Tweet
От: Скандинавия и Прибалтика 2018
Ден 18, Lysebotn – Preikostolen camping 50km
Алармата на телефона ме събуди точно в 5:30ч сутринта. Днес беше денят за каменното топче Kjerag. За да се стигне до него, обаче има един доста сериозен пешеходен преход, а аз бях прочел предварително доста мнения в нет-а, че колкото по-рано се тръгне, толкова по-добре. Тази забележителност е изключително посещавана и тълпи от туристи се впускат да катерят още от сутринта, а на самото топче дори се образуват опашки от чакащи за да се снимат. Аз исках да изпреваря това стълпотворение, а другата причина беше, че до обяд трябваше да тръгна от къмпинга.
Когато отворих палатката и се огледах, над къмпинга облаците бяха толкова ниско, че бяха буквално на 100м над земята. Всичко наоколо беше тихо и хора още спяха по палатките. Позамислих се за момент, къде съм тръгнал толкова рано, ами не се върна в топлия спален чувал, но в крайна сметка си казах, че ако не тръгна сега, няма да ми стигне времето да се върна до обяд.
Облякох си топли и удобни дрехи, и маратонки, и се качих на мотора, защото трябваше да се изкача около 5-6км по серпентините нагоре, за да стигна до обособения паркинг, откъдето започваше пътеката към Kjerag.
Само след първия километър с мотора влязох в гъстата мъгла, а по визьора на шлема бързо се образуваха капки конденз. Студа ме прониза през дрехите, защото тръгнах облечен за преход пеша и с маратонки, тоест без екипа и ботушите.
Паркинга горе е доста голям и има обособено място само за мотори и въпреки, че беше едва 6ч сутринта, вече имаше 10-тина коли. Плаща се на автомат, който приема карти и кеш, и ти издава билетче. Мотори, коли, всички плащат, без изключение. Има доста указателни табели с информация за маршрута, както и заведение, което толкова рано не работеше още. Първоначално имаше някакъв проблем с картата ми и автомата не я приемаше, докато се суетях дойде още едно момче да плаща и аз му дадох ред да плати, но при него се получи. Пробвах отново след него, той ме изчака да види дали ще проработи, и този път транзакцията мина за щастие, защото иначе нямах никакъв кеш в крони. Така се запознахме с него, казваше се Mehrdad, американец, който бил на гости при приятели в Гьотеборг, Швеция, но решил да отскочи да види Kjerag в Норвегия. Беше пътувал с колата цяла нощ, около 10 часа и 700км от Гьотеборг до тук и му личеше, че е малко уморен.
Решихме да вървим заедно към „топчето“ и тръгнахме по 5-километровия маршрут, който според табелите трябваше да ни отнеме около 2ч в едната посока. Денивелацията, която трябва да се преодолее е 570м и трасето е със сравнително голяма трудност.
Ето така изглежда прехода на карта, тръгва се 640м н.в. и се стига до 1020м след три стръмни изкачвания.
В началото започваше с много стръмно изкачване по скална пътека, осигурена с метални въжета и парапети и по едно време се движехме на четири крака. Отвсякъде бяхме обградени от мъгла се виждаше едва на 20-тина метара. Катерехме нагоре с Mehrdad по стръмните скали, а на места, направо си пълзяхме.
Горе-долу по същото време заедно с нас тръгнаха и едни австралийци Mia и Craig с които се запознахме по време на изкачването по пътеката. Ето ги и тях.
Отвреме-навреме имаше указателни табели с оставащото разстояние
По едно време стигнахме до къщичка, която служеше за заслон в случай на нужда и спешна ситуация
Изкачвахме се нагоре в мъглата, докато изведнъж не изплувахме над облаците и неочаквано всичко блесна, изгря такова ярко слънце, че направо беше трудно да повярвам, че допреди 5 мин съм бил в гъстата мъгла!
Почувствах се все едно съм в самолет и летя над облаците. Изключително красива гледка!!!
Ето и едно клипче, което направих над облаците
Пътеката следваше стръмни изкачвания и равни участъци, където можеш да си поемеш дъх и да поснимаш. Настигнах и няколко корейски туристи, които също изкачваха.
След около час и половина стигнаме и до самото място, където под въздействието на леда, водата и природата, се е образувало това невероятно нещо топчето Kjeragbolten, което стоеше заклещено между две отвесни скали, над пропаст висока 984м !!!
До него се стига по една много тясна пътечка и после трябва леко да се подскочи за да се качиш върху каменното яйце.
Аз не обичам височините изобщо и си признавам откровено, че умрях от страх!!!
Върху яйцето отгоре има място да стъпят двама души най-много и то плътно един до друг. Няма абсолютно никакви парапети и осигуровки!
Ето ме отгоре, а под мен са облаците и 984м пропаст!!! Една крачка встрани и.....Чао!
Направих и клипче от ръба на скалата точно до Kjerag
Останах горе около 40мин и се качвах два пъти върху камъка за снимки. Започнаха да идват доста туристи след нас и се образува опашка от хора, които изчакваха да се качат един по един за да се снимат.
Появи се и един индивид, младеж с доста хипи-излъчване, който дори се снима чисто гол отгоре върху яйцето, като само си закри мъжкия атрибут със сламена шапка. Какво ли не правят хората заради една снимка
Тръгнахме обратно с Mehrdad и австралийците обратно, а срещу нас по пътеката пъплеха вече върволица от туристи. Тогава разбрах, че плана ми да стана рано и да изпреваря навалицата е бил много добро решение! Препоръчвам ако някой реши да ходи натам също да тръгне възможно най-рано, иначе после става страшно трудно изкачването, защото пътеката е тясна и стават големи задръствания. На слизане дори се налагаше да вървя отстрани за да можем да се разминем с тълпата.
Долу на паркинга отново беше мъгла и облаци, а ние си направихме снимка за спомен и си разменихме номерата с Mehrdad
Слязох в къмпинга към 12:30, взех един бърз душ за да се освежа след прехода и после сгънах палатката и натоварих.
Към 15ч се качих на ферибота, който пътува през целия Lysefjord, и спира на спирки подобно на автобус, ту на левия бряг на фиорда, ту на левия, докато стигна Forsand, където беше моята спирка.
Оттам имах само около 30-тина км до Preikostolen camping, където щеше да бъде моята база за следващото изкачване до другата много известна забележителност на Норвегия – Pulpit rock или Preikostolen
Следва продължение.....
Ден 18, Lysebotn – Preikostolen camping 50km
Алармата на телефона ме събуди точно в 5:30ч сутринта. Днес беше денят за каменното топче Kjerag. За да се стигне до него, обаче има един доста сериозен пешеходен преход, а аз бях прочел предварително доста мнения в нет-а, че колкото по-рано се тръгне, толкова по-добре. Тази забележителност е изключително посещавана и тълпи от туристи се впускат да катерят още от сутринта, а на самото топче дори се образуват опашки от чакащи за да се снимат. Аз исках да изпреваря това стълпотворение, а другата причина беше, че до обяд трябваше да тръгна от къмпинга.
Когато отворих палатката и се огледах, над къмпинга облаците бяха толкова ниско, че бяха буквално на 100м над земята. Всичко наоколо беше тихо и хора още спяха по палатките. Позамислих се за момент, къде съм тръгнал толкова рано, ами не се върна в топлия спален чувал, но в крайна сметка си казах, че ако не тръгна сега, няма да ми стигне времето да се върна до обяд.
Облякох си топли и удобни дрехи, и маратонки, и се качих на мотора, защото трябваше да се изкача около 5-6км по серпентините нагоре, за да стигна до обособения паркинг, откъдето започваше пътеката към Kjerag.
Само след първия километър с мотора влязох в гъстата мъгла, а по визьора на шлема бързо се образуваха капки конденз. Студа ме прониза през дрехите, защото тръгнах облечен за преход пеша и с маратонки, тоест без екипа и ботушите.
Паркинга горе е доста голям и има обособено място само за мотори и въпреки, че беше едва 6ч сутринта, вече имаше 10-тина коли. Плаща се на автомат, който приема карти и кеш, и ти издава билетче. Мотори, коли, всички плащат, без изключение. Има доста указателни табели с информация за маршрута, както и заведение, което толкова рано не работеше още. Първоначално имаше някакъв проблем с картата ми и автомата не я приемаше, докато се суетях дойде още едно момче да плаща и аз му дадох ред да плати, но при него се получи. Пробвах отново след него, той ме изчака да види дали ще проработи, и този път транзакцията мина за щастие, защото иначе нямах никакъв кеш в крони. Така се запознахме с него, казваше се Mehrdad, американец, който бил на гости при приятели в Гьотеборг, Швеция, но решил да отскочи да види Kjerag в Норвегия. Беше пътувал с колата цяла нощ, около 10 часа и 700км от Гьотеборг до тук и му личеше, че е малко уморен.
Решихме да вървим заедно към „топчето“ и тръгнахме по 5-километровия маршрут, който според табелите трябваше да ни отнеме около 2ч в едната посока. Денивелацията, която трябва да се преодолее е 570м и трасето е със сравнително голяма трудност.
Ето така изглежда прехода на карта, тръгва се 640м н.в. и се стига до 1020м след три стръмни изкачвания.
В началото започваше с много стръмно изкачване по скална пътека, осигурена с метални въжета и парапети и по едно време се движехме на четири крака. Отвсякъде бяхме обградени от мъгла се виждаше едва на 20-тина метара. Катерехме нагоре с Mehrdad по стръмните скали, а на места, направо си пълзяхме.
Горе-долу по същото време заедно с нас тръгнаха и едни австралийци Mia и Craig с които се запознахме по време на изкачването по пътеката. Ето ги и тях.
Отвреме-навреме имаше указателни табели с оставащото разстояние
По едно време стигнахме до къщичка, която служеше за заслон в случай на нужда и спешна ситуация
Изкачвахме се нагоре в мъглата, докато изведнъж не изплувахме над облаците и неочаквано всичко блесна, изгря такова ярко слънце, че направо беше трудно да повярвам, че допреди 5 мин съм бил в гъстата мъгла!
Почувствах се все едно съм в самолет и летя над облаците. Изключително красива гледка!!!
Ето и едно клипче, което направих над облаците
Пътеката следваше стръмни изкачвания и равни участъци, където можеш да си поемеш дъх и да поснимаш. Настигнах и няколко корейски туристи, които също изкачваха.
След около час и половина стигнаме и до самото място, където под въздействието на леда, водата и природата, се е образувало това невероятно нещо топчето Kjeragbolten, което стоеше заклещено между две отвесни скали, над пропаст висока 984м !!!
До него се стига по една много тясна пътечка и после трябва леко да се подскочи за да се качиш върху каменното яйце.
Аз не обичам височините изобщо и си признавам откровено, че умрях от страх!!!
Върху яйцето отгоре има място да стъпят двама души най-много и то плътно един до друг. Няма абсолютно никакви парапети и осигуровки!
Ето ме отгоре, а под мен са облаците и 984м пропаст!!! Една крачка встрани и.....Чао!
Направих и клипче от ръба на скалата точно до Kjerag
Останах горе около 40мин и се качвах два пъти върху камъка за снимки. Започнаха да идват доста туристи след нас и се образува опашка от хора, които изчакваха да се качат един по един за да се снимат.
Появи се и един индивид, младеж с доста хипи-излъчване, който дори се снима чисто гол отгоре върху яйцето, като само си закри мъжкия атрибут със сламена шапка. Какво ли не правят хората заради една снимка
Тръгнахме обратно с Mehrdad и австралийците обратно, а срещу нас по пътеката пъплеха вече върволица от туристи. Тогава разбрах, че плана ми да стана рано и да изпреваря навалицата е бил много добро решение! Препоръчвам ако някой реши да ходи натам също да тръгне възможно най-рано, иначе после става страшно трудно изкачването, защото пътеката е тясна и стават големи задръствания. На слизане дори се налагаше да вървя отстрани за да можем да се разминем с тълпата.
Долу на паркинга отново беше мъгла и облаци, а ние си направихме снимка за спомен и си разменихме номерата с Mehrdad
Слязох в къмпинга към 12:30, взех един бърз душ за да се освежа след прехода и после сгънах палатката и натоварих.
Към 15ч се качих на ферибота, който пътува през целия Lysefjord, и спира на спирки подобно на автобус, ту на левия бряг на фиорда, ту на левия, докато стигна Forsand, където беше моята спирка.
Оттам имах само около 30-тина км до Preikostolen camping, където щеше да бъде моята база за следващото изкачване до другата много известна забележителност на Норвегия – Pulpit rock или Preikostolen
Следва продължение.....
Коментар