Tweet
.
По-малко известни факти за известния Несебър.
................................
В античността.
Несебър е един от най-старите градове в Европа.
Няма окончателен отговор на въпроса за точната възраст на града,
но със сигурност се знае, че е по-стар от Рим.
Историците твърдят, че преди Месопотамия, Египет и Елада в човешката цивилизация
има още един значително по-ранен период и това е Черноморският регион.
Първите заселници са траките. Нарекли го Мелса/Мена. Все още се спори за точното име.
Името означава "градът на Мелса/Мена", в чест на легендарния основател на селището.
Когато придобива градски вид, прибавили "бри" /град/ и тогава става Мелсамбрия/Менамбрия.
В древността полуостровът е бил доста по-голям,
но опустошително земетресение потапя почти половината от него.
Остава само парче земя от 850 на 300 метра, където се сбрани всички къщи и църкви.
Благодарение на удобно местоположение и естествена защита полуостровът е привличал
народите още от най-дълбока древност. При опасност са разкопавали провлака, тънка ивица земя
свързващ го със сушата, защитавайки се от пристъпите на келти, римляни, византийци и османлии.
Така градът се превръщал в остров и ставал непристъпна крепост.
Доказано е, че е на повече от три хилядолетия.
Този период съвпада с прочутата братоубийствена тракийска война за Троя.
"Илиада" е първият извор, в който се споменават траките,
чрез описанието на легендарния тракийски Цар Рез.
Той е роден в днешното селце Емона. В древността селище, където се намирали фермите
на богатите несебърските животновъди. Цар Рез е бил известен в тогавашния свят
с отглеждане на стада от снежнобели коне и пищно украсени със злато и сребро колесници.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95...BE%D0%BD%D0%B0
В лагера на траките и дарданите до градските стени на Троя, след подло предателство,
Цар Рез и Цар Еней са пленени от ахейците Диомед и хитрия Одисей.
Те освобождават Еней/неговите правнуци създават Рим/ и убиват нашия цар Рез.
Омир символично представя убийството на Цар Рез, като твърде удобна версия за гърците,
които по това време вече трайно са установили на балканския полуостров, след пристигането си от Етиопия.
Няма цар, няма траки. Загива тракийската култура, наследява я гръцката.
Така е написано в Омировата "Илиада", обаче историческата истината е съвсем друга.
Естествено, похищението на Хубавата Елена било само формален повод за войната.
Примамката били несметните богатства на Троя.
Ето какво е написал Херодот за древните траки, разделени от стените на Троя в тази война.
"От всички хора най-голям е тракийският народ след индийците.
Ако ги управляваше един човек и бяха единодушни, биха били непобедими и
най-силни от всички народи по мое мнение. Но това е непреодолимо и невъзможно
за тях и никога няма да стане и затова са и слаби."
Бих добавил и често да воюват помежду си, какъвто е случая с Троянската война.
След падането на Троя, вероятно Хубавата Елена е избрала да последва
войската на Цар Рез, обратно към Месемврия.
В запазен и до днес апокрифен перга*мент, внучката на Хубавата Елена разказва истината за баба си.
В Месембрия, Елена живяла в охолство от пребогатата си зестра до дълбока старост,
прилично омъжена и тачена от бедния си съпруг и многобройното потомство.
Фройд така тълкува мита за Хубавата Елена и отвличането й от Парис,
като основна причина за избухването на Троянската война:
"Сексуалното желание е достатъчно мощно, за да унищожи семейства, градове и дори цивилизации."
Едва ли някой би предположил, че прочутата поговорка "Една лястовица, пролет не прави"
и „Истинският приятел се познава в нещастието.” имат несебърски корен.
Автор е, древния баснописец Езоп, който е роден в Несебър през 620 год.пр.н.е.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%BE%D0%BF
Една от басните на Езоп, актуална за вечни времена:
"Орел се спуснал от висока скала и отмъкнал агне. Една гарга го видяла и решила от завист да направи същото.
И като се спуснала със силен крясък, налетяла на овен. Ноктите й се оплели в руното и не могла да се издигне,
а само пърхала с криле. Овчарят забелязал какво става, втурнал се и я хванал. Подкастрил й крилете
и привечер я отнесъл на децата си.
На въпросите им що за птичка е това, той отговорил:
— Доколкото разбирам е гарга, която иска да се представи за орел.
Така перченето с превъзхождащи ни, не води до нищо. Към несполуките се притуря и присмех."
Световния термин "Езоповски език" означава реч, при която изобилстват алегории,
загатвания, за да се прикрие истинския смисъл на изказването, обикновено за заблуда на цензурата.
................................
Гръцка колонизация
Несебър е единствената дорийска колония по цялото Черноморие.
Останалите са типично йонийски.
През 5 в. пр. н.е. значително се разраства и основава собствена колония, Навлохос,
близо до Обзор. Земите между днешните Несебър и Обзор са били житницата,
която давала храна не само на двете колонии, но и продукт за размяна и износ.
Дорийските гърци са го превърнали в оживен търговски център.
Оттогава в гръцкия свят е известен като Месамбрия или Месемврия.
Въз основа на литературни източници точната дата на появата на гръцка колония тук се счита за 510 г. пр. н.е.
По това време започва сеченето на сребърни драхми, първия белег на самостоятелна държава.
Градът се разраства бързо и превръща в типичен гръцки полис
с неговата структура, функция и управление.
Най-високият разцвет на града е през 2-3 в. пр.н.е.
Несебър е и едно от първите селища в Европа с водопровод и канализация.
По това време, Месембрия, вероломно нападнала Аполония, без обявяване на война.
Месембрийците превзели Анхиало, чийто солници вероятно са били причина за конфликта,
който продължава векове без да бъде подписан мир от двете страни.
Това дава повод на съвременниците им да потърсят форма за обявяване края
на военните действия и вековната непримирима вражда между двата града.
Церемония се е извършва на 1 април под шеговита форма в присъствието на градоначалниците на
Созопол и Несебър, като участници във войната и градоначалникът на Поморие, като повод за
отминалите военни действия. Мyзeя нa coлницитe в Πoмopиe, е мяcтoтo
за пoдпиcвaнeтo нa пpимиpиeтo, тъй като близo 22 вeĸa ca вoювaли зa coлницитe нa Aнxиaлo.
................................
Римляните
През 72 г. пр.н.е. Несебър е превзет от римляните и включен като част от Римската империя.
Оттогава е известен с името Месемврия.
Римляните не унищожават стените и големите обществени сгради. Градът продължава
да сече монети и остава важен търговски и културен център на брега на Черно море.
Под римска власт, започва да придобива все повече важно икономическо и стратегическо значение.
По това време Несебър е имал активни търговски отношения с и други големи
пристанища в Средиземно море, Венеция, Генуа, Дубровник, Сиракуза и др.
................................
Византия
След рухването на Римската империя, Несебър става част от Византия.
Именно тук императорът прогонвал от Константинопол най-могъщите политически опоненти
от благородни семейства, министри, военни лидери, търговци, на вечно заточение в Несебър.
Стотици известни и богати семейства започнали да живеят на този малък полуостров.
Всички се стараели да построят собствена семейна църква. Някои се обединили и след няколко
години в Несебър имало повече от четиридесет църкви, някои от които са оцелели добре, а някои са в руини.
Централната църква на Месемврия се нарича Света София, както и в столицата Константинопол.
................................
Присъединяване към България.
За първи път е включен в българската държава едва през 812 г., когато Хан Крум
го превзема след 14-дневна обсада и тук се заселват първите славяни и българи.
Върхът на развитието на Несебър идва при управлението на цар Иван-Александър,
когато става един от най-важните градове в българската държава.
Апетит към града са проявили и френски благородници. Дори е бил превзет от рицарите
на граф Амедео Савойски, които по-късно го продал на Византия за 15000 златни дуката.
Но при всичките тези исторически обрати градът продължавал да просперира.
С две удобни пристанища, северно и южно, той винаги запазвал статута си
на важен външнотърговски център и порта към света.
В началото на 1453 г., виждайки настъплението на турците, император Константин XII Драгаш
отстъпил Несебър на Ян Хуниади и унгарците. Така или иначе, в историята последният владетел
на града преди завладяването му от турците бил унгарският войвода Ян Хуниади.
................................
Игото
През есента на 1453 г. Несебър попада в турски ръце, а стените на крепостта са разрушени.
По времето на османското робство Несебър е опустошен, но запазва своето стратегическо значение.
Градът е един от последните в България паднал под турска власт,
заедно с столицата Константинопол през 1453 г.
Историците обобщават за Несебър:
"За разлика от много други градски средища той значително по безболезнено изживява прехода
от късната античност към ранното средновековие, като запазва положението си на голям градски център
с активен стопански живот и търговия. Също така без особено големи сътресения изживява и
турското завладяване. Причината за това едва ли се корени единствено в неговото географско местоположение,
а по-скоро в съхраняването на определени традиции и елементи на градския живот, които винаги
са били необходими на завоевателите, за да възстановят прекъснатия ритъм на стопанската дейност."
................................
В наши дни.
Град с история от няколко хиляди години, все още има следи от минали епохи.
В древността е наброявал 20 хил. души. Малко градове в Европа
по същото време, са имали толкова многобройно население.
Римското име на града Месемврия се запазва чак до 1934 година.
Новото име Несебър, е според фонетичните особености на славянския език.
За съжаление вече липсва оживлението типично за голям полис като Несебър.
Един домашен любимец тичаше из парка. Най-после видях жива душа и разбрах,
че не съм сам на тази захвърлена в морето земя.
– Къде са хората? - запитах се на глас, но кучето само ме изгледа странно и подмина.
Днес също е изискан, древен и романтичен, но пуст извън туристическия сезон.
Обаче, когато аплодираме успехите на нашите гимнастички, донесли най-много спортна слава на България,
не бива да забравяме, че това се дължи на една легенда в спорта - несебърлийката Жулиета Шишманова.
Нейни възпитанички са Мария Гигова, Нешка Робева, Румяна Стефанова и Красимира Филипова.
В Копенхаген през 1967 год. Шишманова като треньор, със своята възпитаничка Мария Гигова,
печели първия златен медал за България и показва на света, че се заражда новата българска школа.
Несебър остава красив, независимо от време, сезони и повратностите на историята.
След като града е имал водопровод и канализация, изглежда несебърлии,
са станали маниаци на баните. Доказателство са откритите руини на бани от римско,
византийско и турско време. Докато на запад къпането се е считало за грях,
те обичали да ползват обществените бани...
...за разлика например от Испанската кралица Изабела Кастилска, която покорява Америка,
но се е къпала само веднъж в живота си. Представям си уханието около нея.
По късно Краля слънце Луи XIV обичал да казва:
"Къпането повече от веднъж в годината е вредно за здравето."
В наши дни несебърци, към традиционните бани прибавят, слънчеви, кални и морски,
като основен източник на приходи от туризма.
И бурен нощен живот под звездите.
Между другото имам впечатление, че Несебър е град на гларусите.
Тук са също като врабчетата в градовете на сушата.
Сам сред тях, бях като герой от филма на Хичкок - "Птиците".
Храмът "Христос Пантократор" се смята за един от най-красивите не само в Несебър,
но и в цяла България. Впечатлява с богатство от форми и керамични инкрустации в декорацията.
Сега в сградата на храма има художествена галерия.
Ремонтираната сграда на общината не се вписва добре в архитектурата на града.
Прилича на тосканско имение, по хълмовете около Флоренция.
Според световната статистика Несебър е градът с най-много църкви на глава от населението в цялата страна.
Вероятно тук на тези камъни пред портите на града, Езоп е съчинявал своите басни.
В средата на века имало около 80 параклиса и храмове, като повече от половината са
непокътнати, а останалите под формата на руини, които все още впечатляват туристите.
Може би по тази улица Хубавата Елена е вървяла към храма
на тракийската богиня Кибела да поднесе дарове.
Да се върви по стъпките на Хубавата Елена и баснописеца Езоп, наистина е вълнуващо преживяване.
Градът дал подслон на хубавицата Елена, Цар Рез и мъдреца Езоп,
е удивително интересна комбинация от исторически личности. Чудя се защо общината
не пропагандира известните граждани на Несебър. В днешно време, всичко е туризъм.
Давам конкретен пример с Шушана, героиня в прочута песен.
В еврейския квартал Санта Крус в Севиля, има и една забележителна улица, която носи името на млада еврейка
с трагична съдба, девойката Шушана. Момичето се влюбило в млад християнин и любовта й била толкова силна,
че се отказала от вярата си. Християнчето обаче отхвърлило любовта й и девойката умряла от мъка.
Но пред смъртта си завещала главата й да бъде поставена на прозорец пред дома й.
Казват, че главата й наистина се намирала там, чак до XVIII век. Рисунка на керамично пано
на улицата на Шушана разказват тази тъжна история. Дали е мит или истина, испанците в Севиля твърдят,
че града е родното място на прочутата песен.
Това малко площадче, в еврейския квартал където се намира къщата й в стария град,
винаги е препълнено с туристи, загледани в тъмния прозорец.
Най-дългата улица в Стария град, "Митрополитска" все още зеленее.
Най-малката уличка в Несебър.
През 1963 год. преброяването на населението в Несебър показва едва 2778 жители,
с убийствена добра комбинация от наследствени гени, тези на Езоп и Хубавата Елена.
С развитието на туризма обаче населението се повишава рязко,
особено след инвеститорския бум през последните години.
Крепостните стени. Мълчалив свидетел на бурната история на града.
Провлака през нощта наистина е впечатляващ.
Според регистъра на ЕСГРАОН, сега населението на Несебър е 12 945 души.
Впечатляващ ръст! Ако нещо такова се наблюдаваше в цялата страна,
много скоро бихме задминали Индия и Китай по демографски показатели.
Надявам се съвсем скоро града ще възвърне популацията си от древността - 20 хил. души.
Повечето жители живеят в Новия град. В Стария Несебър, по моя преценка, едва ли има 1000 души.
Всяко новородено бебе в общината получава по 2000 лева.
Освен това детските градини и ясли в Несебър са безплатни за всички жители на общината.
На връщане към къщи, се изненадах, че часовника на кулата бе точен.
Един час размисли по калдаръмените улички на града, беше истинско удоволствие.
................................
Всяка година археолозите откриват нови следи от древни култури и цивилизации.
През 1956 г. е обявен за град-музей, а от 1983 г. е в списъка на световното
културно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
.
По-малко известни факти за известния Несебър.
................................
В античността.
Несебър е един от най-старите градове в Европа.
Няма окончателен отговор на въпроса за точната възраст на града,
но със сигурност се знае, че е по-стар от Рим.
Историците твърдят, че преди Месопотамия, Египет и Елада в човешката цивилизация
има още един значително по-ранен период и това е Черноморският регион.
Първите заселници са траките. Нарекли го Мелса/Мена. Все още се спори за точното име.
Името означава "градът на Мелса/Мена", в чест на легендарния основател на селището.
Когато придобива градски вид, прибавили "бри" /град/ и тогава става Мелсамбрия/Менамбрия.
В древността полуостровът е бил доста по-голям,
но опустошително земетресение потапя почти половината от него.
Остава само парче земя от 850 на 300 метра, където се сбрани всички къщи и църкви.
Благодарение на удобно местоположение и естествена защита полуостровът е привличал
народите още от най-дълбока древност. При опасност са разкопавали провлака, тънка ивица земя
свързващ го със сушата, защитавайки се от пристъпите на келти, римляни, византийци и османлии.
Така градът се превръщал в остров и ставал непристъпна крепост.
Доказано е, че е на повече от три хилядолетия.
Този период съвпада с прочутата братоубийствена тракийска война за Троя.
"Илиада" е първият извор, в който се споменават траките,
чрез описанието на легендарния тракийски Цар Рез.
Той е роден в днешното селце Емона. В древността селище, където се намирали фермите
на богатите несебърските животновъди. Цар Рез е бил известен в тогавашния свят
с отглеждане на стада от снежнобели коне и пищно украсени със злато и сребро колесници.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95...BE%D0%BD%D0%B0
В лагера на траките и дарданите до градските стени на Троя, след подло предателство,
Цар Рез и Цар Еней са пленени от ахейците Диомед и хитрия Одисей.
Те освобождават Еней/неговите правнуци създават Рим/ и убиват нашия цар Рез.
Омир символично представя убийството на Цар Рез, като твърде удобна версия за гърците,
които по това време вече трайно са установили на балканския полуостров, след пристигането си от Етиопия.
Няма цар, няма траки. Загива тракийската култура, наследява я гръцката.
Така е написано в Омировата "Илиада", обаче историческата истината е съвсем друга.
Естествено, похищението на Хубавата Елена било само формален повод за войната.
Примамката били несметните богатства на Троя.
Ето какво е написал Херодот за древните траки, разделени от стените на Троя в тази война.
"От всички хора най-голям е тракийският народ след индийците.
Ако ги управляваше един човек и бяха единодушни, биха били непобедими и
най-силни от всички народи по мое мнение. Но това е непреодолимо и невъзможно
за тях и никога няма да стане и затова са и слаби."
Бих добавил и често да воюват помежду си, какъвто е случая с Троянската война.
След падането на Троя, вероятно Хубавата Елена е избрала да последва
войската на Цар Рез, обратно към Месемврия.
В запазен и до днес апокрифен перга*мент, внучката на Хубавата Елена разказва истината за баба си.
В Месембрия, Елена живяла в охолство от пребогатата си зестра до дълбока старост,
прилично омъжена и тачена от бедния си съпруг и многобройното потомство.
Фройд така тълкува мита за Хубавата Елена и отвличането й от Парис,
като основна причина за избухването на Троянската война:
"Сексуалното желание е достатъчно мощно, за да унищожи семейства, градове и дори цивилизации."
Едва ли някой би предположил, че прочутата поговорка "Една лястовица, пролет не прави"
и „Истинският приятел се познава в нещастието.” имат несебърски корен.
Автор е, древния баснописец Езоп, който е роден в Несебър през 620 год.пр.н.е.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%BE%D0%BF
Една от басните на Езоп, актуална за вечни времена:
"Орел се спуснал от висока скала и отмъкнал агне. Една гарга го видяла и решила от завист да направи същото.
И като се спуснала със силен крясък, налетяла на овен. Ноктите й се оплели в руното и не могла да се издигне,
а само пърхала с криле. Овчарят забелязал какво става, втурнал се и я хванал. Подкастрил й крилете
и привечер я отнесъл на децата си.
На въпросите им що за птичка е това, той отговорил:
— Доколкото разбирам е гарга, която иска да се представи за орел.
Така перченето с превъзхождащи ни, не води до нищо. Към несполуките се притуря и присмех."
Световния термин "Езоповски език" означава реч, при която изобилстват алегории,
загатвания, за да се прикрие истинския смисъл на изказването, обикновено за заблуда на цензурата.
................................
Гръцка колонизация
Несебър е единствената дорийска колония по цялото Черноморие.
Останалите са типично йонийски.
През 5 в. пр. н.е. значително се разраства и основава собствена колония, Навлохос,
близо до Обзор. Земите между днешните Несебър и Обзор са били житницата,
която давала храна не само на двете колонии, но и продукт за размяна и износ.
Дорийските гърци са го превърнали в оживен търговски център.
Оттогава в гръцкия свят е известен като Месамбрия или Месемврия.
Въз основа на литературни източници точната дата на появата на гръцка колония тук се счита за 510 г. пр. н.е.
По това време започва сеченето на сребърни драхми, първия белег на самостоятелна държава.
Градът се разраства бързо и превръща в типичен гръцки полис
с неговата структура, функция и управление.
Най-високият разцвет на града е през 2-3 в. пр.н.е.
Несебър е и едно от първите селища в Европа с водопровод и канализация.
По това време, Месембрия, вероломно нападнала Аполония, без обявяване на война.
Месембрийците превзели Анхиало, чийто солници вероятно са били причина за конфликта,
който продължава векове без да бъде подписан мир от двете страни.
Това дава повод на съвременниците им да потърсят форма за обявяване края
на военните действия и вековната непримирима вражда между двата града.
Церемония се е извършва на 1 април под шеговита форма в присъствието на градоначалниците на
Созопол и Несебър, като участници във войната и градоначалникът на Поморие, като повод за
отминалите военни действия. Мyзeя нa coлницитe в Πoмopиe, е мяcтoтo
за пoдпиcвaнeтo нa пpимиpиeтo, тъй като близo 22 вeĸa ca вoювaли зa coлницитe нa Aнxиaлo.
................................
Римляните
През 72 г. пр.н.е. Несебър е превзет от римляните и включен като част от Римската империя.
Оттогава е известен с името Месемврия.
Римляните не унищожават стените и големите обществени сгради. Градът продължава
да сече монети и остава важен търговски и културен център на брега на Черно море.
Под римска власт, започва да придобива все повече важно икономическо и стратегическо значение.
По това време Несебър е имал активни търговски отношения с и други големи
пристанища в Средиземно море, Венеция, Генуа, Дубровник, Сиракуза и др.
................................
Византия
След рухването на Римската империя, Несебър става част от Византия.
Именно тук императорът прогонвал от Константинопол най-могъщите политически опоненти
от благородни семейства, министри, военни лидери, търговци, на вечно заточение в Несебър.
Стотици известни и богати семейства започнали да живеят на този малък полуостров.
Всички се стараели да построят собствена семейна църква. Някои се обединили и след няколко
години в Несебър имало повече от четиридесет църкви, някои от които са оцелели добре, а някои са в руини.
Централната църква на Месемврия се нарича Света София, както и в столицата Константинопол.
................................
Присъединяване към България.
За първи път е включен в българската държава едва през 812 г., когато Хан Крум
го превзема след 14-дневна обсада и тук се заселват първите славяни и българи.
Върхът на развитието на Несебър идва при управлението на цар Иван-Александър,
когато става един от най-важните градове в българската държава.
Апетит към града са проявили и френски благородници. Дори е бил превзет от рицарите
на граф Амедео Савойски, които по-късно го продал на Византия за 15000 златни дуката.
Но при всичките тези исторически обрати градът продължавал да просперира.
С две удобни пристанища, северно и южно, той винаги запазвал статута си
на важен външнотърговски център и порта към света.
В началото на 1453 г., виждайки настъплението на турците, император Константин XII Драгаш
отстъпил Несебър на Ян Хуниади и унгарците. Така или иначе, в историята последният владетел
на града преди завладяването му от турците бил унгарският войвода Ян Хуниади.
................................
Игото
През есента на 1453 г. Несебър попада в турски ръце, а стените на крепостта са разрушени.
По времето на османското робство Несебър е опустошен, но запазва своето стратегическо значение.
Градът е един от последните в България паднал под турска власт,
заедно с столицата Константинопол през 1453 г.
Историците обобщават за Несебър:
"За разлика от много други градски средища той значително по безболезнено изживява прехода
от късната античност към ранното средновековие, като запазва положението си на голям градски център
с активен стопански живот и търговия. Също така без особено големи сътресения изживява и
турското завладяване. Причината за това едва ли се корени единствено в неговото географско местоположение,
а по-скоро в съхраняването на определени традиции и елементи на градския живот, които винаги
са били необходими на завоевателите, за да възстановят прекъснатия ритъм на стопанската дейност."
................................
В наши дни.
Град с история от няколко хиляди години, все още има следи от минали епохи.
В древността е наброявал 20 хил. души. Малко градове в Европа
по същото време, са имали толкова многобройно население.
Римското име на града Месемврия се запазва чак до 1934 година.
Новото име Несебър, е според фонетичните особености на славянския език.
За съжаление вече липсва оживлението типично за голям полис като Несебър.
Един домашен любимец тичаше из парка. Най-после видях жива душа и разбрах,
че не съм сам на тази захвърлена в морето земя.
– Къде са хората? - запитах се на глас, но кучето само ме изгледа странно и подмина.
Днес също е изискан, древен и романтичен, но пуст извън туристическия сезон.
Обаче, когато аплодираме успехите на нашите гимнастички, донесли най-много спортна слава на България,
не бива да забравяме, че това се дължи на една легенда в спорта - несебърлийката Жулиета Шишманова.
Нейни възпитанички са Мария Гигова, Нешка Робева, Румяна Стефанова и Красимира Филипова.
В Копенхаген през 1967 год. Шишманова като треньор, със своята възпитаничка Мария Гигова,
печели първия златен медал за България и показва на света, че се заражда новата българска школа.
Несебър остава красив, независимо от време, сезони и повратностите на историята.
След като града е имал водопровод и канализация, изглежда несебърлии,
са станали маниаци на баните. Доказателство са откритите руини на бани от римско,
византийско и турско време. Докато на запад къпането се е считало за грях,
те обичали да ползват обществените бани...
...за разлика например от Испанската кралица Изабела Кастилска, която покорява Америка,
но се е къпала само веднъж в живота си. Представям си уханието около нея.
По късно Краля слънце Луи XIV обичал да казва:
"Къпането повече от веднъж в годината е вредно за здравето."
В наши дни несебърци, към традиционните бани прибавят, слънчеви, кални и морски,
като основен източник на приходи от туризма.
И бурен нощен живот под звездите.
Между другото имам впечатление, че Несебър е град на гларусите.
Тук са също като врабчетата в градовете на сушата.
Сам сред тях, бях като герой от филма на Хичкок - "Птиците".
Храмът "Христос Пантократор" се смята за един от най-красивите не само в Несебър,
но и в цяла България. Впечатлява с богатство от форми и керамични инкрустации в декорацията.
Сега в сградата на храма има художествена галерия.
Ремонтираната сграда на общината не се вписва добре в архитектурата на града.
Прилича на тосканско имение, по хълмовете около Флоренция.
Според световната статистика Несебър е градът с най-много църкви на глава от населението в цялата страна.
Вероятно тук на тези камъни пред портите на града, Езоп е съчинявал своите басни.
В средата на века имало около 80 параклиса и храмове, като повече от половината са
непокътнати, а останалите под формата на руини, които все още впечатляват туристите.
Може би по тази улица Хубавата Елена е вървяла към храма
на тракийската богиня Кибела да поднесе дарове.
Да се върви по стъпките на Хубавата Елена и баснописеца Езоп, наистина е вълнуващо преживяване.
Градът дал подслон на хубавицата Елена, Цар Рез и мъдреца Езоп,
е удивително интересна комбинация от исторически личности. Чудя се защо общината
не пропагандира известните граждани на Несебър. В днешно време, всичко е туризъм.
Давам конкретен пример с Шушана, героиня в прочута песен.
В еврейския квартал Санта Крус в Севиля, има и една забележителна улица, която носи името на млада еврейка
с трагична съдба, девойката Шушана. Момичето се влюбило в млад християнин и любовта й била толкова силна,
че се отказала от вярата си. Християнчето обаче отхвърлило любовта й и девойката умряла от мъка.
Но пред смъртта си завещала главата й да бъде поставена на прозорец пред дома й.
Казват, че главата й наистина се намирала там, чак до XVIII век. Рисунка на керамично пано
на улицата на Шушана разказват тази тъжна история. Дали е мит или истина, испанците в Севиля твърдят,
че града е родното място на прочутата песен.
Това малко площадче, в еврейския квартал където се намира къщата й в стария град,
винаги е препълнено с туристи, загледани в тъмния прозорец.
Най-дългата улица в Стария град, "Митрополитска" все още зеленее.
Най-малката уличка в Несебър.
През 1963 год. преброяването на населението в Несебър показва едва 2778 жители,
с убийствена добра комбинация от наследствени гени, тези на Езоп и Хубавата Елена.
С развитието на туризма обаче населението се повишава рязко,
особено след инвеститорския бум през последните години.
Крепостните стени. Мълчалив свидетел на бурната история на града.
Провлака през нощта наистина е впечатляващ.
Според регистъра на ЕСГРАОН, сега населението на Несебър е 12 945 души.
Впечатляващ ръст! Ако нещо такова се наблюдаваше в цялата страна,
много скоро бихме задминали Индия и Китай по демографски показатели.
Надявам се съвсем скоро града ще възвърне популацията си от древността - 20 хил. души.
Повечето жители живеят в Новия град. В Стария Несебър, по моя преценка, едва ли има 1000 души.
Всяко новородено бебе в общината получава по 2000 лева.
Освен това детските градини и ясли в Несебър са безплатни за всички жители на общината.
На връщане към къщи, се изненадах, че часовника на кулата бе точен.
Един час размисли по калдаръмените улички на града, беше истинско удоволствие.
................................
Всяка година археолозите откриват нови следи от древни култури и цивилизации.
През 1956 г. е обявен за град-музей, а от 1983 г. е в списъка на световното
културно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
.
Чудесно представяне! Много е хубав Несебър през есента / зимата и ранна пролет (преди през май да нахлуят тълпите туристи). Преди да се опнат сергиите и да почнат да залитат и повръщат по кьошетата пияни англичани. 
Даже "Новият град" е хубав - доста средства изсипа (най-богатата в БГ, казват) община за "променади и еспланади" от южната част - до и над т.нар. "Руски плаж" и "Южен плаж". Дори циреят "Слънчака" има своя чар на "мъртав Лас Вегас" през тези сезони.
Любопитно ми е само в старата част какъв процент къщи си живеят хората там целогодишно, горе-долу? (Някакси очаквам да е предимно вилна зона за лятото).
Коментар