Скандинавия и Прибалтика 2018

[stefans]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Лелееее, как ме върна две години назад, Благодаря ти

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Лелееее, как ме върна две години назад, Благодаря ти

И аз благодаря, защото и твоя пътепис ми беше много полезен при подготовката на пътуването

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Благодаря за чудесния пътепис !

Няколко пъти съм посещавал Талин , много точно си го представил в разказа си .
Очаквам с нетърпение продължението за Финландия ( "моята втора родина") .

Дано не те разочаровам, защото през Финландия минах почти транзит на път за Норвегия

[cnc82]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Дано не те разочаровам, защото през Финландия минах почти транзит на път за Норвегия

Хах нормално... Все пак са около 1200-1300 км от южната до северната част.
Колкото толкова и на малко съм доволен.

[Сергей Янков]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Супер и благодаря! Браво, приятелю! Тоя пътепис го пускаш точно навреме, за да ми е в помощ при при планиране на моето пътуване тая година. Тва не значи, че няма да прескоча до Плевен за лични указания, дадени на по бира

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Ден 6-ти, Tallin /Естония/ - Petajainen /Финландия/ 750km




Поредния ден от пътуването на Север и най-после дойде време да стъпя в Скандинавия. Между Талин и Хелзинки има фериботна връзка, която се оперира от три компаннии и има заминаващ кораб горе-долу през 2 часа. Предварително бях проверил разписанието, и намерението ми беше да хвана някой от по-ранните, като този в 6:00ч сутринта ми се стори най-подходящ. Знаех, къде се намира пристанището, защото предния ден бях минал покрай него, а хостела в който бях отседнал беше на 10мин път от него, затова още в 5:30 бях събрал багажа и мотора работеше. От вчерашният дъжд нямаше и помен, а навън по това време слънцето вече беше толкова високо, че все едно беше 10 сутринта през лятото в България. Нощите бяха станали много кратки, а тъмната част беше едва 3-4 часа само.
Тръгнах към порта и понеже беше събота, улиците бяха пусти и безлюдни, и не можеш да видиш жив човек. Това обаче в случая се оказа проблем за мен, защото като стигнах на пристанището се оказа, че не мога да уцеля точния терминал, на който е моя ферибот. Виждах в далечината, къде е кораба на Eckero Line, който беше моя ферибот, но се лутах и не намирах пътя към него. Въртях се с мотора може би 10-15мин из разни кръгови, влизах и излизах в паркинги, четох указателни табели, пак влизах и излизах, но греда, чувствах се като в лабиринт......На всичкото отгоре, беше толкова пусто наоколо, че нямаше кого да питам. Започна да ме обзема лека паника, че 5:45ч вече минава, а аз все още не съм си купил билет, камо ли да се натоваря. По едно време лутайки се в едни завойчета и еднопосочни пътчета на терминала, стигнах някакси съвсем близо до ферибота, но той беше от едната страна на една ограда. Точно тогава видях спряла кола с италианска регистрация и един мъж да се суети около оградата. Оказа се, че и той не може да намери входа и говореше през оградата с някакъв от служителите по товаренето от другата страна, в опит да разбере как по дяволите да стигнем до ферито. Някак си се успокоих, че явно не съм единствения загубеняк в този ранен час, а има и други неориентирани като мен Обясниха ни набързо откъде е пътя за входа, стигнах бързо на гишето преди ферибота, за да си купя билет за 60EUR и се качих на кораба буквално в 5:59ч.

Ферибота беше почти празен и имаше едва 20-30 коли. Завързах мотора с коланите и се качих на един от горните декове, където са ресторантите и лоби бара. Намерих си фотьойл с гледка към морето и се отпуснах блаженно доволен, че успях да се кача след това неочаквано сутрешно приключение. Плаването до Хелзинки по разписание трая малко над 2 часа, което ми позволи да дремна и да събера малко сили за през деня.

Акостирахме към 8:30ч и вече стъпих на финландска земя! Хелзинки още спеше в съботната сутрин, а и аз не бях планирал да го разглеждам.



Движението почти лисваше, което ми даде възможност за много кратко време да се измъкна от града и да хвана магистралата на север. Финландия се явяваше транзит за мен по пътя за голямата цел - Норвегия, и не бях предвидил да се отклонявам за да разглеждам нещо.

Когато спрях за първото зареждане се сблъсках челно с реалността - бензина вече беше над 1.60EUR за литър, а и по-евтино нямаше да става и по-нататък.



Пътищата бяха доста добри и прави, и еднообразни, и почти без никакво движение. От двете страни това, което се виждаше бяха гори и езера, гори и езера, много гори и много езера....

Това, което знаех предварително е, че в страната има над 55 000 водни басейни, а горите заемат 3/4 от територията й, а планините почти липсваха. Всичко ми се стори много еднообразно и затова се фокусирах върху поддържането на възможно по-висока средна скорост, с идеята да отметна повече километри.

Спирах едва няколко пъти за зареждане, почивка, и да хапна от запасите храна, които си носех. Имаше много приятни места за отдих с беседки край пътя, където човек може да почине. Всичко беше заобиколено от природа, много чисто и естествено.







Времето беше слънчево, като само на няколко пъти изведнъж се появяваха черни облаци, които изсипваха голямо количество дъжд за няколко километра и после пак слънце. Така се случи и точно докато обядвах, та се наложи да местя "софрата" в близката беседка
Абе, лято, ама някакси по скандинавски



Карах цял ден, а слънцето печеше сякаш е следобед и по едно време установих, че е станало 21:00ч. Наближавах полярния кръг, а по това време на годината бяха Белите нощи, когато слънцето толкова на север почти не залязваше. Следващите дни го виждах как вечер пада ниско, почти до хоризонта, като после започва да се движи на изток по ръба на хоризонта и на сутринта като стигне изток пак започва да се издига. Много уникално преживяване е да живееш в такива условия, което обаче е зимата е напълно противоположно – тогава тук се живее в нощ по цели дни....

Реших да намеря място за нощувка и да разпъна палатката за да почина за няколко часа. Не исках да се надценявам прекалено, защото въпреки светлината усетих, че леко-полеко губя концентрация след многото часове каране, а и да не забравяме, че бях на крак още от 5:00ч сутринта.
Отбих се от главния път по едно черно пътче и си харесах едно закътано местенце за палатката почти на брега на поредното езеро n-то на брой.

Това е мястото, а снимка е правена около 21ч - все едно е следобед...


Спрях мотора и когато стъпих на тревата извъднъж от нея избухна рояк от комари, стотици финландски гладни комари, обаче добрата предварителна подготовка си изигра решаващата роля – бързо извадих и се напръсках по лицето и ръцете с коктейл от два от препаратите, които носех, като се надявах да ги отблъсна, а ако не успеех щях да заложа и на третия. За момент имах съмнение, дали ще е успешно, защото едно са българските комари, а на тези ако не им действаха нашите мазила, какво правим, а?! За щастие успях и ги оставих гладни да ме обикалят
Разпънах бързо палатката и легнах уморен за кратка няколкочасова дрямка.



Нощувката ми в Талин беше последното ми спане на легло, а в последствие разбрах, че това беше първият от следващите 14 дни, които щях да къмпингувам на палатка и спане на земята.

Следва продължение....

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Супер и благодаря! Браво, приятелю! Тоя пътепис го пускаш точно навреме, за да ми е в помощ при при планиране на моето пътуване тая година. Тва не значи, че няма да прескоча до Плевен за лични указания, дадени на по бира

Бат Серго, разбира се с най-голямо удоволствие ще се видим.
Помниш как се видяхме с теб и Питона в Бургас и после ядохме чорби на Крайморие, когато аз се подготвях

[Стефан Слабов]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Страхотно.

[mitrex]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Чудесен пътепис. Следя с интерес

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Ден 7, Petajainen /Финландия/ – Skoganvarre /Норвегия/ 550km




Няколкото часа сън ми дойдоха екстра и към шест и нещо изпълзях от палатката. Все още бях сънен и се чувствах малко замаян, и първата ми работа беше да запаля газовото котлонче за да си направя кафе. Бях се запасил с доста пакетчета 3 в 1, и само след няколко минути вече се наслаждавах на топлата течност. Денят беше слънчев и спокоен, а единствено рояците комари разваляха идилията в импровизираният ми къмпинг. Трябваше незабавно да използвам коктейла от мазила още от рано-рано сутринта. След няколко минути вече сгъвах палатката и леко-полеко се оправях за път, защото ми предстоеше поредния интересен ден.

Бях навлязъл в областта Лапландия – най-северната финландска провинция, а може би най-известният жител на тази провинция е дядо Коледа Днес щях да посетя неговия официален дом и офис, откъдето той тръгва всяка Коледа по света, за да раздава подаръци на послушните деца
Лапландия е много обширна, но слабо населена област, а нейна столица беше гр. Рованиеми, който беше съвсем наблизо. Коренното население на Лапландия са Саами – малцинство, което в днешни дни не надхвърля повече от 7000 души. Традиционно саамите се прехранват с риболов и животновъдство, и по-специално отглеждане на елени. Като споменавам елените тук е мястото да кажа, че според статистиката в Лапландия живеят повече елени, отколкото хора. Те са полудомашни животни, което означава, че всеки елен си има собственик и е маркиран. От друга страна обаче, животните се скитат свободни. Във фермите се прибират само през най-студените зимни дни, когато не могат да намерят нищо за ядене в природата. Предния ден докато пътувах все по-на север започнаха да се появяват знаци за опасност от преминаващи елени и лосове, и аз с интерес се оглеждах с надеждата да зърна някой.



Те са и голяма опасност за движението, и особено за мотористите, защото евентуален сблъсък с елен или лос ще предизвика сигурна тежка катастрофа. Особено внимателен бях на завоите, винаги с едно на ум, че може да има някое животно на пътя, защото бях чел в пътеписи на колеги за такива ситуации.

Вече бях на мотора и потеглих към първата си спирка - дома на дядо Коледа и пресичането на Северния полярен кръг, и само след няма и половин час пристигнах на самото място и се озовах в Santa Park, който беше край главния път.




Финландците се бяха постарали да извлекат максимум ползи от легендите за дядо Коледа и затова бяха построили увеселителен парк близо до Рованиеми, точно на мястото, където минаваше паралела зад който е Северния полярен кръг, и оттам нататък беше Арктика.





С единия крак в Арктика







Край пътя имаше заведения и къщички в които се продаваха сувенири и разни дрънкулки Made in China на тема дядо Коледа, глобализацията явно беше достигнала и до фабриките на добрия старец
Честно казано мястото не ме впечатли особено, но все пак от влязох да разгледам „офиса му“ и да щракна някоя снимка.

Шейната на добрия старец



Част от вече опакованите подаръци



Тунела към работилницата






Бързо-бързо се екипирах отново за да продължа на север, пътя ми минаваше покрай езерото Инари, което е третото по големина езеро във Финландия, като характерното е, че има на 3000 острова. Знам, че се предлагаха и разходки с корабче в езерото до някои от тези острови, но аз реших, че по-скоро няма да се възползвам. Искаше ми се днес да вляза в Норвегия и да приближа до Нордкап възможно най-близо преди следващата нощувка.

По някое време спрях да почина на една масичка с беседка, край поредното езеро. Напоследък срещах доста мотори и в двете посоки, които със сигурност или отиваха към Нордкап като мен, или вече се връщаха. Правеше ми впечатление, че половината от тях бяха сами, а другата половина бяха групички от по 3-4 мотора най-много. Не след дълго при мен спря един немец с Тенере, който също пътуваше сам на север. Полафихме си малко за пътя, моторите, кой-какъв маршрут има и т.н. Поканих го да остане да хапне с мен, но той отказа, пожелахме си лек път и замина, а аз останах за да обядвам.





Природата наоколо ставаше все по-сурова и камениста, а растителността все по-ниска и постепенно вместо високи иглолистни гори наоколо се появиха доста повече брези и нещо подобно на гори от високи храсти.
Стигнах до разклон, вече съвсем близо до границата с Норвегия, където се появи пътна табела, цялата налепена със стикери, указваща, че съм на прав път - оставаха само 343км до Нордкап.




Завих в правилната посока и малко след това за пръв път зърнах северен елен. Пасеше си кротко в канавката край пътя, а аз бързо спрях и загасих мотора за да не го изплаша. Бях на 50м от него и тъкмо го снимах, но явно му се сторих много подозрителен, и елена влезе бавно в гората.





Още ме държеше вълнението от срещата, когато малко след едно възвишение изведнъж пред мен на около 100м изникнаха 3 големи черни силуета! Бяха лосове! Стиснах спирачките мигновенно и спрях възможно най-бързо в банкета. Нямаше никакви коли в двете посоки, а два от лосовете стояха неподвижно на платното пред мен, бяха обърнали огромните си глави към мен и ме гледаха подозрително, а третия тъкмо излизаше от гората след тях. Явно тъкмо са пресичали пътя в момента, когато аз дойдох. Сториха ми се огромни животни, с големината на кон. Бръкнах в джоба на якето за да извадя телефона за снимка, но за съжаление лосовете се уплашиха и вместо да продължат, дадоха бавен заден ход и влязоха обратно в храстите. Усетих как сърцето ми туптеше учестено от внезапната среща и си дадох сметка, че около мен е дивата природа, далеч съм от градове и хора, сам сред тези прекрасни животни. Уникално!

Продължих напред унесен в мисли, като се оглеждах постоянно с надеждата дали няма да зърна отново елен или лосове и така не след дълго влязох в Норвегия. Реших да търся къмпинг за да имам възможност да ползвам баня и други удобства. Подминах няколко табели за къмпинг, но трябваше да се отклонявам от главния път и се отказах.Най-сетне намерих един селцето Skoganvarre, където се установих за 20eur на човек с палатка и мотор, а ползването на душ беше безплатно. Беше хубаво място на брега на голямо езеро. Явно идваха предимно рибари, които пристигаха с джипове и лодки на колесари и влизаха да ловят риба. Разпънах си палатката, хапнах и изпрах някои неща и легнах да поспя, а навън светло, като бял ден – слънцето така и не залязваше....





Снимка от късната вечер след 22:30 вечерта



Следва продължение....

[sivanov]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Ден 8, Skoganvarre /Норвегия/ - Talvik /Норвегия/ 500km



Днес беше деня за Нордкап! Къмпинга беше само на около 200км от нос Нордкап – най-северната точка на Европа. По всичко личеше, че ще имам късмет и с времето, прогнозата и от двата апликейшъна на телефона беше за малко ветровито, но сухо време, с температура около 8-10 градуса. Това ме зарадва доста, защото много често, макар да е през лятото, се случваше на Нордкап времето да е дъждовно и мъгливо, което донякъде разваляше удоволствието на стотиците мотористи, които бяха пътуваха хиляди километри дотам.

След ритуала с газовия котлон и сутрешното кафе, извадих инструментите и се захванах да натегна веригата на мотора, докато съм още в къмпинга. Бях пропътувал над 4500км откакто тръгнал от България, и последните клометри се усещаше осезаемо, че е доста хлабава. Все пак веригата не беше нова, но се надявах да изкара пътуването. Погледнах и Scottoiler-а, който я смазваше, той също беше празен и се нуждаеше от пълнене с масло. Цялата процедура ми отне към половин час , след което се измих хубаво, бързо сгънах палатката, натоварих багажа и се облякох с екипа за път. Потеглих около 10ч с приповдигнато настроение от хубавото време, което се очертаваше.

Пътувах по много хубав, но не много широк път, който следваше извивките на релефа. Тук може би е мястото да кажа, че в Норвегия повечето пътища имат ограничение от 70км/ч на скоростта и много рядко 80км/ч. Шосетата са сравнително тесни и с много завои, но знаците и маркировката са навсякъде. Шофьорите тук са изключително дисциплинирани и пътната безопасност е издигната на пиедестал. Всички спазват скоростта без изключение с какво МПС са, и дали са местни или туристи. Това е силно препоръчително и заради изключително високите глоби, които се налагат ако те хванат, в размер на стотици евро дори за съвсем малко превишение над допустимите км. На доста места в Норвегия срещах полицаи с малки камери, които обикновено бяха разположени в началото или края на населените места и следяха за спазване на ограниченията. Бяха си седнали с камерите край пътя без никакви обозначени автомобили около тях и когато ги видиш вече е късно, защото си твърде близо.

С такава красота, която си заобиколен в Норвегия определено няма и защо да бързаш, та и аз си карах спокойно, и се наслаждавах на пейзажа и гледките, а те изобщо не липсваха!
Само няколко десетки километра вече бях на брега на първия фиорд точно по времето на отлива, когато се виждаха пясъка и части от дъното.






Тогава отново видях северни елени, като този път бяха цяло стадо. Спрях за да ги погледам и да направя някоя снимка. Пасяха си спокойно край водата и отвреме-навреме вдигаха глави с огромни рога за да огледат обстановката. Изключително красиви животни!







По-нататък спирах отново и отново за да се полюбувам на природата и гледките, които се откриваха към водата. Пътя към Нордкап следваше извивките на левия бряг на дълъг фиорд и след всеки завой се откриваха изумителни панорами.







След още малко време отново видях стадо елени, този път пасяха в храстите от другата страна на пътя.





Колкото повече наближавах Нордкап, толкова по-тесен ставаше пътя, природата все по-сурова почти без растителност основно скали и мъхове оцветени в най-различни нюанси на зелено.








По едно време влязох в тесен тунел дълъг над 7км, който минава под водите на океана и свързва континента с острова, на който беше нос Нордкап. Тунела е доста тесен и се спуска стръмно надолу около 3км под водата, после следва кратък равен участък и следва около 3км изкачване, докато се излезе от другата страна. Вътре е доста тъмно и студено, и от скалистите стени капе вода. Изненадах се, когато изведнъж посредата на тунела настигнах ентусиасти колоездачи, които въртяха педали, въпреки тесния път, тъмнината и трафика от коли и автобуси. Корави момчета, стори ми се доста опасно начинание.
Най-сетне тунела свърши и излязох отново на светло, но какво беше учудването ми, когато пред очите ми изведнъж се изпречи огромен круизен кораб?! Това явно беше доста неочаквано и за други хора, защото на отбивката след дългия тунел бяха спрели и други коли и мотори за да направят снимки на лайнера, който беше акостирал съвсем близо на брега.
Снимката навярно не може да пресъздаде напълно обстановката как огромен кораб беше хвърлил котва в сравнително тесен „ръкав“ от фиорда на фона на стръмни скалисти склонове.



Малко преди мен на отбивката беше спрял и един швед с Yamaha FJR, който също отиваше към Нордкап. Казваше се Свен, малко над петдесет годишен. Заприказвахме се за пътя, природата и круизния кораб и решихме да продължим заедно нагоре към крайната точка, оставаха ни само около 30км.
Стигнаме на бариерата преди Нордкап, където платихме такса от около 30 евро за да влезем към паркинга. Имаше опашка от коли и кемпери, а автобуси бяха докарали и изсипали всички пътници от круизния кораб. Паркинга беше пълен с мотори и коли и навсякъде гъмжеше от народ. Беше доста ветровито, но все пак не валеше.
Естествено първото нещо беше да отидем със Свен да видим панорамата към Баренцово море и да се снимаме за спомен на края на Европа. Изпитвах едновременно силно вълнение и огромно задоволство, че успях да постигна тази цел! Наоколо се чуваше глъч от хора на всякакви езици и всички бяха въодушевени, снимаха се, смееха се и обсъждаха разпалено на висок глас. Най-големите веселяци бяха десетките мотористи, които бяха пътували от всевъзможни дестинации на света до заветната цел – нос Северен!











Останахме около час, купихме магнитчета за спомен и се разходихме по скалистия терен наоколо. Беше вече ранния следобед и със Свен решихме, че достатъчно ни обрули вятъра и е време да се връщаме обратно. Разделихме се долу на бензиностанцията в селцето преди тунела и всеки продължи по пътя си. Той обратно към Швеция, а моята цел беше да стигна до Алта, където да си търся място за палатка.
Пейзажите и гледките по пътя бяха трудни за описване. Много сурова природа, скали, вода и всякакви цветове наоколо, защото краткото лято тепърва започваше по тези ширини.





Вече беше привечер, макар слънцето да беше все още твърде високо, но тук по това време на годината беше така и нощите бяха бели
Пътувах бавно покрай фиорда след Алта, когато зърнах прекрасно място за палатка съвсем до водата в едно заливче на брега на фиорда. Имаше два кемпера съвсем на близо, както и навес с беседка и огнище. Реших, че това е моето място и разпънах палатката, след което се заех с приготвянето на вечерята – вкусна супа и спагети













Уморен, но изключително доволен от емоциите през деня се мушнах в палатката за да събера сили за следващият ден.

Следва продължение.....

[s_s1]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Разкошен пътепис!
И дестинация мечта.

[boy3m]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Впечатляващо пътешествие!!!
Умело поднесен разказ.
Много сериозна подготовка.

Следя с интерес продължението....
Благодаря.

[mitrex]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Страхотен пътепис. Следя с интерес

[go6o]

От: Скандинавия и Прибалтика 2018

Сега го виждам , браво за труда, щеше да е обидно ако не го споделиш. Наздраве!