Tweet
.
УМБРИЯ
Всеки човек обича да пътува. За мен целта е да се откъсна поне за малко от
стериотипната среда на баналното ежедневие. Есента планирахме да ходим някъде из Италия,
но точно къде, все още не беше ясно. Никога не бяхме стъпвали в област Умбрия и
основателно си търсехме причина да сторим това. Един ден жена ми прочете в
енциклопедия, че е запазен венчалния пръстен на Богородица. Дали бе истина или
поредната легенда, нямаше значение. Бяхме открили отправна точка за малка
екскурзийка до този непознат за нас район. Ден-два подготовка и на третия
потеглихме за Италия.
.....................
Перуджа
Столицата на област Умбрия има население 163 287 души.
Описана с няколко думи, представете си София на върха на Витоша.
На Копитото да е "Александър Невски, а реката с морените бул."Руски".
Иска се много фантазия човек да изгради в мислите си тази хипотеза.
През 40 г. пр. Хр. етруската крепост се сражава срещу войските на Октавиан Август
повече от половин година. Римските легионери печелят битката и безмилостно изгарят
бунтовната крепост. По-късно Октавиан разрешава града да бъде възстановен,
но при условие, че завинаги придобие унизителното име Августа Перусия (Перусия-изгорена).
Тези думи са издълбани по арката на запазената врата Порта Марция.
Хотел "Ирис", в който отседнахме се помещава в сграда от 17-ти век в близост до центъра.
Паркинга на хотела беше отзад и се искаше каскадьорски умения да се влезе в него.
Поради голямата денивилация, равнището му съвпадаше с входа на последния етаж,
който беше частен дом. Дори успях да видя обитателката, една достолепна графиня.
Огромната тераса, беше с великолепен изглед към града.
Ето, сега гледам покривите на къщите и се питам колко ли барокови църкви
и пищни дворци ни очакват? Моята фантазия не ми даваше спокойствие.
Какви ли съкровища се съхраняват в този древен град?
Късам се от яд, че нямам снимки от обстановката в стаята. Тази която виждате,
едва успях да открия в нета и макар с лошо качество, придобива обща представа.
Тя беше над 20 кв.м., обзаведени с вкус, с изрисувани тавани и стенописи.
Точно до леглото имаше голяма камина и молитвен олтар.
Придвижването между "нивата" на Перуджа може да стане чрез ескалатори, стига да успеете да ги намерите.
Не е лесно. По-голямата част от тях са скрити някъде в дворовете, което всъщност е добро решение,
защото биха развалили автентичния вид на средновековните улиците. В близост до хотел "Ирис"
имаше два ескалатора, но първия ден, абсолютно не искаха да бъдат намерени.
Когато стигнах до центъра с краката си, разбрах че изобщо не е трудно катеренето по стръмните улички.
Бях много изненадан, когато след пет минути изкачване, централния площад не бе толкова далече,
колкото си представях. Първоначално е наречен "Пиаца Гранде", а след това преименуван на "4 ноември",
но не разбрах по каква причина. Според мен това име не беше подходящо. Тук се намират "Палацо дей Приори",
южната фасада на катедралата "Сан Лоренцо" и фонтана "Маджоре", тържествен и елегантен.
Бях тук при залез слънце, всички сгради изглеждаха бледорозови, почти бели.
Всички пътища в Перуджа, водят към средновековието.
Отново и отново се гмурнахме в лабиринта на стари тесни улички.
Етруска порта. Към оригиналните стени с дължина 3 км, през 5 век. се добавя едно ново
и окончателно дострояване, дълго 9 км, почти напълно непокътнато.
Етруските са избрали това място за построяване на град, защото е богато на вода.
Много скоро осъзнали, че терена е податлив на свлачища, нещо, което през вековете е довело
до изграждане на мощни фундаменти и укрепвания, които все още изискват постоянна поддръжка.
Рядко се виждат по-нови постройки, но не впечатляват особено.
Тук жена ми си фантазираше, че зад този знак се крие съкровище,
но моментално отчете действителността, че самият град е едно безценно съкровище.
Разходката в града, при залез слънце, включително по най-отдалечените улички,
е неописуемо удоволствие! Всичко е абсолютно спокойно.
Средновековие и мистичност е най-пълното описание. Погледа е привлечен от арка,
отвъд която се намира друга, после малка улица, която се изкачва някъде или слиза надолу.
През 1854 г. Перуджа е засегната от земетресения, които нанасят
големи поражения на града, но местните жители бързо оправят щетите.
Изненадващо, но не се чувствах подтиснат по улиците на Перуджа, където няма дървета,
треви, храсти и почти никакво небе, а само арки-арки-арки, но въпреки това беше очарователно!
Има и улица "вътре в къщите" покрита с готически сводести тавани. Влязох от любопитство да видя
какво има там. Под огромните козирки, беше здрач, сякаш тук живееха магьосници
и шамани, но се оказа, че има правни кантори и офиси на търговски фирми.
Ееее! Обитателите в тях, също са един вид "магьосници"!
Внушителния Palazzo dei Priori, красив пример за средновековна архитектура,
построен в края на тринадесети век. В миналото, както и днес, служи за кметство.
Отворен е за посетителите да се възхищават на някой ценни експонати и пищно украсени зали.
Забележителни са две необичайни фигури. На главния портал блестят бронзов грифон и лъв,
символите на Перуджа. Грифони, могат да се видят почти навсякъде.
Фонтана "Маджоре" е създадена през 13 век, в чест на завършване изграждането на водопровод,
осигуряващ града с вода. Целият е фино украсен с високи релефи и статуи.
Фонтана представлява две огромни купи положени една в друга.
По него има скулптурни сцени от Стария и Новия завет и герои от басни и митове.
Построен е през 1275 г. от архитектите Джовани и Никола Пизано.
Голям интерес за туристите представлява бронзовата статуя на Юлий Трети. Той връща отнетите
от папа Павел Трети градски права на Перуджа и става любимец на местните жители.
Недовършената фасада на църквата с розови и бели орнаменти.
Дуомото не ме впечатли, но сега като гледам снимката се чудя какво не е наред?
Красотата има разни измерения. На снимките по странен начин багрите са по-добре видими,
отколкото на живо, а прозорците с витражи по някакъв начин блестят особено ярко.
Облицовката с бял и розов мрамор по фасадата на сградата не е завършена, но не знам как би
изглеждала в завършен вид. За мен и така изглежда чудесна.
Просто не прилича на никоя друга от онези, които съм виждал досега.
Не пропуснахме да видим фонтана "Анджелини".
Построен през 1928 г. от Пиетро Анджелини и въпреки че не е древен, впечатлява.
Водата тече. Всичко работи безупречно.
Това хотелче, изглеждаше като чуждо тяло сред средновековните сгради.
Ето затова трябва да забранят ремонтите в Италия.
Перуджа! Арки и стълби, стълби и арки. Най-прочутото място в Перуджа "Арко дел Аквадукто",
което всички туристи обичат да снимат. И улицата се нарича съответно, Via Aсvetutto.
Наблизо започва Via Appia. Не имена, а музика за ушите!
Перуджа, разбира се, е град с огромни крепостни стени. Тук перуджанци са принудени
да прокарват проходи през тях, за свързване на улици и квартали.
Ето тук трябваше да правя десен завой и не успях.
Продължих направо, на удобно място се върнах обратно и тогава завих наляво.
Главният вход на университета основан през 1308.
Днес в него учат около 34 000 студенти. В града има някои по-малки колежи,
като Академията за изящни изкуства и Институт по лингвистична медиация,
Музикалната консерватория основана през 1788 г., и други институти.
Университета за чуждестранни студенти, в който учат 5000 чужденци.
И дори електрическите светлини не пречат на усещането за "пътуване във времето".
Тук няма неон, а само една мътна, жълтеникава светлина. Не мисля, че всеки град от височина
изглежда добре. Понякога покривите са толкова несимпатични с индустриално излъчване,
с кранове и скелета, но покривите на Перуджа са наслада за окото.
Първата вечер от време на време поглеждах картата на града, страхувайки се да се изгубя
из лабиринтите, но по-късно разбрах, че по някаква причина не може да се случи това.
Всъщност може да се загубиш в търсене на нещо, но в Перуджа няма особена нужда
да се търси нещо. То само те намира зад всеки ъгъл и поредната арка.
Разбира се, всеки град е като човек. Или нашите резонанси съвпадат с него,
или не съвпадат. Като цяло, съм много очарован.
Такава гледка е просто един голям празник за очите.
Любимата ми снимка от Перуджа. Седя на стъпалата, напълно изумен от всичко, което видях.
Мисля си, колко повече моята сила и краката ми ще бъдат достатъчно устойчиви, за да продължа.
Един невероятен град.
По улиците на Перуджа, остава усещането, че не сте само там, а вътре в нещо,
в триизмерния смисъл на думата. Ако вдигнете глава ще видите безкрайно високи арки и надстройки.
Отиват далеч нагоре, сливат се, затварят небето, понякога в привиден хаос.
Сякаш къщите са изплетени заедно като цяло.
Често се виждаха пищно украсени врати, дори на не дотам величествени сгради.
Отивате някъде, вървите напред-назад, нагоре-надолу, диагонално и не може да избягате оттам.
На всеки десет до двадесет стъпки се открива нова перспектива, по-интересна от другата.
Любимото ни кафене, където приготвяха най-хубавото еспресо.
Между другото, тук ми хрумна нещо за грифоните. Видях ги във всички форми
и различни дизайни! Ако имах възможност, бих организирал конкурс за туристи,
кой ще намери повече грифони?
.....................
Венчалният пръстен на Богородица
Направен е от парче халцедон, и затова не може да се определи като истинско бижу,
но в действителност за вярващите е съкровище с неоценима стойност.
Тази реликва, без преувеличение привлича много поклонници.
Второстепенния вход към църквата, в която се съхранява.
Свещената реликва е изложена на обществена изява само веднъж годишно,
на 31 юли, празника на опрощението.
Интересното бе, че главния вход беше твърде невзрачен.
Все пак направих една нелегална снимка на реликвариума, където се пази.
Силната решимост на Перуджа да притежава толкова важна реликва и възползва
от географското си положение, в което се намира, район на преминаване на поклонниците
от Рим към Асизи и обратно, е причината през средновековието местната епископия да закупи пръстена.
Следващите две снимки са единствените, които открих в нета в няколко размера и варианта.
Копие окачено на златна верижка в реликвариум,
на свой ред прикрепен към златна корона, обсипана със скъпоценни камъни.
Реликвата се изважда за поклонение, на 31 юли всяка година,
по повод литургичната памет от сватбата на Света Богородица.
Тези, които приписват пръстена на Дева Мария твърдят, че геологичния анализ
през 2004 г. доказал, че това е ориенталски артефакт от първи век след Христа.
Съхранява се в два големи сейфа, единия от дърво, другия железен.
Намира се в една стая, осем метра над олтара и защитен с дървена предна част.
За да се отворят сейфовете са необходими 14 ключа, седем от които са пазени в общината,
а останалите от служители на Катедралата.
А тази снимка на касите, едва открих в интернет след продължително търсене.
Учуден съм, че такава свята за вярващите реликва, не е рекламирана на ниво.
.....................
„Еврошоколад”
Надвечер решихме да разгледаме църквата „Сан Лоренцо“. Обаче като минахме стотина метра,
ни посрещнаха кръшни девойки с подноси през врата и на тях кубчета шоколад за дегустация.
Докато преминем през шатрите се надухме порядъчно с разни видове шоколад.
Дори ни поканиха да снимаме реклама в една шатра и условието на режисьора бе,
като опитваме продукта, да имаме щастливо изражение. Не виждам какво друго изражение
би могъл да има човек, като похапва вкусен шоколадов десерт.
Перуджа става известна най-вече със сладкишите "Бачи".
Заводът за шоколад е най-големият от деветте обекта на Nestlé в Италия.
Според официалният сайт на "Nestlé", днес "Baci" е най-известната шоколадова марка в Италия.
С наслада разбрахме, че на 15 октомври всяка година в Перуджа се провежда
световно изложение на производителите на шоколад.
„Еврошоколад” не е само място за пазаруване. На няколко места има игри и състезания,
а огромната стена за катерене, естествено във формата на шоколад,
позволява да погледнеш отвисоко пъплещото долу множество.
Няколко килограмови калъпи шоколад с лешници, бадеми, люта чушка, канабис,
пръчки салам и всякакви невъобразими добавки, подмамват от десетките павилиони.
Всякакви размери, форми и комбинации, които можете и не можете да си представите.
По едно време жена ми се засрами от яденето на шоколад аванта и си купи ментов.
..............................
Столицата на Умбрия ни беше като основна база. Всяка сутрин си избирахме направления
към близките градчета и селца. От всички посетени в този пътепис ще вместя
само някой от по-основните, понеже всички си приличат.
През целия престой в Перуджа продължи шоколадовата фиеста.
После, почти половин година, беше изчезнал апетита за шоколади.
Това беше най-сладкото ни пътуване до Италия.
.
УМБРИЯ
Всеки човек обича да пътува. За мен целта е да се откъсна поне за малко от
стериотипната среда на баналното ежедневие. Есента планирахме да ходим някъде из Италия,
но точно къде, все още не беше ясно. Никога не бяхме стъпвали в област Умбрия и
основателно си търсехме причина да сторим това. Един ден жена ми прочете в
енциклопедия, че е запазен венчалния пръстен на Богородица. Дали бе истина или
поредната легенда, нямаше значение. Бяхме открили отправна точка за малка
екскурзийка до този непознат за нас район. Ден-два подготовка и на третия
потеглихме за Италия.
.....................
Перуджа
Столицата на област Умбрия има население 163 287 души.
Описана с няколко думи, представете си София на върха на Витоша.
На Копитото да е "Александър Невски, а реката с морените бул."Руски".
Иска се много фантазия човек да изгради в мислите си тази хипотеза.
През 40 г. пр. Хр. етруската крепост се сражава срещу войските на Октавиан Август
повече от половин година. Римските легионери печелят битката и безмилостно изгарят
бунтовната крепост. По-късно Октавиан разрешава града да бъде възстановен,
но при условие, че завинаги придобие унизителното име Августа Перусия (Перусия-изгорена).
Тези думи са издълбани по арката на запазената врата Порта Марция.
Хотел "Ирис", в който отседнахме се помещава в сграда от 17-ти век в близост до центъра.
Паркинга на хотела беше отзад и се искаше каскадьорски умения да се влезе в него.
Поради голямата денивилация, равнището му съвпадаше с входа на последния етаж,
който беше частен дом. Дори успях да видя обитателката, една достолепна графиня.
Огромната тераса, беше с великолепен изглед към града.
Ето, сега гледам покривите на къщите и се питам колко ли барокови църкви
и пищни дворци ни очакват? Моята фантазия не ми даваше спокойствие.
Какви ли съкровища се съхраняват в този древен град?
Късам се от яд, че нямам снимки от обстановката в стаята. Тази която виждате,
едва успях да открия в нета и макар с лошо качество, придобива обща представа.
Тя беше над 20 кв.м., обзаведени с вкус, с изрисувани тавани и стенописи.
Точно до леглото имаше голяма камина и молитвен олтар.
Придвижването между "нивата" на Перуджа може да стане чрез ескалатори, стига да успеете да ги намерите.
Не е лесно. По-голямата част от тях са скрити някъде в дворовете, което всъщност е добро решение,
защото биха развалили автентичния вид на средновековните улиците. В близост до хотел "Ирис"
имаше два ескалатора, но първия ден, абсолютно не искаха да бъдат намерени.
Когато стигнах до центъра с краката си, разбрах че изобщо не е трудно катеренето по стръмните улички.
Бях много изненадан, когато след пет минути изкачване, централния площад не бе толкова далече,
колкото си представях. Първоначално е наречен "Пиаца Гранде", а след това преименуван на "4 ноември",
но не разбрах по каква причина. Според мен това име не беше подходящо. Тук се намират "Палацо дей Приори",
южната фасада на катедралата "Сан Лоренцо" и фонтана "Маджоре", тържествен и елегантен.
Бях тук при залез слънце, всички сгради изглеждаха бледорозови, почти бели.
Всички пътища в Перуджа, водят към средновековието.
Отново и отново се гмурнахме в лабиринта на стари тесни улички.
Етруска порта. Към оригиналните стени с дължина 3 км, през 5 век. се добавя едно ново
и окончателно дострояване, дълго 9 км, почти напълно непокътнато.
Етруските са избрали това място за построяване на град, защото е богато на вода.
Много скоро осъзнали, че терена е податлив на свлачища, нещо, което през вековете е довело
до изграждане на мощни фундаменти и укрепвания, които все още изискват постоянна поддръжка.
Рядко се виждат по-нови постройки, но не впечатляват особено.
Тук жена ми си фантазираше, че зад този знак се крие съкровище,
но моментално отчете действителността, че самият град е едно безценно съкровище.
Разходката в града, при залез слънце, включително по най-отдалечените улички,
е неописуемо удоволствие! Всичко е абсолютно спокойно.
Средновековие и мистичност е най-пълното описание. Погледа е привлечен от арка,
отвъд която се намира друга, после малка улица, която се изкачва някъде или слиза надолу.
През 1854 г. Перуджа е засегната от земетресения, които нанасят
големи поражения на града, но местните жители бързо оправят щетите.
Изненадващо, но не се чувствах подтиснат по улиците на Перуджа, където няма дървета,
треви, храсти и почти никакво небе, а само арки-арки-арки, но въпреки това беше очарователно!
Има и улица "вътре в къщите" покрита с готически сводести тавани. Влязох от любопитство да видя
какво има там. Под огромните козирки, беше здрач, сякаш тук живееха магьосници
и шамани, но се оказа, че има правни кантори и офиси на търговски фирми.
Ееее! Обитателите в тях, също са един вид "магьосници"!
Внушителния Palazzo dei Priori, красив пример за средновековна архитектура,
построен в края на тринадесети век. В миналото, както и днес, служи за кметство.
Отворен е за посетителите да се възхищават на някой ценни експонати и пищно украсени зали.
Забележителни са две необичайни фигури. На главния портал блестят бронзов грифон и лъв,
символите на Перуджа. Грифони, могат да се видят почти навсякъде.
Фонтана "Маджоре" е създадена през 13 век, в чест на завършване изграждането на водопровод,
осигуряващ града с вода. Целият е фино украсен с високи релефи и статуи.
Фонтана представлява две огромни купи положени една в друга.
По него има скулптурни сцени от Стария и Новия завет и герои от басни и митове.
Построен е през 1275 г. от архитектите Джовани и Никола Пизано.
Голям интерес за туристите представлява бронзовата статуя на Юлий Трети. Той връща отнетите
от папа Павел Трети градски права на Перуджа и става любимец на местните жители.
Недовършената фасада на църквата с розови и бели орнаменти.
Дуомото не ме впечатли, но сега като гледам снимката се чудя какво не е наред?
Красотата има разни измерения. На снимките по странен начин багрите са по-добре видими,
отколкото на живо, а прозорците с витражи по някакъв начин блестят особено ярко.
Облицовката с бял и розов мрамор по фасадата на сградата не е завършена, но не знам как би
изглеждала в завършен вид. За мен и така изглежда чудесна.
Просто не прилича на никоя друга от онези, които съм виждал досега.
Не пропуснахме да видим фонтана "Анджелини".
Построен през 1928 г. от Пиетро Анджелини и въпреки че не е древен, впечатлява.
Водата тече. Всичко работи безупречно.
Това хотелче, изглеждаше като чуждо тяло сред средновековните сгради.
Ето затова трябва да забранят ремонтите в Италия.
Перуджа! Арки и стълби, стълби и арки. Най-прочутото място в Перуджа "Арко дел Аквадукто",
което всички туристи обичат да снимат. И улицата се нарича съответно, Via Aсvetutto.
Наблизо започва Via Appia. Не имена, а музика за ушите!
Перуджа, разбира се, е град с огромни крепостни стени. Тук перуджанци са принудени
да прокарват проходи през тях, за свързване на улици и квартали.
Ето тук трябваше да правя десен завой и не успях.
Продължих направо, на удобно място се върнах обратно и тогава завих наляво.
Главният вход на университета основан през 1308.
Днес в него учат около 34 000 студенти. В града има някои по-малки колежи,
като Академията за изящни изкуства и Институт по лингвистична медиация,
Музикалната консерватория основана през 1788 г., и други институти.
Университета за чуждестранни студенти, в който учат 5000 чужденци.
И дори електрическите светлини не пречат на усещането за "пътуване във времето".
Тук няма неон, а само една мътна, жълтеникава светлина. Не мисля, че всеки град от височина
изглежда добре. Понякога покривите са толкова несимпатични с индустриално излъчване,
с кранове и скелета, но покривите на Перуджа са наслада за окото.
Първата вечер от време на време поглеждах картата на града, страхувайки се да се изгубя
из лабиринтите, но по-късно разбрах, че по някаква причина не може да се случи това.
Всъщност може да се загубиш в търсене на нещо, но в Перуджа няма особена нужда
да се търси нещо. То само те намира зад всеки ъгъл и поредната арка.
Разбира се, всеки град е като човек. Или нашите резонанси съвпадат с него,
или не съвпадат. Като цяло, съм много очарован.
Такава гледка е просто един голям празник за очите.
Любимата ми снимка от Перуджа. Седя на стъпалата, напълно изумен от всичко, което видях.
Мисля си, колко повече моята сила и краката ми ще бъдат достатъчно устойчиви, за да продължа.
Един невероятен град.
По улиците на Перуджа, остава усещането, че не сте само там, а вътре в нещо,
в триизмерния смисъл на думата. Ако вдигнете глава ще видите безкрайно високи арки и надстройки.
Отиват далеч нагоре, сливат се, затварят небето, понякога в привиден хаос.
Сякаш къщите са изплетени заедно като цяло.
Често се виждаха пищно украсени врати, дори на не дотам величествени сгради.
Отивате някъде, вървите напред-назад, нагоре-надолу, диагонално и не може да избягате оттам.
На всеки десет до двадесет стъпки се открива нова перспектива, по-интересна от другата.
Любимото ни кафене, където приготвяха най-хубавото еспресо.
Между другото, тук ми хрумна нещо за грифоните. Видях ги във всички форми
и различни дизайни! Ако имах възможност, бих организирал конкурс за туристи,
кой ще намери повече грифони?
.....................
Венчалният пръстен на Богородица
Направен е от парче халцедон, и затова не може да се определи като истинско бижу,
но в действителност за вярващите е съкровище с неоценима стойност.
Тази реликва, без преувеличение привлича много поклонници.
Второстепенния вход към църквата, в която се съхранява.
Свещената реликва е изложена на обществена изява само веднъж годишно,
на 31 юли, празника на опрощението.
Интересното бе, че главния вход беше твърде невзрачен.
Все пак направих една нелегална снимка на реликвариума, където се пази.
Силната решимост на Перуджа да притежава толкова важна реликва и възползва
от географското си положение, в което се намира, район на преминаване на поклонниците
от Рим към Асизи и обратно, е причината през средновековието местната епископия да закупи пръстена.
Следващите две снимки са единствените, които открих в нета в няколко размера и варианта.
Копие окачено на златна верижка в реликвариум,
на свой ред прикрепен към златна корона, обсипана със скъпоценни камъни.
Реликвата се изважда за поклонение, на 31 юли всяка година,
по повод литургичната памет от сватбата на Света Богородица.
Тези, които приписват пръстена на Дева Мария твърдят, че геологичния анализ
през 2004 г. доказал, че това е ориенталски артефакт от първи век след Христа.
Съхранява се в два големи сейфа, единия от дърво, другия железен.
Намира се в една стая, осем метра над олтара и защитен с дървена предна част.
За да се отворят сейфовете са необходими 14 ключа, седем от които са пазени в общината,
а останалите от служители на Катедралата.
А тази снимка на касите, едва открих в интернет след продължително търсене.
Учуден съм, че такава свята за вярващите реликва, не е рекламирана на ниво.
.....................
„Еврошоколад”
Надвечер решихме да разгледаме църквата „Сан Лоренцо“. Обаче като минахме стотина метра,
ни посрещнаха кръшни девойки с подноси през врата и на тях кубчета шоколад за дегустация.
Докато преминем през шатрите се надухме порядъчно с разни видове шоколад.
Дори ни поканиха да снимаме реклама в една шатра и условието на режисьора бе,
като опитваме продукта, да имаме щастливо изражение. Не виждам какво друго изражение
би могъл да има човек, като похапва вкусен шоколадов десерт.
Перуджа става известна най-вече със сладкишите "Бачи".
Заводът за шоколад е най-големият от деветте обекта на Nestlé в Италия.
Според официалният сайт на "Nestlé", днес "Baci" е най-известната шоколадова марка в Италия.
С наслада разбрахме, че на 15 октомври всяка година в Перуджа се провежда
световно изложение на производителите на шоколад.
„Еврошоколад” не е само място за пазаруване. На няколко места има игри и състезания,
а огромната стена за катерене, естествено във формата на шоколад,
позволява да погледнеш отвисоко пъплещото долу множество.
Няколко килограмови калъпи шоколад с лешници, бадеми, люта чушка, канабис,
пръчки салам и всякакви невъобразими добавки, подмамват от десетките павилиони.
Всякакви размери, форми и комбинации, които можете и не можете да си представите.
По едно време жена ми се засрами от яденето на шоколад аванта и си купи ментов.
..............................
Столицата на Умбрия ни беше като основна база. Всяка сутрин си избирахме направления
към близките градчета и селца. От всички посетени в този пътепис ще вместя
само някой от по-основните, понеже всички си приличат.
През целия престой в Перуджа продължи шоколадовата фиеста.
После, почти половин година, беше изчезнал апетита за шоколади.
Това беше най-сладкото ни пътуване до Италия.
.
Коментар