Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Молба за съвети и напътствия - Счупени множество ребра и травма на бял дроб

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    От: Молба за съвети и напътствия - Счупени множество ребра и травма на бял дроб

    Рано е още за активна рехабилитация на глезена още не е се е затворила раната от катастрофата.Но въпреки това крака вече спокойно го сгъва самостоятелно от коляното и движи пръстите на ходилото.

    И аз си мислех че , тези ту горещи вълни ту студени дето я обливат особенно вечер са постравматичен стрес.
    Но не знаех освен със осигуряване на спокоина обстановка и грижи какво друго да предприема за да ускоря преминаването на стреса.
    Тя е деен човек и лека по лека се завръща доколкото е възможно към обичайните си дейности.
    Гледам да не я игнорирам съвсем от дребни неща и занимавки които да и ангажират вниманието и да я изморяват физически .
    Всичко което човек иска и търси през целия си живот е :
    Място и хора към които да принадлежи ...

    Коментар


    • #32
      От: Молба за съвети и напътствия - Счупени множество ребра и травма на бял дроб

      Ники здравей, Илиян съм.
      При Снежка нещата ще са малко по трудни според мен докато е на страни от нормалното и ежедневие. Трябва да намериш начин да я вкараш в динамиката на нейното си ежедневие. Много по добре от мен знаеш какво е то. Освен теб по деен и активен човек от нея аз лично не познавам.
      Ако има начин да я свалиш долу в помещението в дясно от входа и и ръгнеш телефона в ръката съм сигурен че ще се почувства МНОГО по добре.
      Когато е сред децата и другите хора съм сигурен че ще стане чудото.
      Поздравия и я целуни от мен.
      Ако можеш да помогнеш на един човек , направи го и веднага го хвърли в морето.
      freelander 1,8 2001g.

      Коментар


      • #33
        От: Молба за съвети и напътствия - Счупени множество ребра и травма на бял дроб

        Първоначално публикуван от zmiori Преглед на мнение
        Ники здравей, Илиян съм.
        При Снежка нещата ще са малко по трудни според мен докато е на страни от нормалното и ежедневие. Трябва да намериш начин да я вкараш в динамиката на нейното си ежедневие. Много по добре от мен знаеш какво е то. Освен теб по деен и активен човек от нея аз лично не познавам.
        Ако има начин да я свалиш долу в помещението в дясно от входа и и ръгнеш телефона в ръката съм сигурен че ще се почувства МНОГО по добре.
        Когато е сред децата и другите хора съм сигурен че ще стане чудото.
        Поздравия и я целуни от мен.
        Здравей , Илияне .
        Още е малко слаба и бързо се изморява.След почти 40 дневно принудително неподвижно лежане на легло е доста слаба физически , но доста бързо се възстановява.Вече без проблем става права на здравия крак и се прехвърля с лекота от леглото на количката и обратно.

        За сега не ходи с проходилката заради ребрата , но и това ще стане в близко време.
        И на мене ми е ясно че,най бързо ще се отърси от стреса в "боя" но за сега трябва да набере сили.

        Тя не е съвсем безпомощна просто вечер е потисната малко.

        Благодаря за съвета и за подкрепата.
        Всичко което човек иска и търси през целия си живот е :
        Място и хора към които да принадлежи ...

        Коментар


        • #34
          От: Молба за съвети и напътствия - Счупени множество ребра и травма на бял дроб

          Рехабилаторът е задължителен. Освен него обаче, за хроничната болка и психичното и компонента има доста медикаменти. Потърсете специалист.
          Успех!

          Коментар


          • #35
            От: Молба за съвети и напътствия - Счупени множество ребра и травма на бял дроб

            На първо място, пожелавам леко възстановяване от тук нататък. Излгежда, че най-страшното е минало.
            От горните постове забелязах, че реално паралелно вървят две отделни точки за възстановяване.
            Едната е на вътрешното чувство, и според мен то дори си е по-важно. Нормално я да го обхваща съклета човек, който е минал през такова тежко възстановяване. Според физическите възможности всякакво занимание и разсейване ще ѝ подейства, например четене на книги,гледане на телевизия, мобилен телефон с игри социални мрежи. Това мотивира и малко отвлича. По принцип е хубаво и да се направи връзка с психолог. В България имаме често предразсъдаци относно психолозите, но реално те помагат много много и човек не бива да минава през такива тежки моменти без помощ. От друга страна, ако твърдо оказва и не иска, няма смисъл.
            Иначе рехабилитацията със сигурност е по-добре да бъде правена в рехабилитационен център. Преди да стигнат до рехабилитатора има лекари, които изработват цялостна схема за възстановяването. Обикновено включва много машини (активни и пасивни) и упражнения само с рехабилитатора. А в тази схема има обикновено няколко цикъла на процедури, които се редуват. На майка ми сменяха става на колянот в Исул и имаше там около седмица упражнения и след това като се прибра във Велико Търново, ходи на три отделни цикъла от по две седмици в рамките на година. Затова е по-добре рехабилитацията да се прави в града където живеете, защото ще отнеме дълго време със сигурност. Братовчед ми живее в Германия, но си прави рехабилитацията за счупен крак във Варна. Каза, че не отстъпва по качество и отношението е много добро. Ако те интересува, ще питам къде точно.

            Коментар


            • #36
              От: Молба за съвети и напътствия - Счупени множество ребра и травма на бял дроб

              Съмне ли се и болките отшумяват.Започвам да си мисля че , е нещо на емоционална основа страх от тъмното стрес някакъв.
              Защото ми обяснява че , с падането на мрака всичко и се стяга и става неспокйна и нервна.Гони я съклета всичко и пречи,нервира се от въздуха дето се вика.
              Да, правилно си усетил...Има доста писано в специализираната мед. литература за качеството на живот на болни след продължителна апаратна вентилация. Това е чиста форма на пост-травматичен стрес синдром. Напълно рехабилитирани пациенти се оплакват от психологичиски проблеми след лечение в интензивно отделение. Трябва да се въоръжиш с търпение и да проявяваш грижа-това не е просто каприз на разглезена кифла, а 24 часов кошмар на възкръснал от оня свят, буквално. Съвсем нормално най-тежките спомени са нощните-за здравите хора нощта е време за сън или развлечения...за апаратно вентилиран болен това е времето, в което той е обикновено буден, уплашен, самотен, отчаян, изоставен и почти без никаква възможност за комуникация...много скоро разбират, че единственият начин да видят хора около себе си е да се надуват срещу апарата, и го правят...включват алармата на респиратора, и привличат внимание. И когато(ако) се появи някой от персонала, те не могат да кажат какво им тежи-а това може да са много неща-дразнене от уретрален катетър, от централен катетър, болки от декубитални рани, или просто това, че не може да се завие и му е студено...Нямам уместен съвет, просто бъди много внимателен и търпелив с жена си, защото това е тежък печат върху психиката.
              Животът е харизан кон според мен...

              Теди

              Коментар


              • #37
                От: Молба за съвети и напътствия - Счупени множество ребра и травма на бял дроб

                От масираната травма на цялото тяло беше засегнато в някаква степен и зрението , имаше микро кръвоизливи в очите защото споменаваше за видими косъмчета които се виждат като че , ли ти хвърчат мушички около очите.
                И заради това не и беше комфортно да чете или да се взира в таблета.

                Сега забелязвам че , като чели това отминава защото се зачита в книга и и се завръща интереса към интернет.

                Ни най-малко не си и помислям че , тази лабилност в настроенията които понякога се менят в рамките на минута от крайно раздразнение за незначителни неща до разнеженост и любвеобилност са плод на капризи на разглезена кифла.

                Подхождам спокойно и съобразно ситуацията в момента като се държа нормално и всичко си идва на място.

                Много правилно колега Авздрав си описал чуствата и емоцийте на човек прикован на апаратна вентилация.
                Едно към едно ми го расказа описаното от теб и моята съпруга.

                Бях и занесъл една дървена ръчичка от тия дето ги продават в Етъра дълга около 40 см. За почесване на гърба,за да се почесва тук там в леглото.
                Тя си направила от нея знаме като заклещила парче марля между пръстите на ръчичката и с почукване по стойката на апарата привличала вниманието на персонала когато някой погледнела махала с ръчичката за да видят от кое точно легло идва шума.

                Когато това не и вършело работа стигнала още по далеч като съзнателно откачала лепенката на апарата за сърдечния ритъм за да го накара да включи алармата и така някой да и обърне внимание .

                Сега ми звучи комично но за съжаление в реалност е доста трагична ситуацията.

                Мислех да отворя нова тема за това как трябва да се ДЕЙСТВА , да именно как да се действа когато имаме близък изпаднал с в критична ситуация.
                Какви грижи , кога,къде и колко трябва да полагаме за него.
                Колеги с преживяното в последните седмици около съпругата ми се явиха много въпроси и отговори.

                На първо място когато имате близък човек изпаднал в беда особенно в безпомощно състояние прикован на легло ВИЕ най -близките му трябва да сте неотлъчно до колкото е възможно до него.
                Тази духовна подкрепа е безценна в такъв момент за пострадалия.Това да се почуства нужен , обичан , необходим е много важно за пострадалия .
                Това му дава неподозирани сили и мотивация за ЖИВОТ да остане в настоящия свят а не да се отпусне безпомощен в мъглата на болката и отчаянието.

                Тези думи ви ги предавам от устата на моята съпруга.На 7 ми 8 ми ден като започна да идва на себе си не можеше да говори и поиска лист и писалка и така общувахме в началото аз говоря тя пишеше.

                Тогава ми сподели че, единственото нещо което я е мотивирало да се бори с болката и ужаса от катастрофата са мислите за часа в които ще се появя на вратата на Аквариума (така тя наричаше залата в ОАРИЛ защото леглата саотделени с голяма остъклена стена от дежурния екип) и ще я зарадвам за малко.

                Достъпа в Интензивното е доста ограничен да не кажа почти невъзможен и с право.

                Някакси успях да уредя да ме пускат за по малко веднъж на обяд и веднъж вечер за по половин час при нея , да против правилата но в името на Живота ,повечето пъти ходех сам понякога с едната дъщеря , друг път с другата .
                Заведох по веднъж и синовете но те се оказаха по Мекушави от дъщерите и много се разчустваха от вида на майка си и я разстройваха емоционално.

                Тези грижи колкото и незначителни да са оказват Огромна подкрепа и дават сили на пострадалия да се справи с най-вече емоционалния и нервен срив.
                Дават му надежда да очаква следващата среща с близките си хора и така времето някакси се изнизва по неусетно.

                Запомнете близките Ви трябва да усещат вашата БЕЗРЕЗЕРВНА ви подкрепа тя им дава неподозирани сили да преодолеят болката и апатията.

                НЕ РАЗЧИТАЙТЕ НА МЕДИЦИНСКИЯ ЕКИП да ви свършат работата.Не ме разбирайте неправилно медиците си вършат перфектно работата в борбата със травмите и инфекцийте ,счупванията и нараняванията но те не познават ДУШАТА на вашия близък и не са за това там.

                Вие сте тези които трябва да подържате НАДЕЖДАТА в тях на ниво и да им давате сили.Не пестете време , сили и средства не се бавете нямата време за чудене.
                Четете в нета отсявайте полезната за вас информация и я прилагайте , не чакайте някой да ви хване за ръка и да ви ръководи в действията ви.

                И всичко ще ви се върне,ще забележите подобрение дори и минимално.Помнете не се разделяйте с положителните мисли не унивайте колкото и тежко да вие и колкото зле да се чуствате.

                Посещавайте вашите близки с приповдигнато настроение излъчвайте увереност без капка колебание.Постоянно им носете различни неща за храна , по малко и различни за да имат избор и да ги стимулирате ,нищо че не им се яде и са обзети от апатия.

                По нищо не показвайте че , се съмнявате в тяхното въстановяване а напротив.
                Погнете на вашите близки за личната хигиена,почистете им лицето ръцете всички части които не са със рани .Това ще им подейства освежаващо,ще ги накара да се почстват ОБИЧАНИ а не изоставени.

                Не се жалете уважаеми няма неприятни деиности и манипулаций , няма срамни неща ако вие не се погрижите подобаващо за вашите близки КОЙ ДРУГ ЩЕ ГО НАПРАВИ .

                Тава са дребните неща които връщат към живот изпадналия в кризисна ситуация човек.

                Извинявайте ако съм Ви отегчил.
                Просто изпитвах нужда да споделя с някого моите мисли и нещата които ми минаха през главата.
                Дано са полезни и на други хора изпаднали в подобна ситуация.

                Еинственото нещо което трябва да се прави в такива моменти е да се действа на момента да се търсят решения според случая.
                Но в никакъв случай да не се чака и да се разчита на друг да се погрижи за НАШИЯТ близък.
                Последно редактирано от Николай Колев; 05-01-19, 09:43.
                Всичко което човек иска и търси през целия си живот е :
                Място и хора към които да принадлежи ...

                Коментар

                Активност за темата

                Свий

                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                Зареждам...
                X