нереална смесица от вода, скали, и цветове, които напълно оправдаха славата на това място, като една от най-красивите части от Норвегия.
    Ще оставя снимките да говорят вместо мен.



























    На тези острови селцата и градчета, изглеждаха цветни, като извадени от приказките.










    На островите нямаше земеделие или друга промишленост, а всичко е подчинено на улова на риба. Навсякъде се носеше специфичния мирис на сушена риба от огромния на брой сушилни за рибешки глави, мисля от рибата треска. За мен остана загадка каква е причината да се сушат главите, въпреки, че търсих после в интернет. Предполагам, че вероятно след като изсъхнат ги мелеха на брашно за харана, за животни, или пък друга теория, която намерих, е че смлените изсъхнали глави после се използвали за тор. Не разбрах в крайна сметка причината.









    Въпреки студа и имаше и хора, които караха сърфове, корави момчета и мочичета



    Следва продължение на ден 11.....

  20. #40
    Регистрация
    Nov 2014
    Място
    Раднево
    Публикации
    3,473
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Само ако знаеш,на колко колеги събуди бръмбарите в главите?
    Браво,с нетърпение чакам продължението.
    .Карам бавно стигам бързо. А...ма не всеки път.
    Киа спортаж2000тди 98г
    Опел корса 1.7D исузо 98г.
    Каравана Аdria 390Q

Страница 2 от 3 ПървиПърви 1 2 3 ПоследенПоследен

Сходни теми

  1. EnduroX Алба-Дамасцена 2018 / 8-9 септември 2018
    От Тодор Пашов във форум BG-X Enduro Championship
    Отговори: 16
    Последно мнение: 11-09-18, 20:18
  2. Отговори: 40
    Последно мнение: 10-10-14, 21:49
  3. Отговори: 24
    Последно мнение: 23-02-14, 14:45
  4. НОРДКАП или Скандинавия през зимата
    От niki p във форум Европа
    Отговори: 36
    Последно мнение: 15-06-11, 11:46
  5. Скандинавия 2009
    От Мони във форум Проекти, планове и подготовка за пътувания
    Отговори: 30
    Последно мнение: 18-06-09, 11:57

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •